Р Е Ш Е Н И Е № 146 гр. София, 22.03.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1714 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. М. срещу решение №52 от 06.03.2019 г. по гр.д.№3383/2018 г. на САС в частта, с която е потвърдено решение №1108 от 02.03.2018 г. по гр.д.№2/17 г. на ОС Благоевград, в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. М. срещу „ГБ Б. С. Д.” ЕООД и „УниКредит Булбанк” АД главен иск за установяване на недействителност на договор за учредяване на ипотека, обективиран в н.а. №93 от 2007 г., предявен на основание чл.162, ал.2 от ЗЗД (поради липса на идентичност между собственика на имота при неговото възникване и лицето, подписало/учредило ипотеката върху него), и евентуалните искове за установяване на недействителност на договора за ипотека, предявени на основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД (поради невъзможен предмет – липса на обремененото право на строеж към момента на учредяване на ипотеката), чл.26, ал.2 вр. чл.170 от ЗЗД (поради невъзможен предмет – неопределеност на част от вземането, за чието обезпечаване се ипотекират процесните имоти и тяхното място в механизма на погасяване), чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД (поради накърняване на добрите нрави), по отношение на имоти с идентификатор № 02676.151.63.1.9 и идентификатор № 02676.151.63.1.13. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Посочва се, че изводите на въззивния съд по отношение момента на възникване на ипотечното право са в противоречие с материалния закон, като неправилни са и изразените становища за наличие на предмет на договора за ипотека, за липсата на нарушение на законовото изискване за специалност на ипотеката и за липсата на накърняване на добрите нрави от страна на ответниците с описаните в исковата молба и установени от доказателствата по делото действия. Иска се отмяна на решението в допуснатата до касационно обжалване част и присъждане на направените разноски. Ответниците по касация не заявяват становище. С определение №348 от 21.05.2020 г., решението в посочената част е допуснато до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от касатора срещу „УниКредит Булбанк” АД иск за установяване несъществуването на ипотечно право в полза на „УниКредит Булбанк” АД поради нищожност /предвид липса на идентичност между собственика на имота при неговото възникване и лицето, подписало, респективно учредило ипотеката върху него, поради невъзможен предмет и поради нарушение на добрите нрави/ на сключения между Банката, в качеството на ипотекарен кредитор и „ГБ Б. С. Д.” ЕООД, в качеството на ипотекарен длъжник, договор за учредяване на ипотека, за обезпечаване задълженията на ипотекарния длъжник по сключен с ипотекарния кредитор договор за банков кредит, като ипотеката е учредена върху терен - собственост на ипотекарния длъжник и правото на строеж върху същия, включващо правото да се построи жилищна сграда, съгласно одобрен архитектурен проект от 24.11.2006 г., състояща се от обекти, индивидуализирани в нотариалния акт съгласно проекта, вкл. процесните апартаменти С 9 и С 13. Първоинстанционният и въззивният съд са счели, че са сезирани с и са разгледали главен иск за установяване на нищожност на процесния договор за ипотека поради липса на идентичност между собственика на имота при неговото възникване и лицето, учредило ипотека върху него, съединен евентуално с искове за установяване на нищожност на договора за ипотека поради невъзможен предмет и поради накърняване на добрите нрави. За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че от събраните доказателства се установява, че дружеството-ответник е поело задължение да прехвърли на ищцата право на строеж върху два обекта, като за изпълнение на строежа е сключило с банката-ответник договор за кредит, посредством който е получило средства за изпълнение на проекта, а за да обезпечи задължението си към банката, дружеството е ипотекирало собствения си терен, върху който ще се построи сградата както и правото на строеж върху него, включително правото да се построи жилищния комплекс, в който се намират двата имота на ищцата. Посочил е, че след сключването на договора за ипотека на правото на строеж /на 10.10.2007 г./, ищцата е закупила с нотариалният акт от 15.11.2007 г., правото на строеж върху двата процесни апартамента – т.е. тя е придобила правото на строеж вече обременено с тежест, като е ирелевантно кога ищцата е заплатила изцяло продажната цена - за валидност на закупуването на правото на строеж е необходима нотариална форма, поради което при това положение със закупуването на ипотекираното вещно право ищцата изначално е приела да отговаря за чужд дълг в рамките, очертани от ипотеката. Счел е, че ищцата се домогва да установи по главната си искова претенция, че договорът за учредяване на ипотека е недействителен, тъй като към момента, в който като самостоятелни вещи са възникнали двата апартамента, техен собственик вече е била тя, а не дружеството, което е учредило ипотеката, като за аргументиране на тезата си се позовава на нормата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД, според която ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Не е споделил доводите, че ипотеката е учредена от лице, което не е собственик на ипотекираното право, като е изложил съображения, че подобно тълкуване е превратно - установил е, че към момента на учредяването на вещната тежест, дружеството е било собственик на терена, респ. на правото на строеж, което е част от правото на собственост, поради което към 10.10.2007 г. дружеството е имало право да ипотекира вещното право на строеж, като единствен негов титуляр, а закупувайки това право на 15.11.2007 г. ищцата е получила в патримониума си обременено право, но същата /сключвайки нотариалния договор/ е приела да носи тежестта и рисковете от това, като след като двата имота са придобили статут на самостоятелни вещи /след успешното реализиране на правото на строеж/, те са продължили да носят ипотечната тежест. Намерил е за неоснователна и тезата на ищцата, че към 2007 г. е следвало да бъде взето нейното съгласие за учредяването на ипотеката, тъй като ипотеката е учредена след отпадането /с анекс № 2/ на ограничителната клауза в договора, а закупувайки ипотекирано право на строеж при спазване на нотариалната форма за това, ищцата недвусмислено пред надлежен орган е заявила съгласието си да закупи обремененото с тежест право. За пълнота е изразил становище, че разрешението дадено в Решение № 39 от 24.03.2014 г., по гр. д. № 5059/2013 г., Г. К., І ГО, ВКС, на което се позовава ищцата, е по казус със сходна, но не съвпадаща фактическа обстановка /разпростиране на ипотеката върху бъдещата сграда, когато правото на строеж е останало в единна съвкупност с правото на собственост върху терена, за разлика от случая, който се характеризира с това, че ипотекираното право на строеж е станало собственост на ищцата и то след ипотеката, и няма основание да се счита, че ипотеката (която следва вещта) няма да породи своето действието спрямо банката – ипотекарен кредитор/. По евентуалния иск за установяване на нищожност на процесната сделка поради невъзможен предмет, с оглед твърденията, че към момента на учредяване на ипотеката, обремененото право не е съществувало, въззивният съд, позовавайки се на ТР №3 от 28.06.2016 г. по т.д №3/2014 г. на ОСГК на ВКС е изложил съображения, че за да е налице нищожност поради невъзможен предмет, следва последният да не е съществувал към момента на сключването на сделката и да няма възможност същият да възникне в последствие, като при спор за валидност на договора поради невъзможен предмет, на доказване подлежи опорочаващият факт, че към момента на постигнатото съгласие, предметът вече е невъзможен, тъй като е погинал или е правно невъзможно да възникне като самостоятелен обект на право на собственост. Счел е, че в хода на процеса не са събрани никакви доказателства, които да подкрепят тезата на ищцата, напротив – установява се, че правото на строеж (като една от съставните части на правото на собственост) е съществувало валидно в патримониума на дружеството-ответник и то, в съответствие с всички законоустановени предпоставки, е предоставило това свое право като обезпечение на банката. Намерил е за несъстоятелна е тезата на ищцовата страна, че за да бъде надлежно ипотекирано правото на строеж следва първо да бъде учредено, тъй като подобно тълкуване не почива нито на правната доктрина, нито на законовите разпоредби - липсва каквото и да е изискване титулярът на правото на собственост да извършва действия по „отделяне на вещното право на строеж“ от правото на собственост, за да може да се счита за възникнало и като условие, за да се извършат с него правни действия – в случая по ипотекиране в полза на кредитор. Изразил е становище, че следва да се подчертае, че в договора за ипотека изрично и подробно са изброени всички бъдещи обекти /съгласно техническата документация/, които запълват съдържанието на правото на строеж в конкретния имот, респ. които са предмет на ипотечната тежест, като два от тези имота, надлежно описани по площи и граници, са процесните апартаменти, правото на строеж върху които ищцата е закупила. Достигнал е до извод, че подлежи на отхвърляне и вторият евентуален иск за установяване на нищожност на договора за ипотека поради противоречие с чл.170 от ЗЗД и наличие на неяснота /неопределеност/ на обезпеченото вземане – в договора за ипотека надлежно е посочен конкретно размера на вземането, за което се учредява ипотеката /3 450 000 лв./, както и върху кои конкретни бъдещи обекти /при реализирането на правото на строеж/ ще се разпрострат ипотечните права. Посочил е, че по силата на чл.150, ал.2 от ЗЗД ипотеката е неделима и тя тежи върху всяка част от имота за цялото вземане, поради което ипотеката тежи върху имота на ищцата за цялото посочено в нотариалния акт вземане, като целият размер на вземането на банката е обезпечен с всички имоти, възникнали в резултат на осъщественото право на строеж. По отношение на иска за установяване на нищожност поради накърняване на добрите нрави, е изразил становище, че същият отново се явява неоснователен, тъй като по делото не са се събрали доказателства за установяване на твърденията, че банката е нарушила принципа на добрите нрави, като е мотивирала дружеството-ответник да промени договора във вреда на ищцата, респективно не се установяват нарушения на общи принципи и нравствени правила - установява се, че дружеството-ответник и банката са предприели действия по финансиране на проекта, което само по себе си е в интерес на ищцата, чиято правно-значима цел е била да придобие двата имота и именно за да изпълни задълженията си дружеството е сключило договор за кредит, който в съответствие със законовите изисквания, е обезпечила със свое имущество. Приел е, че обстоятелството, че ищцата е закупила ипотекирано право на строеж, е резултат от нейн личен избор и по никакъв начин не може да се приеме, че тя е била подведена да стори това от банката или дружеството-изпълнител, като няма налични и никакви данни, които да налагат извод, че в нарушение на добрите нрави ищцата е подписала втория анекс към предварителния договор, с който ограничението за ипотекиране на имота е отпаднало. Посочил е, че при осъществяване на дължимата служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи, не е установил наличие на такива, които да поставят ищцата, в качеството й на потребител, в по-неблагоприятно положение спрямо съдоговорителя й или такива, които са уговорени в нейна вреда, или поставящи я в значително неравновесие с оглед правата и задълженията, както и че проверка за неравноправни клаузи не може да се осъществява в договорната връзка между двамата ответници, тъй като ищцата, в качеството й на потребител, не е страна по тези съглашения, следователно защитата й не може да бъде осъществена по реда на прогласяване на нищожност на неравноправни клаузи, а по друг път. Настоящият състав намира, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. В случая с исковата молба е формулиран ясен петитум за установяване по отношение на „УниКредит Булбанк” АД, че банката не е носител на ипотечно право върху процесните имоти поради твърдяна нищожност /предвид липса на идентичност между собственика на имота при неговото възникване и лицето, подписало, респективно учредило ипотеката върху него, поради невъзможен предмет и поради нарушение на добрите нрави/ на сключения между Банката, в качеството на ипотекарен кредитор и „ГБ Б. С. Д.” ЕООД, в качеството на ипотекарен длъжник, договор за учредяване на ипотека. При съществуващите според ищеца няколко основания за нищожност на договора за ипотека, изцяло в неговата воля е да реши дали да предяви иск за установяване на нищожност на ипотеката и на кое основание да предяви такъв иск /непредявените от него основания не се преклудират/ или да предяви отрицателен установителен иск с предмет несъществуване към момента на приключване на устните състезания на ипотечното право. Решението, с което съдът се произнася по иск за установяване нищожност на договор за ипотека, установява със сила на пресъдено нещо между страните, че договорът е или не е нищожен на предявеното основание – общо за всички видове сделки, или специфичните основания само за договора за ипотека /но решението, с което такъв иск е отхвърлен, не създава сила на пресъдено нещо, че ипотечното право съществува за ипотекарния кредитор, тъй като ипотеката може да е изгубила действието си например поради това, че са изминали 10 години и не е подновена - 172 ЗЗД или ипотечното право, като акцесорно да се е погасило поради плащане на задължението, или чрез друг способ за погасяване на вземане, или да не съществува, защото договорът за ипотека е нищожен на друго основание или унищожаем/, а от друга страна в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на правото, ответникът следва да наведе всички свои възражения /непредявените се преклудират/. В случая обаче в исковата молба не се съдържа искане за установяване на нищожност на договора за ипотека, а е предявен един установителен иск за несъществуване на ипотечно право /в който, интересът на ищеца е обоснован с насочването на изпълнението върху имот, негова собственост/, поради наличието на различни основания /вкл. и несбъдването на условието, към момента на възникване на вещта, ипотекарният длъжник да е неин собственик по силата на приращение върху терена, доколкото актът обр.14 за установяване годността на строежа, респ. завършването на сградата в груб строеж, следва учредяването на вещното право на строеж и прехвърлянето му в полза на ищеца/, които според ищеца водят до нищожност на договора, като установяването на което и да е от тях, би довело до основателност на предявения отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечното право. Разглеждайки главен иск за установяване на нищожност на процесния договор за ипотека поради липса на идентичност между собственика на имота при неговото възникване и лицето, учредило ипотека върху него, съединен евентуално с искове за установяване на нищожност на договора за ипотека поради невъзможен предмет и поради накърняване на добрите нрави, първоинстанционният и въззивният съд са се произнесли по непредявени искове, поради което решенията им следва да бъдат обезсилени на основание чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3 от ГПК, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. При произнасянето си съдът следва да съобрази, че константната практика на касационната инстанция по искове за установяване несъществуване на ипотечно право, в полза на конкретния ипотекарен кредитор, поради несбъдване на предвиденото в договора условие, с което на практика не е възникнало договореното ипотечно право, се приема, че когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терен, ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени по време на действието на ипотеката сгради, ако при сключване на договора за ипотека е постигнато съгласие, ипотеката да има действие и спрямо бъдещите приращения, съгласно одобрен към сключването му инвестиционен проект. В тази хипотеза ипотечното право ще възникне към момента на построяването на сградата и от този момент кредиторът ще има правото да иска удовлетворяване на претенцията си, чрез насочване на принудително изпълнение върху застроеното, а ипотеката ще произведе действие след създаването на вещта и при условие, че към този момент правото на собственост върху същата принадлежи на лицето учредило ипотеката. Според цитираната съдебна практика се касае за договор с модалитет /сключен под условие застрояването на вещта и запазване собствеността върху нея, по силата на приращението, от собственика на терена, учредил договорната ипотека/, а за момент на завършване на вещта се приема завършването на грубия строеж, с подписването на акт обр.14. На основание чл.294, ал.2 от ГПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отношение на направените пред настоящата инстанция разноски. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение №52 от 06.03.2019 г. по гр.д.№3383/2018 г. на САС в частта, с която е потвърдено решение №1108 от 02.03.2018 г. по гр.д.№2/17 г. на ОС Благоевград, в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. М. срещу „ГБ Б. С. Д.” ЕООД и „УниКредит Булбанк” АД главен иск за установяване на недействителност на договор за учредяване на ипотека, обективиран в н.а. №93 от 2007 г., предявен на основание чл.162, ал.2 от ЗЗД (поради липса на идентичност между собственика на имота при неговото възникване и лицето, подписало/учредило ипотеката върху него), и евентуалните искове за установяване на недействителност на договора за ипотека, предявени на основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД (поради невъзможен предмет – липса на обремененото право на строеж към момента на учредяване на ипотеката), чл.26, ал.2 вр. чл.170 от ЗЗД (поради невъзможен предмет – неопределеност на част от вземането, за чието обезпечаване се ипотекират процесните имоти и тяхното място в механизма на погасяване), чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД (поради накърняване на добрите нрави), по отношение на имоти с идентификатор № 02676.151.63.1.9 и идентификатор № 02676.151.63.1.13, както и потвърденото решение №1108 от 02.03.2018 г. по гр.д.№2/17 г. на ОС Благоевград в посочената част. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на ОС Благоевград като първа инстанция. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.