Р Е Ш Е Н И Е №140 София, 05 април 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. България., трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Ат.ебрев. изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева. наказателно дело № 70/2011 г. Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Военно.-апелативната прокуратура срещу въззивно решение № 82/4.01.2011 г. на В.-апелативния съд по в н о х д № 75/2010 година, по описа на същия съд. Протестът е насочен срещу частта на въззивното решение, с която е потвърдена присъдата на Варненския военен съд, относно това, че е признат за невиновен и оправдан подсъдимия И. В. И., по обвинението в престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 от НК. В протеста е въведено само касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК – допуснато нарушение на закона, като вместо доводи в подкрепа на това основание, прокурорът е направил по същество собствен анализ на доказателствата, които счита, че следва да се сложат в основата на осъдителна присъда спрямо подсъдимия И.. Прави искане да се отмени въззивното решение в протестираната част и делото да се върне за ново разглеждане, с указания за правилно приложение на закона, т. е. за осъждане на И. по повдигнатото от прокурора обвинение. От съдържанието на протеста маже да се изведе и основанието по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК – допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като всъщност с възраженията си срещу правните изводи на съда, прокурорът се позовава на пороци при формиране на вътрешното му убеждение, което е нарушение на принципите по чл. 14 ал. 1 от НПК. Прокурорът от ВКП поддържа протеста, по съображенията изложени в него, като акцентира на извода, че без участието на този подсъдим, спрямо когото е насочен прокурорският акт, присвоителното престъпление не би могло да бъде извършено от подсъдимия А., спрямо когото наказателното производство е прекратено поради изтичане на погасителна давност. Прави искане в протестираната част въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, с указания за правилно приложение на закона. Пред касационната инстанция подсъдимия И. се явява лично и с упълномощения си защитник – адвокат Ж. от Варненския АК, който оспорва протеста и пледира същият да остане без разглеждане, тъй като в него са развити само доводи за необоснованост, което е извън посочените в чл. 348 ал. 1 НПК касационни основания. Подсъдимият И. прави искане за оставяне в сила на протестираното решение. Вторият подсъдим Н. А., редовно призован не се явява и не се представлява. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Протестът е процесуално допустим, но по същество е неоснователен. С протоколно определение от 15.12.2010 година Военно.-апелативният съд е отменил присъда № 63/11.10.2010 година по описа на Варненския военен съд, в частта, с която е бил признат за виновен и осъден Н. А. А. за престъпление по чл. 205 ал. 1, т. 3 вр. с чл. 202 ал. 2, т. 1 НК и прекратил наказателното производство спрямо същия поради изтекъл давностен срок по чл. 81 ал. 3, вр. чл. 80 ал. 1, т. 3 НК, за това престъпление. С цитираното въззивно решение е потвърдена същата присъда № 63/11.10.2010 година по описа на Варненския военен съд, в частта с която подсъдимия И. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 НК. По доводите за нарушение на закона: Посоченото касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията се свеждат до твърдения за неправилна преценка на доказателствата и от там до неправилно оправдаване на подсъдимия И. по повдигнатото му обвинение. При приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 ал. 1 от НПК, направените изводи, че подсъдимия И. не е осъществил състава на престъплението по чл. 202 ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т 2 НК са законосъобразни. Посочените в касационния протест възражения по този довод са идентични с поддържаните пред въззивния съд. Последният е изложил убедителни, логични съображения защо не приема доводите на протестиращия прокурор. Правилно е било прието, че прокуратурата не е представила доказателства за предварителен сговор между двамата подсъдими – И. и А., както и такива в подкрепа на поддържаната теза за доказана събетивна страна на присвоителното престъпление. По своята същност възраженията на прокурора в касационния протест се свеждат до оспорване достоверността на второинстанционното решение, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. В случая същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата, е спазен регламентирания процесуален ред. Изводите за липса на доказателства, относно субективната страна на престъплението в което е обвинен И., са направени на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Следователно, вътрешното убеждение на съдилищата не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на всички доказателства по делото. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на първоинстанционния и въззивеня съд, относно постановената оправдателна присъда спрямо подсъдимия И.. Мотивите на двете съдебни инстанции в подкрепа на това са подробни и изчерпателни. Направен е пълен анализ на фактите и са изложени ясни правни съображения, защо не се възприема тезата на обвинението за наличие на субективен елемент в поведението на И., относно инкриминираното деяние, описано като престъпление в обвинителния акт. Въззивният съд изрично е подчертал, че вината на И. може само да се предполага и че да се приеме наличие на пряк умисъл към присвояване от негова страна, означава да се допусне нарушение на принципа в наказателния процес посочен в чл. 303 ал. 1 НПК – „присъдата не може да почива на предположение”. При извършената проверка не се констатираха нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на прокурора като страна в наказателния процес. Била е проверена изцяло правилността на първоинстанционната присъда, видно от изложените мотиви към проверяваното решение, била е обезпечена процесуалната равнопоставеност между страните, осигурена е възможност за устно изложение по направените доводи. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези рамки правилно е прието, че установеното за подсъдимия И. не е достатъчно за да се приеме, че при съставянето на документите по нареждане на А., той е имал съзнание за присвоителна дейност от страна на последния. Поради изложеното няма основание за касационна отмяна на протестираното въззивно решение на В. – апелативния съд. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 82/4.01.2011 г. на Военно-апелативния съд по в н о х д № 75/2010 година, по описа на същия съд, в частта, с която е потвърдена присъдата на Варненския военен съд, относно това, че е признат за невиновен и оправдан подсъдимия И. В. И., по обвинението в престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 от НК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: