5 Р Е Ш Е Н И Е N. 124 гр. София, 08.07.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело N 485 по описа за 2016 година. Производството е по чл. 307 ГПК, образувано по молба на С. Б. Б. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 407 от 25.07.2014 г. по гр. дело № 2340/2013 г. на Казанлъшки районен съд и на потвърждаващото го решение № 376 от 05.12.2014 г. по гр. дело № 1416/2014 г. на Старозагорски окръжен съд, първи граждански състав, с които е отхвърлен иск, предявен от С. Б. Б. срещу П. И. П. в качеството му на председател на ТПК „Обединение” по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 5000 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди и са присъдени разноски за първоинстанционното производство в полза на ответника в размер на сумата 280 лв. Ответникът П. И. П. поддържа становище за неоснователност на молбата. С определение № 109 от 30.03.2016 г. на настоящия състав на Върховния касационен съд /ВКС/, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК е допуснато разглеждане на молбата за отмяна. ВКС, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С цитираното първоинстанционно решение Казанлъшки районен съд е приел, че ищецът не е представил доказателства за договорен или определен от адвокатския съвет размер на възнаграждение, което е следвало да му бъде платено от ТПК „Обединение”, [населено място] или от ответника, като председател за процесуално представителство по гр. дело № 3144/2005 г. на ВКС, по гр. дело № 418/2007 г. на Старозагорски окръжен съд и по гр. дело № 1108/2008 г. на ВКС. Първоинстанционният съд е обосновал неоснователността на иска с неустановеност на противоправно поведение на ответника, което да е в разрез с установена в закон забрана за неговото извършване. Въззивният съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд за недоказаност на противоправно поведение на ответника и е мотивирал съображения за липсата на основание за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 45 ЗЗД. От изложението в молбата за отмяна се установява, че като ново обстоятелство страната поддържа заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 2530/2015 г. на Районен съд – Казанлък от 11.11.2015 г., като твърди, че с постановяването й обстоятелствата за изключване отговорността по чл. 45 ЗЗД „се променят основно и в пълна противоположност с влезлите в сила Решения”. Молителят е представил копие от цитираната заповед по чл. 410 ГПК, издадена от Районен съд – Казанлък за негово вземане към ТПК „Обединение”, [населено място], произтичащо от неизплатени възнаграждения по чл. 37 от Закона за адвокатурата /ЗА/, включващи сумите 5000 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението – 09.10.2015 г. до окончателното изплащане на вземането и 2560 лв. лихва за забава от 08.10.2010 г. до 08.10.2015 г. Представени са по делото - от ответника по молбата за отмяна копие от възражение по чл. 414 ГПК, подадено от ТПК „Обединение”, [населено място] и от молителя копие от искова молба до Районен съд – Казанлък, вх. № 1368/08.02.2016 г. по чл. 422 ГПК и разпореждане на районния съд за оставянето й без движение по чл. 129, ал. 2 ГПК. Нови обстоятелства или нови доказателства са новооткрити или новосъздадени писмени доказателства. За да са нови с оглед нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК обстоятелствата трябва да не са включвани във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които следва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това необходимо е новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото, което по същество означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако са били взети предвид биха довели до други изводи относно предмета на спорното право. Представеният документ, на който се позовава молителя не притежава посочената характеристика. Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - № 1966 от 11.11.2015 г. е издадена от Районен съд – Казанлък въз основа на акт на адвокатския съвет по чл. 36, ал. 3 ЗА, като според обстоятелствената част на искова молба с вх. № 1368/08.02.2016 г. по чл. 422 ГПК, подадена от С. Б. против Кооперация „Трудово – производителна кооперация „Обединение”, [населено място], ищецът е подал заявление по чл. 36, ал. 3 ЗА до Софийска адвокатска колегия на 17.09.2015 г. с вх. № 7576/9976. От изложеното следва, че актът по чл. 36, ал. 3 ЗА е издаден след приключване на делото, по което е постановено въззивното решение от 05.12.2014 г., чиято отмяна се иска заедно с отмяна на първоинстанционното решение, потвърдено от въззивния съд. Поради това същия акт, както и обективиращата го заповед по чл. 410 ГПК са нововъзникнали обстоятелства и не съставляват нови обстоятелства по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на представената заповед отсъстват и други характеристики, която са изискуеми, за да е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросната заповед няма характеристиката на годно и достатъчно доказателство, тъй като не е влязла в сила по реда на чл. 416 ГПК – налице е висящо производство по чл. 422 ГПК. Освен това обстоятелствата, обективирани със същата заповед не биха довели до други изводи относно спорното право, тъй като засягат отношения между молителя и ТПК „Обединение”, [населено място], съответно не релевират задължения на ответника П. И. П.. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на цитираните решения, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Б. Б. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 407 от 25.07.2014 г. по гр. дело № 2340/2013 г. на Казанлъшки районен съд и на потвърждаващото го решение № 376 от 05.12.2014 г. по гр. дело № 1416/2014 г. на Старозагорски окръжен съд, първи граждански състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: