Ключови фрази
Частна касационна жалба * връщане на искова молба поради неизпълнение на указание за вписване на искова молба * прекратяване на производството по делото * Делба

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 491

София, 15.07.2015 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА


при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1535/2015 година.


Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№6400/12.11.2014 г., подадена от адв. Б. Ж. – процесуален представител на ищеца С. Ж. Ж. от [населено място], против въззивно определение №642/01.10.2014 г. по ч.гр.д.№458/2014 г. по описа Варненски апелативен съд, г.о., с което е потвърдено протоколно определение №2058/10.7.2014 г. по гр.д.№3392/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., с което исковата молба е върната и производството по делото е прекратено.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че определението на районния съд е правилно последните съображения:
Изложени са изводи, че делбеното производство е уредено като особено исково производство в глава ХХІХ ГПК, като в него следва да се разрешат всички въпроси, свързани с това между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки от тях. Прието е, че първото по делото заседание е крайният срок, до който всеки от участниците в делбата може да повдига в делбата може да повдига спор относно кръга на съсобствениците, признаването или изключването на правата им върху делбените имоти, съответно дяловете им в съсобствеността, поради което разглеждането в отделно производство, заведено след иска за делба , на спорове за установяване или отричане правото на собственост на някоя от страните е преклудирано, респективно процесуално недопустимо, и не е налице правен интерес както от положителния, така и от отрицателния установителен иск за собственост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение като се поставят следните четири въпроса: 1. Възможна ли е констатация на наличие на висящо производство при участие на дадени страни без едновременна констатация, че такова производство е образувано по искане на някоя от страните ?; 2. Преклудира ли се в първото съдебно заседание правото на някоя от страните в производството по делба да възрази против правата, съответно против участие на друг съделител с пряка последица недопустимост на последващ иск за разрешаване на спора за собственост между тези две страни, ако този съделител или срещу него не е налице насочен иск за делба от когото и да било от съделителите, както и ако този съделител не е бил страна в производството по делба, нито пред първата, нито пред въззивната, нито пред касационната инстанции ?; 3.Преюдициален ли е по отношение на въпроса за съсобствеността, поставен в производството по делба, спорът за собственост между две лица, едно от които е праводател по сделка с другото, когато спорът за собственост се основава на обстоятелства във връзка с действието на тази сделка ?; 4. Следва ли да бъде преценено като висящо и редовно образувано в съответствие с основните правила на процеса – чл.2, ал.2 ГПК/отм./, а поради това и като пречка за разглеждане на спор между дадени лица, производството по делба във фазата на допускането по отношение на две или няколко от всичките страни, ако една от тези страни е конституирана без иск, т.е. направо от съда при повторно разглеждане на делото след отмяна на предходно на въззивния съд въз основа на указания на |Върховния касационен съд в отменителното решение, с които указания се решава по същество, че не страната по делото, а трето лице, което не е страна, е в действителност собственик на част от делбения имот, т.е. не само с указания за конституиране на задължителен необходим другар и изследване на неговите права от две инстанции по същество, но с указание към въззивния съд, че този неконституиран задължителен другар е действителен собственик на идеална част от делбения имот за сметка на страната по делото, която претендира права върху същи имот, както и с указания делбата да бъде допусната именно с това лице, а не със страната по делото ?.
Като основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството представлявана от областния управител на област В., е депозирала отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и с оглед отговора на ответника в настоящото производство съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК. Въззивното определение следва да бъде допуснато следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на т.1, изречение трето от ТР №1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, като поставените въпроси следва да бъдат преформулирани в един въпрос със следното съдържание: “Пропускането на срока по чл.342 ГПК, респ. чл.133 ГПК в делбеното производство лишава ли страната от възможността да предяви установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК?”
По този въпрос е налице практика по чл.290 ГПК, опредметена в решение №120/13.6.2014 г. по описа на ВКС, І г.о., с което е даден следният отговор:
Разпоредбата на чл.342 ГПК, според която в първото заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса, указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал възможността да направи възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата.
Споровете относно обуславящите съдебната делба правоотношения могат да се решават не само в делбеното производство. При пропускането на срока по чл.342 ГПК може да се предяви извън делбеното производство установителен иск за собственост на основание чл.124, ал.1 ГПК при спазване изискванията за редовна искова молба съгласно чл.127 и чл.128 ГПК, с което не се заобикаля процесуалната преклузия по чл.342 ГПК, с настъпването й само се слага край на възможността оспорването да се направи и устно в делбеното производство, без спазване на формалните изисквания за подаване на искова молба. Преклудирането на непредявените в делбеното производство възражения не означава, че правата върху които те се основават, са отречени със сила на пресъдено нещо. Обратното би означавало, решението по иска за делба да не бъде съобразено с това по преюдициалния спор и поради това резултатът по обусловеното дело да не отговаря на действителното правно положение.
Съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в което могат да бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права, едно от които е споровете за собствеността. В съдебната практика и в правната доктрина няма колебание, че споровете между сънаследниците във връзка с имуществената общност могат да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно производство преди предявяване на иска за делба. Предявяването им за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство е една правна възможност, а не императивно изискване.
Разпоредбите на чл.342 и чл.343 ГПК/от 2007 год./ възпроизвеждат уредбата на чл.279 и чл.281 ГПК/от 1952 год./, поради което неподаването на отговор на исковата молба и непредявяването на възраженията по чл.342 ГПК в срока за отговор, не води до предвидената в чл.133 ГПК преклузия.”
При този отговор на поставения въпрос е налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което частната касационната жалба следва да се уважи, а обжалваното въззивно определение, с което е потвърдено определението за връщане на исковата молба и прекратяване на делото, се отмени. Делото следва да бъде върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:



ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно определение №642/01.10.2014 г. по ч.гр.д.№458/2014 г. по описа Варненски апелативен съд, г.о., с което е потвърдено протоколно определение №2058/10.7.2014 г. по гр.д.№3392/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., с което исковата молба е върната и производството по делото е прекратено.
ОТМЕНЯ определение №642/01.10.2014 г. по ч.гр.д.№458/2014 г. по описа Варненски апелативен съд, г.о., с което е потвърдено протоколно определение №2058/10.7.2014 г. по гр.д.№3392/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., с което исковата молба е върната и производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводството.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: