Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 106   София,  24.06.2010 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   БОНКА ЙОНКОВА   при секретаря  Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 125/2010 г.     Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Образувано е по молба на “С” Е. , гр. С. за отмяна на влязло в сила решение от 13.06.2007 г. по гр. д. № 1665/2007г. на СРС, 59 състав. С атакуваното решение изцяло е уважен предявеният от “С” Е. , гр. С. срещу дружеството-молител иск по чл. 372, ал. 1 във връзка с чл. 367 ТЗ за сумата 3 000 лв., представляваща неплатено навло по договор за превоз, заедно със законната лихва върху тази сума от 30.01.2007 г. до окончателното й изплащане, и частично – за сумата 1 630.50 лв. – е уважен акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като за разликата до пълния претендиран размер от 1 705 лв. същият е отхвърлен. В полза на “С” Е. са присъдени и разноски по делото в размер на 763.20 лв. Молителят поддържа, че атакуваното решение е постановено при допуснато нарушение на правилата за призоваване, изразяващо се в неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./, което го е лишило от възможността да участва в разглеждането на гр. д. № 1665/2007 г. на СРС, 59 състав и да представи релевантни за спора доказателства, установяващи цялостно погасяване на задължението за заплащане на претендираната сума 3 000 лв. по процесния договор за превоз и по-конкретно – две платежни нареждания от 03.10.2002 г. и от 11.10.2002 г., издадени съответно от “Е” АД и от “П” АД, гр. С.. Нередовността на призоваването си аргументира с твърдението, че данните за напускане на адреса на управление, съдържащи се в изпратените до него призовки, не са потвърдени с подписа на поне един свидетел; с липсата на удостоверяване по реда на чл. 47 ГПК /отм./, че е налице отказ да се приемат призовките, както и с факта, че подписът на връчителя М. Д. е различен във всяка от призовките. Ответникът – “С” Е. , гр. С. счита молбата за недопустима като подадена след установения в закона срок, респ. за неоснователна. Подробни съображения излага в писмен отговор от 05.02.2010 г., в писмена защита, както и в съдебно заседание. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираните основания за отмяна, приема следното: По допустимостта на молбата за отмяна: Направеното от страна на ответника възражение за недопустимост на молбата за отмяна е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 305, т. 5 ГПК, в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението. Поради липсата на други данни, следва да се счете, че молителят е узнал за постановеното от Софийски районен съд решение по гр. д. № 1665/2007 г. именно на посочената от него дата 02.10.2009 г., на която му е връчена призовката за доброволно изпълнение. Изчислен от тази дата, тримесечният срок се явява спазен, тъй като молбата е депозирана в съда на 17.12.2009 г. Неоснователно е твърдението на ответника, че атакуваното решение е влязло в сила на 13.06.2007 г. Това е датата, на която решението е постановено. Датата, на която същото е влязло в сила, е посочената от съдията-докладчик дата – 07.12.2007 г., когато е изтекъл 14-дневният срок за обжалването му. От този момент именно следва да се изчислява тримесечният срок за отмяната на акта, предвиден в чл. 231 от действащия тогава Граждански процесуален кодекс. Тъй като обаче към влизането в сила на новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г. /01.03.2008 г./, тримесечният срок не е бил изтекъл, преценката за допустимост на молбата за отмяна следва да се извърши с оглед установения в новия процесуален закон срок по чл. 305, т. 5 ГПК, поради това, че същият се явява по-благоприятен за страната. Ето защо, в случая тримесечният срок следва да се изчислява от деня на узнаване на решението от молителя, т. е. от 02.10.2009 г., спрямо която дата този срок е спазен.   По основателността на молбата: При разглеждането на гр. д. № 1665/2007 г. на Софийски районен съд молителят “С” Е. , гр. е бил призоваван на адреса на управление, посочен в представеното по делото удостоверение за актуално състояние от 22.112006 г. на Софийски градски съд: гр. С., бул. “. № 3* Изпратените до същия призовки за всички съдебни заседания, както и съобщението за постановеното решение, са върнати в цялост с отбелязване, че “по сведение на сем. Тушеви, живущи на адреса, търсената фирма е напуснала адреса отдавна и управителят е продал апартамента”. Въз основа на тези сведения, съдът е приел, че ответникът следва да се счита редовно призован по реда на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./. Настоящият състав намира, че при призоваването на молителя не е допуснато нарушение на правилата, което да го е лишило от възможността да участва в делото пред Софийски районен съд. Призовките до дружеството-молител са изпратени на адреса на неговото управление. Същите съдържат всички изискуеми от чл. 45 ГПК /отм./ данни, а връчването им е извършено съобразно специалната норма на чл. 51, ал.4 ГПК /отм./, касаеща призоваването на търговците. Неоснователно е поддържаното от молителя твърдение, че длъжностното лице-призовкар не е направило необходимото, за да се увери дали на посетения от него адрес се намира призоваваното търговско дружество. Извършването на тази проверка е удостоверено с подписа на свидетеля В, независимо, че подобно изискване за призоваването на търговците не е поставено, за разлика от призоваването на физическите лица /чл.50, ал.1 ГПК /отм./. Не може да бъде споделено и оплакването за нередовност на призоваването поради липса на удостоверяване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК /отм./ за отказ да бъдат приети призовките. Посочената разпоредба би имала приложение само при условие, че страната-търговец или юридическо лице се намира на адреса на управление, отразен в Търговския регистър, какъвто настоящият случай не е. Напълно неоснователен и недоказан е и доводът на молителя, че служебното лице-призовкар се е подписало по различен начин във всяка от призовките. За да бъде релевантен към преценката за редовността на призоваването на страната, този факт следва да бъде установен по съответния съдебен ред, което обаче не би могло да бъде извършено в рамките на производството по отмяна на влязлото в сила решение. Без значение за основателността на настоящата молба е също твърдението, че на адреса на управление на дружеството-молител - бул. “. № 339 се намира негов магазин, в който би могъл да бъде намерен както самият управител на дружеството, така и всеки от неговите служители. Единственото законово изискване, за да бъде приложена установена в чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./ фикция за редовност на призоваването, е изпращането на призовката на адреса на управление, отразен в Търговския регистър, като напълно ирелевантно е евентуалното съществуване на други обекти на търговеца на този адрес. Още повече, че това обстоятелство в случая не е доказано. Приложените към молбата доказателства – нотариален акт № 45 от 1973 г. и Заповед № Р* от 20.06.1994 г. на Столична голяма община, установяват, че магазинът, находящ се на бул. “. № 3* принадлежи не на дружеството-молител “С” Е. , а на неговия едноличен собственик и управител С. Освен това, от представеното в съдебно заседание писмено доказателство – фискален бон от 17.05.2010 г., е видно, че на адреса на управление на дружеството-молител – бул. “. № 3* се намира магазин-склад за авточасти, принадлежащ на друг търговец /ЕТ “А”/, а не на молителя. С оглед всичко изложено, настоящият състав приема, че при разглеждането на делото от Софийски районен съд не е допуснато нарушение на правилата за призоваване на молителя, което да го е лишило от възможността да участва в процеса, в т. ч. и да представи доказателства за погасяване на исковата сума. Доколкото представените от молителя писмени доказателства са съществували към момента на разглеждане на делото, същите не могат да бъдат определени като нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не могат да обосноват отмяна на влязлото в сила решение. Ето защо, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение и на двете поддържани основания.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от “С” Е. , гр. С. молба за отмяна на решение от 13.06.2007 г. по гр. д. № 1665/2007 г. на СРС, 59 състав.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: