Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
гр. София, 26 март 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на
Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети
март, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 104/2009г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. А. К. срещу въззивно решение от 12.01.2009година на Бургаски апелативен съд, по ВНОХД№128/2008г., с което е потвърдена постановената от Окръжен съд-Ямбол присъда №8/05.02.2008 година.
Депозираната жалба възпроизвежда словесно съдържанието на диспозитивната част на съдебния акт и обективира израз на недоволство от неговата незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост, без да се визират конкретни форми на проявление на предвидените в чл.348НПК касационни основания, и да се предлагат обосноваващи ги фактически и юридически доводи. Направеното писмено волеизявление, носещо белезите на декларация е съпроводено с предявени претенции за отмяна на въззивното решение в осъдителната му част и оправдаване на подсъдимия, съответно за ревизия на същото чрез редуциране на наложеното наказание и намаляване размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди.
В съдебно заседание на 17.03.2009година е представено допълнение към касационната жалба, в което се релевират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказателната санкция. Заявената позиция се аргументира с подробни съображения за необоснованост на атакувания съдебен акт, индициращи на недоказаност на повдигнатото срещу подсъдимия К, обвинение по чл.126НК.
Поставя се акцент на липсата на категорични и убедителни доказателства, че пострадалата Д. С. е била в 5-ти лунарен месец при осъщественото прекъсване на бременността, като се сочат налични противоречия в доказателствените материали и обективирани предположения в съдебно-медицинските експертизи за възрастта на умъртвения плод. Очертаните обстоятелства се интерпретират в аспекта на престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение. Предлагат се и фрагментарни възражения за несъобразяване на фактическите данни за тежестта на неправомерното деяние и личността на А. К. при индивидуализация на наказателната отговорност.
Подсъдимият К. и неговите процесуални представители, явили се пред касационната инстанция поддържат подадената жалба с допълнителната аргументация към същата, като при условията на алтернативност претендират упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.2-4, вр.чл.348, ал.1, т.1-3 НПК.
В настоящото съдебно производство участвува лично повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Д. С. , който пледира за законосъобразност и справедливост на обжалваното въззивно решение.
Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, което мотивира след задълбочен доказателствен анализ и чрез излагане на съображения за правилно прилагане на материалния закон.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на касационната проверка по чл.347НПК, намира за установено следното:
С присъда №8/05.02.2008година,постановена по НОХД №23/2003г., Ямболски окръжен съд е признал А. А. К. за виновен в това, че на 21.12.1998година, в МБ ”Хипократ”, гр. Я., като лекар /акушер-гинеколог/ със съгласието на Д. С. и в нарушение на установените от МЗСГ правила-чл.7 от Наредба №2/01.02.1990 година за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност, умъртвил плода на бременната 18-годишна жена, поради което на основание чл.126, ал.1НК ангажирал неговата наказателна и гражданска отговорност. На подсъдимото лице е определена наказателна санкция-лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, с приложение института на чл.66 НК и същото е осъдено да заплати на гражданския ищец С. , сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.12.1998 година до окончателното изплащане. Със същия съдебен акт подсъдимият К е оправдан по останалите повдигнати обвинения за извършени престъпни деяния по чл.123, ал.1НК, чл.126, ал.2, чл.302, т.т.1 и 2, б.”б” и чл.316 НК.
С въззивно решение №172 от 12.01.2009 година на Бургаски апелативен съд, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.
Касационната жалба на подсъдимия К е неоснователна.
В рамките на реализирания инстанционен контрол настоящият състав не констатира релевираните нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на въззивния съд. При съблюдаване на императивно предписаните в чл.чл.13, 14 и 107НПК, задължения за проверка, анализ и оценка на доказателствата, Бургаски апелативен съд е очертал правнозначимите факти за повдигнатото срещу А. К. , обвинение и обосновал приложението на материалния закон.
Приобщената по делото доказателствена съвкупност обезпечава по несъмнен начин заключението, че инкриминираното прекъсване на бременността на пострадалата С. е осъществено при възраст на умъртвения плод - 20 гестационни седмици /5-ти лунарен месец/. Гласните доказателствени средства, представени от убедителните и еднопосочни твърдения на Д. С. и на придружаващата я в деня на инкриминирания аборт - З. Г. , сочат на установена от д-р К бременност в 5-ти лунарен месец, при извършения на 21.12.1998 година в частна клиника ”Хипократ”-Ямбол, преглед на видеозон. Съответни и допълващи заявеното от пострадалата и нейната родственица, са свидетелските показания на лекарите при ОБ, гр. Е. и Е. Вълканова, и на представителя на медицинския екип при АГО-МБАЛ”Св. Панталеймон”, гр. Я.. Правдиво и коректно пресъздаващи спомените си за последващите инкриминирания аборт ултразвукови изследвания и медицински интервенции, и възпроизвеждащи впечатленията си за тежкото състояние на Д. С. , посочените лица са категорични че задържаните в матката плодни части/гръбначен стълб, гръден кош, глава и корем/ съответствуват на 20-та гестационна седмица, като д-р Г уточнява че при предходно посещение на пострадалата в гинекологичния му кабинет/на 26.10.98год./,е регистрирал бременност в 3-ти лунарен месец.
В изискуемата се от закона корелация с депозираното от разпитаните свидетели е отразената информация в приложените писмени доказателствени материали по делото /копие на страници от амбулаторен журнал №№254/26.10.1998година и №51/22.12.1998година на Общинска болница-Елхово, медицинско направление с изх. №111/ 22.12.1998година до АГО-ОРБ, гр. Я., и история на заболяването/ИЗ/ №18956/841 от 22.12.1998година, която допринася за изясняване на обективната истина по отношение на оспорвания факт-възрастта на умъртвения плод.
Подкрепящи съдържимите се в гласните и писмени доказателствени източници фактически данни, са и обективираните в приетите експертни заключения, специални медицински познания. Изготвените и изслушани съдебно-медицинска експертиза /л.160-163, т.I-ви от сл.д. №590/98г. на ОСС-Ямбол/, комплексна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни/л.1021-1049, т.IV от НОХД№23/2003г.на Ямболски ОС/ и повторна петорна съдебномедицинска експертиза №250/2007година /л.1311-1321, т.IV от НОХД№23/2003г.на Ямболски ОС/ инкорпорират преценка за прекъсната в 5-ти лунарен месец бременност на Д. С. , мотивирала изводи за нарушени от подсъдимия К нормативни стандарти и утвърдени правила на добрата медицинска практика.
При съблюдаване на коментираните доказателствени средства и експертни заключения, на необоснованост индицират доводите в касационната жалба за недоказаност на обвинителната теза досежно възрастта на умъртвения плод - обстоятелство, лансирано като основание за уважаване на направеното искане за оправдаване на А. Кафалов. В тази насока интерпретацията на словно-материализирания в съобразителната част на въззивното решение израз „12-та гестационна седмица /5-ти лунарен месец/, механично изведен и изолирано използуван от защитата за да аргументира съществуващи преположения относно престъпната съставомерност на инкриминираното деяние, е некоректна. Визираната и акцентирана неточност, оценена в контекста на изложените от въззивния съд мотиви, сочещи на описана и доказателствено обезпечена фактология за прекъсване на бременност в 5-ти лунарен месец, на който съответствуват 20 гестационни седмици, обуславя наличие на техническа грешка в текстовия изказ и не внася съмнения във формираната воля на компетентния орган по основния факт, предмет на разглеждане в настоящото дело - извършено от подсъдимия К престъпление против личността на Д. Стоилова.
В обсега на установените фактически положения правилно е очертана и правната квалификация на неправомерния акт. Бургаски АС е приел, че инкриминираното поведение на А. К. се субсумира от бланкетната норма на чл.126 ал.1 НК, чиято диспозиция се запълва със съдържание от дерогираните правила на чл.7 от Наредба №2/1990година на МЗСГ за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност. Цитираната разпоредба предписва възможност за аборт по желание на всяка бременна жена, при срок на бременността до 12 гестационни седмици /3-ти лунарен месец/. След надлежна диагностика и при констатации, че възрастта на плода е над определения в чл.7, т.1 срок, прекъсване на бременност е допустима само по медицински показания, и въз основа на решение на специална медицинска комисия към Националния център към АГ-София, в съответствие с изискванията на чл.12-чл.17 от подзаконовия акт, с които д-р К не се е съобразил. Осъществените в разрез с нормативния регламент действия на А. К. обосновават заключение за консумиран престъпен състав по чл.126, ал.1НК и предпоставят ангажиране на наказателната и гражданска отговорност на подсъдимото лице.
При инстанционната проверка ВКС намери за неоснователни и релевираните в жалбата възражения за реализирани от контролираната инстанция, касационни основания при индивидуализация на наказателноправните и гражданскоправните санкционни последици - явна несправедливост на наложеното наказание и прекомерна завишеност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
При диференциране на наказателната отговорност - ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, с правоприлагане института на условното осъждане е оценена тежестта на инкриминираното деяние, съобразно конкретиката на характеризиращите го обективни и субективни признаци. Отчетени са спецификата на противоправната дейност с оглед субекта и обекта на престъпление, и предвид настъпилия общественоопасен вредоносен резултат за 18-годишната С. , коментиран на плоскостта на последвалите инкриминирания аборт здравословни усложнения за пострадалото лице, създали реална опасност за живота и довели до хоспитализиране в болнично заведение в гр. Я., на 22.12.98година. Определената наказателна санкция като вид, размер и начин на изпълнение, е мотивирана и от фактите, свързани с личността на А. К. /възраст, семейно положение, социален статус, съдебно минало и характеристични данни/, анализирани при съблюдаване облика на престъплението, в което като акт на поведение се проявяват обществените, психологически и индивидуални качества на дееца, и обсъдени в аспекта на генералната и специална превенция /чл.36НК/. Въззивната инстанция е отдала необходимото значение и на изтеклия период от време от извършване на престъпното посегателство до неговото санкциониране, който обосновава прояви на снизходителност спрямо подсъдимия, компенсиращи продължителността на наказателния процес и негативите по отношение гарантираното му от чл.6, т.1 ЕКПЧОС, право на разглеждане на обвинението в „разумен срок”. В настоящия казус той не предпоставя обаче налагане на по-леко наказание от индивидуализираното в пределите на чл.54НК, респективно уважаване на претенциите на защитата в тази посока.
Атакуваният въззивен акт е правилен и обоснован, и в гражданско-осъдителната част. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е съразмерно с причинените на пострадалата С. болки и страдания, с естеството на негативните емоционални преживявания, по повод във връзка с инкриминирания аборт, и определено при съблюдаване разпоредбите на чл.52, вр.чл.45 ЗЗД. Същото е в съответствие с данните по делото, обуславящи престъпната съставомерност на инкриминираната дейност на А. К. и възприетата правна квалификация; аргументирано е с очертаните особености на проведените последващи животоспасяващи медицински манипулации и интервенции /повторно абразио/; съобразено с възстановителния период и съпътствуващото го лечение.
Изложените съображения категорично формират вътрешното убеждение на касационната инстанция, че жалбата на А. К. за отмяна и ревизия на решение №172/12.01.2009 година на АС-Бургас, с което е потвърдена присъда №8/05.02.2008година на Ямболски ОС, по НОХД№23/2003г., при условията, регламентирани в чл.354 ал.1, т.т.2-4, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3НПК е неоснователна, поради което и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Воден от горното и на основание чл. 354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №172/12.01.2009година, постановено по ВНОХД№128/2008г.,по описа на Бургаски апелативен съд
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.