4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 120 гр. София, 19.01.2024 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1075 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Д. Т., представляван от адв. С. Ч., срещу определение № 77 от 18.04.2023г. по ч.т.д. № 54/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 12 от 23.01.2023г. по т.д. № 90/2022г. на ОС – Ловеч за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е приел наличието предвидените в чл.229, ал.1, т.5 ГПК предпоставки за спиране на делото – когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор и които не могат да бъдат установени със средствата на гражданския процес. Сочи, че за да спре производството по делото, гражданският съд следва да посочи невъзможността със средствата на ГПК да бъдат установени определени факти и наложителността на постановяване на присъда, която ще бъде задължителна на основание чл.300 ГПК за гражданския съд, като в противен случай гражданският съд може да разгледа производството по делото и да установи обстоятелствата от значение за търсената защита, когато все още не е образувано наказателно производство пред съд. Поддържа, че в случая дали съответното деяние съставлява престъпление не е факт от действителността, а правна квалификация, тъй като само в изрично предвидените от закона случаи конкретно престъпление е елемент от фактическия състав на деликта. Намира, че спирането на делото до приключване на наказателното производство би накърнило правото на пострадалия за бързо уреждане на претенцията му, гарантирано от правото на ЕС. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни? Твърди се противоречие по въпроса с решение № 63 от 17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ВКС, II т.о. 2. Основание за спиране на гражданското производство по иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ ли е образуваното наказателно дело срещу водача, чиято отговорност е застрахована, в досъдебна фаза? 3. Винаги ли при предявен иск по чл.432, ал.1 КЗ и наказателно производство в досъдебна фаза срещу лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована, гражданското дело следва да бъде спряно или само ако бъдат установени престъпни обстоятелства, които не е възможно да бъдат установени със средствата на ГПК? 4. Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможността един факт да бъде установен в гражданското производство, за да се спре същото на основание чл.229, т.5 ГПК до приключване на наказателното производство в досъдебна фаза? 5. Необходимо ли е за уважаване на иска по чл.432, ал.1 КЗ съдът да изследва обстоятелството дали деянието съставлява престъпление? От значение за гражданския процес ли е фактът дали виновното и противоправно причиняване на смърт в транспорта е престъпление по смисъла на НК за изхода на гражданския процес? Частният жалбоподател намира, че по въпроси 2-5 е налице произнасяне в противоречие с определение № 450 от 06.11.2020г. по ч.т.д. № 1446/2020г. на ВКС, II т.о., определение № 733 от 11.11.2013г. по ч.гр.д. № 6790/2013г. на ВКС, IV г.о. и цитираните в тях актове на ВКС. Ответникът ЗД „Бул Инс” АД не представя отговор на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Въззивният съд, за да потвърди обжалваното пред него определение на първоинстанционния съд за спиране на производство по делото на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК, се е позовал на практиката на ВКС, според която съдът спира гражданското дело, когато при разглеждането му констатира престъпни обстоятелства от значение за правилното решаване на спора, които обаче не могат да бъдат установени в рамките на гражданското производство, като изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по чл.432 КЗ. Посочил е, че извън хипотезите на чл.124, ал.5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и при наличие на тези хипотези, ако фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда или споразумение срещу делинквента. Въззивният съд е приел, че е налице съвпадение между твърдяното в исковата молба вредоносно поведение на водача, за което е предприето наказателно преследване по посоченото досъдебно производство, поради което правилното решаване на спора по предявения иск за обезщетение зависи от установяване на факта извършено ли е престъпление от водача – делинквент, който факт не може да бъде установен в рамките на гражданския процес. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Първият процесуалноправен въпрос се отнася до задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните. По този въпрос не е налице противоречие с практиката на ВКС, тъй като въззивният съд е изложил съображения по доводите на частния жалбоподателя, а по правилността им касационната инстанция може да се произнесе след допускане на касационен контрол. Останалите, формулирани в изложението процесуалноправни въпроси, отнасящи се до преценката за наличие на предпоставките на чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството по делото, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” спрямо пострадалото лице при наличие на досъдебно производство, се явяват обуславящи изхода на делото. По въпроса е формирана постоянна практика, обективирана в определение № 134 от 2. 04. 2020 г. по ч. т. д. № 468/2020 г., I т. о., определение № 290 от 1. 09. 2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г., I т. о., определение № 342 от 28. 07. 2022 г. по ч. т. д. № 653/2020 г., II т. о., определение № 440 от 16. 06. 2023 г. по ч. т. д. № 796/2023 г., ІІ т. о., определение № 493 от 28. 06. 2023 г. по ч. т. д. № 882/2023 г., ІІ т. о., определение № 237 от 29.03.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2023 г., I т. о., ТК и др., в която последователно се застъпва становището, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство, и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Прието е, че в тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно. Въззивният съд се е произнесъл в противоречие с тази практика, като не е взел предвид, че според представените по делото доказателства – писмо № 3929 от 17.01.2023г. по досъдебно наказателно производство № 269/2022г. по описа на РУ - Троян, наказателното производство е образувано с оглед престъпление по чл.343, ал.3, пр.5 ал.1, б.Б, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК с пострадал Т. Д. Т. – ищец по делото, но без да е посочено, че е налице привлечено към наказателна отговорност лице. Предвид изложеното, в противоречие с формираната практика на ВКС въззивният съд не е съобразил, че в случая не е налице основанието по чл.229, ал.1, т.5 ГПК, тъй като при липса на привлечено като обвиняем лице не може да се направи извод, че е налице образувано наказателно производство в досъдебна фаза, по което деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство. Поради това обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. В случай че посоченото в исковата молба като деец лице бъде привлечено като обвиняем в образуваното наказателно производство, съгласно трайната практика на ВКС производството по настоящото дело ще следва да бъде спряно . Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 77 от 18.04.2023г. по ч.т.д. № 54/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново. ОТМЕНЯ определение № 77 от 18.04.2023г. по ч.т.д. № 54/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново, както и потвърденото с него определение № 12 от 23.01.2023г. по т.д. № 90/2022г. на ОС – Ловеч. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на настоящото определение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: