Р Е Ш Е Н И Е №19 [населено място], 25.03.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 7783 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 295, ал.2 ГПК. С решение № 77 от 29.05.2014г. по настоящето дело е отменено въззивното решение от 16.04.2013г. постановено от Шуменски окръжен съд по гр.д. № 100/2013г. и е даден ход за разглеждане на делото пред Върховния касационен съд. Допуснати са до разпит двама свидетели на ищцовата страна за установяване владението върху спорния недвижим имот. В съдебното заседание на 27.01.2015г. е разпитан свидетеля Х. А. Д., посочен от ищцовата страна. Въз основа на събраните доказателства от инстанциите по същество, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Спорът е за установяване собствеността и предаване владението върху недвижим имот в [населено място], местн. „С.” с площ 1099 кв.м., с идентификатор 83510.663.17 по кадастралната карта на града, с трайно предназначение земеделска земя. Ищците М. Н. П. и П. Н. П. поддържат, че са собственици на имота по наследство и давност и се легитимират с нотариален акт от 1984г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка. Според акта титуляри на правото на собственост са ищците, заедно с Н. М. П.. Ответникът Е. Ю. Г. владее имота на основание договор за покупко-продажба от 2008г., сключен със С. Д. С., а последният се е легитимирал с констативен нотариален акт за собственост по давност, издаден през 2006г. Налице са данни, че с решение от 04.02.1986г. по гр.д. № 1653/1985г. на Шуменски районен съд е уважен отчасти предявения на основание чл. 108 ЗС и 45 ЗЗД иск със страни: Н. М. П., П. Н. П. и М. Н. П. против С. Д. С.. Тъй като делото е архивирано и унищожено данните са от описната книга на съда и липсва индивидуализация на спорния имот. Приетата техническа експертиза установява идентичност на имота, описан в нотариалния акт на ищците - № 164, т.V, д.№ 1349/1984г. с имота, описан в констативния нотариален акт № 9,т.№, д.№ 8/2006г. на името на С. Д. С. и в нотариалния акт № 98, т.VІІІ, д.№ 1412/2008г., с който се легитимира ответника. С предварителен договор от 27.11.2005г. ищците са уговорили с Н. П. Н. бъдеща продажба на имота за сумата 11000 евро, която да се извърши след уточняване статута на имота и възможностите за застрояване. Купувачът по предварителния договор Н. Н. първоначално е разпитан като свидетел по делото, а впоследствие е конституиран като трето лице - помагач. Разпитаният пред настоящата инстанция свидетел Х. Д. сочи, че за първи път е посетил имота през 1997 или 1998г., след това е ходил много пъти. Първоначално видял имота във връзка с желанието на негов приятел Н. да закупи имота и да построи склад в него. Н. го запознал със собственика г-н П.. Според свидетеля мястото се намира в ниското, в него има две порутени бараки, ограда е имало някога; мястото е занемарено, пустеещо. Неговият приятел искал да купи имота, за да строи, но при снабдяването с документи се установило, че има трето лице и така било заведено делото. Няколко дни преди съдебното заседание свидетелят посетил отново имота, за види какво е положението. То не било променено. Други доказателства за установяване правото на собственост върху имота, включително свидетелски показания за давностно владение, не са събрани. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 11/2012г. на ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и при оспорване на правния извод на нотариуса не намира приложение редът на чл.193 ГПК. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. При тези разяснения и с оглед на настоящия случай, при който всяка от страните разполага с нотариален акт за собственост, то всяка страна дължи доказване на фактическия състав на своето придобивно основание. За установяване своето право на собственост ищците са представили констативен нотариален акт за собственост по давност, издаден през 1984г. По делото липсва спор относно правото им на собственост към момента на удостоверяването му от нотариуса. Спорно е дали към 2006г. те са загубили правото си на собственост /по смисъла на чл. 77 ЗС/ поради придобиването му по давност от праводателя на ответника С. С.. А доказването, че правото на собственост е придобито от С. С. по давност е в тежест на страната, която се ползва от това обстоятелство - в случая ответникът, който следва да установи, че е купил имота от собственик. Събраните доказателства не установяват фактическа власт върху имота, осъществявана от С. С. в период 10 години преди издаване на констативния нотариален акт, т.е. най-късно от 1996г. Налице е индиция, че с влязло в сила решение е отблъснато упражнявано от него владение към 1986г., но няма данни кога отново е установил фактическа власт върху имота, за да се постави началото на придобивната давност. Разпитаният свидетел, посочен от ищците, по никакъв начин не изяснява основното правно релевантно обстоятелство откога С. С. е завладял имота и владял ли го е непрекъснато в продължение на десет години. Следва да се посочи, че указания за ангажиране на доказателства в тази насока са дадени на ответника от първоинстанционния съд с изготвения доклад по делото. Първоначално ответникът е поискал събиране на гласни доказателства и съдът ги е допуснал, но впоследствие страната се е отказала от тях /протокол от с.з. на 20.05.2010г./. Възможност за ангажиране на доказателства е дадена и при второто въззивно разглеждане на делото. При това положение, възражението на ответника, че е собственик на имота по силата на договора за продажба, тъй като го е придобил от собственик, остава недоказано. Доколкото липсва спор, че ответникът е във владение на имота, а не се установява правно основание за това владение, то предявеният иск за собственост се явява основателен и следва да бъде уважен. При този изход на спора ищците имат право на сторените разноски за водене на делото. В съдебно заседание на 27.01.2015г. пълномощникът им претендира разноските, направени за адвокатско възнаграждение в предходните инстанции и разноските, направени в настоящето касационно производство. Предвид това изявление следва да се присъдят разноските по настоящето дело, които възлизат на 80 лв. държавни такси. Липсват данни за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в първата инстанция, в двете въззивни производства и в първото касационно такова. Приложеното пред първата инстанция адвокатско пълномощно не включва договор за правна помощ, в който обикновено се уговаря възнаграждението за процесуалното представителство. Водим от горното и на основание чл. 295, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Ю. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.1, ет.7, ап.16, че М. Н. П. и П. Н. П., двамата от [населено място], [улица] са собственици на недвижим имот, находящ се в [населено място], местн. „С.”, с площ 1099 кв.м., с трайно предназначение земеделска земя, с идентификатор 83510.663.17 по кадастралната карта на града, при съседи: имоти с идентификатори: 83510.663.21, 83510.663.20, 83510.663.60, 83510.663.19 и 83510.663.18 и ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС Е. Ю. Г. да предаде на М. Н. П. и П. Н. П. владението върху описания имот, както и да им заплати сумата 80 /осемдесет/ лв. разноски по делото. В производството като подпомагаща страна участва Н. П. Н. от [населено място], [улица]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: