Р Е Ш Е Н И Е № 105 София, 11.07.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1325 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 2435 от 09.12.2015 год. по т.д.№ 3005/2014 год. на Софийски апелативен съд. С него, въззивният съд е отменил Решение № 2543 от 17.04.2015 год. по гр.д.№ 2242/2014 год. на Софийски градски съд с което първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 208 КЗ /отм./ ЗК [фирма] да заплати на [фирма] застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 215028.72 лв., както и на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД обезщетение за период на забава 30.09.2013-11.02.2014 год., съизмеримо със законната лихва в размер на 8078.74 лв. и е отхвърлил предявените искове. В касационната жалба се съдържа позоваване на чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради допуснати нарушения на процесуалния закон – необсъждане на релевантни за спора доказателства, ангажирани от ищеца и незачитане на доказателствената сила на представен по делото официален документ. Искането му е за касиране на решението на САС и произнасяне по съществото на спора, като бъдат уважени предявените искове. Има искане за присъждане на разноски. В представения по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация Застрахователна компания [фирма] изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за кумулативността на предпоставките по чл.211 т.2 КЗ (отм.) за освобождаване изцяло или частично от отговорност при заплащане на обезщетение по имуществена застраховка, тежестта на доказването им. Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Производството по делото е по иск с правно основание чл.208 КЗ (отм.) за сумата 215028.72 лв., предявен от [фирма] срещу ЗК [фирма] и обективно съединен с него иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 8078.74 лв. – обезщетение за забава при плащането на главното задължение за периода 30.09.2013 – 11.02.2014 год. Първоинстанционният съд е приел за безспорно наличието на валидно сключен застрахователен договор между касатора в настоящото производство и ЗК [фирма], по силата на който застрахователят се е задължил да носи рисковете по застраховане на фотоволтаични и термични соларни централи „ЛУМИКС“. Настъпването на застрахователно събитие е прието също за доказано. По възражението от страна на застрахователя, че процесната фотоволтаична централа не е била изградена съобразно нормативните изисквания и техническото и състояние не е било поддържано изправно в хода на експлоатацията, първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано, че техническото състояние на фотоволтаичния парк е било поддържано изправно посредством извършвани регулярни проверки с цел профилактика и поддръжка на централата. За недоказано Софийски градски съд е счел твърдението на застрахователя за наличие на обстоятелство, представляващо изключен риск съгласно Общите условия, а именно - некачествено изпълнение на СМР при изграждане на централата. Посочил е, че съгласно представените доказателства по делото строежът е бил изпълнен в съответствие с одобрените проекти - разрешение за ползване на ДНСК. Цитирани са и направените в рамките на съдебно-техническата експертиза изводи за спазване на нормативните изисквания за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействието върху тях, в това число и относно ветрово и снегово налягане. Поради това, Софийски градски съд е счел предявените искове по чл.208 КЗ (отм.) и чл.86 ал.1 ЗЗД за основателни и ги е уважил изцяло. Произнасяйки се по жалбата на ЗК [фирма] срещу първоинстанционния акт, с решението, което е предмет на касационно обжалване, съставът на Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционния акт изцяло и е отхвърлил предявените искове. В решението си въззивният съд е достигнал до противоположни правни изводи. Възражението на застрахователя, че в конкретния случай, съгласно клауза в Общите условия, той не дължи заплащане на застрахователно обезщетение за вредите, за които законово или по договор трябва да отговарят субектите, на които е възложено изграждането и поддържането на застрахованото имущество, въззивният съд е счел за основателно. Заключението на експертизата не е било кредитирано от съдебния състав, на основание чл.202 ГПК, тъй като е приел, че до отговорите на въпросите експертът не е достигнал с помощта на „специални знания из областта на науката“ съгл. чл.195 ал.1 ГПК. Съдебният състав е сметнал, че експертизата съдържа само предположения, които не биха могли да обусловят извода, че причината за настъпването на щетата е ветровото налягане. В допълнение въззивният съд е изтъкнал, че действително според разрешението за ползване строежът на централата е бил изпълнен в съответствие с одобрените проекти, но в деня на приемането на строежа не е било възможно да бъде извършена проверка на издръжливостта в условията на предвидената екстремална натовареност, за да бъде потвърдено, че тя отговаря на стойностите, за които е била изчислена. За основателно Софийски апелативен съд е възприел и възражението, че застрахованият не е изпълнявал задължението си да извършва поддръжка на съоръженията, както и да документира надлежно всички действия по поддръжката им. Съдебният състав е приел, че по делото не са били представени документи, които да установяват надлежното осъществяване на контрол. Въззивният съд е споделил констатациите на един от свидетелите, съгласно които причина за настъпването на щетите е „комплексното влияние на няколко фактора“: силния вятър, проектирането на фотоволтаичния парк, качеството на изпълнението при неговия монтаж и качеството на поддръжка на оборудването при експлоатация. Като доказан краен извод е приел, че изместването или събарянето на панели не се е случило като еднократно действие вследствие силата на вятъра, тъй като от приемането на обекта до датата на събитието не е била извършвана проверка на укрепването на панелите. Поради това въззивният съд е счел, че щетата не е била внезапна имуществена загуба, а е настъпила поради некачественото изпълнение на СМР, както и от неизпълнението на задължението на застрахования да извършва текуща поддръжка на съоръженията. Това е довело до освобождаване на застрахователя от отговорност съгласно Общите условия. По правния въпрос. Както бе посочено и в определението по чл.288 ГПК по настоящето дело, по прилагането на чл.211 т.2 КЗ и различните аспекти, ВКС-Търговска колегия е имал случаи да се произнесе не само за причинно-следствената връзка, а и за тежестта на доказването с постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 86 от 18.07.2014 год. на ВКС по т.д.№ 2230/2013 год. на ВКС-II т. о., Решение № 185 от 5.03.2014 год. по т.д. № 350/2012 год. на ВКС-I т.о., Решение № 49 от 29.07.2013 год. по т.д. № 840/2012 год. на ВКС-ТК, I т.о. и Решение № 2 от 20.05.2013 год. по т.д.№ 1031/2011 год. на ВКС-I т.о. Както многократно са имали случаи да посочат съставите на Търговска колегия на ВКС с изброените по-горе решения, за да бъде отказано от застрахователя плащане на застрахователно обезщетение на основание чл.211 т.2 КЗ (отм.), необходимо е наличието на следните предпоставки: 1./ неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2./ неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3./ да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4./ настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка. Само неизпълнението на задължение, което по своето естество би могло да обуслови като закономерна своя последица настъпването на застрахователното събитие, респ. увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или се явява препятстващо доказването им може да обуслови отказ за плащане на застрахователно обезщетение. В случая, съставът на САС не е посочил към коя от хипотезите на чл.211 т.2 КЗ (отм.) отнася възражението на застрахователя за наличие на изключението по чл.4.8 от Общите условия, съобразно което той не дължи обезщетение за вредите, за които законово или по договор трябва да отговарят фирмите на които е възложено изграждането и подържането на застрахованото имущество, съобразно което възражение е формирал крайните си изводи. Наличие на отговорност на трети лица спрямо застрахованото имущество следва да произтича от договор или от закона, но и в двата случая, то би следвало да се преценява спрямо някоя от изчерпателно изброените в чл.211 т.2 КЗ (отм.) хипотези. Ако е предвидено в договора респ. в ОУ, то трябва да е свързано с виновно действие или бездействие на застрахования, като и в този случай, това неизпълнение следва да е значително с оглед интереса на законодателя и да е обусловило настъпването на застрахователното събитие или значителното увеличаване на вредите. Т.е. отговорността на трети лица не може да съставлява самостоятелно, привнесено в чл.211 КЗ (отм.) основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение и да бъде разглеждано извън възможността по чл.213 ал.1 КЗ (отм.). Поради това и отговорът на правният въпрос досежно кумулативността на предпоставките по чл.211 т.2 КЗ (отм.) и тежестта на доказване е, че правно релевантно за правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение е такова неизпълнението на договорните задължения от страна на застрахования, което е съществено и предвидимо и последиците от него да са значителни с оглед интереса на застрахователя. Тежестта за доказване на такова неизпълнение, което да е основание за освобождаването му от отговорност е в тежест на застрахователя. В негова тежест е и доказването на причинната връзка между неизпълнението (действие или бездействие) и настъпилото застрахователно събитие, респ.увеличаването на вредите. По същество. Както бе посочено по-горе, настъпването на застрахователното събитие е безспорно. Безспорно е и обстоятелството, че причина за настъпването му са внезапно възникналата, неблагоприятна метеорологична обстановка – бурен вятър, придружен с валежи и дъжд и в последствие снеговалеж, което е довело до повредата на соларните панели, алуминиевата конструкция и разпределителните табла. Установено е по делото, че фотоволтаичната централа е била въведена в експлоатация – Разрешение за ползване № СТ-05-975/14.08.2012 год., издадено от ДНСК, което е официален документ и в тежест на оспорващия би било доказването на несъответствие между констатациите в него и конструктивната и електротехническата част на централата. Съответствието на централата с нормативните изисквания е установено и от заключението на съдебно-техническата експертиза. От сключения на 01.07.2012 год. т.нар. „договор за услуга” е видно, че [фирма] е възложил на [фирма] обслужването и поддръжката на фотоволтаичния парк. Настоящият съдебен състав възприема експертното заключение, като счита, че експертните знания на вещото лице не са опровергани и счита за неправилен и основаващ се само на изолирани гласни доказателства извода на въззивния съд за виновно неизпълнение на договорно задължение за поддръжка на централата. Както бе посочено по-горе, действията или бездействията на застрахования спрямо виновно неизпълнение на задълженията на третите лица за поддръжка на застрахованото имущество следва да са такива, че да са в пряка причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие или увеличаването на вредата. Такова виновно неизпълнение не е установено по делото, поради което отказът на застрахователя за заплащане на обезщетение е незаконосъобразен. Поради изложеното, въззивното решение ще следва да бъде касирано и ВКС се произнесе по съществото на спора, като уважи предявените искове с правно основание чл. 208 КЗ (отм.) и чл.86 ал.1 ЗЗД, като осъди ЗК [фирма] да заплати на [фирма] застрахователно обезщетение в размер на 215028.72 лв., както и обезщетение за период на забава за периода 30.09.2013-11.02.2014 год. в размер на 8078.74 лв. С оглед изхода на спора, ответникът по касация ще следва да заплати на касатора и направените по делото разноски за трите съдебни инстанции, възлизащи общо на 44012.15 лв. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 2435 от 09.12.2015 год. по т.д.№ 3005/2014 год. на Софийски апелативен съд, вместо което постановява: ОСЪЖДА Застрахователна компания ”У.” с ЕИК-040451865 да заплати на основание чл.208 КЗ (отм.) на [фирма] с ЕИК-200436284 сумата 215028.72 лв. (двеста и петнадесет хиляди двадесет и осем лева и 72 ст.); както и 8078.74 лв. (осем хиляди седемдесет и осем лева и 74 ст.), представляваща обезщетение за забава за период 30.09.2013-11.02.2014 год.; както и направените по делото разноски за трите съдебни инстанции в общ размер на 44012.15 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.