7
Р Е Ш Е Н И Е № 194
гр. София, 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4488 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Крушата“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя М. М. У., чрез адв. С. Б., против решение № 268 от 3 юли 2019 г., постановено по в.гр.д. № 276/2019 г. по описа на окръжния съд в гр.Русе, с което се потвърждава решение № 120 от 18 юни 2018 г., постановено по гр.д. № 338/2017 г. по описа на районния съд в гр. Левски, за отхвърляне като неоснователен на предявения от дружеството срещу И. С. М., в качеството му на частен съдебен изпълнител рег. /№/ по регистъра на КЧСИ, с район на действие окръжния съд в [населено място], и Т. Б. К., в качеството ѝ на частен съдебен изпълнител рег./№/по регистъра на КЧСИ, с район на действие окръжния съд в [населено място], иск да заплатят солидарно на основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 74 ЗЧСИ обезщетение за имуществени вреди в размер на 22215,73 лева, от които главница в размер на 15364,06 лева, законна лихва в размер на 4039,43 лева за периода 09.05.2011 г. - 29.11.2013 г., неолихвяеми вземания: 460,24 лева, разноски по гр.д. 1742 лева, разноски по изпълнително дело: адвокатски хонорар – 300,00 лева, авансови такси, платени от взискателя – 310,00 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска, и в тежест на касатора са присъдени разноски. Решението е постановено при участието на „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], като трето лице помагач на страната на Т. К.. Обжалва се същото въззивно решение и в частта му, с която се потвърждава определение № 197 от 22 февруари 2019 г., постановено по първоинстанционното дело, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решението в частта за разноските.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 372 от 15 май 2020 г., постановено по настоящото дело, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса задължението на въззивния съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните, както и да изложи мотиви, с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 212 по т.д. № 1106/2010 г., ІІ т.о., решение № 202 по т.д. № 866/2012 г., І т.о., решение № 76 по т.д. № 377/2011 г., ІІ т.о. В посочените решения, както и във формираната константната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 269, изр. второ ГПК, споделяна и от настоящия съдебен състав, се приема, че съдът е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди заедно и поотделно всички относими доказателства и основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка обстоятелства по делото, както и да обсъди въведените от страните доводи и възражения.
Предвид отговора на правния въпрос, касационният съд приема, че окръжният съд не е съобразил практиката на ВКС и е допуснал нарушения на процесуалния закон във връзка с обсъждането на доказателствата по делото и оплакванията, заявени във въззивната жалба. Доколкото в случая не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК касационният съд постановява решение по съществото на спора.
Деликтната отговорност на частния съдебен изпълнител за обезщетяване на вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение се ангажира, ако се установи, че в причинна връзка с незаконосъобразните действия/бездействия са настъпили претендираните от ищеца вреди.
По делото е установено, че въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „Крушата“ ЕООД за негово вземане срещу „Неви текс България“ ЕООД, и молба на кредитора от 20.04.2012 г., е образувано изп.д. № 427/2012 г. по описа на частен съдебен изпълнител З. В., рег. /№/ по регистъра на КЧСИ, с район на действие окръжния съд в [населено място], по което Националната агенция за приходите е била присъединен по право взискател с публични вземания в общ размер на 1702427,92 лева. В рамките на това изпълнително производство е наложен запор на осем моторни превозни средства – леки и товарни автомобили и автобуси, както и на вземанията на длъжника, включително и бъдещи такива, срещу застраховател; вписана е и възбрана върху поземлен имот и изградени в него промишлени сгради в [населено място]. Тъй като възбранените имоти, собственост на длъжника, се намират на територията на [населено място], съобразно разпоредбата на чл. 427, ал. 1, т. 1 ГПК взискателят е поискал делото да бъде преместено при частния съдебен изпълнител И. С. М., с район на действие окръжен съд [населено място]. Делото е предадено на М. на 28.01.2013 г., който по силата на чл. 427 ГПК, респективно чл. 19, ал. 1 ЗЧСИ, е задължен да образува изпратеното от предишния съдебен изпълнител дело и да извърши поисканите от взискателя изпълнителни действия (в случая да пристъпи към опис, оценка и публична продан на възбранения в полза на взискателя недвижим имот), което не е извършено до 29.11.2013 г., когато делото е изпратено на ответницата Т. К.. Частният съдебен изпълнител К. не е образувала дело.
Установява се още, че на 25.02.2013 г. окръжният съд в [населено място] е сезиран с молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Неви текс България“ ЕООД, като с решение от 21 октомври 2013 г., постановено по т.д. № 59/2013 г. по описа на окръжния съд в [населено място], е открито производството по несъстоятелност, както и че касаторът не е предявил вземането си в преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ.
Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, преди вписаната възбрана от касатора върху имотите е учредена първа по ред ипотека в полза на банка за обезпечаване на нейно вземане срещу длъжника в размер на 1429160 евро; част от запориранте моторни превозни средства са предмет на договор за особен залог, учреден в полза на друга банка, а върху други е наложен запор за обезпечаване на публични вземания на Националната агенция за приходите; цялото имущество на „Неви текс България“ ЕООД е било обременено с вещни тежести, като при осребряването му в производството по несъстоятелност не се е стигнало до удовлетворяване на вземания на хирографарни кредитори, доколкото постъпленията от продажбите не са били достатъчни за погасяване вземанията на обезпечените кредитори и разходите по несъстоятелността.
При тези факти е правилен изводът на въззивния съд за противоправност на поведението на двамата ответници, които не са образували производство по препратеното им изпълнително дело, като нито са уведомили взискателя за отказа си да образуват изпълнително дело, нито пък за нередовност на молбата му за образуване на изпълнително дело, или за наличието на други обстоятелства, които да налагат тяхното бездействие. С оглед на данните за обременеността на имуществото на длъжника с вещни тежести, следва да се сподели и изводът, че дори М. да е образувал изпълнително дело пред себе си и да е извършил публична продан на недвижимите имоти и на моторните превозни средства, касаторът не би могъл да се удовлетвори от продажната им цена поради наличието на привилегировани кредитори.
Необсъдено от въззивната инстанция е останало обаче възражението на касатора, че в случай че ответникът М. беше образувал изпълнително производство, в рамките на което да бъде извършена публична продан на възбранения в полза на „Крушата“ ЕООД недвижим имот, както и на запорираните моторни превозни средства, преди откриване на производството по несъстоятелност на дружеството длъжник взискателят би се ползвал с привилегия по отношение на направените разноски за реализиране на изпълнителните способи. Въззивният съд е съобразил, че преди вписаната от касатора възбрана е учредена първа по ред ипотека върху имота в полза на банка (привилегирован кредитор на основание чл. 136, т. 3 ЗЗД); че вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство също се ползват с привилегия на основание чл. 136, т. 2 ЗЗД преди вземането на касатора, който е хирографарен кредитор. Не е съобразена разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, според която с право на предпочтително удовлетворение от стойността на имота, за който са направени, се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение. Предвид това, доколкото решението за откриване на производството по несъстоятелност, по силата на което са спрени всички изпълнителни производства срещу длъжника (чл. 638 ТЗ), е постановено 21.10.2013 г., следва да се приеме, че през периода 29.01.2013 г.-21.10.2013 г. е било обективно възможно осъществяването на публична продан на възбранените недвижими имоти и запорираните моторни превозни средства по изп.д. № 427/2012 г. по описа на частния съдебен изпълнител З. В., като вземанията на касатора за разноски за реализиране на изпълнителните способи биха били удовлетворени предпочтително от постъпилите суми.
Установява се, че дружеството е заплатило следните авансови такси във връзка с предприемане на действия по изпълнение: 15,00 лева за искане до съдията по вписванията за вписване на възбрана върху поземлен имот с идентификатор /№/ и изградените в него сгради (т. 10 ТТРЗЧСИ), 20,00 лева за изготвяне и връчване на уведомление за наложената възбрана (т. 5 ТТРЗЧСИ), 15,00 лева за налагане на запор върху осем броя моторни превозни средства без извършване на опис (т. 9 ТТЗЧСИ), 20,00 лева за изготвяне и връчване на уведомление за наложените запори (т. 5 ТТРЗЧСИ), като върху посочените суми е заплатен данък добавена стойност в размер на 20 %, или общо 84,00 лева. Предвид изложеното, следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на първия ответник М. до размера на направените от касатора разноски за налагане на възбрана на недвижими имоти и запори на моторни превозни средства в общ размер на 84,00 лева, съставляващи пропуснати ползи.
К. съд счита, че по отношение на вторият ответник Т. К. не са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, доколкото по делото не се установява вследствие на нейното поведение, макар и противоправно, ищецът да е претърпял вреди. Съгласно чл. 638 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 ДОПК. Следователно към момента на получаване на делото от К. не е била налице възможност за извършване на изпълнителни действия. Неоснователни са доводите на касатора за търпени от него вреди вследствие на противоправното бездействие на ответницата, изразяващо се в неиздаване на удостоверение за актуалния размер на дълга, поради което дружеството не било предявило вземането си в производството по несъстоятелност. Според чл. 685, ал. 2 ТЗ, при предявяване на вземането си кредиторът следва да представи писмени доказателства за основанието и размера на вземането си, без да са предвидени допълнителни ограничения. Ето защо не може да се приеме, че липсата на удостоверение за размера на дълга по изпълнителното дело е препятствала възможността дружеството да предяви вземането си. Правилно е приетото, че непредявяването на вземането на касатора в производството по несъстоятелност в срока по чл. 658, ал. 1, респ. по чл. 688, ал. 1 ТЗ, и неприемането му от синдика се дължи единствено на неговото бездействие.
При тези обстоятелства въззивното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения срещу М. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 74 ЗЧСИ, до размера от 84,00 лева. При този изход на спора, решението следва да бъде отменено и в частите, с които на ответника М. са присъдени съдебни разноски за първоинстанционното и въззивното производство, които следва да се редуцират съобразно размера на отхвърлената част от иска до размер от 4049,11 лева за първоинстанционното производство и 2231,53 лева за въззивното производство. В останалата си част обжалваният съдебен акт се оставя в сила, в т.ч. и по отношение на потвърждаването на първоинстанционното определение по искането на касатора за изменение на решението на първата инстанция в частта за разноските. Правилно е приетото, че заплатеното адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, и на извършените от страна на процесуалния представител на ответника М. действия.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата К. се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 720,00 лева, а на ответника М. се присъждат разноски по компенсация пред настоящата инстанция в размер на 2183,84 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 268 от 3 юли 2019 г., постановено по в.гр.д. № 276/2019 г. по описа на окръжния съд вгр. Русе, в частта му, с която е потвърдено решение № 120 от 18 юни 2018 г., постановено по гр.д. № 338/2017 г. по описа на районния съд в гр. Левски, за отхвърляне на предявения от „Крушата“ ЕООД срещу И. С. М., в качеството му на частен съдебен изпълнител рег. /№/ по регистъра на КЧСИ, с район на действие окръжния съд в [населено място], иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 74 ЗЧСИ, за обезщетение за имуществени вреди за сумата до 84,00 (осемдесет и четири) лева, както и в частта, с която „Крушата“ ЕООД е осъдено за заплати на И. С. М. разноски за първоинстанционното производство над сумата 4049,11 до сумата 4064,48 лева и разноски за въззивното производство над сумата 2231,53 до сумата 2240,00 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. С. М., в качеството му на частен съдебен изпълнител рег./№/ по регистъра на КЧСИ, с район на действие окръжния съд Плевен, да заплати на Крушата“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 74 ЗЧСИ, обезщетение за имуществени вреди в размер на 84, 00 (осемдесет и четири) лева разноски за изпълнителното производство, представляващи авансови такси, платени от взискателя, ведно със законната лихва от предявяването на иска.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 268 от 3 юли 2019 г., постановено по в.гр.д. № 276/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място], в останалата му част.
ОСЪЖДА „Крушата“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Т. Б. К., в качеството ѝ на частен съдебен изпълнител рег. /№/ по регистъра на КЧСИ, с район на действие окръжния съд Плевен, разноски за касационното производство в размер на 720,00 (седемстотин и двадесет) лева.
ОСЪЖДА „Крушата“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на И. С. М., в качеството му на частен съдебен изпълнител рег./ №/ по регистъра на КЧСИ, с район на действие окръжния съд Плевен, по компенсация разноски за касационното производство общо в размер на 2183,84 (две хиляди сто осемдесет и три лева и осемдесет и четири стотни) лева.
Решението е постановено с участието на „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], като трето лице помагач на страната на Т. К..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|