4 4 Р Е Ш Е Н И Е № 181 София, 10 октомври 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 772 по описа за 2018 година. С присъда по нохд № 8506/12 г. Софийският районен съд оправдал подсъдимия К. В. К. по предявеното му обвинение по чл.215, ал.2, т.1, във връзка с ал.1 от НК. По внохд № 943/18 г., образувано по протест на прокурора, Софийският градски съд отменил посочената присъда и вместо нея постановил нова присъда № 95 от 19.04.2018 г., с която осъдил подсъдимия К. на основание чл.215, ал.2, т.1, във връзка с ал.1 и чл.55, ал.1 т.1 от НК на 1 година лишаване от свобода условно за срок от 3 години и на глоба в размер на 1000 лева, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение да е извършил престъплението за периода от 13.12.2008 г. до 27.04.2009 г., както и да е укрил чуждата движима вещ – лек автомобил БМВ 318D. Срещу новата присъда е постъпила касационна жалба от подсъдимия, подадена на 02.05.2018 г. чрез СГС (Вх.№ 60625). По-късно, на 21.06.2018 г. е депозирано допълнение към касационната жалба - Вх.№ 86751, по описа на СГС. Претендира се наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК с алтернативни искания – връщане на делото за ново разглеждане, намаляване на наказанието, оправдаване. Пред ВКС жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Защитникът му – адв.Ч., поддържа жалбата и допълнението към нея. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорената нова присъда. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Пределите на настоящата проверка са стеснени, предвид инициативата за образуване на касационното производство в лицето на подсъдимия, поради което вън от тях стои оправдаването му за части от първоначално предявеното му обвинение. В жалбата не са посочени данни в подкрепа на релевираното основание по чл.348, ал.1 от НПК. В допълнението, изготвено след запознаване с мотивите на СГС, са изложени данни, съобразно изискването на чл.351, ал.1 от НПК, само относно основанията по чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК. По основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК: Възраженията на тази плоскост са следните: СГС не е отчел, че СРС е разгледал делото при наличието на обвинителен акт, който не е отговарял на изискванията на чл.246 от НПК; налице е противоречие в обвинението (фактическо и юридическо), между предявеното на подсъдимия с обвинителния акт и това с постановлението за привличане в качеството на обвиняем – по отношение на формите на изпълнителното деяние и действията на подсъдимия от субективна страна; СГС не е съобразил и това, че СРС не е разяснил правата на подсъдимия в съдебната фаза на процеса; отделно се поддържа, че мотивите на новата присъда не съответстват на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК; претендира се също, че въззивният съд е неглижирал дължимото си поведение за безпристрастност и непредубеденост; изводите му по въпросите по чл.301, ал.1, т.1 от НПК са декларативни. Първо направеното възражение не намира опора в данните по делото. Този извод следва от внимателния съвместен прочит на обвинението формулирано в постановлението за привличане в качеството на обвиняем (л.107 от ДП) и това с диспозитива на обвинителния акт. Липсва каквото и да е противоречие помежду им. Правата на подс.К. в съдебното производство са надлежно разяснени и той лично е заявил, че е запознат с тях – виж протокол от съдебно заседание, проведено на 27.12.2013 г., л.131 от нохд. Мотивите на новата присъда са съответни на изискванията на чл.339, ал.3, във връзка с чл.305 от НПК. Възражението, че съдът е преповторил фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт, е невярно. Нещо повече, това принципно е възможно, щом в хода на досъдебното и съдебно производство са установени идентични факти. В конкретният случай няма място за възражение свързано с възможностите, произтичащи от ползването на компютърна техника, известни като „копи-пейст”. Във възивното производство не е провеждано съдебно следствие. Страните и съдът не са намерили причини за това, а и ВКС не установи такива. За изясняване на фактите от кръга по чл.102 от НПК са събрани всички възможни доказателства и те в своята съвкупност позволяват достигането до обективната истина. СГС е посочил фактите, които е приел за установени, както и доказателствената им основа, като е взел становище и по противоречивите доказателства. Това добре е видно от мотивите на новата присъда – виж л.29 и 30. Към казаното на л.30, относно показанията на св.Г. М., ВКС може да допълни, че при оценката на последните съдът е длъжен да съобрази и регламента по чл.121, ал.1 от НПК, предпоставките на който са налице спрямо св.М.. При оценката на фактическите положения, съдът е разкрил признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, в която посока е изложил своите съображения (л.30-31). При последните няма как да се твърди, че мотивите са декларативни в частта по чл.301, ал.1, т.1 от НПК. Нещо повече, срещу конкретните съображения на СГС не се възразява с противопоставими им доводи. ВКС обаче, който не може да си позволи да пренебрегне дейността на проверявания от него съд, не откри основания за укорително отношение към решенията на СГС по коментираните въпроси. Последното възражение, като че ли основаващо се на чл.29, ал.2 от НПК е повече от неясно заявено. То определено е обвързано с току що разгледаните възражения и поради произтичащия от казаното дотук отговор за отсъствието им, е неоснователно. От друга страна, вън от изложеното, по делото липсват каквито и да е било данни за предубеденост или заинтересованост на въззивния съд пряко или косвено от изхода на конкретното дело. При тези съображения ВКС не намери да е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, в който случай проверката относно приложението на закона е възможна само в рамките на фактите приети за установени от СГС. Те правилно са анализирани и вярно са изведени признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.215, ал.2 от НК, поради което е и налице основание за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.3 от НПК се възразява, че наказанието е явно несправедливо по размер, тъй като съдът не е отчел адекватно оказаното на подсъдимия предупредително и превъзпитателно въздействие, резултат от проведеното спрямо него наказателно производство. Възражението е неоснователно. Добре е видно, че наказанието на подсъдимия е определено при условията на чл.55 от НК, в частност наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Обстоятелството на което се поставя акцент в допълнението към касационната жалба не е игнорирано от съда. То имплицитно се съдържа при оценката на продължителността на срока на наказателното производство, възприет правилно като изключително обстоятелство, по смисъла на чл.55 от НК. Искането за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода до минимално предвиденото в закона не може да бъде удовлетворено, защото това би злепоставило постигането на целите на наказанието. Сезиран само с жалба на подсъдимия ВКС оставя без коментар липсата на оценка от страна на СГС на обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 95 от 19.04.2018 г., постановена по внохд № 943/18 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: