РЕШЕНИЕ
№ 339
София, 30 юни 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ИВЕТА АНАДОЛСКА
при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 270 по описа за 2009 година.
С присъда № 61 от 11.11.2008 г. по нохд № 502/08 г. Районният съд-гр.Троян признал подсъдимия Д. Т. И. за виновен и го осъдил, както следва:
-на основание чл.211 вр.с чл.209 ал. 1, чл.26 ал. 1 и чл.55 НК на 2 години и 5 месеца лишаване от свобода, като по реда на чл.66 ал.1 НК отложил изпълнението за срок от 5 години;
-на основание чл.316 вр.с чл.308 ал.1, чл.26 ал.1 и чл.55 НК на пробация, включваща пробационните мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 12 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 месеца и поправителен труд при 15% удръжки от трудовото възнаграждение за срок от 12 месеца, последната изпълнима по местоработата на подсъдимия в [фирма]-гр.С., като времето през което се изтърпява последно посочената мярка не се зачита за трудов стаж;
-на основание чл.309 ал.1 вр.с чл.26 ал.1 и чл.55 НК на пробация, включваща пробационни мерки, идентични с посочените по-горе по вид, срок и място на изпълнение;
-на основание чл.23 ал.1 НК на поде.И. е определено едно общо наказание - най-тежкото, а именно 2 години и 5 месеца лишаване от свобода, условно за срок от 5 години.Със същата присъда е ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия по реда на чл.45 ЗЗД, като същият е осъден да заплати «обезщетения за причинени имуществени вреди, както следва: на П. В. С. и И. В. А. - по половината от сумата от 23086лева, а на Р. И. П. - сумата от 23 086 лева.
Поде.И. е осъден да заплати в полза на държавата държавна такса в размер на 1 846,88 лева.
По протест на прокурора и жалба на подсъдимия с решение № 25 от
23.02.2009 г. по внохд № 212/08 г. Окръжният съд-гр.Ловеч изменил присъдата
на ТРС, като отменил приложението на чл.66 ал.1 НК и определил
първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,определено на подсъдимия за престъплението по чл.211 НК и общото по реда
на чл.23 ал.1 НК. В останалата част присъдата на ТРС е потвърдена.
Постъпило е искане за възобновяване на наказателното производство от
.осъдения И. - по реда на чл.420 ал.2 вр.с чл.422 ал.1 т.5 вр.с чл.348 ал.1
т.1-3 НПК. Пред ВКС защитата на молителя поддържа искането.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на направените оплаквания.
Частните обвинители и граждански ищци не вземат участие в касационното производство.
Като съобрази горното, доводите на молителя, становището на прокурора вследствие проверка ВКС I-во наказателно отделение установи:
Изводимо от изложените в искането на осъдения съображения, на вниманието на касационната инстанция е поставено само осъждането му за престъпление по чл.211 НК. Срещу осъжданията за престъпления по чл.316 и чл.309 НК не се възразява.
В рамките на така очертаните предели за проверка по реда на глава 33 НПК, ВКС установи, че основателно се явява възражението за допуснати съществени нарушения на процесуални правила - чл.348 ал.1 т.2 вр.с ал.З т.1 НПК, което нарушение е отстранимо.
Без съмнение законът задължава всички обстоятелства по чл.102 НПК да бъдат изяснени както на досъдебното, така и на съдебното производство. В конкретният случай, неправилният прочит на закона и практиката по приложението му - по чл.209 НК, е довел до неоснователно стесняване на кръга на обстоятелствата по чл.102 НПК, а оттук и до неправилни изводи по фактите.
Характерното за престъплението измама е поведението на измаменото лице. Мотивирано от погрешна представа, формирана или поддържана у него от страна на дееца, то извършва акт на имуществено разпореждане и по този начин причинява престъпния резултат - имотната вреда. Последната може да настъпи както в неговото имущество, така и в това на трето лице, като не е необходимо да съществува идентичност между измамения и ощетения.
По делото не е изяснено с какво имущество са се разпоредили въведените в заблуда купувачи на инкриминираните имоти, още по-малко нотариусът, който е изповядал двете сделки. В последният случай дори не е съобразено, че последният изпълнява държавни функции и в това си качество и дейност няма как да бъде въведен в заблуда - по смисъла на чл.209 ал. 1 НК.
Очевидно е, че при сключване на инкриминираните сделки, купувачите не са извършили акт на имуществено разпореждане с имотите, предмет на сделките, а само със свои лични средства. Не е изяснено дали отразените в договорите за покупко-продажба платени суми от страна на купувачите са единствените, с които те са се разпоредили и то в резултат на заблудата относно представителната власт на подсъдимия.
Допуснатото нарушение е довело да невъзможност за постигане на обективната истина по делото - на плоскостта на чл.209 НК. Нарушението е допуснато за първи път на досъдебното производство, не е отстранено от редовните инстанции и подлежи на отстраняване от прокурора.
Поради изложеното по реда на възобновяването въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено осъждането на И. за престъпление по чл.211 НК и определянето на общо наказание по реда на чл.23 ал.1 НК, а именно 2 години и 5 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, както и в частта, с която е ангажирана отговорност на подсъдимия за обезщетения за причинени имуществени вреди и държавна такса. В тази част делото следва да се върне на прокурора от стадия на досъдебното производство за отстраняване на допуснатото от него съществено нарушение на процесуалните правила.
Очертаната намеса на касационната инстанция предопределя определянето по реда на чл.23 ал.1 НК на общо наказание за поде.И. за престъпленията по чл.316 и чл.309 НК.Водим от горното на основание чл.425 ал.1 т.2 и 3 НПК, ВКС 1-во наказателно отделение
РЕШИ :
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 212/08 г. на Окръжен съд-гр.Ловеч.
ОТМЕНЯ решение № 25 от 23.02.2009 г., постановено по внохд № 212/08 г. на ЛОС, както следва: - в частта, с която е потвърдено осъждането на подсъдимия Д. Т. И. за престъпление по чл.211 вр.с чл.209 ал.1 и чл.26 ал.1 НК;
- в частта, с която е потвърдено определеното по реда на чл.23 ал.1 НК общо наказание от 2 години и 5 месеца лишаване от свобода;
- в частта, с която е отменено приложението на чл.66, ал.1 НК и определен първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието от 2 години и 5 месеца лишаване от свобода, определено на подсъдимия за престъплението по чл.211 НК и по реда на чл.23 ал.1 НК;
- в частта, с която на основание чл.45 ЗЗД подс.И. е осъден да заплати обезщетения за причинени имуществени вреди на П. В. С., Р. И. П. и Иван В. А.;
- в частта, с която поде.И. е осъден да заплати в полза на държавата държавна такса в размер на 1 846,88 лева.
В ТЕЗИ ЧАСТИ ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на стадия на досъдебното производство.
На основание чл.23 ал.1 НК, за престъпленията по чл.316 и чл.309 НК, налага на подсъдимия И. наказание - пробация, включваща пробационните мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес на подсъдимия в [населено място], [жк], [жилищен адрес] за срок от 12 месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 месеца и поправителен труд при 15% удръжки от трудовото възнаграждение на подсъдимия в полза на държавата за срок от 12 месеца, която мярка изпълнима по местоработата на подс.И. в [фирма]-гр.С., а времето през което се изтърпява да не се зачита за трудов стаж.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: