5 Р Е Ш Е Н И Е № 254 С., 26.10. 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА При секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдия Б. гр.д. № 1775 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Л. Т. от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Р. М., срещу въззивно решение от 26.08.2010 г., постановено по в.гр.д. № 2495/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение от 16.11.2010 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 35946/2009 г. в частта му, с която са уважени предявените от жалбаподателката срещу [фирма] / в несъстоятелност/ [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225 КТ за сумата 4118.45 лв. и в тази част е постановено ново, с което същите са отхвърлени. Поддържа се решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. С определение № 734 от 21.05.2012 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос: за приложението на чл. 329, ал. 1 КТ и по точно подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за нивото на работа на включените в подбора работници или служители. Ответната страна- [фирма] /в несъстоятелност/ не е взела становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд е и допустима. За да отмени решението на първата инстанция и отхвърли предявените от С. Л. Т. срещу [фирма] /в несъстоятелност/ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ Софийски градски съд е приел, че при оспорване законността на извършения от работодателя подбор, съдът следва да провери спазени ли са нормативно определените критерии- квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, като преценката на последното не подлежи на съдебен контрол. По какъв начин работодателят е формирал извода си, че някой от служителите се справя по-добре от друг е въпрос на целесъобразност и не може да бъде преценяван от съда, като е достатъчно да е налице такъв извод при извършване на подбора. Приел е, че в случая комисията по подбора е оценила как се справя с работата всеки от заемащите длъжността и съобразно тези оценки е взела решение да остане на работа служителят, който освен еднаквите с другите служители показатели, има опит и знания да съвместява функциите в отдела- критерий, който работодателят е приел да е от значение. Обстоятелството, че този служител няма висше образование за разлика от останалите служители на същата длъжност е приел за ирелевантно, тъй като за тази длъжност се изисква висше или средно специално техническо образование, с каквото той разполага. На поставения правен въпрос е дадено разрешение с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. ОСГК ВКС, съгласно което преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В това производство, при въведен довод за нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качествата на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ според точния й смисъл съгласно принципа за законност, прокламиран в чл. 5 от ГПК не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата. Като субективно право, упражняването на подбора е насочено към определена от законодателя цел - да бъде в интерес на производството или службата и към конкретно посочени резултати - да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329, ал. 1 от КТ, които независимо от спецификата на всяко производство или служба трябва да бъдат относими към нормативно регламентираните критерии. Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 от КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим. С оглед даденият отговор на поставения правен въпрос при извършената проверка на правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното: В противоречие с даденото разрешението на поставения материалноправен въпрос и в нарушение на нормата на чл. 329, ал. 1 КТ е прието от въззивния съд, че извършеният от работодателя подбор е законосъобразен, като преценката по отношение на критерия "качество на работа" е субективна - дава се от субекта на работодателска власт и не би могла да се замени от преценката на съда. Нивото и качеството на изпълнение на възложената работа, като критерий за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ също подлежи на съдебен контрол. С оглед на това, неправилни са изводите на въззивния съд че при извършването на подбора преценката на работодателя за това кой от работниците или служителите работи по-добре не подлежи на съдебен контрол. За да е съобразена със закона тази преценка трябва да е реална, почиваща на конкретни факти, и при спор за законността на подбора, в тежест на работодателя е да докаже тези конкретни факти, въз основа на които са оценени работниците или служителите, участващи в подбора. Основателно е оплакването на жалбоподателката за необоснованост на извода на въззивния съд, че извършения от работодателя подбор е съобразен със законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ. В протокола от 16.04.2009 г. на комисията за оценки при подбора са посочени данни относно притежаваната от участниците в подбора образователна степен относими към критерия образование, посочени са четири критерия свързани с нивото на изпълнение на работата. По три от критериите оценката на участниците в подбора е еднаква, като различието е по отношение четвъртия критерий - знания и умения за съвместяване на функциите в отдела. По отношение на този критерий е прието, че единствено С. М. М. има такива знания и умения. Въз основа на този критерий, за който не е установено да е свързан с нивото на изпълняваната работа от участниците в подбора “инспектор контрол технонадзорни съоръжения” е прието, че на работа следва да остане С. М., независимо от по-ниската му квалификация. В протокола липсват данни за взети предвид от комисията конкретни обстоятелства, въз основа на които да са формирани оценките. От изложеното следва, че единствено въз основа на показателя - знания и умения за съвместяване на функциите в отдела, по отношение който не е установено какво отношение има към нивото на изпълнение на работата, комисията по подбора е предложила да остане на работа служител с по - ниска квалификация, а да бъдат съкратени служители с по-висока квалификация, между които ищцата. При еднакво ниво на изпълнение на работата, съгласно въведените от работодателя критерии, от участниците в подбора, и по-висока квалификация на предложените за съкращение се налага изводът, че извършеният от работодателя подбор е незаконосъобразен. Предвид на това, решаващите изводи на въззивния съд - за законосъобразност на извършения подбор, респ. - за законосъобразност на уволнението на ищцата, са неправилни, поради което неправилен е и крайният му извод, че предявеният по делото иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен. В. решение е неправилно и по отношение отхвърлените с него обусловени искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Постановеното от въззивния съд решение в частта, с която е отменено решението на първата инстанция по уважените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и е постановено ново, с което същите са отхвърлени е неправилно, поради което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се уважи като основателен. Уволнението е извършено в нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, което обуславя извод за незаконността му. Като основателни следва да бъдат уважени и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, която ищцата е заемала по безсрочно трудово правоотношение, както и искът за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде определен с оглед доказателствата за последното брутно трудово възнаграждение в размер на 1432.20 лв.; периода на оставане на ищцата без работа след незаконното уволнение 14.05.2009 г. до 1.06.2009 г.; периода, в който е получавала по-ниско възнаграждение- 1.06.2009 г. до 14.11.2009 г. За периода, в който ищцата е била без работа обезщетението, според заключението на вещото лице възлиза на 904.55 лв., но тъй като претенцията е за 746.13 лв. искът следва да бъде уважен в този размер. За периода 1.06.2009 г. до 14.11.2009 г. разликата между получаваното възнаграждение по трудово правоотношение при [фирма] и последното получено при ответника трудово възнаграждение според заключението на вещото лице е 3372.32 лв. До този размер искът следва да се уважи. Решението на въззивния съд ще следва да се отмени и в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на ответната страна разноски по делото в размер на 303 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производството разноски съобразно уважената част от исковете общо в размер на 350 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договори за правна защита и съдействие. По сметка на ВКС ответникът следва да внесе държавна такса по уважените срещу него искове в размер на 164.74 лв. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 26.08.2010 г. по гр. д. № 495/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Л. Т. срещу “К. АД / в несъстоятелност/ искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр.чл.225 КТ за сумата 4118.45 лв., и е осъдена да заплати на [фирма] / в несъстоятелност/ разноски за въззивната инстанция в размер на 303 лв. и вместо него в тази част Постановява: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на С. Л. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], извършено със заповед № 1502 от 14.05.2009 г. и ОТМЕНЯ заповед № 1502 от 14.05.2009г. ВЪЗСТАНОВЯВА С. Л. Т. от [населено място] [улица] на заеманата преди уволнението длъжност “инспектор, контрол на технонадзорни съоръжения” в отдел “Технически надзор и метрология” при [фирма] / в несъстоятелност/, [населено място],[жк]. ОСЪЖДА [фирма] /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление [населено място], район К.,[жк]да заплати на С. Л. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата 746.13 / седемстотин четирдесет и шест лева и тринадесет стотинки/ лева за периода 14.05.2009 г. до 1.06.2009 г. и на основание чл.225, ал.2 КТ сумата 3372.32 / три хиляди триста седемдесет и два лева и тридесет и две стотинки/ лева за периода 1.06.2009 г. до 14.11.2009 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 13.07.2009 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 350 лева разноски по делото, а по сметка на ВКС държавна такса в размер на 164.74 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: