Р Е Ш Е Н И Е         №  882                               София, 11.01.2010  г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година в състав:                                                                           Председател:Добрила Василева                          Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева   При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4011/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 63 от 30.01.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 193 от 10.06.2008 г. по в. гр. д. № 418/07 г. на кия окръжен съд. В жалбата на касатора П. Я. П. са развити съображения за постановяване на решението при касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като въпросът за допустимостта на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР е решен при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон, който не съдържа забрана да се установява грешка в кадастралната основа на предходен кадастрален план, ако същият е основа за изработване на настоящата кадастрална карта. Ответниците по жалбата А. М. Д. и В. Г. А. считат жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 5 от 16.02.2007 г., поправено с решение № 14 от 24.01.2008 г. по гр. д. № 55/03 г. на Б. районен съд, е уважен иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, като е признато правото на собственост на П. Я. П. върху 103 кв. м. дворно място съобразно скица № 1а към съдебно-техническата експертиза, по тънката черна линия, очертаваща североизточната, източната и югоизточната кадастрална граница на имот пл. № 241 по кадастралния план на с. О. от 1950 г. и североизточната, източната и югоизточната кадастрална граница по кадастралния план от 2000 г., а в останалата част до размер от 148 кв. м. искът е отхвърлен. С обжалваното въззивно решение този съдебен акт е обезсилен, а производството по делото е прекратено. Окръжният съд приел, че искът има за предмет установяване на грешка в кадастралния план на с. О. от 2000 г. Одобряването на този план е последващо на застроителния и регулационен план и на дворищнорегулационния план от 1950 и 1972 г. и затова не е от значение за техните предвиждания. При наличието на данни по делото за одобрена кадастрална карта от 2003 г. действието на кадастралния план от 2000 г. е отпаднало и той няма да служи като основа за урегулиране на поземлените имоти, притежавани от страните. Оттук съдът заключил, че искът с така определения предмет е лишен от правен интерес и затова е недопустим, каквото е и постановеното по него решение, което на основание чл. 209, ал. 1 ГПК /отм./ е обезсилено, а делото - прекратено. Жалбата е допусната до разглеждане за произнасяне по един от поставените от касатора въпроси - за точното приложение на пар. 6, ал. 7 от ПР на ЗУТ в случай, когато след предявяването на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР с предмет действащ към този момент кадастрален план, е изработена и влязла в сила кадастрална карта. Н. предвижда, че наличните кадастрални планове, плановете за земеразделяне и другите планове, свързани с възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и земи и гори от горския фонд, се ползват за изработване на устройствени схеми и планове до изработването и влизането в сила на кадастрална карта за съответната територия. Страните по делото са собственици на съседни парцели. Ищецът твърди, че част от собствения му имот е заснет според кадастралния план от 2000 г. към имота на ответниците. Така възникналият спор за собственост, произтичащ според твърденията на ищеца от погрешно заснемане на имотите по кадастралната основа, следва да се разреши по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, който е в сила към момента на предявяване на исковата молба - 11.03.2003 г. Впоследствие, в хода на делото със заповед № 3* от 03.10.2003 г. на изпълнителния директор на А. по кадастъра, обявена в ДВ, бр. 96 от 31.10.2003 г., е одобрена кадастрална карта на населеното място. Съгласно чл. 41 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Н. Република България, отменения ЗТСУ, ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ. Кадастралната карта трябва да отразява действителните пространствени предели на притежаваното от страните субективно материално право на собственост. Твърдението на ищеца е, че в кадастралната карта спорната площ е отразена по същия начин, както в кадастралния план от 2000 г. Искът по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР има за предмет установяване право на собственост върху тази площ, за която се твърди, че неправилно е заснета към момента на влизане в сила на кадастралната карта. Решението по този иск е основание за изменение на кадастралната карта и за заснемане на имота според установеното от съда. Затова при влизане в сила на нова кадастрална карта в хода на производството по иска с посоченото правно основание, съдът следва съгласно чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./, съответно чл. 235, ал. 2 ГПК /нов/ да съобрази това новонастъпило обстоятелство от значение за спорното право, да изследва как имотът е заснет в новата кадастрална карта и дали твърдяната грешка е възпроизведена и в нея.становеното в производството по чл. 53, ал. 2 ЗКИР действително право на собственост ще е основание за правилно заснемане на имота в действащия кадастър, който е основа за предвижданията по устройствените планове. Следователно, точното приложение на нормата на пар. 6, ал. 7 от ПР на ЗУТ налага извода за допустимост на предявения иск, тъй като кадастралната карта е основа за предвижданията по устройствените планове на урбанизираните територии. Като е приел обратното и е обезсилил първоинстанционното решение, а производството по делото прекратил, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени, а делото следва да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на решение по съществото на спора. По изложените съображения и съгласно чл. 293, ал. 3 Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ въззивното решение № 193 от 10.06.2008 г. по в. гр. д. № 418/07 г. на Д. окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Д. окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: