Р Е Ш Е Н И Е № 106 гр. София, 21юни 2022 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Джамбазов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 370/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Габрово срещу нова присъда № 2/ от 02.02.2022г., постановена по в.н.о.х.д. № 108/2021г. по описа на Окръжен съд - Габрово, с която подс. П. Е. Б. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл. 29, ал.1, б.”а” от НК. В протеста на прокурора се сочи основанието по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК и се сочи, „..че при безспорно установената фактическа обстановка, неправилната оценка на доказателствата е опорочила правните изводи”. Иска се отмяна на съдебния акт. В допълнения към протеста се отправя упрек към дадената от съда оценка на обясненията на подсъдимия Т. на досъдебното производство и съпоставката им с трафичните данни, установяващи разговори между него и подс. Б. в инкриминирания период. Не били отчетени още обстоятелствата, че вечерта преди кражбата пострадалият е видял подс. Б. в близост до дома си, че подс. Б. е осъждан, че отнетият мотокултиватор (поради тежестта и габаритите си) не може да е предмет на самостоятелно отнемане от едно лице, а от повече лица, както и че на следващия ден именно подс. Б. е продал отнетата вещ на трето лице. Иска се отмяна на постановената присъда и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание на ВКС прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста и моли да бъде уважен. Подсъдимият П. Б. и служебният му защитник не се явяват, редовно уведомени. В писмена молба изразяват становище за неоснователност на касационния протест и правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното: С атакуваната въззивна присъда окръжният съд упражнил правомощията си по чл. 334, т. 2 и чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, като отменил постановената първоинстанционна присъда на РС - Габрово по нохд № 236/21г. в осъдителната част по отношение на подс. П. Е. Б. и в частта относно разноските, като вместо това: -признал подс. Б. за невиновен в това през нощта на 01/02.04.2019г. в [населено място], при условията на опасен рецидив и след предварителен сговор с подс. Д. Т. Г., чрез разрушаване прегради, здраво направени за защита на имот, да е отнел чужда движима вещ – мотокултиватор „Белини” на стойност 700 лв. от владението на Б. Г. Б., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като случаят не е маловажен, поради което го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл.196, ал.1, т. 2 във връзка с чл.195, ал.1, т. 3 и т. 5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл. 29, ал.1, б.”а” от НК.; - изменил първоинстанционната присъда в частта относно подс. Д. Г., като го оправдал по обвинението да е извършил престъплението след предварителен сговор с подс. П. Б., поради което го оправдал по тази част на обвинението.; - изменил първоинстанционната присъда в частта относно разноските, като осъдил подс. Д. Т. да ги заплати; - потвърдил първоинстанционната присъда в останалата част. Касационния протест е допустим, но по същество е неоснователен. Изтъкнатите в протеста и в жалбата съображения за несъответствие на приетите за установени фактически обстоятелства с доказателствата по делото касаят фактическата необоснованост на постановения въззивен съдебен акт, която поначало не съставлява самостоятелно касационно основание сред посочените в чл. 348, ал. 1 НПК, поради което развитите съображения не подлежат на самостоятелно обсъждане. Касационната инстанция дължи произнасяне в рамките на установените от въззивния съд фактически положения, като извършваният от нея контрол се разпростира единствено по отношение процесуалната законосъобразност на конкретните действия на съдебните инстанции по фактите по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. Ангажираното от прокурора основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - нарушение на материалния закон е неправилно формулирано, но тъй като е обосновано чрез доводи, касаещи неправилна оценъчна дейност на контролираната инстанция, настоящият съдебен състав ще разгледа залегналите в протеста доводи на плоскостта на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК - съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото претенцията за неправилното приложение на закона произтича от допуснати процесуални нарушения при извеждане на релевантната фактология на деянието. Изразеното от прокурора оплакване за неправилното оправдаване на подс. Б. по обвинението му да е извършил инкриминираната кражба в съучастие с другия подсъдим по делото - подс. Т. се основава на твърдението за неправилен анализ на доказателствената съвкупност, като и на игнориране на фактически данни, подкрепящи обвинението срещу подс. Б.. Позоваването на дадените от подс. Д. Т. - обяснения в хода на досъдебното производство, е бланково и не държи сметка, че същите са били детайлно анализирани от въззивния съд. Въззивният съд е оправдал подсъдимия Б. и е отменил първоинстанционния акт в осъдителната му част спрямо този подсъдим, след като правилно е намерил, че обвинението срещу него не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Извършил е необходимия доказателствен анализ на събраните и проверени от районния съд материали, съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 от НПК, като не се е съгласил с дадената им от първия съд оценка, включително и като система от косвени доказателства, която по недвусмислен начин да сочи двамата подсъдими като автори на кражбата. Известно е, че въззивният съд е инстанция по фактите и като такава разполага със суверенното правомощие да приеме различни от установените от първата инстанция фактически данни, като при упражняване на това си правомощие тя не допуска процесуално нарушение, ако го е осъществила в съответствие с процесуалните изисквания да посочи въз основа на кои доказателствени източници се правят тези изводи, като се обсъдят налични противоречия и кои от тях се отхвърлят като недостоверни и защо. В конкретния случай окръжният съд е обосновал фактическите си изводи по надлежен начин и като е дал отговор на всички наведени му от страните доводи е изпълнил в пълнота задълженията си по закон ясно и в подробности да мотивира изводите по фактите и приложимото право. Обясненията на подс. Т., дадени на досъдебното производство, с основание са били окачествени като недостоверен източник на доказателства, предвид тяхната изолираност и недостатъчно информативност. Обстоятелството, че подсъдимият е провеждал телефонни разговори с подс. Т. не е било подминато от решаващата инстанция, която обосновано е заключила, че то не е от естество да подкрепи уличаващите обяснения на подс. Т.. Провеждането на телефонна комуникация между двамата подсъдими, не се е отричало от подс. Б., такава е приета за установена от решаващите инстанции, (предвид дългогодишните приятелски отношения между двамата подсъдими), но това не е достатъчно, за да се подкрепи тезата на прокурора, че разговорите са се отнасяли до планирането и реализирането на инкриминираната кражба. Освен това, в касационния протест се подминават редица обстоятелствата, значими за правилната оценка на доказателствения материал, които не са останали пренебрегнати от окръжния съд. Първо, отричането на дадените от подс. Т. обяснения в хода на проведеното съдебно следствие (л. 131 от нохд № 236/20г. по описа на РС – Габрово) е съпроводено с посочване на причината, поради която първоначалните такива са били дадени – „На ДП съм заявил, че извърших кражбата с П. Б., защото бяхме с него в конфликт, бяхме се скарали. Дължах му пари от работа, наши работи…”. При съществуващите противоречия в обясненията на единия подсъдим по делото и то в частта, представляваща възможен оговор, въззивният съд е проявил необходимата активност за събиране на доказателдствени материали, чрез които да извърши проверка на обсъждания източник на доказателства. Предприел действия по изясняване на обстоятелствата по разкриване на кражбата и установяване на нейния извършител, като е провел допълнителен разпит на полицейския служител М. П., който подробно е разяснил, че в нито един момент на полицейската проверка Д. Т. не е посочил подс. Б. за свой съучастник, а напротив – твърдял е, че е извършил кражбата самостоятелно и по свое лично решение. При това положение, резонно контролираният съд е отказал да кредитира обясненията на подс. Т., дадени на досъдебното производство, тъй като те не са били подкрепени от другите източници на доказателства. Твърдението в протеста, че мотокултиваторът е невъзможно физически да бъде отнет от едно лице, тъй като е със значителни тежест и габарити, също не е подминато от окръжният съд, който с основание се е позовал на данните, съдържащи се в писмено доказателство - гаранционна карта за закупуване на уреда, като с основание е заключил че нито теглото, нито неговото устройство представляват пречка с уреда да оперира едно лице. Останалите две обстоятелства - че вечерта, преди кражбата пострадалият е видял подс. Б. в близост до дома си и че на следващия ден именно той е продал предмета на кражбата на трето лице също не могат по сигурен начин да подкрепят обвинителната теза, а защитната теза – че подс. Б. бил уведомен от подс. Т. за наличие на мотофреза за продажба, която на следващия ден двамата натоварили и отнесли в дома на св. Й., който я е закупил - не е опровергана от събрания доказателствен материал. Обобщено – съдържащите се по делото делото косвени доказателства не налагат единствено възможния извод за това подсъдимият Б., в съучастие като съизвършител с подс. Д. Т., да е автор на инкриминираната кражба. Доказателствено обезпечена е единствено версията за това, че престъпното деяние е извършено единствено от другия подсъдим - Д. Т., поради което законосъобразният подход е налагал упражняване на правомощието по чл. 336, ал.1, т.3 от НПК, както правилно е и постъпил окръжният съд, оправдавайки напълно подс. П. Б. да е извършил вмененото му престъпление, за което е бил осъден на първа инстанция от РС - Габрово. На последно място, съдът е взел отношение за процесуалната възможност да признае подсъдимия Б. за виновен в извършване на по - леко наказуемото престъпление по чл. 215 от НК, като с оглед изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически обстоятелства е намерил, че не са налице предпоставките за изменение на обвинението с приложение на закон за по - леко наказуемо престъпление, без инициатива на прокурора по чл. 287 от НПК. Доколкото ВКС е сезиран с протест, в който отсъстват доводи за неправилност на посоченото заключение и предвид отсъствието на съответно искане на прокурора за осъждане на подсъдимия по чл.215 от НК, недопустимо е и обмисляне на необходимостта от отмяна на съдебния акт и връщане на делото на въззивния съд за правилното приложение на закона. Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че не са налице претендираните касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК, поради което искането в протеста за отмяна на присъдата в оправдателната й част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд не може да бъде удовлетворено. Водим от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 2 от 02.02.2022г., постановена по в.н.о.х.д. № 108/2021г. по описа на Окръжен съд – Габрово. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: