3 Р Е Ш Е Н И Е № 62 гр. С., 18.02.2011 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря И. . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 955/2010 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] С. срещу решение №165 от 12.04.2010г по гр.дело № 137/2010г. на П. окръжен съд , с което след отмяна на решение № 1834 от 09.11.2009г на П. районен съд , по същество е уважен иск за отмяна на наложено наказание дисциплинарно уволнение . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение съществени процесуални правила при преценката на гласни доказателства, необосновано игнориране на свидетелски показания и в нарушение на материалния закон,доколкото не са обсъдени конкретните нарушения по заповедта за уволнение и съответната им квалификация . Ответникът по касационната жалба П. Н. П. не е заявил отговор. С определение №1146 от 23.11.2010 на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпроса за правилата , при които решаващият съд формира извод за ралавантните обстоятелства относно факта на дисциплинарното нарушение и неговата устатновеност, прилагане на опитните правила при изграждане на извод за наличие или липса на връзка между фактите, установени с гласни доказателства и основанието за изнориране на конкретни свидетелства с довод за противоречие в показанията. Приетото от въззивния съд по този решаващ за изхода на спора въпрос е , че доколкото свидетелите не определят еднозначно цвета на двете туби (безспорно силно замърсени), в които съдове индикираното гориво , собственост на предприятието ,е било източено от подвижна сондажна апаратура , съхранено в рамките на същия ден , отклонено и изнесено извън местоработата от наказания П. с управлявания от него служебен автомобил „УАЗ” заедно с други работници в работно време , то е налице «противоречие» в показанията , водещо до неустановеност на дисциплинарно нарушение и недоказаност на фактическите му признаци. До този решаващ извод е достигнато , макар за релевантните обстоятелства по нарушението да са налице рапорт на служителя на охранителната фирма от обекта , свидетелствал по делото , двете туби с оцветено(индикирано) гориво да са установени при проверка извън района на предприятието при обстоятелства , сочещи да са били в държание на ищеца и придружаващите го работници, същите иззети и предадени в дружеството от други служители на охранителната фирма, а обстоятелствата по писмените донесения да са потвърдени пред съда от лицето ,съставило рапорта при проверката, чрез ясни и точни свидетелски показания . При установените по делото обстоятелства даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по прилагането на чл. 153 и чл. 172 от ГПК ,включително изразена в решение №700 от 28.10.2010г по гр.д. № 91/2010г и формирана по реда на чл. 290 от ГПК по повод обжалване на дисциплинарното уволнение на друг участвал в същото нарушение работник, чиито показания настоящият въззивен съд е кредитирал по настоящето дело, в нарушение на съдопроизводствените правила . Като е изтъкнал противоречие в показанията на двете групи свидетели по признак , който не е съществен с оглед релевантните по делото обстоятелства и който признак ,според обстоятелствата, не поставя под съмнение точността на възприянията им във връзка с онтосимите факти, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на изискването по чл. чл. 153 от ГПК и превратно е приложил правилото на чл.172 от ГПК . Предвид гореизложеното и по наведените основания за отмяна на въззивното решение , касационната жалба е по същество основателна . Основателно е оплакването , че нарушенията на процесуални правила при преценката на гласните доказателства от въззивния съд са довели до неправилни изводи относно установеността на фактите по делото. От рапорта С. М. , охранител на обекта и от свидетелските му показания се установява източването на две туби по 20 литра гориво от сондажната апаратура в местоработата на ищеца до напускането му през работно време , натоварването на тубите на служебния автомобил и авторството на това действие. Впечатленията на свидетеля са непосредствени , докато показанията на посочените от ищеца свидетели К. Т. и К. Д. , че качените туби били празни или че в товарния автомобил нямало маркуч,с който горивото би могло да се източи , освен явната им заинтересованост , са уклончиви и не се отнасят до факти , които разколебават показанията на охранителя на сондата. Въззивният съд е посочил , че кредитира показанията на охранителя Б. П., същият заварил по- късно същият ден служебния автомобил „УАЗ” и смяната до разтоварените туби с гориво в[населено място]. Въззивният съд обаче не е направил съответстващите от възприятията на свидетеля изводи, приемайки за неустановена връзката , произтичаща от местоположението на двете туби с гориво към момента на проверката и действията на ищеца П.. Съвкупната преценка на свидетелските показания на охранителите, съпоставката им с безспорно установения факт, че мобилната охранителна група на [фирма], в която е участвал Б. П. , е срещнала и потърсила сметка на ищеца П. П., управлявал и ползвал служебния автомобил УАЗ за превозване на горивото до [населено място] и предвид безспорно установения факт, че по-рано същия ден смяната е работила по-кратко време, сондата е изразходвала само част от занесеното гориво , заварената между служебния УАЗ и друг автомобил нафта в двете туби, изоставени от хората в двата автомобила след обаждането до полицията ,с установения от протокола за изпитване факт, че съдържанието на тубите е оцветен в червен цвят газьол, като този, който се зарежда на служебните бензиностанции на дружеството , обуславя друг извод и следва да се приеме за установено , че ищецът е извършил действията , за които е наложено дисциплинарното наказание. В случаи на спор по законосъобразността на дисциплинарно уволнение , когато с доказателствените средства на гражданския процес се установи подобно поведение на конкретния работник от обективна и субективна страна , са налице предпоставки за извод ,че са извършени едно или няколко тежки нарушения на трудовата дисциплина и е възникнало основание за налагане на дисциплинарно наказание , в случая правилно квалифицирано по чл.187 т.9 и т.10 от КТ, като второто от основанията е във връзка със съответна разпоредба от Правилник за вътрешния трудов ред ,нарушена от работника . Не е спорно ,че формалните изисквания на чл. 193 ал.1, чл. 194 и чл. 195 от КТ относно дисциплинарното производство са спазени. Атакуваната с иска заповед №23/ 09.02.2009г за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и последващата заповед на изпълнителните директори на[фирма] , с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца П. , са законосъобразни. Наложеното наказание е съответно на установените нарушения . Въззивното решение следва да бъде отменено , а искът с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ , отхвърлен като неоснователен . Разноски на касатора , ответник по иска , следва да бъдат присъдени , доколкото са поискани . В производството по обжалване пред въззивната и касационна инстанция [фирма] не са заявили искане за присъждане за разноски . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Отменява решение №165 от 12.04.2010г по гр.дело № 137/2010г. на П. окръжен съд и вместо него постановява : Отхвърля иска , предявен на основание чл. чл. 344 ал.1 т.1 от КТ от П. Н. П. , Е. [ЕГН] със съдебен адрес адв. В. П. от[населено място] ,[улица] срещу [фирма][населено място] за признаване незаконността на уволнението и отмяна като незаконосъобразни на Заповеди №23/ 09.02.2009г и №27/ 12.02.2009г на изпълнителните директори на[фирма] Осъжда П. Н. П. , Е. [ЕГН] да заплати на [фирма][населено място] сумата 140 лева разноски за всички инстанции Решението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: