Р Е Ш Е Н И Е     № 457     София, 30 ноември 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                      НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 483/2009 година На основание чл. 420, ал.2 от НПК и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК осъденият К. П. И. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила решение № 692 от 20.05.2009 г., постановено по ВНОХД № 1203/07 г. от Софийски градски съд, с което е изменена първоинстанционната присъда от 29.01.2007 г. по НОХД № 4562/03 г. на Софийски районен съд. Искането за възобновяване се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Искането се поддържа лично от осъдения И. и от процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. По силата на проверяваните съдебни актове подсъдимият И е бил признат за виновен в това, че на 07.11.2002 г. в съучастие с Е. Г. К. , като съизвършители, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал.1 от НК. Наложеното наказание е три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66 от НК. С въззивното решение присъдата е изменена в частта относно наказанието и с оглед приложението на чл. 55, ал.1, т. 2, б. “б” от НК, наказанието е определено на “глоба” в размер на 200 (двеста) лева. ІІ. Искането за възобновяване на наказателното дело е основателно. В едната си част възраженията срещу постановеното решение не са относими, защото се отнасят до пороци на съдебен акт, който не е предмет на проверка (определението за одобрение на споразумение, сключено между прокурора и Е. К. ), или до пороци, допуснати от първата инстанция, но отстранени от въззивния съд – например : въззивният съд е допуснал до разпит свидетеля К е осигурил възможност на подсъдимия да даде обяснения. Основателни са обаче другите доводи, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. С основание представителят на Върховната касационна прокуратура поставя въпроса за качеството на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие, защото проверката констатира липса на придържане към процесуалните норми, установяващи реда за провеждането му, действията по събиране, проверка и оценка на доказателствата. Вярно е твърдението, че първата инстанция не е дала ход на съдебното следствие с прочитане на обвинителния акт, както изисква разпоредбата на чл. 276 от НПК, липсва становище на подсъдимия, дали разбира в какво е обвинен, както и предоставяне на възможност да даде обяснения. Тези изисквания по даване ход на съдебното следствие не са самоцелни, защото така се осигурява в необходимата степен правото на защита, процесуалната активност на страните, публичност и прочие. Все пак пропускът е формален, като се имат предвид особеностите на случая (съдебното производство е започнато от друг съдебен състав и същият е спазил изискванията на посочените разпоредби, но поради одобряване на споразумение, сключено с другия подсъдим К. е последвал отвод на съдебния състав и производството е започнало наново), поради което подсъдимия е разбрал обвинението. Отбелязването на този пропуск е необходимо, тъй като има отношение към следващите недостатъци. В съдебното заседание от 03.05.2006 г. е даден ход на делото за проверка самоличността на явилите се лица, разяснени са правата на подсъдимия, като разглеждането на делото е било отложено с оглед искания по доказателствата. Последвали са многократни отлагания на разглеждането на делото и отсрочвания на същото, като в някои случаи дори без отбелязване : по какви причини е ставало това и от кого се разпорежда. В съдебното заседание, проведено на 29.01.2007 г. е “даден ход за продължаване на съдебното следствие”, разпитани са явилите се свидетели, а по отношение на свидетелите К, Р. А. и И. Б. е проведена процедурата по чл. 281, ал.1, т. 4 от НПК – прочетени са показанията им, дадени пред друг състава на съда, тъй като не могат да бъдат намерени, за да бъдат призовани. Доколко приложението на посочената процедура по включване в доказателствения материал на свидетелски показания, депозирани пред друг състав на съда, е перфектна (само за Т. са извършвани действия по призоваването му, а за останалите двама такива действия не са извършвани), е отделен въпрос. Съдът е приключил съдебното следствие, без изобщо да осигури възможност на подсъдимия да даде обяснения, респективно да приложи чл. 279 от НПК. Във въззивното производство, образувано по жалба на подсъдимия И, въззивният съд се е опитал да отстрани част от недостатъците в дейността на първата инстанция, като в допълнителното съдебно следствие е допуснал до разпит, като свидетел Е е осигурил възможност на подсъдимия И да даде обяснения, както и е приложил и разпоредбата на чл. 279, ал.1, т. 4 от НПК. В мотивите на решението е отразена фактическа обстановка, отличаваща се от тази, приета от първата инстанция (възпроизвела почти буквално обстоятелствената част на обвинителния акт) и това е съвсем обяснимо, защото последната се е изразявала само в това : на 07.11.2002 г. свидетелите М, К. Т. и И. Б. били на работа като охрана..обекта се намирал на ул. П. № 6.. Около 22,30 часа на входната врата се почукало и св. М отворил вратата, като в този момент подсъдимият И му нанесъл удар по лицето. Подсъдимият И. ги обвинил, че са спрели тока в къщата му... свидетелят К извадил изпод елечето си нож, с който замахнал срещу свидетеля Т. За случая били уведомени органите на полицията..” Въззивният съд е допълнил фактическата обстановка, като е приел, че “...отивайки до кафенето подсъдимият и свидетелят К предизвикали намиращите се там лица с чукане, крещене на обидни и ругателни думи, поради което намиращите се там свидетели излезли на улицата.... Тогава свидетеля К се насочил с носения от него нож към свидетеля Б, който го избегнал и тогава порязал Т. с ножа. Подсъдимият пък се насочил към свидетеля К, на когото нанесъл удари с юмрук в областта на лицето...”. Така приетите нови фактически положения, биха могли да обективират поведението на подсъдимия като “хулиганство” по смисъла на чл. 325, ал.1 от НК, но остава въпросът за негативния рефлекс върху правото на защита. Освен това, съдът не е изпълнил задълженията си за надлежна проверка и анализ на доказателствените средства, съобразени с процесуалните изисквания за това. В мотивите на решението е посочена поляризацията на доказателствения материал, като съдът е обособил две групи гласни доказателствени източници – показанията на свидетелите Т и втора, обясненията на подсъдимия и показанията на И. , К. , К. и А. Обясненията на подсъдимия И на така наречената “подкрепяща ги група свидетели” са преценявани първо, от гледна точка на заинтересоваността на възпроизвеждащия ги субект – подсъдим и лица, с които същият е в родствени отношения (майка и чичо) или близки съседски отношения. Няма съмнение, че отчитане на влиянието на лични фактори при възпроизвеждането на правнозначими факти е необходимо, но това не може да бъде единственото съображения за отхвърляне на даден доказателствен източник. Необходимо е още оценка за наличието или не на убедителност на показанията, която зависи на свой ред - от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност. От друга с. , показанията на свидетелите Т са обявени за достоверни, като основание за кредитирането им е липсата на данни за тенденциозност и предубеденост (макар да е прието, че са пострадали от действията на подсъдимия И свидетеля К) и това, че са подкрепени от приетите по делото съдебномедеценски удостоверения, установяващи наличието на травматични увреди на свидетелите. Доказателствената информация, съдържаща се в показанията на тези свидетели съвсем не е била еднозначна и не се е отличавала с такава конкретност по отношение на “инкриминираните изрази и обиди, ругателни думи”, каквато е съзрял съда. На следващо място, съдът декларативно е заявил, че подсъдимият И. “ не е имал личен мотив за разправа с охраняващите заведението лица, а безпричинно му нанесъл инкриминираните изрази и действия..” – виж мотиви л. 61 от въззивното производство. Подобен извод не се основава на доказателствата по делото, в това число и на данните, съдържащи се в показанията на свидетелите Т. Вярно е, че деянието, породено от личен мотив на дееца към лице, към което отправя обиди, нанася му телесни увреди и прочие, могат да се квалифицират и като “хулиганство”, след като с тези действия едновременно се нарушава грубо обществения ред и се изразява явно неуважение към обществото. Това подлежи на установяване по съответния ред, с оглед конкретиката на обстоятелствата по делото, а не чрез заместването им с позоваване на задължителните указания, дадени по повод тълкуването на обективните и субективните признаци на престъпния състав по чл. 325 от НК, както е сторил въззивният съд. В тази връзка, съдът изобщо не е съобразявал писмените доказателства по делото, представени пред двата състава на първата инстанция. Вярно е, че последната съвсем недопустимо от гледна точка на изискванията на чл. 283 от НПК е огласила “прочита и приема писмените доказателства по делото”, без яснота кои точно се има предвид. Това е налагало въззивният съд да извърши детайлна проверка на съдържащите се писмени доказателства, включително да приеме представени такива от защитата, но отхвърлени от съда, ако те съдържат информация, макар и косвена от значение за делото (в тази връзка - виж удостоверение изх. № Н* от 01.07.2004 г., издадено от “Електроразпределение – Столично ЕАД”; жалбите на И. до СРП, отнасящи се до идентичен спор около ползването и посегателства върху електрозахранването на сградата, приложени в отделна папка към първоинстанционното дело). Липсата на проверка, такава, каквато изисква чл. 314 от НПК е довела и до невярното заключение в решението по отношение заплащането на глобата, наложена на подсъдимия И като административно наказание по НАХД № 4492/2000 г. По делото се съдържат такива данни, обратно на виждането на съда. Друг е въпросът, дали това е достатъчно относно приложението на института – освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание за извършеното престъпление по чл. 325 от НК, при съобразяване на указанията и предпоставките, дадени с Постановление № 7/1985 г. на ПлВС. Казаното до тук ясно очертава, че дейността на предходните инстанции и отразяването на същата в мотивите на съдебните актове не покриват критериите за съвкупна оценка на доказателствения материал, точно идентифициране на тази основа на приетите за безспорни факти, надлежна аргументация при противоречивите доказателства, обсъждане и проверка на всички обстоятелства по делото и доказателствени източници. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на решението са допуснати нарушения на принципите, залегнали в чл. 13 и чл. 14 от НПК, както и на чл. 339 във вр. с чл. 305 от НПК, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото следва внимателно да се прецени необходимостта от събиране на нови доказателства, с оглед изясняване обстоятелствата от предмета на доказване, в това число и при спазване принципа на непосредственост да се съберат и онези, за които процесуалният подход на първата инстанция е не дотам прецизен. После в мотивите да се поправят недостатъците на първоинстанционния съдебен акт, ако това е постижимо, без да се накърни правото на защита. В предвид на горните съображения и на основание чл. 425 във вр. с чл. 354, ал.3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила решение № 692 от 20.05.2009 г., постановено по ВНОХД № 1203/07 г. от Софийски градски съд, с което е изменена първоинстанционната присъда от 29.01.2007 г. по НОХД № 4562/03 г. на Софийски районен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на Софийски градски съд от друг състав от стадия на закритото заседание по чл. 327 от НПК.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.