Р Е Ш Е Н И Е   № 50   София, 17 февруари  2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и седми януари  двехиляди и десета  година в състав:                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                         ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев                                              Татяна Кънчева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 676/2009 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Р. З. П. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 176 от 3.06.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 85/2009 год. на Благоевградския окръжен съд. В искането се поддържа довод, че непроверяваното по касационен ред въззивно решение е постановено при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.1 НПК, като се излагат съображения, че материалният закон е приложен неправилно с осъждането му по обвинението при наличието на доказателства за по-тежка квалификация на деянието, за която наказателното производство е прекратено. По същество се иска да бъде отменено и да бъде оправдан. В съдебно заседание осъденият не се явява и не взема становище по искането си. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 150 от 11.04.2008 год. постановена по НОХ дело № 604/2006 год. Санданският районен съд е признал подсъдимия Р. З. П. за виновен в това, че на 5.11.2004 год. в гр. С., като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, се съвкупил с ненавършилата четиринадесетгодишна възраст В. А. Д., като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 НК, поради което и на основание чл. 151 ал.1 НК/ред. ДВ бр.26/68год/ във вр. с чл.63 ал.1т.4 във вр. с чл. 2 ал.2 и чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл. 25 във вр. с чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание от една година лишаване от свобода по тази присъда и по присъдата по НОХ дело № 469/2007 год. на Санданския районен съд, като на основание чл. 69 ал.1 във вр. с чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от две години. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на В. А. Д. сумата 3000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 5.11.2004 год до окончателното изплащане и 120лв направени разноски по делото, като гражданския иск за разликата до пълния му размер е отхвърлил. С въззивно решение № 176 от 3.06.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 85/2009 год. Благоевградският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Искането е процесуално допустимо защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но разгледено по същество е неоснователно. Доводите на осъдения за неправилно приложение на материалния закон с осъждането му по обвинението са идентични с възраженията му при разглеждане на делото в първоинстанционния съд е с оплакванията му против правилността на присъдата. В този смисъл са изложените съображения, че още първоинстанционният съд се е ръководел от желанието си да открие в него виновно поведение и е направил изводите си за съставомерност на деянието като престъпление по чл. 151 ал.1 НК при превратна оценка на събраните доказателства, в това число и на показанията на пострадалата В. Д. , която е установила, че е извършено друго престъпление, за което прокурора е прекратил наказателното производство, а въззивната инстанция е възприела този неправилен подход. По делото такива нарушения не са допуснати. Двете съдебни инстанции без основание са упрекнати, че не са формирали обективно вътрешно убеждение при оценка на събраните доказателства и приложението на материалния закон, а постановеният съдебен акт изразява тяхната предубеденост и желание на всяка цена да открият виновно поведение на дееца. Санданският районен съд, които е разгледал делото като първа инстанция е изпълнил задължението си по чл. 13 НПК за изясняване на всички обстоятелства включени в предмета на доказване, така както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по които подсъдимият е осъществил защита си. Осигурил е равни условия за състезателност на страните в процеса като в няколко съдебни заседания е събрал, както посочените в подкрепа на обвинението доказателства, така и допълнително поисканите от страните за изясняване на възраженията им. Констатирал е противоречието в показанията на разпитаните свидетели, по надлежния процесуален ред е положил усилия да изясни на какво се дължи и в мотивите на присъдата е посочил кои противоречиви доказателствени материали кредитира. Специално внимание като основен източник на преки доказателства е отделил на показанията на пострадалата и е посочил в кои части ги кредитира. При цялостаната служебна проверка на обжалваната от подсъдимия осъдителна присъда, възивната инстанция не е констатирала логически грешки и превратна оценка на събраните доказателства и не е имала основание да промени вътрешното му убеждение, като направи друга преценка за достоверността им и да приеме тезата на подсъдимия за липса на категорични доказателства за извършено съвкупление. В мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е отговорила на оплакванията му и е посочила основанията, поради които не приема доводите в тяхна подкрепа. Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. С оглед на възприетите от въззивната инстанция фактически констатации относно съставомерните признаци, включени в предмета на доказване, а именно познансвото между подсъдимия и пострадалата от ранна детска възраст, срещата им на 5.11.2004 год. в двора на основното училище, в което пострадалата учела в четвърти клас, последвалата разходка в парка и извършеното там съвкупление, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 151 НК. Тези фактически констатации са приети за установени след съвкупния анализ на всички събрани по надлежния ред доказателствени средства и при съблюдаване задължението на решаващия съд по чл. 305 ал.3 изр.2 НПК. Изразеният от осъдения подход на изразяване несъгласие с оценката на показанията на пострадалата противоречи на задължителните разпоредби на НПК, от които съдът се ръководи при формиране на вътрешното си убеждение. Видно от изложените в искането съображения то касае само частта им за упражненото насилие, а не за извършеното съвпупление. Суверенно право на съда който оценява доказателствата е да кредитира изцяло или в определени части даден доказателствен източник. Вътрешното му убеждение не подлежи на последваща проверка. Контролиращата инстанция има задължение да провери спазени ли са правилата за формиране на волята му, а именно дали е оценен съобразно действителното му съдържание и в логическата му връзка с останалите доказателствени източници и дали е достатъчен за формиране на даден фактически извод. По делото тези правила при оценка на показанията на пострадалата В. Д. , които са основен източник на преки доказателства за извършеното деяние, не са нарушени. При отчитане на евентуалната им заинтересованост, внимателно са съпоставени с останалите доказателствени източници и мотивирано са кредитирани само в тази част, в която се подкрепят от тях. Съдът изрично е приел, че липсват категорични доказателства за упражнена сила за сломяване на волята й и ги е отхвърлил в тази част. Следва да се посочи, че изводи в този смисъл са направени още в досъдебната фаза на процеса, където прокурорът е упражнил правомощията си и е прекратил частично наказателното производство. Фактът, че обвинението за изнасилване е прекратено поради липса на упражнено насилие за сломяване волята на пострадалата не би имал за последица оправдаване на подсъдимия по обвинението за съвкупление с лице ненавършило четиринадестгодишна възраст, както се иска от осъдения. От една страна той не може да акатува влязлия в сила съдебен акт с искане за утежняване на наказателното си положение. От друга страна съдът може да постанови оправдателна присъда само когато установените факти не сочат на извършено престъпление. Затова и възприемането на тезата му, че деянието обективира признаците от състава на двуактното престъпление изнасилване не би довело до оправдаване по обвинението за престъпно съвкупление. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдена присъдата на Санданския районен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и като неоснователно искането му следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл   Р Е Ш И :     Оставя без уважение искането на осъдения Р. З. П. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 85/2009 год. и отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 176 от 3.06.2009 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 150 от 11.04.2008 год. по НОХ дело № 604/2006 год. на Санданския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: