Р Е Ш Е Н И Е № 45 С о ф и я, 18 ф е в р у а р и 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 21 я н у а р и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 2237/2012 година. Касационното производство е образувано по жалби на защитника на подс.Я. Е. В. от [населено място], област Монтана адв.М.М. от САК и на повереника на частните обвинители Г. Л. Г. и Д. Й. Й., живущи в същото [населено място], адв.Т.П. от АК-Монтана, с които се оспорва правилността на въззивно решение № 334 от 29.10.2012 г. по ВНОХД № 732/2012 г. на апелативен съд-София, навеждайки доводи, всяка от оспорващите страни според процесуалната си позиция по повдигнатото на подсъдимия обвинение, относно всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с претенции за отмяната му и, според защитата на подсъдимия – за оправдаването му по предявеното обвинение или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за постигане на същия резултат, а според частните обвинители – за налагане на по-тежка и реално търпима от него санкция. Повереникът на последните недоволства и от размера на присъдените им разноски, като претендира завишаването им от касационната инстанция, наред с искането за връщане на делото на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение жалбите да бъдат оставени без уважение. Частните обвинители, чрез повереника си адв.Т.П. поддържат изразеното в жалбата си становище и молят насрещната жалба на защитника на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Касаторът В., лично и чрез процесуалния си представител адв.Д.М. от САК моли да бъде уважена жалбата им, акцентирайки на искането им за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: Първоначално разследването за станалото на 10.09.2010 г. край [населено място], област Монтана ПТП с причиняване на смъртта на Ц. Г. Л. от същото село се е водело срещу неизвестен извършител, като с постановление от 08.06.2011 г. по пр.пр.№ 1076/2010 г. на окръжна прокуратура-Монтана е било прекратено воденото досъдебно производство № 980/2010 г. по описа на РУП-Лом на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, заради приетото от прокурора водач на лекия автомобил да е бил пострадалият Л.. То е било потвърдено от окръжен съд-Монтана с определение от 18.07.2011 г. по ЧНД № 90/2011 г., но по жалба на родителите на пострадалия, с определение № 202/12.08.2011 г. по ВЧНД № 852/2011 г. е било отменено от Софийския апелативен съд и делото е било върнато на прокурора за ново разглеждане с указания за изясняване на този съществен за изхода на делото факт. След допълнителното разследване и внасянето на обвинителен акт срещу касатора В. в окръжен съд-Монтана, с присъда от 21.06.2012 г., постановена по НОХД № 46/2012 г. по описа на съда подсъдимият Я. Е. В. от [населено място], област Монтана е признат за виновен в това, че на 10.09.2010 г. по пътя от Лом за [населено място], област Монтана, при управляване на МПС – лек автомобил „Опел”, модел „О.” с рег.№ ...., собственост на Г. Г. Т. от София, в пияно състояние е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Ц. Г. Л. от същото село и на основание чл.343, ал.3, пр.1-во б.”б”, пр.1-во вр.чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в законна сила. В тежест на подсъдимия са възложени направените по водене на делото разноски в размер на 2729 лв, а с допълнително определение по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК - и тези от страна на частните обвинители в размер на 1100 лв. Присъдата е била обжалвана от повереника на частните обвинители и от защитника на подс.В., съответно от първите с доводи за неправилността й заради явната несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода както поради занижения му размер, а така също и заради приложението на чл.66, ал.1 от НК с искане за изменяване в тази й част и завишаване на наказанието, което да се изтърпи ефективно, а според защитника – като неправилна в осъдителната й част с оплаквания за нарушение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и анализа на доказателствения материал и оттам, заради необосноваността й, а също и заради явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и оправдаването му изцяло по предявеното обвинение, алтернативно за изменяването й с намаляване размера на наложеното наказание и на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК. С решение № 334 от 29.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 732/2012 г. Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е оправдал подсъдимия да е допуснал и нарушение на правилата за движение по чл.5, ал.3, т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП в причинна връзка с ПТП и настъпилия вредоносен резултат, а в останалата част обжалваната присъда е потвърдена. Произнесъл се е и по дължимите на държавата и на частните обвинители разноски от страна на осъдения В.. С касационната жалба от повереника на частните обвинители се оспорва наново справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание и приложението на чл.66, ал.1 от НК с искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на въззивния съд, но и като се претендира завишаване от касационната инстанция на размера на присъдените им разноски. Касационната жалба от защитника на подсъдимия, с оплаквания срещу осъждането му, ангажира касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с оглед допуснати съществени нарушения на процесуални правила, ограничили правото му на защита и довели до неизясняване на съществени за отговорността му обстоятелства, последвано и от неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното му наказание с алтернативни искания за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебните прения основно се поддържат оплакването за несъответен процесуален анализ на доказателствата и изградените изводи по фактите и искането за връщане на делото на въззивния съд за новото му разглеждане. Върховният касационен съд намира жалбите за допустими, подадени в законния срок, от страни в процеса, имащи право на жалба, против подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт. Разглеждайки ги по същество, ВКС съобрази следното : По жалбата на защитника на подсъдимия В. : Доколкото се оспорва спазването на правилата по установяване на релевантните на обвинението факти, жалбата на защитника следва да бъде първа разгледана, но по съществото си се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Не се оспорват причините за настъпването на ПТП и допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на правила за движение, стоящи в пряка причинна връзка с причинения вредоносен резултат. Грешният, според защитата на този касатор, извод на съда за авторството на деянието в негово лице идвало от липсата на убедителен анализ главно на заключението на вещото лице инж.А. от 19.01.2011 г. по втората допълнителна АТЕ, което категорично сочело загиналия Ц. Л. за истинския водач на колата, което се потвърждавало и от показанията на свидетелите Е.П. и Д.В. за смяната на двамата зад волана, неоснователно отхвърлени от съда и при липса на дължими отговори на всичките им възражения срещу първоинстанционната присъда. Тази теза е била поднесена на съда още при осъществения досъдебен контрол във връзка с постановеното прекратяване на воденото срещу неизвестен извършител дело за смъртта на Л. при процесното ПТП, но като въззивният съд не се е съгласил с потвърждаващото го определение на Монтанския окръжен съд заради непълнотата на разследването, лишаващо решаващия орган на съответната фаза на процеса да направи категоричен извод кой е бил водача на лекия автомобил, допуснал настъпването на ПТП. След допълнителното разследване и внасянето на обвинителен акт срещу жалбоподателя В., двете съдилища по фактите са счели за преодоляно противоречието между изводите на инж.А. и тези на експертите от комплексната автотехническа, физична и съдебно-медицинска експертиза (КМАТЕ), които са възприели като убедителни, компетентно защитени както при разпита им в съдебното заседание на 21.06.2012 г. от окръжния съд, така и при този във въззивното съдебно следствие в с.з. на 08.10.2012 г., а и като подкрепени и от останалия, имащ отношение по въпроса доказателствен материал – показанията на свидетелите М., Н., частично на Е.П. и Д.В., заключението на СМЕ. За разлика от инж.А., четиримата експерти от КМАТЕ са се обосновали взаимообвързано с травмите по починалия Л. и на подс.В., увредите по автомобила, констатирани при огледа му и фиксирани на фотосите от фотоалбума към огледния протокол, както и следите по вътрешността му, като са обяснили различията си с пропуски в заключението на първия да съобрази счупването на задното панорамно стъкло и ротацията на автомобила по вертикална, а не по хоризонтална ос, което им е дало основание с голяма степен на вероятност да определят именно това място, откъдето е изхвърлено от колата тялото на починалия Л., но като пасажер, а не като негов водач. В крайна сметка, и вещото лице инж.А. в с.з. на 21.06.2012 г. пред първоинстанционния съд се е съгласил, че не изключва именно оттам да е изпаднал от автомобила починалият, допълвайки щото задното панорамно стъкло да е било намерено при огледа също пред автомобила, където е бил открит и той, в безпомощно състояние. Или, същественият за отговорността на жалбоподателя В. въпрос относно авторството му при осъществяване на деянието е разрешен от апелативния съд след допълване на доказателствената маса и след задълбочен, обективен и всестранен анализ на всички доказателствени средства, поради което са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 от НПК. ВКС няма право както да установява нови фактически положения, а в случая и да оспори като опорочен този анализ на втория съд по фактите, при който няма нито превратно оценени, нито пренебрегнати доказателства и следващи се от тях обстоятелства и факти, поради което наведените в касационната жалба в тази насока доводи на защитата на подс.В., развити и пред апелативния съд и убедително отхвърлени от него, се приемат и от настоящата инстанция за неоснователни. Не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяната на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Макар в жалбата да се претендира и за неправилно приложение на материалния закон, наличието на това основание се обосновава с възражението за недоказаното авторство на деянието в лицето на подс.В. на база „необсъждането в задълбоченост на възраженията и доводите на защитата”, което сочи на обсъжданото по-горе касационно основание и което касационният състав приема за не налично. В рамките на правилно установените факти е приложен законът, който е следвало да се приложи, тъй като подс.В. като водач на лекия автомобил, без да е правоспособен и като е бил в пияно състояние, го е управлявал с превишена скорост, с което е нарушил съответните правила за движение, намиращи се пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и с причинената смърт на пасажера Л., запълващо всички признаци на състава на престъплението по чл.343, ал.3 б.”б”, пр.1-во вр.ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК. Не е налице касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на жалбоподателя В. наказание касае обстоятелства, визирани и в жалбата на частните обвинители, поради което в тази й част жалбата на защитника на подсъдимия следва да бъде разгледана заедно с тази на последните. По жалбата на повереника на частните обвинители : Претенциите на частното обвинение касаят явното несъответствие на наложеното на подс.В. наказание както по размер, така и с неговото отлагане за изпълнение с искане за връщане на делото на въззивната инстанция за завишаването му, като отпадне приложението на чл.66, ал.1 от НК. Логично, противно застъпеното становище на защитата на жалбоподателя В. е за несправедливото му осъждане въобще, с алтернативното искане за намаляването му, но и като остане „условно” осъден при по-къс изпитателен срок. ВКС намира жалбата на частните обвинители за ОСНОВАТЕЛНА. За да се съгласи с отмереното от окръжния съд наказание на подс.В., въззивният съд е изложил твърде пестеливи мотиви, като е акцентирал основно върху младостта му и липсата на минали осъждания, а така също „с улесняването му от св.Н.”, който неоснователно (може би) е изключен от прокурора от кръга на отговорните за причинената при ПТП смърт на Цв.Л.. Според настоящата инстанция, при престъпленията по транспорта, освен причиненият съставомерен вредоносен резултат, от съществено значение за обема на дължимата се на виновния водач санкция са тежестта на допуснатите от него нарушения на правилата за движение и формата на вината му, които в случая са останали вън от вниманието на съда. Той е възприел извода на окръжния съд, че деянието е било осъществено при непредпазливата й форма, но като небрежност, като „не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но предвид възрастта си и житейския си опит е могъл и е бил длъжен да ги предвиди”. В противовес на този извод е липсата на правоспособност у подс.В. въобще за управление на МПС, като проявеното от него лекомислие е било подплатено и от пияното му състояние, а при достигнатата при управлението на колата в конкретния пътен участък скорост, заради която е загубил контрол над нея, очевидно е разчитал на придобитите при предишни кормувания (по неговите обяснения) умения, което сочи на друга форма на непредпазливата вина. Проявената от съда снизходителност би се оправдала с младостта му, но ако проявата му е била инцидентна и ако приятелското му обкръжение не бе приело молбата му „да направи едно кръгче с колата” за нормална и приемлива, знаейки за липсата на правоспособност да управлява МПС и за употребения от него алкохол, на който фон смъртта на Ц. Л. изглежда така нелепа и безсмислена. Това очертава деянието му със завишена степен на обществена опасност и според настоящия състав на ВКС, за постигане на целите на специалната и на генералната превенция е необходимо подс.В. да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода в размер, който наново да бъде преценен от апелативния съд на фона на горните обстоятелства. Справедливостта на наказанието налага съдът да отчита всички обстоятелства, очертаващи както обществената опасност на деянието и дееца, причините и подбудите за извършването му, но и тези по чл.102, т.2 от НПК, като част от предмета на доказване по делото, а в случая това означава да бъде постигната справедливостта му и за двама родители, загубили сина си, на същата млада възраст като извършителя на инкриминираното деяние. И тъй като ВКС няма правомощието да отежнява положението на подсъдимия, като отмени приложението на чл.66, ал.1 от НК, дори и да намали по размер наказанието лишаване от свобода, се налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд за нова преценка на обстоятелствата, относими към тежестта на дължимата се на подсъдимия санкция и постигане на целената от страните справедливост, според позициите им по обвинението. По тези съображения жалбата на повереника на частните обвинители се явява основателна. Изводимо от изложеното, оплакването на защитника на подсъдимия за явно несъответствие на наложеното му наказание лишаване от свобода по размер и при дългия изпитателен срок на условното му осъждане не може да бъде споделено от ВКС и следва да се остави без уважение. По отношение на претенциите на повереника на частните обвинители за корекция на решението в частта му относно дължимите им се разноски за въззивната инстанция следва да се произнесе новият състав на апелативния съд за доказани със съответен документ като платени такива, както и за тези, направени пред ВКС, с оглед процесуалния резултат от настоящата касационна проверка. Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд – първо наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.4 вр.ал.3, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 334 от 29.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 732/2012 г. от Софийския апелативен съд в частта му, с която е потвърдена присъдата от 21.06.2012 г., постановена по НОХД № 46/2012 г. на окръжен съд-Монтана и ВРЪЩА ДЕЛОТО на въззивния съд за ново разглеждане в тази му част от друг негов състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :