7 Р Е Ш Е Н И Е № 75 София, 12 юни 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 139/2020 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на подсъдимия К. И. Л. против въззивна присъда № 4386/11.10.2019 г., постановена по ВНОХД № 337/2019 г. от Окръжен съд – Благоевград. В жалбата и допълнението към нея се сочи, че въззивната присъда е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Въззивната инстанция е упрекната, че не е извършила обективен и всестранен анализ на доказателствените материали, които не подкрепят направените фактически изводи. Оспорва се съдебната оценка на показанията на свидетеля Г. Т. и на свидетеля с тайна самоличност. Твърди се още, че от осъждането на подсъдимия Л. за кражбата на огнестрелните оръжия, предмет на обвинението, не следва непременно и заключението, че той ги е държал в помещението, където те са открити. Несправедливостта на наложеното наказание се обосновава с доводи за недостатъчна оценка на смекчаващите обстоятелства. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Развива и тезата, че за изпълнителното деяние -държане, така както е възприето от съда, „има значение чие е жилището, в което са открити процесните оръжия, а в конкретния случай това е майката на подсъдимия, на която обаче не е повдигано такова обвинение”. Подсъдимият Л. изразява становище за основателност на доводите, поддържани от неговият защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на атакуваната въззивна присъда, като счита, че липсва нарушение на процесуалните изисквания при извършения доказателствен анализ, а наложеното наказание е справедливо. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С присъда № 1079/30.04.2019 г., постановена по НОХД № 1096/2013 г., Районният съд – Сандански е признал подсъдимия К. И. Л. за невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК. Срещу така постановената присъда е подаден въззивен протест, по който е образувано ВНОХД № 337/2019 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. С нова присъда, постановена на основание чл. 336, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 334, т. 2 от НПК, въззивният съд е отменил първоинстанционния съдебен акт и вместо това признал подсъдимия Л. за виновен в това, че на 10.04.2013 г. в къща, находяща се в [населено място], [улица] , държал огнестрелни оръжия: пушка 12-калибър, марка SKIROCCO , пушка 12 –ти калибър, марка MOSSBERG-MAVERICK и двете със съответно описани серийни номера, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок за пет години. Касационната жалба е неоснователна. Преди всичко следва да се направят няколко уточнение. В съдържанието на жалбата и допълнението към нея присъстват и аргументи за необоснованост на въззивния съдебен акт, доколкото с тях се изразява несъгласие с фактическите изводи на окръжния съд, за които се счита, че не се подкрепят от доказателствата по делото. Необосноваността, както е известно, не е сред основанията, на които може да се предизвика касационна проверка. Освен това, нарушението на закона се претендира не с оглед самостоятелното му процесуално значение, присъщо на всяко от касационните основания, а предвид оспорената доказаност на обвинението. За да се произнесе по наведените аргументи на касатора, настоящият съдебен състав извърши контрол на въззивния съдебен акт с оглед соченото основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на втората инстанция – липса на пълно, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото и неправилна оценка на събраните доказателства, са неоснователни. Твърди се, че по делото е направен неверен извод за авторството на деянието въз основа доказателства, които не доказват главния факт. Касационната проверка не оправдава това оплакване. Не се откриват нарушения при извеждането на правнорелевантните факти. В мотивите на присъдата си, които отговарят на изискванията на чл. 339, ал.3 във вр. с чл. 305, ал. 3 от НПК, окръжният съд е изложил подробни съображения защо кредитира определени доказателствени източници и как установените от тях факти се отнасят към предмета на доказване по делото. Несъмнено съществена част от обсъдените доказателства са косвени, значението на които винаги изисква да са в съвкупност, в система, изграждаща непротиворечиво цяло, и при това да водят до единствено възможен извод. Извършената доказателствена дейност от въззивния съд не е дистанцирана от тези принципни положения. Напротив, обсъждайки събрания по делото доказателствен материал, въззивният съдебен състав е проявил задълбоченост при проследяване веригата от косвени доказателства, въз основа на които, наред с преките, е обосновал фактическите си изводи за авторството на деянието, признато в лицето на подсъдимия Л. (виж, мотиви, стр. 7 и сл.). Въззивният съд не търпи упрек, че се е доверил на показанията на свидетеля Г. Т., депозирани от него в хода на досъдебното производство пред съдия, приобщени чрез процесуалната техника на чл. 281 от НПК. С оглед на оспорването в жалбата следва да бъде отбелязано, че при налични противоречия между свидетелските показания, дадени от едно лице на досъдебното производство и в съдебно заседание, решаващият съд е длъжен да направи преценка за тяхната достоверност и обективност и да посочи на кои от депозираните от свидетеля показания се доверява и по какви причини. Тоест, съдът е суверенен в преценката си, стига да изложи убедителни мотиви за своето решение. В конкретния случай констатацията на въззивния съд за достоверност на показанията на Т., дадени именно в досъдебното производство не е произволна. В тях се съдържа доказателствена информация, че лично подсъдимият Л. е занесъл в дома на свидетеля ловна пушка, тип надцевка, 12-ти калибър и с маскировъчен калъф на приклада, искайки от него съдействие за продажбата й. Справедливо е отчетен факта, че възприетите от свидетеля характеристики на предлаганото огнестрелно оръжие, включително и на калъфа, са идентични с тези на откритата в партера на обитаваната от Л. сграда ловна пушка надцевка, 12 –ти калибър, марка SKIROCCO със сериен № 036032. В мотивите на присъдата ясно е аргументирано становището за недостоверност на привнесените от свидетеля данни в хода на съдебното следствие, че подсъдимия е придружаван от друго лице, което е предлагало описаното оръжие. В тази връзка съдът не е коментирал само факта на установената към момента на съдебното заседание роднинска връзка между свидетеля и подсъдимия (съпруг на дъщеря му), както се счита в жалбата. Съобразени са схематичния характер на изложението и колебанието на свидетеля относно идентификацията на „другото момче”. По отношение на разпита на свидетеля със запазена в тайна самоличност не се поддържат възражения от процедурно естество. Данните, съдържащи се в този доказателствен източник, са обсъдени в контекста на показанията на свидетеля С. К., представените от него писмени документи и резултатите от проведеното на 10.04.2013 г. претърсване и изземване. При това процесуално-следствено действие в партера на обитаваната от подсъдимия Л. сграда са открити инкриминираните огнестрелни оръжия, собственост на свидетеля К., отнети от владението му на територията на Р Гърция. По този начин съдът се е съобразил с ограничената доказателствена сила на показанията на свидетеля с тайна самоличност съгласно чл. 124 от НПК. Единствено за пълнота на изложението в отговор на жалбата настоящият състав отбелязва, че осъждането на подсъдимия Л. за кражба на процесните оръжия в Р Гърция (виж документите, получени по линия на международната правна помощ), не е единственото основание за ангажиране на неговата отговорност по чл. 339, ал.1 от НК. Това само насочва към начина на придобиване на огнестрелните оръжия и в този контекст е обсъждано от въззивния съд. На следващо място, заявеното разбиране от защитата в съдебното заседание, че упражняването на фактическа власт върху предмета на престъплението предполага същото да е извършено от обитателя на жилището и поставения в тази връзка въпрос защо не е повдигнато обвинение и на майката на подсъдимия, е неубедително и не допринася за защитната теза. „Държането” като изпълнително деяние по съдържание е трайно състояние на фактическа власт, установена или упражнявана върху определена вещ. То се осъществява чрез въздействие върху предмета на престъплението, независимо дали мястото на упражняване на фактическата власт се обитава от дееца самостоятелно или съвместно с други лица. Освен това за съставомерността на деянието не е необходимо деецът да има непрекъснат контакт с предмета на престъплението. Достатъчно е, че той разполага с възможността да упражнява контрол върху огнестрелните оръжия, включително и да се разпорежда с тях. Въззивната инстанция не е имала основание да изследва данни, инкриминиращи поведението на други лица, включително на майката на подсъдимия и неговия брат. Съгласно чл.127, т.3 от Конституцията и чл.46, ал.1 от НПК единствен орган, който повдига и поддържа обвинение за престъпления от общ характер, е прокурорът. Дейността на съда е очертана от рамките, поставени с обвинителния акт, и в тези рамки се е развила настоящата процедура, насочена към изследване на въпроса дали подсъдимият Л. има съпричастност към престъпното посегателство. Обобщено, вътрешното убеждение на съда по фактите е изградено при спазване на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. Изводите за авторството не са опорочени, поради което не се констатира да е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Оплакването на касатора за нарушение на материалния закон се претендира с доводи за неспазване на процесуалните правила. Доколкото в жалбата се съдържа и претенция за оправдаването на подсъдимия Л. би могло да се заключи, че има и позоваване на основанието по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК поради несъставомерност на действията му, която теза обаче с оглед установените по делото факти е незащитима. Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наложеното наказание. Липсва несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца и тежестта на отмерения обем наказателна принуда. Чистото съдебно минало и семейната обвързаност на подсъдимия са получили оценка при индивидуализацията на наказанието по най-благоприятния начин за него. Към тях защитата отправя искане да се прибави и продължителния срок на наказателното производство, но това не променя, а само подкрепя вече формирания извод от съда наказанието да се определи при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В тази връзка уместно е да се отбележи, че забавянето в съдебната фаза на процеса се дължи частично и на процесуалното поведение на подсъдимия, станало нееднократно причина за отлагане разглеждането на делото, породило необходимост от принудителното му довеждане. По делото не са установени многобройни смекчаващи обстоятелства или изключителност на някое от тях по смисъла на чл. 55 от НК. Определената санкция по размер, ориентиран към законоустановения минимум и начина на изтърпяване, са справедливи и удовлетворяват целите по чл. 36 от НК, поради което и няма основания касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал.2, т. 1 от НПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 4386/11.10.2019 г., постановена по ВНОХД № 337/2019 г. от Окръжен съд – Благоевград. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.