Р Е Ш Е Н И Е № 297 София, 19 юли 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 935/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на частните обвинители и граждански ищци С. К., С. К. и В. К., чрез пълномощника им адв.Х., срещу въззивно решение № 28 от 04.04.2012г., постановено по внохд № 19/12г. по описа на АС-Варна. В жалбата се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Искането, което се прави е за отмяна на атакуваното решение и първоинстанционната присъда, и връщане на делото за ново разглеждане, с указания за изясняване механизма на осъществяване на притискането/прегазването на тялото на пострадалия; за привличане в качеството на обвиняем на Й. И.; за конституирането на граждански ответник, респективно се моли за постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Частните обвинители и граждански ищци С. К., С. К. и В. К., редовно призовани, не се явяват.Не се явява и повереникът им адв. Х.. Адвокат Д., защитник на подсъдимия намира решението на АС-Варна за правилно и законосъобразно, поради което моли за оставянето му в сила. Подсъдимият И. И., редовно призован , не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 28 от 21.10.2011г., постановена по нохд №224/11г. ОС-Добрич е признал подсъдимия И. Й. И. за невиновен в това, че на 01.10.2010г. в землището на с.Езерец, общ.Шабла, в качеството си на председател на ЗК „Приморец”, с.Тюленово, по непредпазливост причинил смъртта на Е. К., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.123, ал.1 от НК. Изцяло са отхвърлени предявените граждански искове. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. С въззивно решение № 28 от 04.04.2012г., постановено по внохд № 19/2012г., Апелативен съд-Варна е потвърдил първоинстанционната присъда. Жалбата на частните обвинители и граждански ищци е неоснователна. Неоснователно е твърдението, че съдебните актове на двете решаващи инстанции са постановени при неизяснена фактическа обстановка. Производство се е развило в условията на диференцира процедура по чл.371, т.1 от НПК. Съдилищата са събрали доказателствен материал в достатъчен обем, за да установят значимата за предмета на доказване фактология.Твърденията за сочената неяснота са по повод различни механизми на причиняване смъртта на пострадалия, приети от двете инстанции. Действително въззивният съд е приел, че има неточност сред фактическите констатации на първия съд досежно механизма на произшествието. Не се е съгласил с приетото за установено от окръжния съд, а именно, че пострадалият е бил притиснат от предното дясно колело на товарача към задното колело на ремаркето на трактора. Според въззивния съд , позовавайки се на фотоалбум №3 за „Оглед на селскостопанска техника, във връзка с настъпила трудова злополука”, пострадалият е бил притиснат от предната гума към земята, без да е прегазен. Този извод е само едно предположение, тъй като възможното изясняване на горната проблематика, е изисквало назначаване на съответна експертиза. Независимо от направените изводи, самият въззивен съд е приел, че точният начин, по който е станало притискането на пострадалия, е обстоятелство, което няма практическо значение. Настоящата инстанция намира, че въпросът за механизма на произшествието принципно не е установен от решаващите съдилища в необходимата пълнота, но това не налага връщане на делото за ново разглеждане. Значимото в случая е, че от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че травматичните увреждани довели до смъртта на пострадалия са получени, след като той се е оказал между товарача и ремаркето, попадал е в мъртвата зона на товарача, управляван от свидетеля И. и инициалният удар е от предната дясна гума. Дали притискането е станало към земята или към задната гума на ремаркето е факт, който не е с пряко значение за изясняване отговорността на подсъдимия. В жалбата се правят възражения във връзка с „елиминиране” показанията на свидетелката С. К., съпруга на пострадалия, в които тя пресъздава разказаното й от него за инцидента, преди смъртта му. Въззивният съд е приел, че неправилно първата инстанция се е позовала на показанията на св.К., дадени на досъдебното производство, тъй като те не са били приобщени по надлежен ред. Видно от протокола, съставен за проведеното на 21.10.2011г. съдебно заседание/л.31/, първоинстанционният съд на основание чл.281 от НПК е прочел показанията на свидетелката К., дадени на досъдебното производство, поради което няма пречки същите да бъдат ползвани, като източник за събиране на доказателства. Причината, поради която пострадалият и св.С. Н. са си разменили местата във връзка с възложената им работа, е ирелевантна.От значение е факта на самата размяна, който е безспорно установен, както и, че във връзка с конкретно поставената им задача, свързана с наторяване на земеделски масиви, пострадалият и свидетелите И. и Н. преди започване на работа са получили указания за начина, по който е следвало да процедират, като всеки от тях е имал конкретно поставена задача. Също така, съдилищата правилно се приели за установено, че подсъдимият И. е провел инструктаж за спазване изискванията за безопасност на труда, който е направен в деня на инцидента, преди започване на работа. Твърденията, че по делото следва да се привлече към наказателна отговорност друго лице-св.Й. И., не са от естество, по което настоящата инстанция има провомощия за произнасяне. Съдът правораздава в рамките на повдигнатото и поддържано с обвинителни акт обвинение, срещу съответните лица. Повдигането на обвинение и привличане на обвиняем към наказателна отговорност е функция на прокуратурата, досежно която съдът няма никакви правомощия. Гореизложеното обуславя неоснователност на твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане. При установените фактически положения, решаващите съдилища са направили верни правни изводи за липсата на съставомерност на процесното деяние. Приели са, че няма допуснати нарушения от страна на подсъдимия на инкриминираните му нормативни задължения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, както и, че за последния единствена вина има пострадалият К.. Дори подсъдимият да е допуснал нарушение, като писмено не е документирал факта на извършения инструктаж, то това нарушение не е в причинна връзка с вредоносния резултат, за да бъде ангажирана наказателната му отговорност за престъпление по чл.123 от НК. Също така, правилно съдилищата са приели, че не всички инкриминирани нарушения могат да бъдат по принцип вменени във вина на подсъдимия, тъй като някои касаят дейност в други области. Ето защо, касационната инстанция, намира, че не е налице отменителното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НК, тъй като не е нарушен материалният закон. Доколкото съдилищата са изложили своите разбирания във връзка с правилността на правната квалификация, която е била поддържана, е необходимо да се отбележат няколко принципни разбирания досежно правилното тълкуване на признаците от престъпните състави по чл.123, ал.1 и 2 от НК, изводими от трайната практика на ВКС. Под “правно регламентирано занятие или дейност” се разбира такова, за упражняването на което се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има специално разрешение. Субекти на престъплението по чл.123 от НК могат да бъдат не само преките извършители на правно регламентирано занятие или дейност, но и лицата които имат нормативни задължения във връзка с организацията, ръководството и контрола на тази дейност. Разграничителният критерии между хипотезите на ал.1 и ал.2 на чл.123 от НК, е притежаването на специални знания. Извършването на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, от лице, което няма право за това, при която настъпи съставомерен резултат, съставлява престъпление по чл.123, ал.2 от НК. Предвид гореизложеното, атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 28 от 04.04.2012г., постановено по внохд № 19/2012г., Апелативен съд-Варна . Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: