Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр. София, 02.07.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3322 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на решение от 19.04.2019г. по гр.д. № 17/2019г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на “Панталеев” ЕООД, ЕИК 103972279, в частта й срещу уважаването на иска на Р. Д. П. против касатора по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост на основание наследствено правоприемство и приращение, и за предаване владението върху 1/8 ид.ч. от първи и втори жилищни етажи, избен етаж и тавански етаж от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], целия с площ от 510 кв.м.
Жалбоподателят “Панталеев” ЕООД намира решението за неправилно. Счита изводът на съда за ненадлежно учредяване на правото на строеж поради липса на съгласие на съпругата на Д. П. за несъответстващ на закона. Освен това, съответен извод не е направен за извършеното от Д. П. дарение на идеална част от имота в полза на дъщеря му Л., за което също не е установено да има съгласие на съпругата му. Според жалбоподателя за тези разпореждания следва да се приложи нормата на чл. 22, ал.3 СК от 1985г. въз основа на преходната разпоредба на §4 ПЗР на същия кодекс.
Ответникът по жалбата Р. Д. П. чрез настойника си Н. Р. К. оспорва жалбата.
Касационното обжалване е допуснато с определение №109 от 12.03.2020г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: поражда ли правно действие учредяването на право на строеж по чл. 56, ал.3 ЗТСУ /отм./ върху дворно място съпружеска имуществена общност, извършено само от единия съпруг, по време на действието на Семейния кодекс от 1968г. и прилага ли се за това разпореждане §4 от Преходните разпоредби на СК от 1985г.
Със същото определение е отказано допускане на касационно обжалване по жалбата на Р. Д. П. срещу отхвърлянето на предявения от него иск по чл. 108 ЗС за придобиване по давност на 7/8 ид.ч. от таванския етаж на горепосочената жилищна сграда.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Ищецът Р. П. претендира, че е собственик на 1/8 ид.ч. от процесната жилищна сграда по наследство от баща си Д. П. и по приращение. С уточнения на исковата молба от 09.08.2017г. и от 14.09.2017г. заявява, че при извършването на строежа на сградата не са спазени изискванията на чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ, тъй като не е било вписано в нотариалните книги заявлението на Д. П. за учредяване право на строеж в полза на дъщеря му Л. П., затова сградата е станала собственост на собствениците на терена. След постъпване на отговора на исковата молба от ответника ищецът навежда и възражение, че право на строеж по чл.56, ал.3 ЗТСУ не е било учредено от Е. П., съпругата на Д. П., която също е била съсобственик на поземления имот. Възражението се съдържа в молба на л. 174 и 175, без дата, както и е поддържано в първото съдебно заседание на 23.03.2018г.
Ответното дружество е купувач от публична продан и владее цялата сграда.
От документите за собственост се установява, че през 1960 г. бащата на ищеца Д. И. П. по време на брака си с майка му Е. П., купува дворното място. През 1975г. Д. П. дарява на дъщеря си Л. Г. 1/4 ид.ч. от дворното място. През март 1976г. с нотариалнозаверени декларации по реда на чл.56 ЗТСУ Д. П. и Р. П. /единият като собственик, а другият като живеещ на адреса/ дават съгласие на Л. Г. да построи в парцела жилищна сграда по одобрен проект; през месец април е издадено разрешение за строеж на името на Л. Г. за еднофамилна жилищна сграда на два етажа и изба. Със заявление от 06.05.1976г. Д. П. като собственик на 3/4 ид.ч. от дворното място отстъпва безвъзмездно на основание чл. 56, ал.2 ЗТСУ на дъщеря си Л. като собственик на 1/4 ид.ч. от имота, правото да построи жилищна сграда на 60 кв.м., състояща се от двустаен апартамент, избени и тавански помещения; това заявление е вписано в книгите за вписвания. През 1987г. Л. Г. се снабдява с констативен нотариален акт за собственост на построената еднофамилна жилищна сграда на два етажа и изба. През 1990г. умира бащата на ищеца Д. П. и негови наследници са съпругата му Е. и децата му Р. и Л.. През 2000г. Л. Г. дарява на Д. Д. Г. - неин съпруг, 12,50 кв.м. ид.ч. от дворното място. Същата година бракът им е прекратен и по силата на утвърдено споразумение в дял на Л. Г. е поставен втория жилищен етаж от къщата, ведно с таванската стая с площ 20,22 кв.м, а в дял на Д. Г. е поставен първия жилищен етаж с избения етаж. Тези свои обекти двамата бивши съпрузи даряват през 2005г. на дъщеря си М. Г.. Същата година, с нотариален акт № 158 от 25.04.2005г. Е. П., Р. П. и Л. Г. даряват на съсобственика си М. Г. общо 18/24 ид.ч. от дворното място, съответно по 12/24, 3/24 и 3/24 ид.ч. През 2006г. М. Г. учредява договорна ипотека върху цялата жилищна сграда и 122,50 кв.м. ид.ч от дворното място. През 2010г. умира Е. П. и се наследява от сина си Р. и внучката си М. /дъщерята Л. Г. е починала по-рано - 2007г./. През 2012г. Р. П. е поставен под пълно запрещение. С влязло в сила решение през 2016г. е унищожено извършеното от него дарение на 3/24 ид.ч. от имота в полза на М. Г., с нотариален акт № 158 от 25.04.2005г. Въз основа на това той се снабдява с констативен нотариален акт за 3/24 ид.ч. от поземления имот. През 2015г. при извършена публична продан с постановление за възлагане на ответника “Пантелеев” ЕООД е възложена двуетажната жилищна сграда - първи, втори, избен етаж и таванска стая, както и 122,50 кв.м. ид.ч. от поземления имот. На 15.04.2016г. ответникът е въведен във владение. На 04.11.2015г. ответникът купува от “Делта инвестмънт Груп” ЕООД 245 кв.м. от поземления имот, а с постановление за възлагане от 27.07.2016г. ответникът придобива и 61,25 кв.м. ид.ч. от терена. Искът е предявен на 12.07.2017г.
Събраните свидетелски показания сочат, че ищецът е живял първоначално в старата /малката/ къща и се преместил да живее в новата малко преди смъртта на майка си; обитавал е таванския етаж, който му пригодили за живеене, но тоалетна и кухня ползвал на долния етаж.
За да признае, че ищецът притежава дял 1/8 ид.ч. от сградата по наследство и приращение, Варненски окръжен съд е приел, че поземленият имот, купен от Д. П. по време на брака му с Е. П. през 1960г. е представлявал съпружеска имуществена общност - чл. 13, ал.1 СК от 1968г. При даването на съгласие за извършване на строеж в имота през 1976г. на дъщеря им и техен съсобственик Л. Г., е следвало заявление по чл.56, ал.3 ЗТСУ да подаде и съпругата на Д. - Е.. Такова заявление от нея липсва и поради това сградата е построена в съсобствения имот, но без надлежно учредено право на строеж на съсобственика, което означава, че по силата на чл. 92 ЗС е станала собственост на собствениците на терена при същите квоти - 1/4 ид.ч. за Л. П. и 3/4 ид.ч. за Д. и Е. П.. След смъртта на родителите си ищецът Р. П. е получил в наследство 3/8 ид.ч от цялата жилищна сграда.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
В практиката по Решение № 162 от 08.07.2016 г. по гр.д. № 1299/2016г. на І г.о. и по Решение № 33 от 21.02.2013г. по гр.д. № 791/2012г. на ІІг.о. се приема, че при действието на СК от 1968 г. разпореждането с имот, съпружеска имуществена общност се извършва общо от двамата съпрузи, или от единия със съгласието на другия, дадено в писмена форма с нотариално заверен подпис - чл. 13, ал. 3 и ал. 7, при което законът създава презумпция за представителство на единия съпруг от другия и дава възможност на неучаствалия в разпореждането съпруг да оспори сделката; неоспорването на сделката е равнозначно на потвърждаването й. В Решение № 287 от 13.06.2011г. по гр. д. № 272/2010 г. на IV г.о. се сочи, че разпореждането с вещ под режим на СИО, извършено от един от съпрузите без участието на другия, не води до нищожност на сделката; налице е относителна и висяща недействителност, като оспорването на сделката може да бъде извършено само от неучаствалия съпруг. Тази практика следва да бъде възприета и при разрешаването на настоящия спор.
Учредяването на право на строеж по чл.56, ал.3 ЗТСУ /отм./ в съсобствен имот върху притежавана в съпружеска имуществена общност идеална част от имота, извършено само от единия съпруг, по време на действието на Семейния кодекс от 1968г. не е изначало нищожно, а е в състояние на относителна недействителност. Така извършеното разпореждане би могло да бъде оспорвано и на тази относителна недействителност може да се позове само съпругът, чието съгласие не е взето. Липсата на оспорване от негова страна означава потвърждаване на разпореждането.
Вярно е, че Семейният кодекс от 1968г. не съдържа изрична разпоредба в този смисъл - нормата на чл.13, ал.3 от този СК повелява, че съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или единият от тях - със съгласието на другия. Семейният кодекс от 1985г. създава правилото на чл.22, ал.3, според което разпореждането с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го оспори по исков ред. Съгласно §4 от Преходните разпоредби на този кодекс правилата му относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове, т.е. новата уредба е приложима и за заварените бракове и спрямо вече придобитите имущества. В сега действащия Семеен кодекс от 2009г. съответна на чл.22, ал.3 СК-1985г. е разпоредбата на чл. 24, ал.4 СК. Според тази уредба сделката, с която единия съпруг се разпорежда с общ недвижим имот, се явява относително недействителна спрямо неучаствалия в сделката съпруг, който може да я оспори в предвидения от закона срок. Ако сделката не бъде оспорена от съпруга, то тя се стабилизира; наследниците на неучаствалия съпруг не могат впоследствие да се позовават на тази недействителност. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 5/2013г. на ОСГТК, т.2 и 3.
По касационната жалба.
Предвид горните разрешения изводите на решаващия съд, че учредяването на право на строеж по реда на чл.56, ал.3 ЗТСУ/отм./ върху идеална част от имот, която е съпружеска имуществена общност, извършено само от единия съпруг - Д. П. е ненадлежно поради липса на съгласие на съпругата му Е. П. и не е произвело правно действие, са направени в нарушение на закона. Следва да се отчете, че преди учредяването на правото на строеж съпругът на Е. П. - Д. е дарил на дъщеря им 1/4 ид.ч. от поземления имот; за тази сделка също няма данни Е. да е дала съгласие. В периода от учредяване на правото на строеж през 1976г. до смъртта си през 2010г. Е. П. не е извършила никакви действия, с които да оспорва както дарението, така и учредената суперфиция и придобитото въз основа на нея право на собственост върху сградата от дъщеря й Л. и впоследствие от внучката й М.. Напротив, с поведението си тя е зачитала така придобитите суперфициарни права - през 2005г. е дарила на внучката си М. Г. и притежаваните идеални части от поземления имот, като очевидно не е имала съзнание, че притежава дял от сградата. С дарението тя е отчуждила целия свой дял от правото на собственост, останал след смъртта на съпруга й Д.. Ето защо в нейното наследство не се включва дял от поземления имот, нито от сградата.
Въз основа на горното може да се заключи, че правото на строеж, учредено на Л. Г. като съсобственик на дворното място, е валидно възникнало по реда на чл.56, ал.3 ЗТСУ/отм./ и с реализирането му тя е станала собственик на цялата сграда. Понастоящем, след извършените разпореждания и публична продан сградата е придобита от ответното дружество „Панталеев” ЕООД. Ищецът притежава идеална част от поземления имот по наследство от баща си /тази част той е дарил през 2005г., но дарението впоследствие е било унищожено/, но не притежава по приращение идеална част от сградата, тъй като тя е собственост на носителя на правото на строеж.
На основание изложеното предявеният иск за собственост на 1/8 ид.ч. от сградата на основание наследство и приращение се явява неоснователен.
Горното обуславя отмяна на въззивния акт, като постановен в нарушение на закона. Следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което искът по чл. 108 ЗС за 1/8 ид.ч. от сградата да бъде отхвърлен.
По разноските. Касаторът „Панталеев” ЕООД има право на разноските за водене на делото, тъй като искът срещу него се отхвърля изцяло. За първоинстанционното прозиводство разноските възлизат на 300лв., за въззивното такива не са направени и не са претендирани, а пред настоящата инстанция размерът на разноските е 1600лв. /100лв. държавни такси и 1500лв. адвокатско възнаграждение/. Така че, общата сума, която ищецът дължи на ответника за разноски е 1900лв.
Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 19.04.2019г. по гр.д. № 17/2019г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която е уважен иска на Р. Д. П. против „Панталеев” ЕООД по чл. 108 ЗС и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Д. П., ЕГН [ЕГН], поставен под пълно запрещение, представляван от настойника си Н. Р. К., против “Панталеев” ЕООД, ЕИК 103972279, за признаване правото на собственост на основание наследствено правоприемство и приращение и за предаване владението върху 1/8 ид.ч. от първи и втори жилищни етажи, избен етаж и тавански етаж от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], целия с площ от 510 кв.м., с адрес: [населено място], [улица], като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Д. П., ЕГН [ЕГН] да заплати на “Панталеев” ЕООД, ЕИК 103972279, сумата 1900 /хиляда и деветстотин/ лева разноски по делото за всички инстанции.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: