2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 85 София, 18.02.2011 година Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело № 67/2011 година. Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Подадена е частна жалба от А. „Пътна инфраструктура” срещу определение от 26. 10. 2010 г. по ч. гр. д. № 10777/2010 г. и представено изложение на основания за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна Х. А. от[населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касация и жалбата е неоснователна по същество. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският градски съд, с определение от 26. 10. 2010 г. по ч. гр. д. № 10777/2010 г. е оставил без уважение частната жалба на А. „Пътна инфраструктура” срещу разпореждане на Софийския районен съд от 10. 6. 2010 г., с което е върната, подадената от агенцията, въззивна жалба срещу решение на СРС от 13. 5. 2010 г. по гр. д. № 57101/2009 год.. Районният съд е постановил връщане на въззивната жалба поради неотстраняване в срок на допусната нередовност - не е внесена държавна такса, определена от районния съд в размер на 230.37 лв., въпреки даденото указание на жалбоподателя за внасяне на таксата, което му е съобщено на 25. 5. 2010 г.. Искането за допускане на касация на въззивното определение на градския съд, с което е потвърдено разпореждането на районния съд, е основателно. Въпросът кои лица са освободени от заплащане на държавна такса има определящо значение за процедурата по движение на въззивната жалба и касае точното прилагане на закона – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивният съд е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд по съображения, че посочените от жалбоподателя затруднения за внасяне на таксата поради усложнените процедури за отпускане на парични средства са ирелевантни, а и жалбоподателят е имал възможност да поиска продължаване на срока по реда на чл. 63 ГПК. Констатациите на въззивния съд са точни, но те биха имали значение само ако А. „Пътна инфраструктура” е действително задължена да заплаща държавна такса. По делото са налице писмени данни, че агенцията е държавно учреждение на бюджетна издръжка и съгласно императивната норма на чл. 84, т. 1 ГПК е освободена от заплащане на държавна такса. В случая не намира приложение общото правило на чл. 78, ал. 6 ГПК относно заплащане на държавната такса от осъденото лице, защото А. „Пътна инфраструктура” е освободена от това плащане по силата на специалната разпоредба на чл. 84, т. 1 ГПК . Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определението от 26. 10. 2010 г. по гр. д. № 10777/2010 г. на Софийския градски съд и разпореждането от 10. 6. 2010 г. по гр. д. № 57101/2009 г. на Софийския районен съд, с което е върната въззивната жалба на А. „Пътна инфраструктура”,[населено място] против решение жот 21. 4. 2010 г. по гр. д. № 57101/2009 г. нао СРС. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за администриране на въззивната жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: