6 Р Е Ш Е Н И Е № 433 гр. София, 06 януари 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря.............Аврора Караджова...............................и с участието на прокурора......................Искра ЧОБАНОВА.................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1351 по описа за 2014 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Я. И. С., подадено чрез защитника му адв. К. Г., за възобновяване на нохд № 14890/10г. на Софийски районен съд, НО - 97 с-в и внохд № 4850/13г. на Софийски градски съд, НО - 9 въззивен състав. В искането се посочват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществено процесуално нарушение се изтъкват отказът на въззивния съд да уважи доказателствено искане на защитата; порок при формиране на вътрешното убеждение на двете инстанционни съдилища, свързан с игнориране на част от доказателствата и превратно тълкуване на събраните доказателства относно броя на нанесените удари и локализацията им и характера на причиненото увреждане. С осъждането на С. за престъпление по чл.129 от НК при липса на доказателства за авторството, според защитата е нарушен законът. На последно място в искането се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо, предвид наличието на основания за приложението на чл.55 от НК с налагане на по - леко по вид наказание. Настоява се за отмяна на въззивното решение и връщане делото на СГС за ново разглеждане. В съдебно заседание искането се поддържа от адв. Г. със същите аргументи Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането за възобновяване. Излага доводи, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, за каквито се твърди в искането. Счита, че обвинението е доказано в достатъчна степен от показанията на пострадалия и кореспондиращите с тях показания на св. Г. и заключението на медицинската експертиза. Наложеното наказание прокурорът заявява, че е неоснователно занижено, но предвид липсата на протест или жалба от частния обвинител не е възможно увеличаването му. Осъденият С. в последната си дума поддържа изцяло изложеното от защитника му. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 06.03.2013г., постановена по нохд № 14890/2010г., Софийски районен съд - НК, 97 състав, признал подсъдимия Я. И. С. за виновен в това, че на 27.01.2010 г. около 15.00ч. в [населено място],[жк], причинил на Н. Д. П. чрез нанасяне на удари с юмрук по лицето средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето - временна опасност за живота, поради което и на основание чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Срещу присъдата била подадена жалба от подсъдимия С.. С решение № 223 от 25.02.2014г., постановено по внохд № 4850/13г. на Софийски градски съд, НО, 9-ти въззивен състав, присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е частично основателно. Доводите за допуснато нарушение на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт, които ограничили правото на защита, са били изтъкнати във въззивната жалба и на тях е бил даден отговор в решението на въззивния съд. В обстоятелствената част на обвинителния акт е описан удар, а впоследствие и удари, нанесени от подсъдимия на пострадалия, а в диспозитива му е С. е обвинен в нанасянето на удари. Констатацията на въззивния съд, че така очертаната рамка на обвинението е позволила на подсъдимия да узнае в какво е обвинен и да организира защитата си, се споделя и от настоящия състав. Неоснователно се явява и оплакването за ограничаване правото на защита предвид отказа на градския съд да назначи съдебно - психиатрична експертиза на пострадалия. Решаващият делото съд не е длъжен да удовлетворява всякакви доказателствени искания, а само тези, които биха могли да допринесат за изясняване предмета на доказване. В случая липсват обективни данни, които да поставят под съмнение годността на пострадалия П. да възприема обстоятелствата от действителността и правилно да ги възпроизвежда. За краткия период от време, през което пострадалият е изпаднал в безсъзнателно състояние, очевидно не е могъл да възприема случващото се с него. Основателни обаче се явяват доводите за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с процесуалната дейност на съдилищата по оценката на доказателствения материал. Както от показанията на пострадалия П., така и от тези на св. Г. се установява, че след като подсъдимият нанесъл два удара в лицето на пострадалия, последният бил извлечен от колата от друго лице. За последвалите събития П. заявил пред първоинстанционния съд, че няма спомен. Пред св. Г. обаче споделил, че в побоя участвали шест познати нему лица /л.29 гърба от съд. производство пред СРС/, като го помолил да не споменава за това пред разследващите на досъдебното производство. Тези доказателства са били игнорирани от първоинстанционния съд, който направил невярното и произволно заключение, че след като пострадалият няма спомен за нанесени му удари след напускането на автомобила, то такива не са били нанасяни. В мотивите на въззивния съд е направен опит за отстраняването на допуснатото от първоинстанционния съд нарушение, свързано с игнорирането на доказателства, като са коментирани противоречията между свидетелските показания на П. и Г.. Давайки вяра на показанията на пострадалия, въззивният съд е направил извод, че побоят от неизвестните лица бил нанесен след извличането на пострадалия от автомобила /л.23 от мотивите на въззивното решение/. Приемайки тази констатация от фактическа страна, въззивната инстанция е направила извод, че подсъдимият следва да отговаря само и единствено за ударите, нанесени вътре в автомобила, каквото е и повдигнатото обвинение срещу него, както и че контузията на мозъка на П. е причинена именно от ударите на С. /л.22 от мотивите/. Последният извод според касационния съд не кореспондира със заявеното в устните разяснения на изготвилия съдебно - медицинската експертиза д-р С. пред първоинстанционния съд /л.30 от съд. дело/. Според експерта, уврежданията в областта на дясната вежда и дясното око, носа и устните на пострадалия се дължат на повече от два удара. По делото не е назначавана съдебно - медицинска експертиза, която да установи от кой именно удар е причинена контузията на мозъка, което е единственото увреждане с медико - биологичната характеристика на средна телесна повреда. В този смисъл изводът на въззивната инстанция за пряка причинна връзка между удар, нанесен от подсъдимия и съставомерното увреждане също се явява произволен, тъй като не се основава на доказателствата по делото. Така допуснатото нарушение на процесуални правила представлява достатъчно основание за възобновяване на производството и връщане делото за ново разглеждане на въззивния съд, поради което настоящият състав намери, че не следва да разглежда останалите доводи, изложени в искането за възобновяване. При новото разглеждане на делото следва да се назначи съдебно- медицинска експертиза със задача да установи от колко удара са причинени уврежданията по лицето на пострадалия П. и кой от ударите е довел до контузията на мозъка, причинила на разстройство на здравето, временно опасно за живота. Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 223 от 25.02.2014г., постановено по внохд № 4850/13г. на Софийски градски съд, НО, 9-ти въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.