8 Р Е Ш Е Н И Е №. 92 Гр. София, 15 юни 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора Г. Стоянова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 313/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Д. П., защитник на подс. В. Н. П. против решение № 10008/27. 01. 2021 год. по в. н. о. х. д. № 677/2020 год. по описа на Софийски апелативен съд. С жалбата е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Поддържа се, че въззивната инстанция е нарушила задълженията си, произтичащи от чл. 13 и чл. 14 от НПК и неоснователно е отхвърлила искането за допускане на повторна автотехническа експертиза. Твърди се, че вследствие този отказ неизяснени са останали редица обстоятелствата, свързани с мястото на удара и механизма на пътнотранспортното произшествие. Оспорват се заключенията на автотехническата и комплексната експертизи по съображения, че експертите не са изпълнили поставената им задача за изготвяне на динамична скица. Защитата акцентира върху противоречията между експертните заключения относно ъгъла на съприкосновение между двете превозни средства и посоката на завъртане на автомобила на подсъдимия след сблъсъка. Сочи, че съдебният акт не отговаря на изискванията на НПК, тъй като въззивната инстанция не е посочила кое от взаимно изключващите се експертни заключения кредитира. Направено е искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът подържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Подс. В. П. се солидаризира с аргументите на защитата и настоява за отмяна на решението. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 6/25. 02. 2020 год., постановена по н. о. х. д. № 515/2017 год., Софийският окръжен съд, НО, шести състав е признал подс. В. Н. П. за виновен в това, че на 04. 05. 2013 год. на второкласен път № 81, в района на километър 11+500, в землището на [населено място] при управление на МПС – л. а. „Б..“ с рег. [рег.номер на МПС] нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. В. П., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „В“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 343, ал.3, пр. 1, б. „Б“ деянието да е извършено в пияно състояние. На основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години, а на основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от правоуправление на МПС за срок от две години. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия и с решение № 10008/27. 01. 2021 год., постановено по в. н. о. х. д. № 677/2020 год. по описа на Софийски апелативен съд, е потвърдена. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законоустановения срок. Разгледана по същество същата е неоснователна. Не се основават на материалите по делото доводите, отнасящи се до съдържанието на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е споделила фактическите констатации на първостепенния съд, извършила е собствен анализ на доказателствените източници, изложила е изводите си по правото и по наказанието, давайки отговор на възраженията на подсъдимия и защитата му. Внимателният прочит на съображенията на САС по доказателствената съвкупност и приетата от него фактическа обстановка не пораждат съмнение, че правно значимите обстоятелства, за които е имало разнопосочни експертни заключения, са били изведени след кредитиране това на комплексната медико-автотехническа експертиза, допусната от окръжния съд. Неоснователно се поддържа, че съдилищата по фактите не са изпълнили задължението си за разкриване на истината и при наличието на две противоречащи си експертни заключения незаконосъобразно са оставили без уважението искането за допускане на повторна експертиза. Основните спорни въпроси по делото касаят мястото на удара, причините за деформация по джантата на задно дясно колело на управлявания от подсъдимия автомобил и обстоятелството дали в момента на сблъсъка той е бил в движение или в покой. Всички те са предмет на изследване от автотехническите експертизи от досъдебното производство и от комплексната медико-автотехническа експертиза, допусната от окръжния съд. Съпоставянето на експертните заключения недвусмислено показва, че изводите на вещите лица досежно тези обстоятелства не се разминават значително, а напротив – взаимно се допълват. Независимо от използваните методи всички експертизи са категорични, че ударът между двете превозни средства е настъпил в лентата за движение на л. а. „Н.“, а не във тази, в която е следвало да пребивава управляваният от подс. П. автомобил. За изходна база при изчисленията си вещите лица са ползвали обективните находки върху пътното платно, фиксирани в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, местоположението на двете леки коли след сблъсъка, както и деформациите върху тях. В съдебно заседание при защита на заключението на комплексната експертиза вещите лица многократно са пояснили, че това е единственият правдоподобен от техническа и от физична гледна точка вариант, както и че компютърната симулация, за която е настоявала защитата, няма да промени тази констатация. При това положение съдилищата по фактите законосъобразно са приели, че няма необходимост от поставяне на допълнителна задача на експертите, а различията между заключенията относно мястото на удара по широчина на пътното платно са пренебрежимо малки, за да налагат по-нататъшно експертно изследване. Такова не е било необходимо и с оглед задиранията в лентата за движение на л. а. „Б.“, фиксирани във фотографиите, направени от приятел на подсъдимия в деня след инцидента, тъй като във всички заключения убедително е защитен изводът, че тези следи по асфалта не са получени при пътнотранспортното произшествие, а са последващи и с оглед характеристиките им може да се приеме, че са оставени при извозването на участвалите в него превозни средства и по-специално на л. а. „Н.“, управляван от Р. Г.. Несподеляеми са възраженията за направено недопустимо предположение в проверявания съдебен акт, че автомобилът на В. П. е бил в движение в момента на сблъсъка с л. а. „Н.“. За да възприеме като недостоверна предложената от подсъдимия версия, въззивната инстанция се е позовала на заключенията на автотехническите експертизи от досъдебното производство и на това на комплексната експертиза, допусната в рамките на съдебното следствие. Всички вещи лица са категорични, че ако л. а. „Б.“ е бил в покой, когато се е ударил с насрещно движещото се превозно средство, той е щял да се установи не извън пътното платно и напред спрямо посоката си на движение, а е щял да бъде отхвърлен назад и да остане върху пътя. Въз основа на специалните си знания по физика и механика експертите са направили категоричен извод, че ако се приеме, че автомобилът на подсъдимия не е бил в движение, единственият механизъм, по който той би могъл да се озове върху затревената площ извън пътя, е да бъде ударен отзад, за какъвто удар обаче няма никакви обективни находки нито върху двете превозни средства, нито върху пътното платно. Това обстоятелство е мотивирало долустоящите съдилища да приемат, че обясненията на подсъдимия не съответстват на истината и обективират единствено защитната му позиция. Аргументирано е отхвърлена и тезата за внезапно разхерметизиране на задната дясна гума на л. а. „Б.“. Досежно техническата невъзможност събитията да са се развили по описания от подсъдимия начин експертът инж. Д. е дал убедително и обосновано заключение на досъдебното производство, което впоследствие е било потвърдено и от комплексната медико-автотехническа експертиза. Първата и най-голяма от трите деформации по джантата на задно дясно колело е обяснена научно от експертите с удара между двете превозни средства, а останалите две – с преминаването на колелото през двете стени на крайпътната бетонна канавка, като същевременно е поставен акцент и върху отсъствието на специфични следи върху платното, каквито би следвало да останат, ако е имало движение с разхерметизирана гума по асфалта. Неоснователен е и упрекът към въззивната инстанция, че макар да е кредитирала заключението на комплексната експертиза е възприела посоченото в единичните експертизи от досъдебното производство за едновременно ротационно и постъпателно движение на л. а. „Б.“ след удара. Внимателният прочит на комплексната експертиза и на разясненията, дадени от вещите лица проф. К., инж. М. и инж. Д. недвусмислено показва, че не съществува подобно противоречие между експертните становища. На стр. 593 и стр. 595, т. 2 от първоинстанционното дело двукратно е обяснено, че ударът между двете превозни средства е представлявал сложен динамичен процес, при който автомобилът на подсъдимия продължава да се движи напред и едновременно с това се завърта около оста си. Този извод е направен и при анализа на данните, касаещи деформациите по задна дясна джанта на л. а. „Б.“ (стр. 44 от заключението на комплексната експертиза. Ето защо неподкрепена от материалите по делото остава тезата на касатора за вътрешна противоречивост на проверявания съдебен акт. Що се отнася до разминаванията в експертните заключения, на които е поставен акцент в жалбата, те безспорно са налице, но отказът на въззивния съд да удовлетвори искането за повторна експертиза не дава основание за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане. Това е така, защото визираните от подсъдимия и защитника му несъответствия не са съществени за правилното решаване на делото. На първо място, при положение, че всички експертизи посочват като причина за възникване на пътния инцидент само и единствено субективните действия на подсъдимия с уредите за управление, довели до навлизане в лентата за насрещно движение, а не избраната от него скорост на л. а. „Б.“, не е било необходимо да се подлага на по-нататъшно изследване въпросът за бързината му на придвижване, а оттам и този за опасната зона. Следва да се отбележи, че поначало разминаването в експертните заключения досежно този параметър е минимално – в рамките на около 5 км/ч и то не е довело до противоречие в изводите им за мястото на удара. Именно защото не е оказала влияние върху констатациите къде по ширина и дължина на платното са се сблъскали двете превозни средства е без значение по-голямата стойност на скоростта на другия участник в инцидента, възприета от комплексната експертиза. Несподеляемо е възражението за наличие на противоречия между експертните заключения в частта им относно ъгъла, сключен между двете превозни средства в момента на удара. И двете експертизи, които са изследвали коментирания проблем, са достигнали до извод, че ъгълът е остър, но докато инж. Д. не се е ангажирал с конкретна стойност в писменото си заключение от досъдебното производство, а в съдебно заседание с уговорки е посочил, че той е около 40⁰, в заключението на комплексната експертиза този параметър е определен с точност въз основа на вида, размерите и локализацията деформациите по двете превозни средства, описани в протокола за оглед на местопроизшествие и възприети и лично от вещите лица при извършения експертен оглед на автомобилите. Необходимост от допускане на повторна експертиза не е съществувала и с оглед изводите на експертите относно следите, оставени по пътното платно и извън него, доколкото вещите лица са били категорични, че това не променя основната им констатация за мястото на удара изцяло в пътното платно на л. а. „Н.“, управляван от Р. Г.. В тази връзка инстанциите по фактите са съобразили, че поначало не съществува разминаване досежно следата, фиксирана в протокола за оглед на 3,70 м. вдясно от левия край на платното и пак на такова разстояние от линията на ориентира в посока Монтана – София, тъй като всички експертни заключения еднозначно определят, че това задиране по асфалта е оставено от л. а. „Н.“ вследствие удара. Колкото до другата следа, разположена на 8,10 метра от линията на ориентира и на 2,10 метра от вдясно от левия край на асфалтовото покритие, в съдебно заседание на 13. 12. 2019 год., вещите лица от състава на комплексната експертиза са разяснили, че поначало не е изцяло невъзможен вариантът, предложен от инж. Д. в единичната експертиза, а именно, че тя е оставена от л. а. „Н.“, но са се обосновали защо приемат, че от техническа гледна точка по-правдоподобно е тя да е от управляваното от подсъдимия превозно средство. Законосъобразността на отказа да бъде допусната повторна експертиза не може да бъде поставена под съмнение и поради несъответствията между експертните заключения относно посоката на ротация на л. а. „Б.“ след сблъсъка с л. а. „Н.“. Вярно е, че според автотехническата експертиза от досъдебното производство, управляваното от подсъдимия превозно средство се е завъртяло в посока обратна на часовниковата стрелка, а съгласно комплексната експертиза – по посока на часовниковата стрелка. В същото време това противоречие не е дало отражение върху констатациите на вещите лица относно мястото на удара, причините за настъпване на пътнотранспортното произшествие и начина на съприкосновение на двете превозни средства. Това обстоятелство е било съобразено от долустоящите съдилища; отчетено е било, че за разлика от единичната експертиза, комплексната е представила убедително научно обяснение защо приема именно тази посока на ротационно движение – същото е свързано с механизма на удара, включващ съприкосновение на предна дясна част на л. а. „Б.“ с челната част на л. а. „Н.“, последвано от приплъзване на дясната странична част на автомобила на подсъдимия по челната част на другото превозно средство; обосновано е и с деформациите по л. а. „Б.“, чиято локализация указва на въздействие на ударната сила зад масовия център на превозното средство. Неоснователно се поддържа, че допускането на повторна експертиза е било наложително, тъй като част от задачите, поставени на комплексната медико-автотехническа експертиза, са останали без отговор. Вещите лица са извършили задълбочено изследване на всички материали по делото и основавайки се на специалните си знания и дългогодишния си професионален опит, са отговорили на всички въпроси, формулирани от подсъдимия и неговия защитник. На стр. 32, 40, 41 и 49 от коментираното заключение са приложени общо пет динамични скици, отразяващи положението на превозните средства в момента на сблъсъка и движението им след това до установяването им на мястото, на което те са открити при огледа на местопроизшествие. Обстоятелството, че местонахождението на превозните средства преди, в момента и след сблъсъка, фиксирано в тези скици, не удовлетворява защитата не дава основание да се приеме, че експертите са подходили непрофесионално към поставените им задачи, защото в съдебно заседание са представени подробни допълнителни разяснения и убедително са защитени изводите им относно механизма на пътнотранспортното произшествие. Незаслужен е и упрекът, че не е било изяснено по експертен път по какъв начин са оставени следите от л. а. „Б.“ извън пътното платно, защо те се пресичат и защо разстоянието между тях е по-голямо от междуосието на превозното средство. По повод отговора на 21 задача, посветена на поставения от защитата проблем, вещите лица от състава на комплексната експертиза са разяснили, че в резултат на удара и действието на инерционните сили лявата страна на л. а. „Б.“ е била по-силно натоварена, а вследствие ротационното движение след сблъсъка в един момент той (автомобилът) се е движил напречно на платното. Поради това колелата са пресекли границата на платното и банкета по различно време като първо е оставена следата от задно ляво, а след това и от предно ляво колело без да бъде изключено от техническа гледна точка да има припокриване на тази следа с такава, получена от предната дясна гума. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са допуснати твърдените в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата, поради което не са налице основания настоящият състав да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК, а доколкото с жалбата не са ангажирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, на основание чл. 347, ал. 1 от НПК не се дължи произнасяне по приложимия материален закон и по вида и размера на наказанието. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10008/27. 01. 2021 год. по в. н. о. х. д. № 677/2020 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2