6 Р Е Ш Е Н И Е № 76 София, 06.06.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1310/2018 година. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 1 ГПК. Подадена е молба от И. С. М., чрез адв. Н. Р. Н., САК, за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 1 ГПК, на влязло в сила решение № 205 от 05. 08. 2016 г. по в. гр. д. № 174/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 444 от 07. 10. 2014 г. по гр. д. № 405/2013 г. на Кюстендилския районен съд, са уважени предявените от Н. Е. Е., К. Е. Е., Н. Г. Н., М. Г. К., Л. Г. С. и Д. Г. Ш. против И. С. М. установителни искове за собственост с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК. Твърди се, че е нарушено правото на участие на молителя по делото, тъй като същият е бил представляван от адв. И. Д., която е била упълномощена да осъществява процесуалното му представителство само в първоинстанционното производство по гр. д. № 405/2013 г. на КРС. Твърди се, също, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на молителя при решаването му – постановление за отказ да се образува досъдебно производство № 1433/12. 09. 2017 г. на РП - Кюстендил, в което е посочено, че с ЕР на ТЕЛК № 2399/180 от 25. 11. 2014 г. е установено, че ищцата Д. Ш. страда от шизофрения, което обстоятелство я прави неспособна да осъществява владение и придобива вещни права по давност. Молбата съдържа и оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на чл. 131 ГПК, чл. 146 ГПК, 183 ГПК, чл.чл. 193 и 194 ГПК, чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК, с твърдения, че така допуснатите нарушения са лишили молителя от право на участие в процеса и защита на правата му. Иска се отмяна на въззивното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а при условията на евентуалност – на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците по молбата Н. Е. Е., К. Е. Е., Н. Г. Н., М. Г. К., Д. Г. Ш. и Л. Г. С. изразяват становище за допустимост, но неоснователност на молбата за отмяна. Община – Кюстендил изразява становище за допустимост и основателност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 91 от 10. 04. 2018 г. по гр. д. № 1310/2018 г. на ВКС, I г.о. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или ненадлежно представляване на страната, лишило я от възможност да участва в разглеждането на делото. В случая, исковото производство е имало за предмет предявени от Н. Е. Е., К. Е. Е., Н. Г. Н., М. Г. К., Л. Г. С. и Д. Г. Ш. против И. С. М. и Община – Кюстендил установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Въззивното решение, чиято отмяна се иска, е постановено след отмяна на предходно въззивно решение с решение № 70 от 05. 04. 2016 г. по гр. д. № 5556/2016 г. на ВКС, 1 г.о. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С второто въззивно решение предявените искове са уважени, като е прието за установено по отношение на ответниците, че ищците Н. Е. Е. и К. Е. Е. са собственици на 768 кв.м. от имот № 000012 в землището на [населено място], общ. Кюстендил, целият от 6,538 дка, която реална част е изобразена с жълт цвят на скицата на вещото лице инж. Б. Г. към заключението на техническата експертиза вх. № 24478/4. 11. 2013 г., ищците Н. Г. Н. и М. Г. К. – собственици на 760 кв.м. от описания имот, която реална част е изобразена със целен цвят на посочената скица, а ищците Л. Г. С. и Д. Г. Ш. - собственици на 945 кв.м. от описания имот, която реална част е изобразена с оранжев цвят на посочената скица. В производството пред районния съд ответникът И. С. М. е бил представляван от адвокат И. Б. Д., упълномощена на 18. 04. 2013 г. да го представлява по делото до приключването му пред първата инстанция. В първото въззивно производство И. М. се е явявал лично и с адв. Д. на проведените на 29. 01., 26. 02., 17. 03., 28. 04. и 28. 05. 2015 г. заседания. Представителството на адв. Д. се е основавало на цитираното пълномощно от 18. 04. 2013 г. и представен договор за правна защита и съдействие от 15. 01. 2015 г., уговарящ възнаграждение за въззивната инстанция. В първото касационно производство И. М. е бил представляван от адв. Д., която е изготвила и подала от негово име и касационната жалба, като е било представено и пълномощно от 10. 09. 2016 г. Във второто въззивно производство е било проведено едно единствено открито съдебно заседание – на 12. 07. 2016 г., на което И. М., се е явил лично и заседанието е проведено и с негово участие. Като негов процесуален представител в заседанието се е явила и е участвала и адв. Д., без да се представи друго пълномощно, различно от това от 18. 04. 2013 г. Адвокат Д. е правила изявления от името на И. М., на които същият не се е противопоставил. В заседанието не са правени доказателствени или други процесуални искания от страните, включително и от И. М. – лично или чрез адв. Д.. Изразено е становище за неоснователност на исковете, с препращане към правните съображения, изложени в писмената защита пред РС. Препис от постановеното второ въззивно решение е бил връчен както лично на И. М., така и на адв. Д.. От изложеното е видно, че молителят И. М. не е бил лишен от възможността да участва при второто разглеждане на делото във въззивната инстанция, развило се след отменителното касационно решение по чл. 290 ГПК. Вярно е, че същият е бил призован за единственото насрочено открито заседание чрез адв. Д., която е участвала в заседанието като негов процесуален представител, без да представи писмено пълномощно за въззивната инстанция. В проведеното заседание, обаче, И. М. се е явил и лично, не е направил възражение за нередовно призоваване, не е възразил срещу даване ход на делото и срещу участието на адв. Д. като негов процесуален представител, не се е противопоставил на извършените от адвоката, но от негово име изявления, не е изразил несъгласие с препращането към писмената защита, изготвена и представена от адв. Д. пред районния съд. А и при второто разглеждане на делото от въззивната инстанция не са правени доказателствени или други искания и не са предприемани процесуални действия от страните, освен по изразяване становища по спора. В обобщение, няма допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на И. М. в процеса, поради което молбата за отмяна на въззивното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е неоснователна. Неуважаването на молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК налага разглеждане на евентуалното искане за отмяна на въззивното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната да не е била в състояние да се снабди. Става въпрос за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се установява след влизане на решението в сила и която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не се дължи на небрежност на страната или на процесуално нарушение на съда. Новите факти и доказателства следва да касаят спора, разрешен с влязлото в сила решение, и да са от съществено значение за същия. В случая, молителят се позовава на новоузнато обстоятелство – придобито от ищцата заболяване „шизофрения“, установено с ЕР на ТЕЛК № 2399/180 от 25. 11. 2014 г., което се доказва с ново писмено доказателство – постановление № 1433/12. 09. 2017 г. на РП – Кюстендил за отказ да се образува досъдебно производство. Твърди се, че посоченото обстоятелство е от значение при преценка основателността на предявения от Д. Г. Ш. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, основан и на придобивна давност /посочена като евентуално придобивно основание, прието за доказано от съда/, тъй като посоченото заболяване я прави неспособна да осъществява владение и придобива вещни права по давност. В представеното прокурорско постановление е изложено, че П. Г. Ш., съпруг на ищцата Д. Г. Ш., е заявил в дадените по повод прокурорската преписка обяснения, че Д. Ш. е „формален участник“ в гражданското дело, тъй като страда от заболяване, посочено в ЕР № 2399/180 от 25. 11. 2014 г. на ТЕЛК, както и че процесният имот се владее и стопанисва от сестра й Л. Г. С.. Не е налице и посоченото при условията на евентуалност основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. На първо място, обстоятелството, че Д. Ш. страда от шизофрения нито е новооткрито, нито е съществувала обективна пречка за молителя да се позове на него по време на висящността на исковото производство. В проведеното на 19. 05. 2014 г., пред РС – Кюстендил открито съдебно заседание, с участието на молителя М. – лично и на пълномощника му адвокат Д., съдът и страните са били информирани от адв. В. П., пълномощник на Д. Ш., по повод искане на насрещната страна за разпита й по реда на чл. 176 ГПК, че същата страда от тежко заболяване – шизофрения. На следващо място, посоченото от молителя обстоятелство и писмено доказателство не биха повлияли на извода за придобиване от Д. Ш. на идеална част от спорната реална част от процесния имот по давност. От една страна, фактът, че Д. Г. Ш. страда от шизофрения, сам по себе си няма никакво отношение към способността й да осъществява владение и придобива вещни права по давност. То нито ограничава дееспособността й, нито я лишава от дееспособност, а по делото няма твърдения и данни същата да е била поставена под пълно или ограничено запрещение. До момента на поставяне на дадено лице под запрещение с влязло в сила съдебно решение, същото се счита дееспособно и може лично да извършва валидно всякакви правни и фактически действия, водещи до придобиване на права или поемане на задължения. От друга страна, в исковата молба се твърди и във въззивното решение е прието, че ищцата Д. Г. Ш. е придобила по давност съответната реална част от процесния имот, чрез упражнявано от наследодателя й Г. А. владение от 29. 09. 1993 г. /плащането на цената на имота по реда на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ/ до смъртта му 2007, към което владение след смъртта му е присъединено владението на наследниците му Д. и Л. Г., продължило до предявяване на иска на 18. 02. 2013 г. В този смисъл, от значение е лицето да е било дееспособно в периода от 2007 г. до изтичане на десетгодишния придобивен давностен срок, най-късно до предявяване на иска – 18. 02. 2013 г. А дали е било дееспособно към 2014 г. /издаването на решението на ТЕЛК/ и след това е без правно значение. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на въззивното решение. В останалата си част молбата за отмяна съдържа оплаквания за допуснати нарушения на чл. 131 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 183 ГПК, чл. чл. 193 и 194 ГПК, чл. 129, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Тези оплаквания представляват касационни основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281 ГПК, но не са сред изчерпателно изброените в чл. 303 ГПК основания за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Ответниците по молбата за отмяна не претендират присъждане на направени в настоящото производство разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. С. М. за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 1 ГПК, на влязло в сила решение № 205 от 05. 08. 2016 г. по възз. гр. д. № 174/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: