8 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4 гр. София, 09 януари 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание на осми януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар………………………………………………при становището на прокурора……Калин Софиянски....……..………..…изслуша докладваното от съдия Рушанова частно наказателно дело № 1240/2018 г. Производството е с правно основание чл. 72, ал.1 във връзка с чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК. Образувано е по частна жалба от М. С. С. – обвиняем по ДП № 130/18г. по описа на СО - СП, пр.пр. № 1140/18г. на СП, чрез защитника му –адв. К., срещу определение № 159/31.10.2018г. по в.н.ч.д. № 459/2018г. на Апелативния специализиран наказателен съд, с което е отменено определение от 10.10.2018г. по ч.н.д. № 3207/2018г. на Специализиран наказателен съд, като вместо това е допуснато обезпечение на наказанието „конфискация на част или цялото имущество” по обвиненията за престъпления по чл.255,ал.3 във връзка с ал.1, т.2 и т.6 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и по чл.256, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и са наложени обезпечителни мерки - възбрани върху недвижими имоти, собственост на обвиняемия С., както и запори върху дружествени дялове и собственост на капитали и върху наличности по банкови сметки с титуляр обв. С.. В частната жалба и допълнението към нея се изтъкват аргументи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение на плоскостта на несъобразяване на задължителните указания по приложението на чл.72, ал.1 от НПК, дадени в ТР № 2/2012г. на ОСНК на ВКС – липса на задълбочена проверка на обоснованото предположение за съпричастност на обвиняеми към престъплението, за което е привлечен като обвиняем; наличието на обезпечителна нужда; съразмерността на наложеното обезпечение с размера на възможното наказание и нанесените от деянията имуществени вреди; принадлежността на имуществото, спрямо което се иска обезпечението на обвиняемия, а не на друго лице. В допълнението към касационната жалба се посочват основания за допустимостта й при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК и алтернативно - основанията по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Срещу определението е депозирана и частна жалба от С. Й. Л. - Д., в частта му, с която е наложена възбрана на 26 бр.недвижими имоти, намиращи се в землището на гр. Белене - нейна собственост. Изтъкват се аргументи за незаконосъобразност на определението, тъй като подробно изброените 26 имота не са собственост на обвиняемия С., а са придобити от жалбоподателката на 28.12.2016 г. чрез покупко-продажба. Постъпила е и частна жалба от [фирма], с която се оспорва правилността на определението, в частта му, с която са наложени възбрани върху имоти на дружеството, по съображения, че дружеството не е страна в обезпечителното производство, но обезпечителната мярка е засегнала правната му сфера и е с правен интерес да го обжалва. Прокурорът от ВКП е изразил становище за недопустимост на жалбата на обв. С. и неправилност на съдебния акт в частта му, с която е наложено обезпечение - възбрана на 26 бр. имоти – собственост на С. Й. Л. - Д. и възбрана върху имот, придобит от [фирма]. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, намери следното: Жалбите подлежат на касационно разглеждане./в този смисъл т. 5 на Тълкувателно решение № 2/2012 на ОСНК, ВКС; т.1 на Тълкувателно решение № 5/2018г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК; т.6 на Тълкувателно решение № 6/2014г. на ВКС по т.д. № 6/2013г., ОСГТК/. Жалбата на М. С. С. е неоснователна. Жалбите на С. Й. Л. - Д. и [фирма] са основателни. Атакуваният с частните жалби съдебен акт е постановен от въззивния съд по реда на осъществения от него инстанционен контрол след проверка на законосъобразността на първоинстанционно определение на СпНС от 10.10.2018г. по ч.н.д. № 3207/2018г., съответно - отмяната му и разрешаване на въпросите по същество. С него въззивният съд е приел наличието на предпоставките по чл.72, ал.1 от НПК, позовал се е на представените от прокурора справки за М. С. С. от Служби за вписвания - Пловдив, Севлиево, Котел, Сливен, София, Ямбол, Велинград, Стара Загора, Левски, Свищов, данните за дружествените дялове и собственост в търговски дружества, притежавани от обв. С., данните за открити и активни банкови сметки с титуляр обв. С. и е допуснал исканите мерки за обезпечаване на наказанието „конфискация”, както следва: - възбрани върху 246 бр. недвижими имоти, разположени на територията на страната; - запори върху 9 бр. дялови участия в ООД и 4 бр. еднолична собственост на капитала; - запори върху наличностите по 19 бр. банкови сметки с титуляр обв. М. С.. За да стигне до заключение за необходимост от предприемане на действия за обезпечаване изпълнението на наказанието „конфискация” Специализираният апелативен наказателен съд е приел, че : 1/ налице е обосновано предположение за осъществени от обв. С. престъпления по чл.255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2 и т.6 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК и по чл.256, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК- в частта на обвиненията касаещи деятелността му с [фирма]; 2/ доколкото в санкционните части на чл.255, ал.3 от НК и на чл.256, ал.2 от НК е предвидено наказание”конфискация на част или цялото имущество” налагането на обезпечителни мерки върху цялото известно имущество на обвиняемия С. е „съразмерно” на преследваната цел. Предпоставките за налагане на мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата по чл. 72 от НПК са разяснени в т.1, т. 4 на Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСНК, което принципно правилно е използвано като отправна точка за разсъжденията на въззивния съд. Съобразно дадените в цитираното тълкувателно решение указания, във всички случаи на сезиране с искане за налагане на обезпечителни мерки, съдът е задължен да прецени дали към момента на искането са събрани доказателства, от които да се приеме, че обвинението е обосновано и е налице достатъчна степен на вероятност за реализиране на наказателната отговорност на обвиняемия, както и че без тях ще бъде невъзможно или затруднено изпълнението на присъдата, като заключението си относно наличието на обосновано предположение следва да се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, въз основа на събраните доказателства. На следващо място на задължителна преценка подлежи и съразмерността между размера на поисканите обезпечения и размера на наказанията, които се обезпечават. Изискването заключението за обоснованост на обвинението да се основава на всички доказателства, събрани по реда при условията на НПК/ Тълкувателно решение № 1 от 25.06.2002 г. на ВКС по н. д. № 1/2002 г./ следва стриктно да се съблюдава от решаващия съд, като въпрос на индивидуален изказ е обосновката му в съдебния акт, включително и относно допустимостта и достоверността на доказателствените материали. При всички случаи, обаче, липсват законови ограничения за обхвата на преценката. В настоящия случай, М. С. е привлечен в качество на обвиняем на 06.09.2018г., като му е предявено обвинение за три престъпления: - по чл.321, ал.3 във връзка с ал.2 от НК, извършено в периода от м.01.2009г. до 05.09.2018г.; - по чл.255, ал. 3 във връзка с ал.1, т.2, т.6 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, извършено при условията на продължавано престъпление, с три отделни деяния, в периода от м.10.2009г. до 12.03.2010г., като умишлено е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 79 542, 37 лева. - по чл. 256, ал. 2 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, за продължавана престъпна дейност, реализирана в периода от 03.11.2009г. до 02.03.2010г., с три отделни деяния, за това че чрез използване на документи с невярно съдържание е получил от държавния бюджет на Република България неследваща се парична сума в особено големи размери- 925 995, 71 лева. За последните две престъпления санкционната им част предвижда наказание конфискация - на част или на цялото имущество на дееца. Допустимостта на искането за налагане на обезпечителни мерки за обезпечаване на вероятното бъдещо наказание ”конфискация” произтича от наличието на обвинение за престъпление, предвиждащо този вид наказание, а основателността - от наличието на останалите предпоставки относно вероятна основателност на обвинението и съразмерност на намесата в личната сфера на лицето. В развилото се производство по чл. 72 от НПК въззивният съд е приел, че е налице обосновано предположение за участието на обв. С. в данъчните престъпления единствено по отношение дейността на управляваното от него дружество [фирма]. Следователно в обсега на настоящия контрол е правилността на извода на СпАпНС за наличие на достатъчно доказателства за извършени от страна на обв. С. две престъпни прояви – 1) избягване установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 30 205,84лв. за дан.период м.10.2009 г. чрез използване на документи с невярно съдържание – дневник за продажбите на [фирма], в който са отразени данъчни фактури за фиктивни, нереално осъществени вътреобщностни доставки /ВОД/; 2) получаване от държавния бюджет на Република България неследваща се парична сума - 695493,21 лв., чрез използване на документи с невярно съдържание – 3 бр. справки декларации за м.06,07,08.2009г. СпАпНС е приел, че обвинението в тази му част се основава на данъчните документи за извършените ревизии на [фирма] по РА № [ЕГН]/2013г., банкови документи на клиенти на дружеството, включително и тези на „B. T.”, съдебно - счетоводна, банкова и почеркова експертизи, документацията относно фирмите - превозвачи, товарителници, споразумение за решаване на делото по ДП №26/2009г., показанията на св. А., Р., Д., П., А., А., В. Р., протокол за разпознаване на св.Р. Р., Г. С., А. С., М. М., И. П., С. П., В. А., И. Б., Л. И., Ж. Б., В. Н., Д. З., Н. К., Л. Л., Г. Д., Л. И., както и 2 бр. справки относно фирмите –доставчици и протоколите за оглед на веществени доказателства. Без да е необходимо да пояснява подробно, че преценката за „обоснованото предположение” се различава от преценката по същество при постановяване на крайния съдебен акт, касационната инстанция намира, че въззивният съд правилно е приел, че по делото са събрани доказателства, даващи основание на обвиненията по чл. 255, ал. 3 от НК и по чл. 256, ал. 2 от НК. Извършеният комплексен прочит на събраната в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност е обективен, тъй като посочените и ясно изброени доказателствени източници са с информативен характер, подкрепящ обвинителната теза. На този етап по делото не се констатират доказателства, които да я опровергават до такава степен, че да се счете, че обвиненията са явно неоснователни. Не са от такова естество и представените решения № 5355/06.08.2014г. по адм.д. № 8183/2013г. на Административен съд - София, потвърдено с решение № 12613/25.11.2015г., доколкото същите нито по констатации, нито по последици са обвързващи за наказателното производство. Различието в преценката на съдилищата в отделните процедури /по чл. 64 от НПК и по чл. 72 от НПК/ относно наличието на обосновано предположение за участието на обв. С. в данъчните престъпления, за които е обвинен/, също не може да се интерпретира по претендирания от жалбоподателя начин, тъй като всеки съд осъществява суверенна преценка на доказателствата и е недопустимо тя да бъде предрешавана/предпоставяна от даденото в различна процедура и от друг съдебен състав разрешение. На настоящия етап и с оглед особения характер на производството, правилен е изводът за съразмерност на наложените обезпечителни мерки, тъй като в санкцията на чл. 255, ал. 3 от НК и чл. 256, ал.2 от НК се предвижда като хипотеза и конфискация на цялото имущество на дееца. Независимо от това, съразмерността на намесата/контрол върху свободното упражняване правото на собственост по смисъла на чл.1 на Протокол 1 от ЕКПЧ/ предполага съответствие между нея и преследваната цел. Целта е безпрепятственото изпълнение на възможното бъдещо наказание ”конфискация”, което следва да бъде индивидуализирано при съобразяване не само на обстоятелствата по чл. 54 от НК, но и да е съответно на престъплението съгласно чл. 35, ал. 3 от НК, включително и на степента на засягане на обществените отношения, предмет на наказателно-правна защита, а това означава - и съответно на настъпилите вредни последици, щети и вреди. Нещо повече – налагането на наказанието „конфискация” е поставено под условие и в двата престъпни състава - ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното/неплатеното данъчно задължение или получената сума бъдат внесени в държавния бюджет, конфискация не се налага, тъй като не е предвидена като наказание за посочените привилегировани състави. Доколкото намесата в личната сфера се осъществява по искане на прокурора, в ход на неприключила наказателна процедура, тя несъмнено разкрива характеристиките на принуда и като такава следва да бъде обезпечена надлежно със съответните доказателства за стойността/размера на имуществото и корелацията му с конкретно проявената обществена опасност на деянието. В настоящия случай, в кориците на делото липсват данни за стойността/размера на имуществото, спрямо което са наложени съответните обезпечителни мерки, като на актуалния момент от развитието на наказателното производство и с оглед постигане целта на обезпечителните мерки, е достатъчно и позоваването на възможността цялото имущество на дееца да бъде конфискувано. Въпросът за тяхната необходимост и съразмерност подлежи на преразглеждане във всеки един по – нататъшен момент- при данни за стойността на имуществото, при изменение на обвинението, при събиране на оневиняващи доказателства, като нито обвиняемият, нито третите засегнати лица са ограничени в правото да поискат отмяна на мерките при промяна на предпоставките, обусловили тяхното налагане. Що се отнася до частните жалби на С. Й. Л. - Д. и [фирма] следва да се съобрази т. 2 на ТР №2/2012г., съгласно която във всички случаи собственикът на имуществото, по отношение на което прокурорът е направил искане за налагане на обезпечителни мерки следва да е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление, за което е предвидено наказание глоба и/или конфискация. Частните жалбоподатели са представили нотариални актове за покупко-продажби, от които се установява, че: - с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти акт №165,т.1,рег. №423, нот.дело №96/28.12.2016г. по описа на нот. Д. Б., рег. № 374 по списъка на НК, район на действие РС-Левски, вписан в СВ Левски под вх. Рег. №4616/28.12.2016г., акт №157, том ІХ, дело № 1571/2016г. С. Й. Л.-Д. е закупила 26 бр. недвижими имоти в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен, ЕКАТТЕ 03366 от [фирма]. В атакуваното определение закупените от жалбоподателката имоти са посочени в пункт 11/по справка по лице в Служба по вписванията-гр. Левски за периода от 01.01.1992г. до 25.08.2018г.- вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № 25364/. - с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №112, т.ІІІ, рег. № 11011, дело № 449/2016г. [фирма] закупило от [фирма] поземлен имот с идентификатор 68134.1931.23 с адрес гр. София, район Витоша, ул.”Будилник” № 1, с площ по скица от 470кв.м., представляващ дворно място, находящо се в гр. София, район „Витоша”, ул.”Будилник”№1, съставляващо урегулиран поземлен имот ХVІІІ-23 от квартал 202 по плана на гр. София, местността „Павлово - Бъкстон”. Видно от представените писмени доказателства съществуващите върху мястото сгради са премахнати, а на тяхно място е изградена „Многофамилна жилищна сграда”, УПИ ХVІІІ-23, кв.202. Доколкото нито жалбоподателката Л.-Д., нито управляващия и представляващия дружеството [фирма] са привлечени в качеството на обвиняеми, е недопустимо да се прилагат предвидените в чл.72 от НПК мерки за обезпечаване на конфискацията спрямо тяхното лично или на представляваните от тях дружества имущества. Поради това определението на СпАпНС в тази му част подлежи на отмяна. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 159/31.10.2018г. по в.н.ч.д. № 459/2018г. на Апелативния специализиран наказателен съд В ЧАСТТА МУ, с която е наложена възбрана на 26 бр. недвижими имоти в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен, ЕКАТТЕ 03366 - собственост на С. Й. Л.-Д., както следва: -Поземлен имот, ЛОЗЕ в м.Горната могила, с площ от 0.504 ДКА, IV кат., № 408041 в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен. -Поземлен имот, ЛОЗЕ в м.Пишмана, с площ от 0.602 ДКА, IV кат., № 429019 в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен. -Поземлен имот, ЛОЗЕ в м.Горната могила, с площ от 0.470 ДКА, IV кат., № 404057 в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен. - Поземлен имот, ЛОЗЕ в м.Пишмана, с площ от 0.569 ДКА, IV кат., № 431069 в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен. - Поземлен имот, ЛОЗЕ в м.Пишмана, с площ от 1.497 ДКА, IV кат., № 439014 в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен. - Поземлен имот, ЛОЗЕ в м.Горната могила, с площ от 0.985 ДКА, IV кат., № 400023 в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен. - Поземлен имот, ЛОЗЕ в м.Пишмана, с площ от 0.836 ДКА, IV кат., № 439009 в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен. -Поземлен имот, ЛОЗЕ в м.Пишмана, с площ от 0.624 ДКА, IV кат., № 420025 в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен. - Поземлен имот, ЛОЗЕ в м.Пишмана, с площ от 0.383 ДКА, IV кат., № 421029 в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен. - Поземлен имот, ЛОЗЕ в м.Старата могила, с площ от 0.481 ДКА, IV кат., № 443030 в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен. - Поземлен имот, ЛОЗЕ в м.Старата могила, с площ от 0.478 ДКА, IV кат., № 442014 в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен. -Поземлен имот, ЗЕМ.ЗЕМИ в землището на гр. Белене: ЛОЗЕ в м.Пишмана, с площ от 0.160 ДКА, IV кат., № 435077; ЛОЗЕ в м.Старата могила с площ от 0.433 ДКА, IV кат., № 444027 V - Поземлен имот, с начин на трайно застрояване - ЛОЗЕ в м.Старата могила с площ от 0.588 ДКА, IV кат., № 444003 в землището на гр. Белене, обл. Плевен. - Поземлен имот, ЗЕМ.ЗЕМИ в землището на гр. Белене: ЛОЗЕ в м.Пишмана с площ от 0.410 ДКА, IV кат., № 422004; ЛОЗЕ в м.Пишмана в площ от 0.556 ДКА, IV кат., № 424022 v - Поземлен имот, ЛОЗЕ в м.Пишмана с площ от 0.661 ДКА, IV кат., № 420035 в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен. - Поземлен имот, ЛОЗЕ в м.Горната могила, с площ от 0.553 ДКА, IV кат., № 404053 в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен. - Поземлен имот, ЛОЗЕ в м. Горната могила, с площ от 0.486 ДКА, IV кат., № 406043 в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен. - Поземлен имот, ЛОЗЕ в м.Старата могила, с площ от 0.481 ДКА, IV кат., № 443056 в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен. - Поземлен имот, ЛОЗЕ в м.Пишмана, с площ от 0.698 ДКА, IV кат., № 435015 в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен. - Поземлен имот, ЛОЗЕ в м.Пишмана, с площ от 0.499 ДКА, IV кат., № 426013 в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен. - Поземлен имот, ЛОЗЕ в м.Горната могила, с площ от 0.798 ДКА, IV кат., № 402001 в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен. - Поземлен имот, ЛОЗЕ в м.Старата могила, с площ от 0.488 ДКА, IV кат., № 445049 в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен. - Поземлен имот, ЛОЗЕ в м.Старата могила, с площ от 0.484 ДКА, IV кат., № 440041 в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен. - Поземлен имот, ЛОЗЕ в м.Пишмана, с площ от 0.535 ДКА, IV кат., № 427025 в землището на гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен. ОТМЕНЯ определение № 159/31.10.2018г. по в.н.ч.д. № 459/2018г. на Апелативния специализиран наказателен съд В ЧАСТТА МУ, с която е наложена възбрана на: - сграда, пл. № - 23, парцел 18, площ по документи – 465.000 кв.м., гр. София, ул.”Будилник”, описание: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ; тип на имота: Градски; Стара имотна партида: 220015; обл.София, общ. Столична, гр. София, ул.” Будилник”№1. ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: