Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                          № 492   гр.София, 19.07.2010 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А                  Върховният касационен съд  на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на     седми юни     две хиляди  и десета година , в състав :                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЯ ЗЯПКОВА                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                                                                                                                                     ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                                                                                                        при секретаря    Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от  съдия Керелска …… …..гр. дело №1114 по описа за 2009 год. И за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. Х. от гр. В., чрeз пълномощника й А. М. , против решение по гр. д. №104/2009 год. на Видинския окръжен съд. С определение № 239 от 11.03.2010 год. , по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. Б. Х. срещу „В” А. /н/ иск с пр. осн. чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5 400лв. , неполучена от ищцата пенсия за осигурителен стаж и възраст , която би имала право да получи към 01.03.1997 год. , ако не бе заболяла и не бе преминала на работа на длъжност за трудоустроени лица като „мартеничар” за времето от 07.05.2003 год. до 14.12.2007 год. , ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба , до окончателното изплащане на сумата. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по материалноправния въпрос относно приложението на общите граждански норми и по- конкретно на нормите на ЗЗД касателно обхвата на вредите, подлежащи на обезвреда, при спорове по чл. 200 КТ. Ответникът по касационната жалба „В” А. ,гр. Видин , не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на 3-то гр. о., приема следното: Производството по делото е висящо досежно предявеният от М. Б. Х. против „В„ А. ,гр. Видин иск с пр. осн. чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в резултат на заболяването и „Миотендинитис антебрахи билатералис с предислекция в дясно , супинатор синдром”, признато за професионално с Протокол №7/28.10.1993 год. на диагностична комисия при Работническа болница , както и акт за професионално заболяване от 1993 год. в размер на 5 400 лв. Размера на претенцията ищцата формира от размера на пенсията, която би могла да получи към 01.03.1997 год. за осигурителен стаж и възраст за І-ва категория труд на длъжността „конфекционер” , и която не е получила поради трудоустрояването и на длъжност”мартеничар” , съответстваща на ІІІ категория труд. Обезщетението се претендира за периода от 07.05.2003 год. до 14.02.2007 год., когато същата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за ІІІ категория труд. По делото е безспорно установено и не се спори, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника. За периода от 09.10.1981 год. до 17.04.1992 год. е работила съответно на длъжност „конфекционер - стиковчик”, която е ІІ категория труд и „конфекционер леки радиални гуми”, която е І категория труд . След трудоустрояването и по повод констатираното с протокол на ДК професионално заболяване, за периода от 17.04.1992 год. до 11.03.1999 год. същата е работила на длъжностите „мартеничар” и „работник по изработване на сувенири” в цех „Ш” на ответното предприятие , които длъжности са ІІІ категория труд . /виж удостоверение № 1308/18.01.2002 год. изд. от „В” А. / в несъстоятелност/. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със заповед №1069/10.03.1999 год., считано от 11.03.1999год. поради закриване на предприятието / чл. 328,ал.1,т.1 КТ/. С разпореждане № 4* на РУ „СО” гр. В. считано от 14.12.2007 год. на касаторката-ищца е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст за ІІІ категория труд в размер на 144, 94 лв. При определяне на осигурителния стаж за трета категория труд е съобразен осигурителния стаж за І и ІІ категория труд , който на осн. чл. 104 КСО е приравнен на ІІІ категория труд и е определен общ осигурителен стаж- ІІІ категория труд - 34 г.07 м. и 16 дни . С оглед тези данни не се спори, че за периода от 01.03.1997 год., когато ищцата твърди, че би имала право на пенсия за І категория труд до 11.03.1999 год. същата е работила при ответника и е получавала трудово възнаграждение за заеманите през този период длъжности „мартеничар” и „ работник по изработване на сувенири” . Същата претендира обезщетение за по- късен период с начална дата 07.05.2003 год. до 14.12.2007 год., от която дата, както се посочи и е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за ІІІ категория труд. За да обоснове правото си на претендираното обезщетение същата се позовава на разпоредбата на чл. 212 КТ във вр. 51 ЗЗД, според която на обезщетяване подлежат всички вреди , които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Счита, че предвид въведения в чл. 51 ЗЗД принцип за обезвреда на всички вреди , последица от увреждането , разполага с правната възможност да иска претендираното от нея обезщетение за посочените от нея вреди. В тази връзка и в отговор на поставения материалноправен въпрос Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., счита следното: Във връзка с имуществената отговорност на работодателя за причиняване смърт или увреждане здравето на работник или служител разпоредбата на чл. 212 КТ предвижда, приложение на общото гражданско законодателство субсидиарно, само доколкото въпросите за тази отговорност не са уредени в глава „Д” - „Имуществена отговорност и други видове обезщетения”. Разпоредбата на чл. 200,ал.3 КТ обаче , изрично регламентира, че имуществената отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника / професионално заболяване/ се изразява в разликата между причинената вреда, включително и пропусната полза и обезщетението и или пенсията по общественото осигуряване. В конкретната хипотеза имуществената вреда като пропусната полза по см. на чл. 200,ал.3 КТ за ищцата, е получаваното от нея трудово възнаграждение на длъжност за І категория труд, която тя поради заболяването си не може да заема и респ. да получава дължимото се възнаграждение. Доколкото същата е продължила да работи на по - ниско платена длъжност, дължимото обезщетение се съизмерява в разликата между трудовото възнаграждение на длъжността за І категория труд и получаваното такова като трудоустроена , в това число и размера на обезщетението по обществено осигуряване, ако е получавала такова за определени периоди от време , докато е траело трудовото й правоотношение. Разпоредбата на чл. 200,ал.3 КТ не дава възможност като вреда-пропусната полза за професионално заболелия работник или служител да се съобразява размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст за по- висока категория труд, каквато същият би получавал, ако не е бил трудоустроен на длъжност - по-ниска категория труд. Последното е така, доколкото отговорността по чл. 200 КТ е на основание съществуващото между страните трудово правоотношение. Същата не се припокрива с отговорността за непозволено увреждане , а е особена специфична имуществена отговорност. С оглед на това вредата по чл. 200,ал.3 КТ като пропусната полза е получаваното от работника или служителя трудово възнаграждение , което би могъл да получава, ако не бе претърпял трудовата злополука или не бе заболял професионално. Тъй като произтича от трудово правоотношение, отговорността на работодателя за вреди – пропуснати ползи по чл. 200 КТ , е ограничена и във времево отношение. Същата може да се претендира до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Доколкото разпоредбата на чл.200,ал.3 ГПК регламентира обема и начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи при трудова злополука или професионална болест , не се налага субсидиарното приложение на гражданското законодателство. Разпоредбата на чл. 212 КТ във вр. чл. 51 ЗЗД намира приложение при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди , които и при трудова злополука или професионално заболяване следва да бъдат определяни съобразно критерия за справедливост, регламентиран в разп. на чл. 52 ЗЗД, както и във връзка с дължимостта на обезщетение за направените от работника разходи, за поддържащо лечение, усилена или диетична храна , придружител и пр. които доколкото водят до намаляване на неговото имущество , представляват за него вреда /претърпяна загуба/, които при необратимост на уврежданията се дължат на пострадалия и след навършване на пенсионна възраст. По изложените съображения така предявеният иск не намира опора в закона и е неоснователен. Доколкото въззивната инстанция макар и по други съображения е стигнала до същия правен извод, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При извършената служебна проверка на въззивното решение ВКС констатира, че в неговия диспозитив е допусната явна фактическа / техническа/ грешка като след изречението „Потвърждава решение №36/28.11.2008 год. по гр.д. №704/2008 год. на Видинския районен съд” , е поместен диспозитив, който логически не е свързан с останалата част от решението. След връщане на делото на ВОС констатираната грешка следва да бъде отстранена по служебен почин. Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА в сила въззивно решение №64/22.04.2009 год. по гр.д. № 104/2009 год. на Видинския окръжен съд , в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. Б. Х. от гр. В. срещу „В” А. , гр. В. н/ иск с пр. осн. чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5 400лв. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: