Р Е Ш Е Н И Е № 229 гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 369 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXIII НПК и е образувано по искане на задочно осъдения М. Д. Б. за възобновяване на наказателното производство по НЧД № 156/2021г. по описа на Районен съд – Раднево със сочено основание чл.423, ал.1 НПК.
С определение №33/24.06.2021г. по НЧД № 156/2021г., чиято отмяна след възобновяване на производството се претендира, Районен съд – Раднево, на основание чл. 306, ал.1, т.1 НПК е наложил на осъдения Б. общо най-тежко наказание измежду тези, определени му с присъди по НОХД № 292/2020г., НОХД № 293/2020г. и НОХД № 295/2020г. по описа на Районен съд - Раднево, в размер на четири години лишаване от свобода, увеличавайки го, на основание чл.24 НК, с четири месеца при първоначален строг режим за неговото изтърпяване. Определението не е било подложено на инстанционен контрол и е влязло в сила на 10.07.2021г.
В искането се декларира желанието на Б. да бъде възобновено производството по цитираното частно наказателно дело като се сочи правното основание на чл. 423, ал.1 НПК. Наред с това се излагат аргументи за явна несправедливост на определеното му наказание. Немалко внимание искателят отделя и на времето, когато е узнал за определението на съда - при превеждането му на 15.12.2022г. в затвора за изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода. Моли за възобновяване на наказателното производство.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав служебният защитник на осъдения излага пространни аргументи в подкрепа на искането по отношение на неговата допустимост. Декларира, че подзащитният му не е притежавал знание за производството по чл. 306, ал.1, т.1 НПК, чието възобновяване се претендира, тъй като е напуснал пределите на Република България на 31.01.2021г. - в период преди провеждане на съдебното заседание и постановяване на определението. Този аргумент сочи и в подкрепа на твърдението си, че Б. не е предприел каквито и да било действия за реализиране на правата си именно поради незнанието за него. Акцентира на начина на протичане на производствата от общ характер, по които са наложени наказанията, групирани по това - предмет на разглеждане от настоящия състав. Моли делото да бъде възобновено на основание чл. 423, ал.1 НПК.
М. Б. подкрепя позицията на своя защитник. В дадената му възможност за последна дума заявява, че желае „производството по кумулацията“ да бъде възобновено.
Прокурорът моли искането на Б. да бъде оставено без уважение като неоснователно. Обръща внимание, че в искането са релевирани доводи, касаещи основания за възобновяване на производство по реда на чл. 422, ал.1, т.5 НПК, чието разглеждане е от компетентността на Апелативен, а не на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд след като прецени изложеното в искането и становищата на страните счита, че то е допустимо, но неоснователно.
Процесуалният ни закон лимитативно определя лицата, които могат да направят искане за възобновяване на наказателно производство, сроковете, в които то може да бъде депозирано и основанията за това. В конкретния случай искането изхожда от активнолегитимирана за това страна – задочно осъден подсъдим. Спрямо него на 30.08.2021г. е издадена Европейска заповед за арест от прокурор в Районна прокуратура - Стара Загора по повод изпълнение както на наложени му с присъди по НОХД № 292/2021г., № 293/2021г. и № 295/2021г. на Районен съд - Раднево наказания, така и за изпълнение на определеното му общо най-тежко такова в производство по чл. 306, ал.1, т.1 НПК. По повод на тази ЕЗА и по искане на компетентните немски власти, издаващият прокурор е дал гаранции, че „задочно осъденият М. Д. Б. може да поиска възобновяване на делото предвид на това, че е предаден от друга държава на Република България, като в този случай съдът следва да го възобнови без да преценява дали Б. е знаел за наказателното преследване срещу него“ - на практика издалият ЕЗА е цитирал нормата на чл. 423, ал.5 НПК. След дадената гаранция, Б. е предаден фактически от Федерална Република Германия на Република България и е приведен в затвора - Стара Загора на 15.12.2022г. По делото са налице данни, че М. Б. е узнал за съдебния акт и респективно за определеното му наказание при привеждането му в пенитенциарното заведение по повод изтърпяване на определеното му общо най – тежко наказание лишаване от свобода за срок от четири години, увеличено, на основание чл. 24 НК, с четири месеца. Искането за възобновяване по това производство е депозирано на 04.04.2023г. /видно от пощенското клеймо от затвора - Стара Загора/, т.е. в шестмесечен срок от узнаване за влезлия в сила съдебен акт и поради това е и допустимо.
След констатацията за допустимост на отправеното искане настоящият състав следва да разгледа претенцията на осъдения по същество заради неговите изрични изявления, че притежава качеството на задочно осъдено лице, за което са дадени гаранции от страна на издалия ЕЗА, че делото ще бъде възобновено. Всъщност гаранциите, дадени от процесуалния ни закон спрямо лицата, които са осъдени без да участват в съдебния процес, касаят предоставяне на възможност те да направят искане за възобновяване на производството по делото, което да бъде разгледано по същество от съда.
След извършване на тази преценка, в конкретния случай, изводът на съда е в негативен за искателя смисъл. Решаващият съд е положил дължимите от него усилия за призоваване на М. Б., за да участва лично в производството по чл. 306, ал.1, т.1 НПК. След многократно търсене /на 04.06., 09.06. и 14.06.2021г./ от длъжностното лице по призоваване за уведомяване на Б. на известния по делото адрес в Република България и при неизвестен такъв в чужбина, в призовката за същия е обективирано, че той не може да бъде открит и по данни на негови съседи се намира извън територията на нашата страна. Всъщност това съответства както на изявленията на неговия защитник, че на 31.01.2021г. той е напуснал пределите на Република България, така и на официалната служебна информация за регистрираните му пътувания. Съдът е изискал и съобразил и справка от ОДМВР - Стара Загора - РУ - Раднево, от която се изяснява, че на 31.01.2021г. Б. е излязъл от страната, обявен е за общодържавно издирване с телеграма № 3264/16.02.2021г. на ГДНП - София и към момента на провеждане на съдебното заседание по делото не е издирен. Това е мотивирало съда да назначи на Б. служебен защитник и да разгледа делото в отсъствие на осъдения, преценявайки, че това няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото, особено в ситуация, в която предмет на разглеждане на частното производство са наличие на основания за групиране на наложени на Б. наказания. Действително, осъденият не е притежавал знание за съдебното производство, но то е такова частен характер, занимаващо се единствено с правните основания за приложимостта на чл. 25 вр. чл. 23 НК и чл. 24 НК, по повод на вече влезли в сила осъдителни присъди с наложени съответни наказания на М. Б.. С напускане на пределите на Република България без посочване на известен адрес в чужбина, откъдето да е налице възможност за призоваването му, самият осъден се е поставил в ситуация обективно да не може да придобие знание за съдебното производство по групиране на наложени му вече наказания, както и е възпрепятствал своето участието в този процес. Тази констатация води като единствена последица отклоняване на претенцията на М. Б. за възобновяване на производство по НЧД № 156/2021г. по описа на Районен съд - Раднево.
От друга страна, в искането си осъденият излага аргументи за явна несправедливост на определеното му по това производство наказание, които попадат в обхвата на касационните основания за отмяна и изменение на постановения акт по чл. 348, ал.1, т.1-3 НПК. Коментираното определение по чл. 306, ал.1, т.1 НПК, постановено от Районен съд - Раднево на 24.06.2021г. не е проверявано по реда на инстанционния контрол и попада между актовете, лимитативно изброени в разпоредбата на чл. 422, ал.1 т.5 НПК. Разглеждане на искане от лице за възобновяване на наказателно дело на това основание, обаче, не е в правомощията на Върховния касационен съд, а в тези на съответния апелативен съд, което налага и изпращане му за разглеждане от Апелативен съд - Пловдив.
Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Д. Б. за възобновяване на наказателно дело – НЧД № 156/2021г. по описа на Районен съд – Раднево на основание чл. 423, ал.1 НПК.
Изпраща делото на Апелативен съд - гр. Пловдив за произнасяне по искането на осъдения М. Д. Б. по наведените основания по чл. 422, ал.1, т.5 НПК.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |