Ключови фрази

10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр. София, 25.07.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 849 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ж. К. като ЕТ „Ж. – В. К.”, представляван от адв. М. Б., срещу решение № 79 от 07.12.2020г. по в.гр.д. № 174/2020г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 133 от 15.07.2020г. по т.д. № 592/2019г. на Окръжен съд – Бургас. С потвърденото първоинстанционно решение на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ е обявена за относително недействителна по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на Кооперация „ПК Фар“ сделката, извършена от несъстоятелния длъжник, обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 112 том IV, peг. № 5645 дело № 638/2017г. на нотариус Г. Н. с peг. № 607 и район на действие PC – Поморие, вписан в Службата по вписванията – Поморие, с която Кооперация „ПК Фар“ - в несъстоятелност е продала на касатора ЕТ „Ж. – В. К.” самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 57491.503.531.1.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], обл. Бургас, одобрени със заповед РД-18-36/29.04.2009год. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на КККР със Заповед КД-14-02-1793/14.10.2011 г. на Началника на СГКК Бургас, с адрес на имот: [населено място], [улица], ет. 3, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 57491.503.531, с предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива: 1, с площ 214.03 кв. м., с прилежащи части – съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с 309 кв.м. ид.ч. от поземления имот, ведно с всички извършени в имота (хотелска част) подобрения.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и необоснованост. Излага съображения за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че страните по сделката са свързани лица, като поддържа, че разпоредбите на ТЗ са неприложими към кооперациите, които не са капиталови юридически лица и чието устройство не е регламентирано в ТЗ. Сочи, че ОС на кооперацията е взело решение единствено за продажбата на имота, а цената е определена с решение на УС въз основа на изготвена пазарна оценка на имота, противно на приетото от въззивния съд, като касаторът по никакъв начин не е могъл да влияе при вземането на това решение. Поддържа, че в качеството си на единствен съсобственик в цялата сграда е бил единствената алтернатива за инвестиция поради липса на заявени желания от трети лица за закупуване на този имот на кооперацията, но въззивният съд не е обсъдил показанията на разпитания като свидетел член на управителния съвет, оборващи тезата за влияние на касатора върху решаващите органи на кооперацията. Оспорва като незаконосъобразен и извода на въззивния съд за увреждащ характер на сделката, като сочи, че въззивият съд не е взел предвид, че в случая спазването на разпоредбата на чл.722 ТЗ изключва възможността на останалите кредитори да се удовлетворят от цената на заложения в полза на кредитор имот и с извършеното разпореждане този привилегирован кредитор от първи ред е бил удовлетворен преди депозиране на исковата молба за образуване на производство по несъстоятелност. Сочи, че съдът не е взел предвид и обстоятелството, че имотът, предмет на атакуваната сделка, е ипотекиран в полза на банка, чиито права няма да бъдат засегнати от обявената недействителност на сделката.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
1. Накърнен ли е интересът на кредиторите от несъстоятелността, ако средствата от продажбата на имот погасяват задължения към обезпечен кредитор, съответно към кредитор, който е извършил подобрения в имот на длъжника? Това представлява ли увреждаща сделка по отношение на кредиторите на несъстоятелността? Касаторът се позовава на решение № 11 от 27.02.2020г. по т.д. № 2529/2018г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 56 от 01.08.2018г. по т.д. № 1538/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., решение по гр.д № 754/2009г. на ВКС, IV г.о., решение по гр.д. № 2301/2014г. на ВКС, IV г.о., решение по гр.д. № 3396/2014г. на ВКС, IV г.о., решение по гр.д. № 5981/2014г. на ВКС, IV г.о., решение по т.д. № 731/2016г. на ВКС, II т.о., решение по т.д. № 638/2016г. на ВКС, II т.о.
2. Обстоятелството, че е заличен залогът на търговско предприятие, отнасящ се до обекта на сделката, ползва ли само приобретателя, който впоследствие е обезпечил с имота свои задължения по договор за кредит, или ползва всички кредитори, тъй като обезпеченият кредитор се изключва от списъка на кредиторите?
3. Може ли съдът да определи дали една цена е пазарна само на база обстоятелството, че не е проведен търг, без да изслуша експертиза по делото? Обстоятелството как е определена цената на един имот и дали същият е продаден, без да е проведен търг, определя ли сделката като „увреждаща” кредиторите на несъстоятелността? Качеството съсобственик на приобретателя от значение ли е при определяне на цената и условията по сделката? Касаторът твърди, че въззивният се е произнесъл в противоречие с ТР № 1 от 19.05.2004г. по гр.д.№ 1/2004г. на ОСГК на ВКС и решение № 21 от 24.03.2015г. по гр.д № 3529/2014г. на ВКС, IV г.о. При условията на евентуалност поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
4. Възможността на член-кооператор, осъществяващ дейност като едноличен търговец, да участва в управлението на кооперацията, като гласува в общото ѝ събрание за приемането на решения за придобиване и разпореждане с недвижими имоти и с вещни права върху тях – чл.15, ал.4, т.10 ЗК, удовлетворява ли понятието за свързани лица по смисъла на §1, ал.1, т.3 и ал.2 ДР на ТЗ като предпоставка на отменителния иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ? Касаторът твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
5. Възможността на член-кооператора за участие – пряко или косвено в управлението на кооперацията, като участва и гласува в общото ѝ събрание, ведно с осъществяването от него на дейност като едноличен търговец и установяването в тази връзка на /други/ търговски отношения между ЕТ и кооперацията, обуславя ли извод за свързаност на лицата по смисъла на §1, ал.2 ДР на ТЗ в хипотезата на възможност за уговаряне на условия по атакуваната сделка, различни от обичайните, като елемент от състава на основанието на предявения иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ? Възможността и правото на третото лице като член-кооператор за запознаване с делата и търговските книги на кооперацията удовлетворява ли изискването на закона за свързани лица по смисъла на §1, ал.2 ДР в очертаната по-горе хипотеза /за възможност за уговаряне на условия по сделката, различни от обичайните/? Касаторът твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
6. „Управление” по смисъла на понятието за „свързани лица” по §1, ал.1, т.3 и ал.2 ДР на ТЗ като част от състава на предявения иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ с какво участие на третото лице в органите на кооперацията /юридическото лице/ се свързва – на волеобразуващия му орган, т.е. общото събрание /с взетите решения на когото по управление се изразява общата воля на член-кооператорите/ или на волеизявяващия му орган, т.е. управителния съвет – по организиране и оперативно ръководство дейността на кооперацията?” Касаторът твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както е с оглед произнасянето по този въпрос обжалваното решение е очевидно неправилно.
7. Как следва да се определи размерът на участието на член кооператор в Кооперация и възможността да се влияе на вземането на решение? Съпоставими ли са участието в кооперация и участието в търговско дружество относно участието в същите и възможността за влияние при вземането на решения? Може ли да се приеме, че член кооператор участва в гласуване в ОС на кооперация с определен процент, кои са критериите, които определят процентите на гласуване и от кои гласове се броят – от присъствалите или от гласовете на всички член-кооператори? Касаторът твърди, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС не е обсъдил релевантните за делото доказателства и не е формирал собствени фактически и правни изводи по същество на спора, с което е допуснал противоречие с ППВС № 1/1953г., ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 554 от 08.02.2012г. по гр.д № 1163/2010г. на ВКС, IV г.о.
Касаторът прави и искане за допускане на касационен контрол на основание чл.280, ал.2 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът В. Х. Ч. в качеството му на синдик на Кооперация „ПК Фар” /н./, представляван от адв. М. М., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като сочи, че поставените въпроси касаят правилността на решението. Поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по двата спорни въпроса относно факта на увреждане на кредиторите в производството по несъстоятелността и свързаността между страните по сделката, както и че не се е произнесъл по нито един от формулираните 7 въпроса. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е посочил, че производството по несъстоятелност на Кооперация „ПК Фар“ е открито с Решение № 402/05.12.2018 г. по т. д. № 232/2018г. по описа на БОС. Посочил е, че процесната сделка, обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 112 том IV, peг. № 5645 дело № 638/2017г. на нотариус Г. Н. с peг. № 607 и район на действие PC – Поморие, с предмет самостоятелен обект на трети етаж от сградата на хотел „Парадайс“ в [населено място], е сключена на 5.09.2017г. за продажба на недвижим имот – собственост на Кооперация „ПК Фар“, в полза на въззивника ЕТ „Ж. – В. К.” за цена в размер на 140 550 лева, която да бъде платена, като 73 752.09 лв. да бъдат преведени директно по сметка на РКС „Черноморие“ за погасяване на задължение на Кооперация „ПК Фар“ и частично заличаване на залога на търговско предприятие, касаещо имота, обект на сделката, и остатъкът от 66 797.91 лева, които да бъдат платени в срок до 29.11.2017 г. Въззивният съд е посочил, че същата сграда е била собственост на кооперацията, преустроена от въззивника като собственик на обектите, находящи се на останалите шест етажа, от административна сграда в хотелска сграда, без третия етаж, на който се намира имотът, предмет на процесната сделка, и за който въззивникът е бил наемател.
Въззивният съд е приел за безспорно, че В. Ж. К. е член-кооператор в Кооперация „ПК Фар“ - в несъстоятелност и е участвал в общото събрание, проведено на 30.03.2017г., на което с участието на 43 от общо 112 поканени член-кооператори е прието решение за разпореждане с недвижими имоти - собственост на кооперацията, вкл. процесния имот. Приел е, че видно от представените пълномощни, въззивникът е участвал в общото събрание освен в личното си качество, но и като пълномощник на други 3-ма член-кооператори, като твърденията и доказателствата, представени във връзка с участието и представителството за други член-кооператори, не са били оспорвани по делото. Приел е, че въззивникът е бил определен за купувач на имота по процесната сделка с решение на управителния съвет на кооперацията от 24.04.2017г., прието с оглед подадената от него на 19.04.2017г. молба, в която е посочил, че желае да бъде купувач като собственик на обекти в останалата част от хотела и поради необходимостта от извършване на основен ремонт на общи части от сградата. Посочил е, че на заседание от 8.06.2017г. е било прието решение от управителния съвет на кооперацията продажбата да се извърши при цена от 80 000 лв. без ДДС, като на заседание от 29.08.2018г., въз основа на техническа експертиза - експертна оценка е прието решение да бъдат продадени на въззивника и подобрения на хотелския етаж в размер на 50 458.33 лв., които е следвало да бъдат извършени от него и да му бъдат заплатени от кооперацията заедно с продажбата на третия хотелски етаж. Констатирал е, че стойността по процесната сделка е била финансирана чрез договор за инвестиционен банков кредит от 5.09.2017г., в обезпечение на който въззивникът е учредил в полза на банката договорна ипотека върху процесния имот, като впоследствие въз основа на сключено рамково споразумение за финансиране от 20.06.2018г. и договор от 21.06.2018г. към него е учредил договорна ипотека върху цялата сграда за задължения към банката – кредитор в размер на 550 000 евро.
Въз основа на така установените обстоятелства въззивният съд е достигнал до извод за основателност на предявения иск, като е изложил следните съображения:
Приел е, че в обжалваното решение първостепенният съд е изследвал всестранно и задълбочено обстоятелствата, при които е прието решение за сключване на сделката и определянето на въззивника като купувач на имота – участието му в общото събрание на 30.03.2017 г. с 10 % от гласовете – лично и като пълномощник на други член-кооператори, вкл. възможността да излага съображения, мотивиращи член-кооператорите да подкрепят решението за разпореждане с имота; отправената молба до управителния съвет и изложените в нея мотиви – качеството му на собственик на други обекти, придобити също от кооперацията, и наличието на договор за наем със същата кооперация, в която членува въззивникът; определянето на цената – включваща извършени от него подобрения, за които е прието решение да му бъдат изплатени, и начина на изплащането й – частично в полза на посочен от длъжника кредитор.
Изложил е съображения, че в Закона за кооперацията липсват критерии за свързаност, аналогични с посочените в § 1 от ДР на ТЗ, но предвид притежаваната от тази правно организационна форма правосубектност – юридическо лице, и сдружаването чрез нея за извършване на търговска дейност, както и изричното й посочване като търговец в чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ, тези критерии следва да намерят съответно приложение и за кооперациите и техните членове. Намерил е, че типично членствено право на съдружника е участието му в общото събрание като върховен орган на управление, чиято компетентност – уредена в чл. 137, ал. 1 ТЗ, е съответна на компетентността на общото събрание на кооперацията – също като върховен орган на управление, регламентирана в чл. 15, ал. 4 ЗК. Посочил е, че съществено правомощие на върховния орган и за двете правно организационни структури като търговци, характеризиращи се като персонални, е приемането на решения за придобиване и разпореждане с недвижими имоти и с вещни права върху тях – чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК, съответно – чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ. Поради това е приел, че както за съдружника в § 1, ал. 1 и ал. 2 ТЗ са налице критериите за свързаност, по същият начин тези критерии, предвид възможността за участие в управлението - пряко или косвено, контрола или капитала на другото, следва да бъдат съотнесени и да намерят приложение и спрямо членовете на кооперацията като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ.
По тези съображения е достигнал до извод, че за едноличния търговец е била налице възможност като физическо лице – член-кооператор, да участва в управлението на другото лице – длъжника Кооперация „ПК Фар“ - в несъстоятелност, а обстоятелството дали броят на гласовете, с които е имал възможност да гласува, е възможно да повлияе на вземането на решението, е преценил в светлината на § 1, ал. 1, т. 5 ДР на ТЗ, изискваща 5 % от капитала на дружеството, като в случая ответникът е участвал в гласуването с 10 %. Добавил е, че във връзка с качеството „свързаност“ на третото лице, законът не изисква доказването на постигнатите конкретни благоприятни последици, като е достатъчен фактът на породеното от това качество съмнение за такава възможност.
Въззивният съд е приел, че в случая придобиването както на останалите обекти от сградата – притежавана преди това от длъжника, така и придобиването на обекта – предмет на процесната сделка, е с оглед търговската дейност на член-кооператора В. Ж. К. като ЕТ „Ж. – В. К.“ и това е посочено изрично в молбата му до управителния съвет. Намерил е, че същият е бил определен за купувач въз основа на подадената от него молба след участието му в общото събрание на 30.03.2017 г., на което е прието решение за разпореждане с имота, без практически никаква друга алтернатива в условия за състезателност или търг за постигане на пазарна цена. Взел е предвид, че са съществували и други търговски отношения между него и кооперацията, поради което, наред с участието му като член-кооператор в общото събрание на кооперацията, е намерил за несъмнено, че условията по сделката са постигнати именно с оглед възможността му за участие – пряко или косвено в управлението и не на последно място – с оглед възможността и правото му като член – кооператор за запознаване с делата и търговските книги на кооперацията.
По въпроса относно увреждащия характер на сделката, въззивния съд е съобразил практиката, формирана с Решение № 11 от 27.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2529/2018 г., I т. о., ТК. Приел е, че с процесната сделка кооперацията се е разпоредила със свой собствени имот в полза на свързано лице, което като член-кооператор пряко и/или косвено е имало възможност да участва в управлението на кооперацията и в това си качество е могло да постигне условия, различни от обичайните: цената в размер на 140 550 лева – е била определена без всякаква конкуренция или алтернатива, поради което не може да се определи като пазарна. Посочил е, че с част от цената е постигнато съгласие с УС да бъде погасено задължение на кооперацията към самия купувач, както и да се извърши плащане в размер на 73 752.09 лв. в полза на друг кредитор на кооперацията - РКС „Черноморие“. Намерил е, че по този начин несъмнено е накърнен интересът и възможността за останалите кредитори, вкл. работници и служители на кооперацията, да участват в разпределението на средствата от продажбата, тъй като обстоятелството, че частично е бил заличен залогът на търговско предприятие, отнасящ се обекта на сделката, ползва само приобретателя, който в последствие е обезпечил с имота свои задължения по договор за кредит.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първите три въпроса, формулирани от касатора, се отнасят до преценката за увреждащ характер на процесната сделка по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ. Тези въпроси са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващите му изводи. По този въпрос е формирана постоянна практика, обективирана в решение № 56 от 01.08.2018г. по т.д. № 1538/2017г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 11 от 27.02.2020г. по т.д. № 2529/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. Прието е, че към увреждането чрез създаване на опасност следва да се отнесат изрично предвидените случаи на учредяване на обезпечения за чужди задължения – чл.647, ал.1, т.4 / в полза на трето за несъстоятелността лице/ и т.5 / в полза на кредитор на несъстоятелността/ ТЗ, а така също и всички други необхванати от разпоредбите на чл.647, ал.1, т.1-т.5 ТЗ случаи, когато увреждането е в резултат от сделка, страна по която е свързано с длъжника лице, на осн. чл.647, ал.1, т.6 ТЗ. Прието е, че с изменението на чл.649, ал.1 /ред. ДВ бр.20/2013г./ законодателят е отчел сходството между исковете по чл.647 ТЗ и иска по чл.135 ЗЗД, поради което е уеднаквил процесуалния режим на същите, когато се касае до действия и сделки, извършени от длъжник с открито производство по несъстоятелност. Поради това е формиран извод, че за да се отговори на въпроса коя сделка се явява „увреждаща“ по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, следва да се съобразят разрешенията по приложението на чл.135 ЗЗД. Посочено е, че в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 407/29.12.2014г. по гр.д. № 2301/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 18/04.02.2015г. по гр.д. № 3396/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 261/25.06.2015г. по гр.д. № 5981/2014г. на ВКС, IV г.о, Решение № 50/12.05.2017г. по т.д. № 731/2016г. на ВКС, т.о., Решение № 93/28.07.2017г. по т.д. № 638/2016г. на ВКС, II т.о. различни състави на ВКС приемат, че в хипотезата на отменителен иск по чл.135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Прието е, че това разрешение следва да се приложи и към към хипотезата на предявен отменителен иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ / ред. ДВ бр.20/2013г./. В настоящия случай въззивният съд е приел, че цената по сделката е била определена без всякаква конкуренция или алтернатива, поради което не може да се определи като пазарна; че с част от нея е постигнато съгласие с УС да бъде погасено задължение на кооперацията към самия купувач, както и да се извърши плащане в размер на 73 752.09 лв. в полза на друг кредитор на кооперацията - РКС „Черноморие“, като е преценил, че частичното заличаване в резултат на това на залога на търговското предприятие, отнасящ се обекта на сделката, ползва само приобретателя, който в последствие е обезпечил с имота свои задължения по договор за кредит. Въз основа на тези съображения е достигнал до извод, че е накърнен интересът и възможността за останалите кредитори, вкл. работници и служители на кооперацията, да участват в разпределението на средствата от продажбата. Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивния съд, намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за съответствието на въззивното решение с формираната постоянна практика по следния уточнен въпрос: Кога при предявен отменителен иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ /ДВ бр.20/2013г./ сделката се явява увреждаща кредиторите на несъстоятелността?
Останалите поставени въпроси се отнасят до преценката дали страните по сделката имат качеството на свързани лица по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ. Отговорът на въпросите е обусловен от преценка на конкретните факти по делото, въз основа на които въззивният съд е формирал извода си, поради което тези въпроси не могат да обосноват допускане на касационен контрол, а по тях настоящата инстанция ще се произнесе в решението си.
С оглед допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, настоящият състав не следва да се произнася по довода за наличие на основанието по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като преценката за правилността на въззивното решение ще бъде извършена в решението по чл.290 ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, касаторът В. Ж. К. като ЕТ „Ж. – В. К.” следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане по същество на касационната му жалба в размер на 880 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 07.12.2020г. по в.гр.д. № 174/2020г. на Апелативен съд – Бургас.
УКАЗВА на касатора В. Ж. К. като ЕТ „Ж. – В. К.” в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 880 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата му ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: