Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * несъстоятелност


5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 188
[населено място] ,04.12.2012 г.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 323 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите против постановеното на 02.12.2011 год. решение № 1873 по т.д.№ 1429 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав , с което е обезсилено решение № 969 / 19.10.2010 год. на СГС, ТО, VІ – 6 състав по т.д.№ 1831 / 2009 год. изцяло и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в производството по несъстоятелност на „ Престайп 07„ Е. , от фазата на постановяване определение по чл.629б от ТЗ . К. оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с процесуалния закон, считайки че съдът е излязъл извън предмета на въззивното обжалване , ограничено до частта от решението на първоинстанционния съд , отнасяща се до определяне начална дата на неплатежоспособността на [фирма] .

Ответната страна – [фирма] / в несъстоятелност / - не е взела становище по касационната жалба .
С определение № 485 / 26.06.2012 год. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение , предвид произнасяне на въззивния съд и извън предмета на въззивната жалба , касаеща единствено определянето на началната дата на неплатежоспособността . В частта , в която въззивният съд се е произнесъл по предмета на въззивната жалба – приетата от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособността - касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , предвид постановяване на въззивното решение в противоречие с реш. № 174 / 05.11.2011 год. по т.д.№ 567 / 2011 г . ВКС, ТК ,ІІ т.о. , по процесуалния въпрос относно обхвата на произнасянето на съда при въззивно обжалване, ограничено в този предмет .

Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение в съответствие с касационните доводи наведени в същата , приема за установено следното :

Национална агенция за приходите , инициирала производството по установяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност на [фирма], е обжалвала първоинстанционното решение, уважило молбата на основание чл.632 от ТЗ , с постановяване прекратяване дейността на предприятието на длъжника , обявяването му в несъстоятелност и спиране на производството по несъстоятелност , като е атакувала същото единствено относно определената начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2007 година . За да обезсили изцяло първоинстанционното решение , въззивният съд е приел, че същото е недопустимо, тъй като съдът е бил сезиран с молба за откриване производство по несъстоятелност , на основание чл.630 ал.1 от ТЗ и изменение на основанието - в такова по чл.632 ал.1 от ТЗ - не е направено в хода на производството . От друга страна съдът намира, че процесуална предпоставка за постановяване на решение , на основание чл.632 ал.1 ТЗ , е наличието на предходно определение на съда по чл.629б ал.1 от ТЗ , липсата на което въззивният съд санкционира с обезсилване на решението в цялост .За последното е счел, че с оглед спецификата на производството , е невъзможна самостоятелна преценка на правилността на първоинстанционното решение само относно определената начална дата на неплатежоспособността . За да постанови решението на основание чл.632 от ТЗ първоинстанционният съд е съобразил отказ на кредитора Национална агенция по приходите да предплати разноски по производството .
Решението е вътрешно противоречиво - от една страна приемайки , че производството е ограничено до произнасяне по молба с правно основание чл.630 от ТЗ , а от друга ревизирайки първоинстанционния акт, с оглед предпоставка , относима към произнасяне на основание чл.632 от ТЗ , с каквото въззивният съд не счита , че е бил сезиран първоинстанционния , считайки го за самостоятелно и различно от това по чл.630 ал.1 от ТЗ правно основание .
Въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика - решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК - № 174 / 05.12.2011 год. по т.д.№ 567 / 2011 год. на ВКС, ТК, второ търговско отделение . Според същото , непосочването на конкретната хипотеза , в която молителят желае откриване на производство по несъстоятелност , респективно чл.630 ал.1 ТЗ или чл.632 ал.1 от ТЗ , е без значение, тъй като изборът принадлежи на съда по несъстоятелността , с оглед конкретните обстоятелства по случая . Основанията с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са „неплатежоспособност „ или „ свръхзадълженост „, съгласно чл.607а ТЗ. Проведено е разграничение между „същинска” част на решението по откриване производство по несъстоятелност - обявяване в неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на длъжника и откриване производство по несъстоятелност - и „ производни „ / вторични / негови части , каквито са определянето на началната дата на неплатежоспособността , назначаването на временен синдик, допускането на обезпечителни мерки , прекратяването на дейността на длъжника , обявяването в несъстоятелност и спирането на производството / чл.632 ал.1 от ТЗ /, макар тия производни части да са задължителна последица от откриване производството по несъстоятелност . Обжалването на решението само в някои от тези „ производни „ части , без да е обжалвано в същинската му част, е допустимо и ограничава преценката на въззивния съд , вкл. по допустимостта на първоинстанционното решение , само до тази негова част - в случая началната дата на неплатежоспособността .
Следователно , решението на Софийски апелативен съд в частта , в която със същото е обезсилено решението на СГС по т.д.№ 1 831 / 2009 год. в частите, извън произнасянето му по определяне начална дата на неплатежоспособността на [фирма] , е недопустимо и следва да се обезсили . Съгласно чл.269 ГПК , регламентиращ правомощията на въззивната инстанция , служебната преценка на въззивния съд по допустимостта на обжалваното решение , е ограничена до онази негова част , която е предмет на обжалване , каквато в случая не е частта от първоинстанционното решение по обявяване неплатежоспособността на [фирма] , допускане общите възбрана и запор, постановено прекратяване дейността на предприятието на длъжника и обявяването му в несъстоятелност със спиране на производството по делото .
В частта , в която въззивният съд се е произнесъл по предмета на въззивната жалба - определяне началната дата на неплатежоспособността , въззивното решение е постановено в противоречие с реш. № 174 / 05.11.2011 год. по т.д.№ 567 / 2011 г . ВКС, ТК , ІІ т.о. . Спрямо произнасянето на съда по определяне началната дата на неплатежоспособността , обуславящо самостоятелен предмет на въззивно обжалване , определението по чл.629б от ТЗ е неотносимо . Същото е относимо към други „ производни „ части на постановеното решение - приетото от съда основание за откриване на производството по несъстоятелност в хипотезата и с последиците на чл.632 ТЗ , в която част решението не е обжалвано . Определението по чл.629б ТЗ не е визирано от закона като процесуална предпоставка за произнасяне по молба за обявяване неплатежоспособността и откриване производство по несъстоятелност на длъжника , в частта досежно началната дата на неплатежоспособността , респ. не обуславя допустимостта на произнасянето на съда . Същото не попада и в обхвата на преценимите от въззивния съд факти при произнасяне по същество по този предмет на въззивното обжалване , т.е .е необуславящо и за правилността на решението в тази му част .
Водим от горното , Върховен касационен съд , състав на второ търговско отделение

Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА постановеното на 02.12.2011 год. решение № 1873 по т.д.№ 1429 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав , в частта , в която със същото е обезсилено решение № 969 / 19.10.2010 год. на СГС, ТО, VІ – 6 състав по т.д.№ 1831 / 2009 год. в частта, в която СГС е обявил неплатежоспособността на [фирма] , със седалище и адрес на управление [населено място] , ул. ” М. камък „ № 39А, ет. 1, ап.2 , допуснал е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството , постановил е прекратяване дейността на предприятието на [фирма] и е обявил в несъстоятелност дружеството , като е спрял производството по т.д.№ 1831 / 2009 год. по описа на СГС , на основание чл.632 ал.1 от ТЗ .
ОТМЕНЯВА постановеното на 02.12.2011 год. решение № 1873 по т.д.№ 1429 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав , в частта , в която със същото е обезсилено решение № 969 / 19.10.2010 год. на СГС, ТО, VІ – 6 състав по т.д.№ 1831 / 2009 год. в частта, в която СГС е определил начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2007 година .
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд , за произнасяне по същество по предмета на въззивната жалба на Национална агенция по приходите - против определената от СГС начална дата на неплатежоспособността на [фирма] - 31.12.2007 година .
Решението е окончателно .


ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :