Ключови фрази
Ревандикационен иск * търг * общинска собственост * доказателствена тежест

Р Е Ш Е Н И Е

№ 44
София, 12.07.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в ОТКРИТО съдебно заседание на четвърти април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 6215/ 2015 година и за да се произнесе, взе предвид :.

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Община С. представлявана от Кмета д-р И. И., чрез процесуалния представител ст. юрк. М. М. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 163 от 19.08.2015 година по гр. възз. д. Nо 200 / 2015 год. на ОС- Габрово .С касационната жалба поддържа , че обжалваното решение е неправилно като необосновано , релевирайки конкретни доводи за неправилно приложение на закона- Наредбата за търговете , приета с ПМС 105/15.06.1992 год. , неточно тълкуване на доказателствата по делото.Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов, с което да бъде уважен иска, претендират се разноски по делото.
Касационно обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за условията , при които може да се признае за валидна , сключена сделка на основание Наредба за търговете от 1992 година от ответника, с предмет част от спорния недвижим имот , без наличен договор и за допустимостта да се приеме , че доказването на факта на липсата на сделка / като отрицателен факт/ е в тежест ищеца , претендиращ собствеността ,а не в тежест на ответната страна , която твърди наличието на такава сделка с вещно-правен ефект е произнесено в противоречие със задължителна съдебна практика по Решение No 188 от 05. 05. 2010 год. по гр.д. No 477/ 2009 год. на ВС-I г..о. относно начина на придобиване на правото на собственост на прекратено ТКЗС от частни лица и Решение No 468 от 02.07.2010 год. по гр.д.No 921/2009 год. на ВКС- 1 г. отд. относно правота на собственост на прекратените ТКЗС по реда на ЗСПЗЗ и преминаване на тяхното имущество към други правни субекти и приетата теза с обжалваното въззивно решение за конкретните / в настоящия случай / предпоставките да се придобие имущество на ТКЗС Горна Р. след прекратяването му, включено в капитала на търговско дружество чрез апортна вноска.
По делото , в срока по чл. 278 ГПК е постъпил писмен отговор и последваща писмена защита от ответника по касация [фирма] чрез адв. Л. М. - САК , с които мотивирано се оспорва основателността на релевираните доводи за отмяна на обжалваното съдебно решение , поддържа се тезата , че [община] не е доказала да е собственик на спорния недвижим имот , като част от елементите на язовир „Б.“ и обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :

С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдила Решение Nо 85 от 23.04.2015 год. по гр.д. Nо 831/2014 год. на РС- Севлиево , с което е отхвърлен иска на [община] срещу търговско дружество [фирма] с адрес на управление [населено място] за признаване правото на собственост и предаване владението на недвижим имот - язовир с площ от 34.934 дка в м.Б. , съставляващ имот 000034 от КВС на землището на [населено място], [община], както и в частта по отхвърленото искане за отмяна по реда на чл. 537 ал.2 ГПК на т.1 на констативен нотариален акт No 11 , том II рег.No 2853, дело No 204/14.07.2010 година на Нотариус И. П. с район на действие РС-С.
За да отхвърли иска, решаващият съд е приел, че ищецът не е доказал основанието за собственост, нито е оборил основанието на което ответникът противопоставя своето право на собственост.

По поставения правен въпрос
Съгласно действащата нормативна уредба за условията за разпореждане с имуществата на бившите кооперативни организации по парагр.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ / ТКЗС, ДЗС, МТС и др./, прекратени по силата на изричните разпоредби на ЗСПЗЗ, а именно - право на собственост и други вещни права върху дълготрайни и краткотрайни активи/ парагр.48 ППЗСПЗЗ/ същите могат да бъдат предоставени на член-кооператорите вместо ликвидационен дял / чл. 52 ППЗСПЗЗ/ или да бъдат продадени на трети лица чрез търг по реда на Наредба за търговете , приета с ПМС 105 от 15.06.1992 година/ чл. 48 ал.8 във вр. с чл. 43 ал.2 / отм./ ППЗСПЗЗ/. Разпореждането на имущество в полза на трети лица чрез търг предполага сключен договор в писмена форма при условие , че е налице решение на ОС на правоимащите лица по парагр. 27 ал.1 ЗСПЗЗ , като задължителен елемент за сключването на договора за покупко-продажба , с лицето спечелило търга. За да бъде признат вещно-правения ефект на сделката , то писмената форма е форма както за валидност на сделката , така и за доказване / чл. 16 НТ/ отм.//. Доказването на твърдение , че липсва сделка на разпореждане поради липсата на писмен договор като частен диспозитивен документ , като отрицателен факт, е в тежест лицето, което го твърди и доказването следва да бъде проведено по пътя на косвени доказателства. Ако насрещната стана твърди , че е налице валиден договор сключен в резултат на проведен търг и противопоставя свое право на собственост , правна последица от твърдяното деривативно правно основание за придобиване право на собственост / договор/ , то именно в негова тежест е да докаже наличието на писмения договор и то при условията на пълно и главно доказване.
В този аспект , настоящия състав споделя и тезата по Решение No 188 относно начина на придобиване на правото на собственост на имущества и прилежащ терен , притежавани от прекратено ТКЗС от частни лица по силата на договор , сключен след проведен търг и за значението на договора , като писмен документ с достоверна дата, както и тезата по Решение No 468 , по правния въпрос „доколко според действащото законодателство язовирите са предвидени като възможни предмети на частна собственост – на ТКЗС или на други юридически лица, закупили язовирите от ТКЗС “. Приетата теза , че изградените върху земя на член-кооператори на ТКЗС и със средства на ТКЗС язовири са част от имуществото на кооперативното земеделското стопанство, част от неговите дълготрайни активи, е безалтернативна , поради което не може да има спор и , че „при ликвидацията на ТКЗС, ако лицата с право на дял, не са пожелали да получат язовира вместо дял, съгласно чл. 29 ЗСПЗЗ и чл. 48 ал.8 ППЗСПЗЗ ликвидационните съвети на ТКЗС са имали правомощието да продадат такъв обект на търг на трети физически или юридически лица , без вида на юридическото лице.
Дадените разяснения с цитираното решение на ВКС по приложение на материалния закон , в хипотезите , когато продажбата е извършена преди приемане на Закона за водите от 2000 година и преди приемане на Закона за сдруженията за напояване от 2001 година , за действителност , при спазени изисквания на закона за продажба на такова имущество, касаят въпроса за липсва на ограничение относно субектите , които могат да придобиват такива обекти.

По основателността на касационната жалба
Предмет на заявения иск за собственост от страна на [община] е ПИ 000034 по КВС, язовир с площ от 34.934 кв.м. в [населено място], [община] местността „Б.“, при поддържано правно основание за придобиването – пряко въз основа на закона. Поддържайки теза , че имотът е общинска публична собственост е релевирано и възражение за нищожност на „документа , въз основа на който е възникнало правото на собственост „ на ответника [фирма].
Ответникът [фирма] възразява , че [община] не е собственик, тъй като не доказва правно основание за придобиване на собствеността, като поддържа тезата , че по силата на правоприемство на спечелилата търга ЧПЖК „Р.“ [населено място], той е собственик на процесния язовир.
Безспорен по делото факт, при заетите позиции на двете страни и доказателствата , е този , че изградения „язовир“в м.“Б.“ землището на [населено място] е имущество на бившето ТКЗС „Г. Р.“, чието прекратяване на основание парагр. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и парагр. 6а ал.1 т.1 ППЗСПЗЗ и обявяване в ликвидация е вписано с Решение No 1686 от 17.09.1992 год. по ф.д. No 170-1/67 на Габровския окръжен съд .
На база на изслушаната съдебно-техническа експертиза процесният недвижим имот - като водностопанско съоръжение по см. действащия чл.6 Закон за водите/ ДВ. бр.67/1999 год. / съставлява ЯЗОВИР - със статут на микроязовир, в м.“Б.“, землището на [населено място] и обхваща имот пл. No 000034 – язовир / чашката на язовира, залята площ/,имот пл. No 000188 – с площ от 1.906 дка -преливник и отводняващ канал, имот пл. No 000189 с площ от 1.847 дка –корона на язовирната стена и имот пл. No 000190 с площ от 0.321 дка –сух откос на язовирната стена.
Съгласно
Неправилен и без съобразяване с правните норми е извода на въззивния съд , че не е налице основание за придобиване правото на собственост от страна на [община] на процесния недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗСПЗЗ Държавата запазва собствеността си и върху земеделските земи, заварени от този закон , която не подлежи на възстановяване. Правото на собственост на Държавата по отношение на земеделски земи заварени към 1.03.1991 година , които не подлежат на възстановяване или не са възстановени по надлежния ред , е признато право по силата на закона и не изключва възможността от правна защита, изградените съоръжения на земеделските кооперации, които се намират на земеделска земя и не са разпоредени по съответния / посочен по-горе / ред не се изключват от посоченото правило.
Съгласно парагр.7 на ПЗР на ЗМСМА/ ДВ. бр.77/91 год./ пак по силата на закона , с влизането му в сила , в собственост на общините преминават изчерпателно посочените държавни имоти, в т.ч. / т.2./ „язовири, езера и принадлежащите към тях плажове..“. Съгласно чл. 2 ал.1 т.2 на ЗОбС / ДВ. бр.44/96 год./, в редакция ДВ. бр.26/2000 год., като общинска собственост са посочени „водите , водните обекти, , водостопанските системи и съоръжения“, а съгласно чл. 19 ал.1 т.4 б.“в“ Закона за водите / ДВ. бр.67/1999 година общинска собственост са язовирите и микроязовирите. Съгласно чл. 7 ал.2 от ЗОбС/ ДВ.бр.44/1996 год., в сила от 1 юни 1996 година /, имотите публична общинска собственост не могат да бъдат отчуждаван, да се придобиват по давност, да се обременят с ограничени вещни права.
За да бъде изключено едно водностопанско съоръжение от обхвата на закона като държавна респ.общинска собственост , следва към датата на публикуване на съответния закон ,това съоръжение да съставлява част от имуществото на търговско дружество/ без съдържащите се в тях води/.
За да приеме , че ищецът- [община] не е собственик , решаващият съд е приел, че като имущество на бивше ТКЗС , спорното водностопанско съоръжение- язовир , не попада под приложното поле на закона и без законово основание издаден съответния акт за общинска собственост/ АОбС 413/98 год./, тъй като се обхваща от хипотеза на посоченото изключение – а именно съставлява имущество на търговско дружество.
Ответникът - [фирма] с отговора си по чл. 131 ГПК е поддържало , че е собственик на процесния имот 000034 по КВС на [населено място] , [община] по силата на правоприемство/ апортна вноска / от търговско дружество [фирма] , към датата на учредяване на търговското дружество през 2003 година, като легитимира правото си на собственост на основание констативен НА 11/2010 год.
При безспорната липса на писмен договор , съдържащ решение на ОС на правоимащите по парагр. 12 на ПЗР на ЗСПЗЗ, и само въз основа на писмените доказателства - приемателно-предавателен протокол No 1 от 17.09.1993 година за провеждане на търг с явно наддаване ,заповеди и решение от 02.08.1993 година със списък към него, изводите на въззивния съд , че като имуществото на прекратената ТКЗС Горна Р. процесният язовир / като водностопанско съоръжения/ е преминало като имущество към ЧПЖК “Р.“, [населено място] , която кооперация чрез редица форми на преобразуване е транслирала правото на собственост на конкретния недвижим имот в имущество на [фирма] , а в последствие като апортна вноска е преминал в собственост на ответника , не могат да бъдат приети като правилни и обосновани, без да се коментира факта/ липса на оплаквания в тази насока/ как са представени по делото тези писмени доказателства.
Доколкото в кориците на делото липсва писмен договор между лицето, спечелило търга и оторизираните лица от ОС на правоимащите по парагр.12 на ПЗР на ЗСПЗЗ за сключване на договора за продажба след проведен и спечелен търг, изводите на решаващия съд , че има валидно, годно правно основание за преминаване правото на собственост на ТКЗС „Г. Р.“ към производствено - животновъдната кооперация „Р.“ към 1993 година , е изградено на предположения и косвени доказателства / дори няма такива за извършено плащане от страна на кооперацията-купувач/. Липсата на договор и доказване само на факти, че язовирът като собственост на бившето ТКЗС „Г. Р.“ е обявен за продажба чрез явен търг, не установява нито факта кое лице / физическо или юридическо / е спечелило търга , има ли заплатена цената и от кого, кои са лицата, подписали писмения договор , според условията на закона, нито сочат на надлежно реализиран фактически състав като основание за придобиване право на собственост , според чл. 77 ЗС.
Позоваването от страна на ответника на факта , че към момента на учредяване на „А. Л.‘ЕАД и внасяне на „язовир Б.“ с инв. No 65 като апорт от страна на учредителя [фирма] / „Р. ЕООД/ правото на собственост е „установено и декларирано от експерт-оценител“ не може да се приеме за годно правно основание за придобиване право на собственост по см. на закона . Ето защо , доколкото „праводателя“ „Л. Р.“/ респ. „Р. „/ ЕООД не може да установява с документи , че към момента на апорта през 2003 година е собственик на процесния язовир- като собственост , придобита с писмен договор през 1993 година на влялата се и преобразувана ЧПЖК “ Р.“в [населено място] , въпреки , че имущественото е заприходено с инв. номер , то и правоприемникът не може да се позове на придобиването на имущество, което не е било принадлежало на праводателя му.
Спорът дали ответникът [фирма] е придобил по силата на правоприемство и е титуляр на спорното правото на собственост на имот пл. No 000034 по КВС на землището на [населено място], [община] е неотменна част от предмета на спора , тъй като само ако е налице валидно придобито имущество на бившето ТКЗС по установения от закона начин , може да се приеме за доказано изключението на закона , препятстващо придобиване на правото на собственост на процесната водностопанската система ex lege от страна [община] като публична общинска собственост според чл. 7 ал.2 от ЗОбС , след влизането му в сила от 1 юни 1996 година.
По възражението , че имот 000034 по КВС не може да бъде обект на самостоятелна защита , тъй като имотът съставлява изкуствен водоем със статут на микроязовир и не може да се приеме , че съществува самостоятелно като „язовир“ без останалите имоти- 000188, 000189 и 000190 по КВС- същото е неоснователно. Търсената защита е по отношение на т.н. главната вещ - отразена по КВС като самостоятелен обект , но и като поземлена единица. Останалите имоти, отразени по КВС като самостоятелни поземлени единици, касаят принадлежности към главната вещ от гл.т. на водностопанска система по см. на т.94 от ДР на Закона за водите/ ДВ. бр.67/1999 год., изм. ДВ. бр.58/2015 год. / като цялостно съоръжение което може да се ползва само като единно такова- заключение на в.л. Д. Д., скица л. 229 , но без да се засяга собствеността на терена. Ответникът сам сочи , че е правоприемник на имущество на бившето ТКЗС „Г. Р.“, което кооперативно сдружение е считало “ язовир“ т.е. единно водностопанско съоръжение, но не като терен , на който същото е изградено, но по актуален статут всеки един от елементите на водностопанската система като съоръжение е разположен в самостоятелен обект , съобразно изискванията на закона.
Изложените фактически и правни съображения налагат извод , че като неправилно-постановено без съобразяване със събраните доказателства и в нарушение на материалния закон , обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено. Преценявайки , че не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства и на база на изложеното , настоящият състав счита , че следва да се постанови ново решение с което искът на Община С. бъде уважен. Изложените правни съображения налагат извод , че правото на собственост на спорния имот- ПИ 000034 по КВС, язовир с площ от 34.934 кв.м. в [населено място], [община], местността „Б.“, принадлежи на ищеца по делото- [община] и има статут на публична общинска собственост съгласно чл. 7 ал.2 ЗОбС във вр. с чл. 19 ал.1 т.4 б.“в“ Закон за водите/ ДВ. бр.67/1999 год. / Обстоятелството , че имотът е във фактическа власт / в тази насока и констативния НА 11/2010 година / на ответното търговско дружество не е спорен по делото, поради което искът по чл. 108 ЗС следва да се уважи както в установителната му част , така и в осъдителната.При този правен резултат по делото следва да бъде уважено и искането на Община С. за частична отмяна на т.1 на констативния нотариален акт No 11 , том II рег.No 2853, дело No 204/14.07.2010 година на Нотариус И. П. с район на действие РС-С.
Основателно е направеното с касационната жалба искане за присъждане на разноски по делото. С оглед ангажираните писмени доказателства , при липса на списък по чл. 80 ГПК , настоящият състав на ВКС приема , че същото следва да бъде уважено в размер на сумата 1152.25 лв./ хиляда сто петдесет и два и 0. 25 лв. /.

По изложените съображения и на основание чл. 293ал.1 и 2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 163 от 19.08.2015 година по гр. възз. д. Nо 200 / 2015 год. на ОС- Габрово , с което е потвърдено изцяло Решение Nо 85 от 23.04.2015 год. по гр.д. Nо 831/2014 год. на РС- Севлиево по отхвърления иска на [община] срещу търговско дружество [фирма] с адрес на управление [населено място] за признаване правото на собственост и предаване владението на недвижим имот - язовир с площ от 34.934 дка в м.Б. , съставляващ имот 000034 от КВС на землището на [населено място], [община], на основание чл. 108 ЗС , както и искането за отмяна по реда на чл. 537 ал.2 ГПК на т.1 на констативен нотариален акт No 11 , том II рег.No 2853, дело No 204/14.07.2010 година на Нотариус И. П. с район на действие РС-Севлиево и вместо него п о с т а н о в и :
ПРИЕМА за установено по иска предявен от Община С., представлявана от Кмета на общината д-р И. И. , ЕИК[ЕИК] по отношение на [фирма] със седалище и адрес на управление-гр.С. [улица], представлявано от Г. Т. И. ЕИК[ЕИК] , съдебен адрес С. [улица] адв.Л. М.- САК, че [община] е собственик на основание чл. 7 ал.2 ЗОбС във вр. с чл. 19 ал.1 т.4 б.“в“ от Закон за водите на следния недвижим имот- язовир с площ от 34.934 дка в м. Б. , съставляващ имот 000034 от КВС на землището на [населено място], [община] и на основание чл.108 ЗС ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление-гр.С. [улица], представлявано от Г. Т. И. ЕИК[ЕИК] , съдебен адрес С. [улица] адв.Л. М.- САК да предаде владението на недвижимия имот.
ОТМЕНЯВА на основание чл. 537 ал.2 ГПК частично констативен нотариален акт No 11 , том II рег.No 2853, дело No 204/14.07.2010 година на Нотариус И. П. с район на действие РС-Севлиено, в частта по т.1 / едно/ , с която е признато право на собственост на имот 000034- „язовир“с площ от 34.934 дка при описаните граници, издаден в полза на [фирма] С..
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] [улица], представлявано от Г. Т. И. ЕИК[ЕИК] , съдебен адрес С. [улица] адв. Л. М.- САК да заплати на Община С., представлявана от Кмета на общината д-р И. И. , ЕИК[ЕИК] сумата 1152.25 лв./ хиляда сто петдесет и два и 0. 25 лв. /, разноски по делото за всички инстанции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: