Р Е Ш Е Н И Е № 461 София, 29 декември 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Д. Генчев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 2158/2011 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдените Е. Н., И. Н. и К. И., чрез защитника им адвокат В. П. от Плевенската АК, за възобновяване на в н о х д № 341/2011 година по описа на Плевенския окръжен съд и отмяна на постановеното решение само в частта, с която е потвърдена присъдата на първата инстанция в наказателната й част. В искането, основано на чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК, като предпоставка за допустимостта му са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК. Твърди се, че въззивната инстанция не е отговорила на нито един довод от тези поставени във въззивната жалба, относно недоказаност на обвиненията по чл. 159а ал. 2, чл. 188 ал. 2 и чл. 190 ал. 2 от НК, както и на възраженията по приложението на чл. 305 от НПК от първата инстанция, както и липсата на мотиви от този съд при определяне вида и размера на наказанията. Възразява се срещу опороченото вътрешно убеждение на състава от въззивния съд регламентиран в чл. 14 ал. 1 от НПК. Твърди се неправилно приложение на материалния закон поради несъобразени от съдилищата изменения на нормите от НК, по които подсъдимите са признати за виновни и осъдени. Пред касационната инстанция осъдените, редовно призовани не се явяват. Представлява ги адвокат В. П. от Плевенския адвокатски колектив, която поддържа искането за възобновяване на наказателното производство по изложените в него съображения. Гражданските ищци М. Н. и С. Н., редовно призовани, не се явяват. Представлява ги адвокат С. Н. от АК-Плевен, като особен представител, който възразява срещу искането за възобновяване на въззивното производство. Прокурорът дава заключение искането на осъдените да се остави без уважение, като по отношение на възраженията относно прилагането на материалния закон се позовава на това, че към датата на деянието- 16.04.2006 година, в сила е била именно редакцията на закона, който е бил приложен от съдилищата. Със ЗИДНК в редакцията по ДВ бр. 75/2006 година чл. 159б ал. 2 от НК е допълнен само с ал. 3 от чл. 159а от НК, който има предвид хипотеза различна от приложената ал. 2, т. 1 на чл. 159а от НК. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за възобновяване е неоснователно. С присъда № 48/31.01.2011 година по н о х д № 4143/2009 година, състав на Плевенския районен съд е признал осъдената Е. А. Н. за виновна, както следва: - в това, че на 16.04.2006 година в [населено място], обл. Плевен, в съучастие като съизвършител с осъдените И. Н. и К. И. – транспортирала с автомобил „Фолксваген Пасат” и превела през границата на страната на ГКПП К., ненавършилата 18-годишна възраст С. Н., като злоупотребила с родителската си власт и използвала състояние на зависимост у малолетната С. Н., /на 13 години/ с цел да бъде използвана за принудителен труд и държана в принудително подчинение, независимо от съгласието й, на територията на Република Х. – прест. по чл. 159б ал. 2, във вр с ал. 1 и чл. 159а ал. 1, т. 1, 4 и 5 във вр. с ал. 1 от НК и във вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 2 ал. 2 от НК. На основание чл. 54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет години, при строг първоначален режим на изтърпяване в затвор и глоба в размер на 2 000 лева; - в това, че в периода м. юни 2003 година – 16.04.2006 година в [населено място] при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с осъдените И. Н. и К. И. е принуждавала малолетната С. Н., на 13 години, към извършване на престъпления по глава V, раздел І от НК /кражби/ като от това са настъпили вредни последици за моралното развитие същата – прест. по чл. 188 ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 20 ал. 2 и чл. 26 ал. 1 от НК. Наложено й е наказание една година лишаване от свобода и обществено порицание; - в това, че в периода от 1.04.2006 г. до 16.04.2006 година в същото село, в съучастие с И. Н., злоупотребила с родителската си власт и е принудила детето си С. Н. на 13 години да заживее съпружески с хърватския гражданин С. Б. – прест. по чл. 190 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК. Наложено й е наказание една година лишаване от свобода. - в това, че в периода м. юни 2003 година – 18.04.2008 година в [населено място] при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с осъдените И. Н. и К. И. е принуждавала малолетната за периода до 16.01.2008 г. и непълнолетна до 18.04.2008 година М. Н., към извършване на престъпления по глава V, раздел І от НК /кражби/ като от това са настъпили вредни последици за моралното развитие същата – прест. по чл. 188 ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 20 ал. 2 и чл. 26 ал. 1 от НК. Наложено й е наказание една година лишаване от свобода и обществено порицание; На основание чл. 23 от НК й е наложено общо наказание в размер на пет години лишаване от свобода, което дза изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 23 ал. 2 от НК към това наказание е присъединено наказанието „обществено порицание” и наказанието глоба в размер на 2 000 лева. Със същата присъда, състав на Плевенския районен съд е признал осъдения И. Н. за виновен, както следва: - в това, че на 16.04.2006 година в [населено място], обл. Плевен, в съучастие като съизвършител с осъдените Е. Н. и К. И. – транспортирал с автомобил „Фолксваген Пасат” и превел през границата на страната на ГКПП К., ненавършилата 18-годишна възраст С. Н., като злоупотребил с родителската си власт и използвал състояние на зависимост у малолетната С. Н., /на 13 години/ с цел да бъде използвана за принудителен труд и държана в принудително подчинение, независимо от съгласието й, на територията на Република Х. – прест. по чл. 159б ал. 2, във вр с ал. 1 и чл. 159а ал. 1, т. 1, 4 и 5 във вр. с ал. 1 от НК и във вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 2 ал. 2 от НК. На основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет години, при строг първоначален режим на изтърпяване в затвор и глоба в размер на 2 000 лева; - в това, че в периода м. юни 2003 година – 16.04.2006 година в [населено място] при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с осъдените Е. Н. и К. И. е принуждавал малолетната С. Н., на 13 години, към извършване на престъпления по глава V, раздел І от НК /кражби/ като от това са настъпили вредни последици за моралното развитие същата – прест. по чл. 188 ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 20 ал. 2 и чл. 26 ал. 1 от НК. Наложено му е наказание една година лишаване от свобода и обществено порицание; - в това, че в периода от 1.04.2006 г. до 16.04.2006 година в същото село, в съучастие с Е. Н., злоупотребил с родителската си власт и е принудила детето си С. Н. на 13 години да заживее съпружески с хърватския гражданин С. Брайкович – прест. по чл. 190 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК. Наложено му е наказание една година лишаване от свобода и обществено порицание. - в това, че в периода м. юни 2003 година – 18.04.2008 година в [населено място] при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с осъдените Е. Н. и К. И. е принуждавал малолетната за периода до 16.01.2008 г. и непълнолетна до 18.04.2008 година М. Н., към извършване на престъпления по глава V, раздел І от НК /кражби/ като от това са настъпили вредни последици за моралното развитие същата – прест. по чл. 188 ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 20 ал. 2 и чл. 26 ал. 1 от НК. Наложено у е наказание една година лишаване от свобода и обществено порицание; На основание чл. 23 от НК му е наложено общо наказание в размер на пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затвор. На основание чл. 23 ал. 2 от НК към това наказание е присъединено наказанието „обществено порицание” и наказанието глоба в размер на 2 000 лева. Със същата присъда, състав на Плевенския районен съд е признал осъдената К. И. за виновна, както следва: - в това, че на 16.04.2006 година в [населено място], обл. Плевен, в съучастие като съизвършител с осъдените Е. Н. и И. Н. – транспортирала с автомобил „Фолксваген Пасат” и превела през границата на страната на ГКПП К., ненавършилата 18-годишна възраст С. Н., като използвал състояние на зависимост у малолетната С. Н., /на 13 години/ с цел да бъде използвана за принудителен труд и държана в принудително подчинение, независимо от съгласието й, на територията на Република Х. – прест. по чл. 159б ал. 2, във вр с ал. 1 и чл. 159а ал. 1, т. 1 и 4 и във вр. с ал. 1 от НК и във вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 2 ал. 2 от НК. На основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет години, при общ първоначален режим на изтърпяване в затвор и глоба в размер на 1 000 лева; - в това, че в периода м. юни 2003 година – 16.04.2006 година в [населено място] при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с осъдените Е. Н. и И. Н. е принуждавала малолетната С. Н., на 13 години, към извършване на престъпления по глава V, раздел І от НК /кражби/ като от това са настъпили вредни последици за моралното развитие същата – прест. по чл. 188 ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 20 ал. 2 и чл. 26 ал. 1 от НК. Наложено й е наказание една година лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок и обществено порицание; На основание чл. 23 от НК й е наложено общо наказание в размер на пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затвор. На основание чл. 23 ал. 2 от НК към това наказание е присъединено наказанието „обществено порицание” и наказанието глоба в размер на 1 000 лева. Осъдени са да заплатят солидарно на гр. ищец С. Н. обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума и на гражданския ищец М. Н. 20 000 лева за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Съдът е присъдил съответните държавни такси и разноските по делото. По жалба на осъдените, въззивният съд е потвърдил тази присъда в наказателната част и отменил я само в гражданско-осъдителната част и върнал делото за ново разглеждане делото на Плевенския районен съд, само в отменената част. В мотивите към това решение е прието, че исковите молби на пострадалите от престъпленията са от такъв характер, че въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да ги отстрани – въпреки, че ищците са пострадали от различни престъпления, в молбите им не е конкретизирано за вредите от кое престъпление какво е претендираното обезщетение. Въззивният съд приел и това, че първостепенният съд се е произнесъл по невалидно приети граждански искове, което е съществено процесуално нарушение и върнал делото за ново разглеждане само в гражданската част. В наказателната я потвърдил. Предмет на касационен контрол в настоящето производство е наказателната част на въззивното решение, с което е потвърдена присъдата на първоинстанционния съд. Законосъобразността на въззивното решение се оспорва от гледна точка на задължението на проверявания съд, произтичащи от чл. 339 ал. 2 от НПК – когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата, които според защитата на подсъдимите, съставът на Плевенския окръжен съд не е изпълнил. Тази теза не намира опора в данните по делото. На стр. 10 от въззивното решение е даден отговор на възраженията на защитата свързани с доказателствената обезпеченост на правните изводи на първостепенния съд. Характерът на обвиненията е такъв, че основните доказателствени източници са гласните доказателства и по-конкретно – свидетелските показания на пострадалите момичета С. и М. Н.. Те са обсъдени както от първостепенния така и от въззивния съд. Последният се е позовал на данни за тяхната доказателствена годност, тъй като те са обсъдени във връзка с тяхното освидетелстване от експерти именно за да се избегнат съмнения в тяхната психическа годност да възпроизвеждат вярно възприятията си от деянията на подсъдимите, на които са били подложени. Освен това, анализът на доказателствата съдът е направил само в изпълнение на служебното начало визирано в чл. 314 ал. 1 от НПК – въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата , независимо от основанията, посочени от страните, тъй като във въззивната жалба изобщо не се съдържат конкретни възражения свързани с обосноваността на приетите от съда фактически положения и правни изводи. Отговорено е от въззивния съд на направеното в съдебно заседание възражение за липса на достатъчно доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Съдът е приел за неоснователно това възражение и като отговор е препратил към мотивите на първостепенния съд. При проверката се установи, че от съображенията към присъдата на този съд не следва извод за допуснато нарушение по смисъла на чл. 305 от НПК при обсъждане на гласните доказателства – показанията на свидетелите и обясненията на посдсъдимите. На л. 269 и 270 от мотивите са посочени аргументите на съда, защо не дава вяра на защитната теза развита в обясненията на подсъдимите. Позовал се на противоречивите им и нелогични обяснения свързани с изпълнителното деяние по трафика на хора и по конкретно – условията, при които децата са били изпратени в чужбина при непознати хора, без багаж и средства за преживяване. Неоснователна е тезата на защитата относно наличие на правни пороци при формиране на вътрешното убеждение у съда постановил атакувания съдебен акт, относно авторството на инкриминираното деяние. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 от НПК, решението за доказаност на обвинението в тази насока е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивните доводи на защитата направени в съдебно заседание пред втората инстанция, са се свеждали до необоснованост на фактическите положения приети от първата инстанция и допуснати от нея съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствения материал. На всеки от тях е даден убедителен отговор в мотивите на обжалваното решение. Настоящият състав намира, че събраните по делото доказателства за цялостното поведение на подсъдимите по един категоричен начин изключват защитната теза и претенция за оправдаването им по обвинението за което са осъдени. При проверката по делото не се установи и твърдението за неправилно приложение на материалния закон по време. Видно от мотивите на първостепенния съд, определящо за размера на общото наказание е това наложено за деянието по чл. 159б ал. 2 от НК. При внимателно проследяване на законодателните промени на тази норма се установява, че с оглед инкриминираната дата – 16.04.2006 година, по отношение размера на предвиденото наказание правно значение има само ЗИДНК обн. в ДВ бр. 27/2009 година, с който санкционната част на нормата се изменя само в предвидения максимум за наказанието лишаване от свобода – от десет на дванадесет години и за наказанието глоба от петнадесет хиляди на глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева. Минимално предвиденото наказание за лишаването от свобода и преди и след изменението на чл. 159б ал. 2 от НК е пет години лишаване от свобода. Именно това е наказанието, за което първостепенният съд е приел, че поради липса на данни за приложение на чл. 55 от НК, следва да определи на подсъдимите признати за виновни в извършването му. Това е минимално предвиденото наказание и съобразно правилата и критериите по чл. 54 от НК, съдилищата правилно са определили размера на наказанието лишаване от свобода. Поради изложеното няма касационно основание за отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение, по обсъжданите основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Водим от горното и поради липса на основание за възобновяване на наказателното производство, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Е. Н., И. Н. и К. И., чрез защитника им адвокат В. П. от Плевенската АК, за възобновяване на в н о х д № 341/2011 година по описа на Плевенския окръжен съд и отмяна на постановеното решение само в частта, с която е потвърдена присъдата на първата инстанция в наказателната й част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: