1 Р Е Ш Е Н И Е №307 гр. София, 23 януари 2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи декември 2016г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря ............М. НЕДЕВА.......................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........И. ЧОБАНОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1236/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подс. Е. Т. Б. срещу постановената нова въззивна присъда № 237/04.10.2016г. по ВНОХД № 3125/2016г. по описа на Софийски градски съд, с която е била отменена първоинстанционната оправдателна присъда и подсъдимият е бил признат за виновен по обвинението в извършване на две престъпления по чл.316 от НК. В жалбата се сочи наличие на всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Иска се отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на подсъдимия. В допълнение към касационната жалба защитникът, адв. Й. от АК – София, излага съображения за конкретните нарушения, представляващи касационни основания. В обсега на това по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се твърди, че обвинението не е доказано по безспорен начин, както и че е извършен неправилен анализ на доказателствата – дадена е вяра на показанията на св. И., който според защитата има интерес да лъже, защото има неиздължени данъци, а не са ценени показанията на св. К., който е единственото незаинтересовано лице по делото. Неточно е обсъдено и заключението на вещото лице. В обсега на основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се сочат аргументи за липса на умисъл у подсъдимия за извършване на инкриминираните престъпления, тъй като същият е искал да бъде отразен в системата на КАТ като собственик на автомобила. В контекста на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК не са изложени аргументи. В съдебно заседание пред ВКС защитата на подс. Б. моли за уважаване на касационната жалба. Пред касационната инстанция подсъдимият, редовно призован, не се явява. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата срещу новата присъда на Софийски градски съд за неоснователна, като предлага да бъде оставена в сила. Констатира, че с касационната жалба се атакува цялата присъда, а по отношение на обвинението за престъпление по чл.316 вр. чл.309 НК е налице влязъл в сила съдебен акт, който не подлежи на касационна проверка. Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, установи следното: В производство по реда на Глава двадесет и седма от НПК, при проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 от НПК, с присъда № 2303/30.03.2016г. по НОХД № 9621/2015г. Софийски районен съд, НО, 3-ти състав е признал подс. Е. Т. Б. за невиновен в извършването на две престъпления по чл.316 от НК, осъществени на 22.05.2014г. в сградата на ОПП – СДВР пред М. В. С. – системен администратор, за това съзнателно да се е ползвал от: неистински официален документ – нотариално удостоверяване на подписите на лицата В. Е. И. и Е. Т. Б. в договор за покупко-продажба на МПС „.“ рег. [рег.номер на МПС] , с рег. № , на което е придаден вид, че е извършено от Т. П. като помощник-нотариус при нотариус К. К. с район на действие – Софийски районен съд, като предмет на деянието е неистинско удостоверяване, както и от неистински частен документ - договор за покупко-продажба на горепосочения лек автомобил в частта, отнасяща се до изявлението на продавача, на което е придаден вид, че е извършено от В. Е. И., като за самото им съставяне не може да му се търси наказателна отговорност, поради което на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по обвиненията за престъпление по чл.316 пр.1 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 и по чл.316 пр.1 вр. чл.309 ал.1 от НК. С атакуваната въззивна присъда № 237 от 04.10.2016г., постановена от Софийски градски съд по ВНОХД № 3125/2016г., е била отменена първоинстанционната присъда и подсъдимият е бил признат за виновен по двете обвинения, като на осн. чл.316 пр.1 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от три години. За престъплението по чл.316 пр.1 вр. чл.309 ал.1 от НК, на осн. чл.78а НК, подс. Б. е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: На първо място, ВКС намира за необходимо да очертае пределите на касационен контрол по настоящото дело, тъй като заявените отменителни основания по чл.348 ал.1 от НПК се отнасят до въззивния съдебен акт в цялост. Такъв контрол върху новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, може да бъде упражнен само при положение, че с тях деецът не е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК /чл.346 т.2 НПК/. Съотнесено към жалбата на подсъдимия това принципно положение означава, че предмет на касационно обжалване може да бъде постановената присъда от Софийски градски съд като въззивна инстанция само в частта за престъплението по чл.316 пр.1 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 НК. В останалата част – за престъплението по чл.316 пр.1 вр. чл.309 ал.1 НК, след като подс. Б. е бил признат за виновен, на осн. чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност за това престъпление с налагане на административно наказание глоба, с оглед на това си съдържание въззивната присъда не би могла да бъде обжалвана пред ВКС, доколкото е изключена от обсега на касационен контрол съгласно чл.346 т.2 от НПК. При извършената проверка в рамките на тези предели касационната инстанция констатира, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Върховният касационен съд не намери да са налице данни за наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК, налагащи упражняване правомощието за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В мотивите на присъдата, които отговарят на изискванията на чл.339 ал.1 НПК, Софийски градски съд е изложил подробни съображения кои факти е приел за установени и въз основа на какви доказателства. Обективно е извършил критичен анализ на доказателствената дейност на първоинстанционния съд, в резултат на което е установил нова фактическа обстановка, послужила му за направата на противоположни правни изводи за доказаността на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308 ал.2 вр. ал.1 от НК. С оглед очертаните предели на настоящия касационен контрол ВКС не намира за необходимо да се произнася по аргумента, посочен в касационната жалба, относно нарушението на процесуалните правила с отказа да бъдат кредитирани показанията на св. К. в пълнота. Прочитът им сочи на това, че те изцяло се отнасят до обвинението по чл. 316 вр. чл. 309 ал.1 от НК, което не е предмет на проверката. Показанията на свидетеля касаят дали, кога и как св. И. е подписал договор за покупко-продажба на автомобила, които факти са неотносими към признака за неистинността на документа като официален такъв с оглед извършената нотариална заверка. Всъщност относимост към предмета на доказване на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308 ал.2 вр. ал.1 от НК имат обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С., К. и П. и заключението на комплексната /графическа и техническа/ експертиза. Нито гласните доказателствени средства, нито експертното заключение, касаещи това обвинение, се оспорват пред касационната инстанция. От анализа им правилно въззивният съд е заключил, че след като подписът, положен на договора за покупко-продажба на МПС, не е на помощник-нотариус П., работеща в кантората на нотариус К., както и положените печати не са печатите на нотариалната кантора, на която е придаден вид че са, то документът в частта на нотариалната му заверка е неистински официален документ по см. на чл. 93 т.5 и т.6 от НК. Убеждението на въззивния съд, че обвинението по чл. 316 вр. чл. 308 ал.2 вр. ал.1 от НК е доказано от обективната му и от субективната му страна, е защитено по несъмнен начин във въззивното решение, като направеният от втората инстанция анализ не би могъл да търпи какъвто и да е касационен упрек. На всички доводи на защитата е отговорено мотивирано и задълбочено, поради което съдът не е постановил въззивната си присъда при нарушаване на принципите на чл.13 и чл.14 от НПК. С оглед на изложеното ВКС, в настоящия си състав, не намира по делото да е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Касационната инстанция не констатира да е допуснато и нарушение на материалноправния закон. При престъплението по чл.316 НК умисълът на дееца трябва да включва съзнанието, че се ползва неистински или преправен документ, т.е. че отразеното в документа не отговаря на действителните факти и обстоятелства и че не е издаден от оправомощено лице за удостоверяване именно на тези обстоятелства. В настоящия случай, отговорът на този въпрос е положителен, тъй като подс. Б. е бил наясно, че представеният пред служителя на отдел „Пътна полиция“ - СДВР договор за покупко-продажба на МПС марка „“ е неистински в частта на нотариалното удостоверяване на подписите на лицата В. И. и Е. Б., за което подробни съображения са изложени в мотивите на въззивния съдебен акт. Безспорно е установено /от обясненията на самия подсъдим/, че нито той, нито св. И. са полагали подписите си под договор, още повече пред Т. П. - помощник-нотариус при нотариус К. К., каквато е изискуемата по чл.144 ал.2 от ЗДвП форма за действителност на договора за прехвърляне собствеността на МПС – с нотариална заверка на подписите. Фактът, че св. И. е получил уговорената сума за лекия автомобил, по никакъв начин не се отразява на съставомерността на извършеното от подс. Б. престъпление по чл.316 вр. с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 НК от субективна страна. Подсъдимият е бил запознат с реда за прехвърляне на собствеността и регистрация на МПС, след като самият той заявява, че е „извършвал много сделки с автомобили, има четири-пет, закупувал е и товарни автомобили”, както и че знае какво означава нотариална заверка на подписите /л.26 от нохд/. Той самият е казал на св. И., че „освен плащането на данъка…има и нотариус“ /л. 24 от нохд/, съзнавал е, че притежаваният от него документ е неистински, че не е спазен законоустановеният ред при сключването на договора, но въпреки това го е представил пред отдел „Пътна полиция“ - СДВР, като е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние и пряко ги е целял. Няма как да бъдат споделени възраженията на защитата на подсъдимия, че св. И. е бил длъжен да окаже съдействие за документалното оформяне, за да може подс. Б. да бъде отразен в системата на КАТ като собственик на автомобила. Показанията на св. И. са кредитирани изцяло от въззивния съд не само защото се подкрепят от останалите доказателства по делото, а и защото са логични и последователни. Не се установява св. И. да е отказал явяването си пред нотариус с цел оформянето на договора за покупко-продажба на лекия автомобил, каквото е законовото изискване на чл.144 ал.2 от ЗДвП за движимите вещи, поставени под специален режим. Дори и това да е така, то не може да оневини подс. Б., който е предприел незаконни действия по снабдяването си с неистински официален документ. С оглед изложените в решението аргументи и преценката на липса на допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, не е налице и заявената без конкретни доводи явна несправедливост на наказанието. Предвид събраните доказателства, влияещи на индивидуализацията на наказанието по чл.316 пр.1 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 НК, същото е било определено в нужните предели, като при отмерването му на минималния законов размер от 3 месеца са били обсъдени и надлежно оценени съобразно тяхната тежест и значение всички обстоятелства, включени в обхвата на чл.54 от НК. Правилно отговорността на подсъдимия е индивидуализирана при условията на чл.54, а не при хипотезата на чл.55 НК, поради липсата на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подс. Е. Б. обстоятелства. Въззивният съд е изложил мотивирани съображения за постигане целите на наказанието и с отлагане на неговото изпълнение при условията на чл.66 от НК. Предвид изложеното, настоящият касационен съдебен състав намери, че не са налице заявените в жалбата касационни основания, поради което тя следва да бъде оставена без уважение. С оглед заявеното в решението относно пределите на касационния контрол по настоящето дело съдът намира за необходимо да посочи своята констатация относно неправилното приложение на материалния закон по отношение на престъплението по чл. 316 вр. чл. 309 ал.1 от НК. За него подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност на осн. чл. 78а от НК с налагането на административно наказание. Встрани от вниманието на въззивния съд е останало обстоятелството, че по делото е било налице обвинение за множество престъпления /две на брой/, което съгласно чл. 78а ал.7 от НК изключва възможността за прилагане на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагането на административно наказание за което и да е от тях. Този порок на въззивната присъда не може да бъде отстранен от касационния съд в настоящето производство, тъй като срещу въззивната присъда не е подаван касационен протест. С оглед на това, и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 237 от 04.10.2016г. на Софийски градски съд, постановена по ВНОХД № 3125/2016г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.