Р Е Ш Е Н И Е № 148 София, 14.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети юни двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 125/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С въззивно решение на Софийски градски съд, ГО, ІV „д” въззивен състав № 3239/14.05.2012 г., постановено по гр. д. № 10140/2011 г. е потвърдено решение на Софийски районен съд, ІІ ГО, 58-ми състав № 58-212/3.01.2011 г., постановено по гр. д. № 39807/2010 г., с което е признато за незаконно уволнението на Р. С. С. ЕГН [ЕГН], на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, като е отменена заповед № 561/24.06.2010 г. на генералния директор на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура”, [населено място]; Р. С. С. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител” на отдел „Управление на собствеността” при ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура”, [населено място] и е отхвърлен иска на Р. С. С. против ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура”, София с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 15 649.92 лв., съставляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за времето от 25.06.2010 г.до 25.12.2010 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащането й. Въззивното решение е обжалвано и от двете страни. Ищецът Р. С. С. е недоволен от решението в отхвърлената част на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Моли в тази част решението да се отмени и да се постанови друго решение, с което искът да се уважи в претендирания размер, ведно със законната лихва. За ответника „Национална компания „Железопътна инфраструктура” [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Д. К. решението е обжалвано в уважената част по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. С определение № 399/29.03.2013 г. по гр. д. № 125/2013 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 15 649.92 лв., обезщетение за оставане без работа за периода от 25.06.2010 г. до 25.12.2010 г., ведно със законната лихва. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Допустимо ли е представяне пред въззивния съд на нови доказателства по чл. 260, т. 6 ГПК за нововъзникнали обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, цитирана и приложена към изложението на касатора-ищец Р. С. С., а именно: Р. № 326/3.08.2010 г. по гр. д. № 1498/2009 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 417/12.07.2010 г. по гр. д. № 788/2009 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 168/25.05.2011 г. по гр. д. № 1464/2010 г., ВКС, ІІІ г. о. Отговорът на повдигнатия правен въпрос е утвърдителен и е даден с цитираните по-горе съдебни решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика. Нови доказателства по смисъла на чл. 260, т. 6 ГПК са и доказателствата за нововъзникнали обстоятелства след приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Когато съдебното дирене в първоинстанционния съд е приключило преди изтичането на заявения с иска 6-месечен исков период на претенцията за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е допустимо във въззивното производство да се събират нови доказателства за новонастъпилото обстоятелство, а именно: оставането на ищеца без работа за целия исков период. Такъв е конкретният случай. Паричната искова претенция за обезщетение за времето на оставане без работа вследствие незаконното уволнение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е за времето от 25.06.2010 г. до 25.12.2010 г. Съдебното дирене пред първата инстанция видно от протокола от съдебното заседание е приключило на 20.12.2010 г. С въззивната жалба ищецът е представил нови доказателства по смисъла на чл. 260, т. 6 ГПК за възникнали след приключване на съдебното дирене пред първа инстанция обстоятелства, а именно: график за посещения в „Бюро по труда” с дата на посещение 12.01.2011 г., с което е удостоверено поддържането от него на регистрацията му като безработен след 20.12.2010 г.; служебна бележка изх. № 933/12.01.2011 г., издадена от директор на Дирекция „Бюро по труда”-С., удостоверяваща, че към тази дата ищецът все още е безработен, както и заверено копие от трудова книжка. Като е отказал да приеме новите доказателства по смисъла на чл. 260, т. 6 ГПК за нововъзникнало след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд обстоятелство въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК, обусловило неправилност на постановеното по този иск решение. Въззивното решение следва да се отмени в обжалваната от ищеца част и делото следва да се върне на въззивния съд за извършване на необходимите съдопроизводствени действия. Касационната жалба на ответника е неоснователна по съображенията, изложени от въззивната инстанция, които са законосъобразни и изцяло се възприемат от настоящия състав. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-ти „Д” въззивен състав № 3239/14.05.2012 г., постановено по гр. д. № 10140/2011 г. в частта, с която е потвърдено решение на Софийски районен съд, ІІ ГО, 58-ми състав № ІІ-58-212/3.01.2011 г., постановено по гр. д. № 39807/2010 г., с което е отхвърлен иска на Р. С. С. против ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура”, [населено място], [улица] правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 15 649.92 лв., представляваща обезщетение за оставането без работа на ищеца за периода от 25.06.2010 г. до 25.12.2010 г., ведно със законната лихва. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: