Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 159 гр. София, 18.02.2010г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  единадесети февруари     две хиляди и десета    година  в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   ЕМИЛ ТОМОВ                                                        ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ     при участието на секретаря Р.Иванова     . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  803/2009 година.   Производството е по реда на чл.290 вр. чл. 291 т.3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. Й. от гр. К., чрез пълномощник адв. В,срещу решение №152 от 25.02.2009г по гр.дело № 1082/2008г. на Софийски окръжен съд , с което в обжалваната част пред него част е оставено в сила решение №76 от 15.07.2008г на Районен съд гр. Е.,постановено по трудов спор . Отхвърлени са искове на касаторката за отмяна на уволнение при прекратяване на срочен трудов договор на основание чл. 325т.4 от КТ като незаконосъобразно , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ . В частта , с която производството по иска за прогласяване нищожност на заповедта за уволнение на управителя на „Б” О. е прекратено , първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано ,като не са обсъдени конкретните в случая доказателства , конкретни изводи за изцяло погрешни , без опора в данните по делото . Не е даден отговор във връзка с неправилно вписване в трудовата книжка от страна на предишния работодател . От правна страна погрешно е прието да е възникнало ново трудово правоотношение между страните , което не кореспондира и с твърденията им и е впротиворечие с нормата на чл. 123 от КТ Спрямо постигнати уговорки с работника за преминаване към срочен трудов договор при условията на чл. 68 ал.1 и сл. от КТ ,изводите на съда са незаконосъобразни и необосновани . Съображения са развити в жалбата ,както и в допълнително представена писмена защита . Ответникът „Б” О. , оспорва съображенията на касаторката и наличието на отменителни основания в съдебно заседание ,чрез процесуалния си представител . С определение №587от 08.06..2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, по въпроса за приложното поле на чл.67 ал.3 от КТ при допълнителни уговорки между работник и последващия му работодател със задължения по чл. 123 от КТ , предвид разграничените в чл. 68 ал.1 т.1 и т.2 от КТ две хипотези , ако уговорка по чл. 119 от КТ е постигната договорът да продължи „ до приключване на дейността” . Обстоятелствата , въз основа на които следва да бъде тълкуван и приложен закона при основанията на чл. 291 т.3 от ГПК , са следните : В обжалваното решение Окръжен съд гр. С. е разгледал случай на трудов договор с работник на първоначалния работодател АЕЦ „К” , с вписано от този работодател в трудовата книжка „прекратяване” на основание чл. 123 ал.1 т.4 от КТ,но без да се твърди прекратяване да е налице към момента на вписването , като в последствие трудовият договор е бил изменен по силата на допълнителни споразумения от 07.12.2004г , №66 от 06.01.2006г и № 272 от 05.06.2006г ,сключени между ищцата по делото и настоящия ответник „Б”О. - последващ работодател и предвид обстоятелството, че двете дружества са били в отношения по търговски договор №0108/1049 от 03.08.2001г. Предмет на този търговски договор е изпълнителят „Б”О. да поеме срещу възнаграждение дейността по осигуряването на безплатна предпазна и столова храна за персонала на АЕЦ, за определен срок ,с оглед на което са му предоставени за временно ползване съответните материални активи . Изрично и при позоваване на чл. 123 от КТ , с анекс е уговорено изпълнителят да приеме в своя щат броя работници и служители (персонал),изпълнявали тази дейност при възложителя ,като запази трудовите им правоотношения за срок от две години . Ищцата е от този кръг лица, преназначавана от длъжността „готвач” на длъжността „работник кухня” . Между ищцата В. Т. Й. и ответния работодател са сключени допълнителни споразумения,като във всички е отразена уговорка отношенията им занапред да са при „определен срок”. В споразумение от 06.01.2006г и последващо с дата 05.06.2006г е променено трудовото възнаграждение ,като в същите е възпроизведена уговорката за срок по споразумението №326/12.2004г . Срокът е до „приключване дейността на „Б”по договор №0108/1049/2001г” или „приключване дейността в АЕЦ К. ” , т.е цитиран е обвързващия двете предприятия търговски договор. Правоотношенията по него безспорно са прекратени в края на м. ноември 2007г, ответникът „Б”О. не е бил допуснат да участва в конкурс за сключване на последващ договор по предмета на обслужващата дейност ,поради което и на основание чл. 325 т.4 от КТ последният е прекратил трудовия договор с ищцата Й със заповед №170/28.11.2007г . Като при горните обстоятелства е изключил естеството на отношенията между двете търговски дружества от приложното поле на чл. 123 а от КТ , въззивният съд е дал съответно на закона тълкуване . Нормата на чл. 123а от КТ урежда едно изключение за случаите на отдаване предприятието или на обособена част от него под наем , аренда или концесия ,като правоотношенията между двете дружества по търговския договор №0108/1049 от 03.08.2001г не са от такова правно естество , макар прехвърлянено на дейността да е ограничено по време. Неправилно обаче Софийски окръжен съд е приел, че последиците от сключения търговски договор между двете дружества попадат извън хипотезите на чл. 123 от КТ. За прехвърляне на дейност по смисъла на чл. 123 от КТ се касае във всички случаи , при които стопански субекти запазващи своята идентичност, договарят организирано групиране на ресурси с цел извършване на стопанска дейност, независимо от това дали дейността е основна или спомагателна Съдържанието на това определение ,изведено в Директива №2001/23/ЕО от 21.03.2001г , е вложено от българския законодател в нормата на чл. 123 т.7 от КТ. Правоотношенията с работниците и служителите са били запазени при условията на чл. 123 от КТ и обратния извод е неправилен , но доколкото е достигнал по друг път до констатацията ,че между страните по делото трудовото правоотношение е възникнало, въззивният съд не е опорочил крайната си преценка . От уредбата на института по чл. 123 и сл. от КТ не може да се изведе правило , според което щом прехвърлянето на стопански дейности или обособени части от предприятието на друг работодател е обвързано със срок или не е неотменимо ,то предишният работодател ще приеме работниците си обратно. От сключения в частност през 2001г търговски договор не може да бъде изведено по тълкувателен път и съдържание ,което да ползва защитата на ищцата в тезата , че се касае за наемни или арендни отношения . Не временният или траен характер на прехвърлянето на дейност , а правната природа на договора между стопанските субекти , предопределя запазване на трудовото правоотношение със първоначалния работодател , в изчерпателните хипотези на чл.123а от КТ. Прехвърлянето на дейност , като и останалите случаи на чл. 123 от КТ, поначало е извън специална защита по този текст ,дори самото прехвърляне да е временно по своя характер . Трудовото право поначало допуска безвиновно прекратяване на трудовите договори по икономически причини . Именно за икономическите причини дължи сметка и цитираната от защитата на касаторката европейска директива. Наред с предписанието фактът на прехвърляне на предприятие, стопанската дейност или обособена част ,да не представлява само по себе си основание за уволнения от прехвърлителя или приобретателя в директивата се уточнява, че разпоредбата не засяга уволненията по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила.(виж чл.4.1от Директива №2001/23/ЕО) В конкретния случай запазилите положението си при новия работодател „Б”О. работници нямат правата по чл. 123а ал.4 КТ спрямо предишния си работодател Запазването на трудовото правоотношение не е неотменимо предписано в Кодекса на труда ,нито Директива №2001/23/ЕО от 21.03.2001г на СЕ изисква това . Трудовото право не само допуска икономически причини да обусловят безвиновно прекратяване на едно трудово правоотношение , допуска също така причини от обективен икономически характер да са основание за уговорки във връзка с ограничаване срока на действие на л.т.д между работодателя и работника ,с оглед на което е предвиден случая по чл. 68 ал.1 т.2 от КТ. Този вид срочни трудови договори се сключва до завършване на определена работа. При действащата нормативна уредба след измененията в Кодекса на труда с ДВ бр.25 от 2001г , в съдебната практика нееднакво се решава въпроса за приложното поле на чл. 68 ал.3 от КТ, с оглед регламентацията в кои случаи работодателят може да сключва трудови договори за определен , изрично посочен като дата и период срок по чл. 68 ал.1 т.1 от КТ ,което на свой ред е от решаващо значение с оглед изискванията на чл. 67 ал.3 от КТ . Неправилно е ограниченията по чл. 68 ал.3 КТ или хипотезите по чл. 68ал.4 КТ да насочват към извод ,че при установените в настоящия случай обстоятелства уговорките по допълнителното споразумение между ищцата и „Б”О. не са били по смисъла на чл. 68ал.1 т.2 от КТ ,т.е до завършване на определена работа ,а се касае за уговорка по чл. 68 ал.1 т.1 от КТ при временна работа или краткотрайна дейност. Нормата на чл. 68 ал.3 от КТ има предвид работата или дейността по предмета на конкретното трудово правоотношение,която бива уговаряна като срочна , а не случай, при който се очаква цялата дейност на работодателя в определено направление и във връзка с определен обект, да приключи окончателно като икономическо предприятие . Именно обстоятелства , които стоят извън волята на договарящите срока по личния трудов договор , са обуславяли конкретната работа като подлежаща на завършване , без тя да е по естеството си временна , сезонна или краткотрайна (чл.68ал.3 от КТ ) Като е съобразил това ,настоящият състав на Софийски окръжен съд правилно е приел ,че страните са обвързани със срочен трудов договор по смисъла на чл. 68 ал.1 т.2 от КТ , спрямо който допълнителните изисквания на чл. 67 ал.3 от КТ и съдържащата се в тази норма относителна забрана, не се отнасят . Разгледана по същество , касационната жалба на В. Т. Й. е неоснователна . В случая се касае за преотстъпване на дейност от едно предприятие на друго по чл. 123 т.7 от КТ и това е временно , но извън изрично посочените случаи на наем , аренда или концесия по смисъла на чл. 123а ал.1 от КТ . Щом последващият работодател допълнително е постигнал с работниците по завареното безсрочно трудово правоотношение уговорка за срок „до приключване на дейността „ във връзка с която е приел конкретния работник в своя щат и работата му е свързана с тази дейност , „срочната” уговорката по споразумението е при условията на чл. 68 ал.1 т.2 от КТ , независимо дали е нормата е въобще цитирана в него или цитирането е неточно . Когато обстоятелствата по чл.325 т.4 от КТ настъпят, прекратяването на трудовото правоотношение с работника е законосъобразно. Допълнителните изисквания на чл. 67 ал.3 от КТ и съдържащата се в тази норма относителна забрана, не се отнасят за обстоятелствата по конкретния случай на срочен трудов договор , както правилно е приел Софийски окръжен съд в обжалваното решение . Предвид гореизложеното оплакванията на касаторката за неправилно прилагане на материалния закон са неоснователни във връзка с крайните изводи на съда и въззивното решение следва да бъде потвърдено , макар в същото действително . Без значение за изхода на спора са обсотятелства по предходни вписвания в трудовата книжка , които не са релевантни и нямат отношение към основанието на иска понастоящем . Макар от правна страна неправилно да е прието прекратяване на трудовото правоотношение и възникване на ново с „Б”О. след сключването на търговския договор между двамата работодатели през м. VІІІ на 2001г, т.е незаконосъобразно е изтъкната липса на приемство съгласно чл. 123 от КТ , този извод не е довел до неправилно прилагане на материалния закон при крайната преценка във връзка със закноността на уволнението . Неоснователно е оплакването, че сключените между страните допълнителни споразумения са обсъждани избирателно . Обсъден е факта , че конкретно с ищцата допълнителните споразумения са били сключени повече от едно , но и този въпрос няма отношение към правилността на крайния извод , изведен от анализа на уговорката за срок в последните преди уволнението допълнителни споразумения от 07.12.2004г , 30.01.2006 г и 05.06.2006г. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.     Р Е Ш И :   Потвърждава решение №152 от 25.02.2009г по гр.дело № 1082/2008г. на Софийски окръжен съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: