Р Е Ш Е Н И Е №208 София, 14.04. 2011 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми април през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1804/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 301 ГПК. Образувано е по молба на Р. Г. Н. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на П. окръжен съд от 16.11.1998 г. по гр.д. № 4142/1997 г. С това решение, като е отменено решението на П. окръжен съд, са отхвърлени исковете на Р. Г. Н. против Р. – Пловдив по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Съдът е установил, че Р. Н. е работил като рехабилитатор в ЛФК на поликлиниката при Р. – Пловдив. Той е уволнен дисциплинарно със заповед № 344/13.03.1996 г. поради системна употреба на алкохол и реланиум в работно време и последователна невъзможност за изпълнение на трудовите функции. Съдът е приел, че дисциплинарните нарушения са установени от протоколи, докладни записки и разпит на свидетели. Установено е още, че служителят страда от разстройство на личността от смесен тип, което, обаче не обуславя инвалидност, нито защита по чл. 333 КТ. От съвкпупната преценка на писмените доказателства, становище на Т. и съдебно заключение, съдът е установил, че Н. не страда от психично заболяване по смисъла на Наредба № 5/1987 г., а става реч за дисбаланс, несъразмерно развитие на личността, предимно на характера. Прието е още, че заповедта за уволнение е връчена по време, когато Н. не е ползвал отпуск, като е спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Молителят Р. Г. Н. твърди, че са налице нови обстоятелства, които биха променили резултата по делото, а те са „разликите в цитатите на първоначалната заповед за уволнение и тази внесена след две години” и „невярното съдържание на внесения от вещите лица протокол”. С допълнителна молба, в процедура по чл. 306, ал.1 ГПК е въвел като основание и ново писмено доказателство – амболаторен лист № 001063/15.07.2010 г. Насрещната страна не е отговорила на молбата, нито е изразила становище в хода на съдебното производство. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед изложените отменителни основания, намира следното: Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. Неистинността на документ и неистинност на заключение на вещо лице, може да бъде основание за отмяна, само ако тази неистинност вече е била установена по надлежния ред, а това е влязла в сила присъда или решение по чл. 97, ал. 4 ГПК от 1951 г./отм./, съответно чл. 125, ал. 5 ГПК от 2007 г. Наличието на присъда или решение на граждански съд, са самите основания да се иска отмяна и хипотезата е чл. 303, т. 2, а не чл. 303, т. 1 ГПК. Следователно, инцидентно в производството за отмяна Върховният касационен съд няма правомощия да прецени кое от приложените копия на заповедта за уволнение на Н. е с вярно съдържание, нито дали даденото от трите вещи лица медицинско заключение е истинско. От друга страна, заповедта за уволнение, за която Н. поддържа, че е с вярното съдържание, е била приета и обсъдена по делото. На гърба на документа от работодателя е отразено, че служителят е запознат със заповедта на 12.03.1996 г., но поради възражението му, че ползва отпуск по болест, е уведомен след изтичането му, да се яви да я получи, се съдържа и писменото изявление на Н., че е получил . Има и писмено изявление на Н., че е получил чрез съда на 22.04.1998 г. исканото удостоверение. Тези отбелязвания са преценени от инстанциите по същество при определяне на датата, на която е връчена заповедта за уволнение на Н.. Приложените към настоящата жалба писмени доказателства, имащи според молителя отношения към горното обстоятелство в едната им част са били известни при разглеждане на делото, а друга част са представени като основание на молбата му за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. „а” ГПК от 1951 г. /отм./, разгледана по гр.д. № 211/2009 г. от състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и оставена без уважение. Новопредставеното писмено доказателство – рег. № К7501/12.10.2009 г. не съдържа нови, неизвестни обстоятелства във връзка с момента и условията, при които е връчена заповедта за уволнение на Р. Н.. Документът е писмо от М., Дирекция „Човешки ресурси” до Директора на ОД на М. – Пловдив, с което са изпратени по компетентност две заявления от Р. Н. с искане за предоставяне на заверено копие от заповедта за освобождаването му от М.. В писмото се съдържа и информация, че според информационните фондове на дирекцията, служителят е освободен дисциплинарно от М., считано от 12.03.1996 г. Изводът за датата, на която действително е прекратено трудовото правоотношение с оглед момента на надлежно връчване на заповедта за уволнение, се прави от съда според разпореденото от закона, а не според записаното в самата заповед. Без значение е какво е смятал работодателя и кога копие от заповедта е била пратена в М. „Човешки ресурси”. Правилността на заключението на инстанциите по същество за момента на връчване на заповедта за уволнение не може да се проверява в настоящото производство. Относно твърдението за неистинност на съдебномедицинската експертиза са представени писмени доказателства, които не могат да се обсъждат от настоящия състав с оглед приложението на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Всички те, с изключение на амбулаторен лист № 1063/15.07.2010 г., са били, освен това, представени като нови доказателства по молбата за отмяна, разгледана по гр.д. № 937/2009 г. от състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и е недопустимо да бъдат ценени и като самостоятелни основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК в настоящото производство. Амбулаторният лист е ново доказателство, но няма отношение към обстоятелствата, установени от Пловдивския окръжен съд, мотивирали го да постанови решението по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 23 КТ. М. документ от 15.07.2010 г. установява здравословно състояние на Н. към момент, който е много след този, когато е уволнен дисциплинарно. Писмото от министерството на труда и социалната политика до Н. от 12.10.2010 г. не съдържа нови факти или обстоятелства, а е принципно указание за начина, по който се връчва заповедта за уволнение. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, петчленен състав на гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, подадена от Р. Г. Н. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на П. окръжен съд от 16.11.1998 г. по гр.д. № 4142/1997 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: