Р Е Ш Е Н И Е
№ 265
София, 03.11.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1633 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК.
С решение № 137 от 11.07.2016 г. по гр.д. № 271/2016 г. на Шуменски окръжен съд е потвърдено решение № 72 от 25.04.2016 г. по гр.д. № 567/2014 г. на Великопреславски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 1, ал.1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), предявен от Х. Х. А. от [населено място], област Шумен против Н... (НОИ) – ТП [населено място] за признаване на установено, че ищецът е полагал труд за периода от 1956 г. до 1959 г. в АПК „В.” – В..
С молба вх. № 1127 от 15.03.2017 година, подадена от Х. Х. А. от [населено място], [община], област Шумен се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 137 от 08.06.2016 г. по гр.д. № 271/2016 г. на Шуменски окръжен съд и потвърденото с него решение № 72 от 25.05.2016 г. по гр.д. № 567/2014 г. на районен съд [населено място]. Поддържа се, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които молителят не е могъл да представи своевременно – удостоверение от 05.03.2015 г., издадено от председателя на ликвидационния съвет [населено място] М.; удостоверение от 09.04.2015 г., издадено от председателя на ликвидационния съвет [населено място] Л.; удостоверение от 20.09.2004 г., издадено от кмета на [община] Р. С.; удостоверение от 16.09.2003 г., издадено от кмета на [община]; удостоверение от 04.11.2003 г., издадено от Кметство [населено място] и инвентарен опис № 2 на Трудово-кооперативно земеделско стопанство „Н. Й. В.”, [населено място], Шуменски окръг. Твърди се, че тези доказателства са били иззети от молителя преди провеждане на съдебното заседание по гр.д. № 567/2014 г., на което е следвало да бъдат представени, в подкрепа на което са приложени протокол за претърсване и изземване на документи от дома на молителя от 18.03.2016 г. и разпореждане № 261 от 14.03.2016 г., с който е дадено разрешение за извършване на това процесуално действие по реда на чл. 161, ал.1 НПК.
Ответникът по молбата за отмяна Т... на НОИ, [населено място] взема становище за неоснователност на молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.
В атакуваните съдебни решения е прието, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал.1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред е допустим. Този извод е формиран въз основа на представено от ТП на НОИ, [населено място] удостоверение № ОА-В-1092-ОА-И-870 от 09.05.2014 г., съгласно което на осигурителния институт не са предадени документи, съдържащи данни за трудовия стаж на ищеца за периода 1956 – 1959 г. Прието е, че искът за признаване на установено, че ищецът е полагал труд за периода от 1956 г. до 1959 г. в АПК „В.” – В. е неоснователен, тъй като по делото не са представени писмени доказателства от кръга на посочените в чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР, установяващи вероятността на положен от ищеца трудов стаж като овчар при ТКЗС за исковия период, нито трудовият стаж е установен със свидетелски показания от лица, които съгласно чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР притежават писмени доказателства, че са работили през същия период в ТКЗС [населено място].
Представените към молбата за отмяна писмени доказателства нямат отношение към решаващите изводи на съда за неоснователност на иска – нямат характер на доказателства от кръга на посочените в чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР, т.е. доказателства, установяващи вероятност на положен трудов стаж от ищеца в периода от 1956 г. до 1959 г. в ТКЗС [населено място], каквито документи са трудовия договор, допълнително споразумение, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или придобит трудов стаж и професионален опит, трудова книжка, уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ за сключен трудов договор, осигурителна книжка, решение на компетентен орган за изплащане на дължимо възнаграждение и други подобни документи, изходящи от работодателя или обективиращи негови изявления пред друг орган. Приложените към молбата за отмяна удостоверения, издадени от председателя на ликвидационния съвет [населено място] и от кмета на [община] удостоверяват, че ТКЗС „В.” е прекратено през 1965 г. с правоприемник ТКЗС [населено място], Шуменска област, както и че документацията, съдържаща ведомости за заплати и пенсионни вноски за периода от 1956 г. до 1965 г. са изгубени и унищожени. Тези документи, съгласно чл. 5, ал.1 ЗУТОССР имат отношение към допустимостта на иска за установяване на трудов стаж по съдебен ред, но не и за неговата основателност. Няма отношение към основателността на иска и приложеният към молбата инвентарен опис № 2 на Трудово-кооперативно земеделско стопанство „Н. Й. В.”, [населено място], Шуменски окръг, съставен на 30.08.1968 г., съдържащ данни за материалните активи на ТКЗС, както и за водената документация, без да отразява каквито и да е сведения за персоналния състав на член кооператорите и лицата, работили по трудов договор.
Предвид изложеното, молбата за отмяна на влезлите в сила решения е неоснователна. Представените писмени доказателства, имащи отношение към допустимостта на исковата претенция, не са от съществено значение за делото, тъй като не са относими към изводите на съда по съществото на спорното право.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение молба вх. вх. № 1127 от 15.03.2017 година, подадена от Х. Х. А. от [населено място], [община] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влезлите в сила решение № 72 от 25.04.2016 г. по гр.д. № 567/2014 г. на Великопреславски районен съд и потвърждаващото го решение № 137 от 11.07.2016 г. по гр.д. № 271/2016 г. на Шуменски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |