10 Р Е Ш Е Н И Е № 275 Гр. София, 06 февруари 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП И. ЧОБАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1008/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура - гр.Благоевград срещу въззивно решение № 3625 от 07.07.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 172/2016 г., по описа на Окръжен съд - Благоевград. В протеста се оспорва извода на въззивния съд, че наказателното производство спрямо подсъдимия е проведено в нарушение на забраната “не бис ин идем” и съображенията, на които е основан, че проведеното спрямо подсъдимия административно наказателно производство, по реда на чл.218б от НК за престъпление по чл.194, ал.3 от НК, приключило с издаване на Наказателно постановление № 501/23.11.2012 г. от началника на I РУ на МВР- Благоевград, с което на Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. касае същото деяние, за което е образувано наказателното производство, по съображения за липса на пълна идентичност на вещите, предмет на кражбата и предвид обстоятелството, че обвинението по настоящото дело е за продължавано престъпление с две пострадали лица. Счита се, че с прекратяването на наказателното производство на посоченото основание, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.107, ал.5 от НПК и нарушение на материалния закон като неправилно е приложил чл.4 от Протокол №7, към ЕКЗПЧОС. Въведената в цитирания протокол и ТР № 3/2016 г. на ОСНК на ВКС забрана за двойно наказателно преследване се сочи, че изисква наличие на идентични или “ значително същите” факти, на които да е основано второто обвинение, каквито по конкретното дело не са установени, за да е изпълнен критерият “ идем” относно преценката за повторно преследване. В тази връзка се акцентира върху предмета на влязлото в сила наказателно постановление, който обхваща само вещи, собственост на Г. С. и не касае вещите, отнети от Б. Н./ вероятно прокурорът има предвид пострадалия Б. Г. /, независимо че двете кражби са квалифицирани от прокуратурата като едно продължавано престъпление, извършено при условията на квалифициращи елементи, установени на базата на допълнителни и различни факти. В протеста се посочва, че наличието на сходни факти в двете производства теоретично би могло да се обсъжда само по отношение на кражбата от пострадалия С., но описаното в обвинителния акт деяние включва допълнителни вещи, които не са включени в административно наказателното производство, а кражбата на вещи от Б. Г. не е предмет на наказателното постановление и подсъдимият не е наказан за извършването и. Обстоятелството, че една от отнетите от Г. вещи неправилно е била включена в наказателното постановление като предмет на кражба от С., според прокуратурата не води до извод за наличие на сходство във фактите по кражбата от Г., тъй като се касае за различно по вид и характер посегателство, което изключва забраната за двойно наказване и няма процесуална пречка производството спрямо подсъдимия да продължи и да приключи с присъда. По изложените съображения се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Пред ВКС прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста съобразно изложените в същия касационни основания и във връзка с изложените към тях доводи, като го намира за основателен и моли да бъде уважен. Счита, че въззивният съд е приложил неправилно принципа за забрана за повторно наказване на подсъдимия, като не е отчел, че част от вещите по първото обвинение и цялото второ не са били предмет на административно наказателното производство и не са включени в наказателното постановление. Акцентира на факта, че в обвинителния акт са включени квалифициращи признаци като съучастие, използване на МПС, повреждане на преграда, както и повторност и немаловажен случай, които са определящи за престъплението по чл.195 от НК. По изложените съображения моли за отмяна на въззивното решение в цялост и за връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият А. Т. не се явява в съдебно заседание пред ВКС. Представлява се от адв. А., негов упълномощен защитник, който моли да се остави въззивното решение в сила, а протеста - без уважение. Счита, че в протеста не са намерили отражение обстоятелствата, на които прокурорът от ВКП се позовава, а именно - разминаване на предмета на престъплението, характера му на продължавано престъпление и липсата на пълна идентичност между описаното в обвинителния акт деяние и това, което е било предмет на наказателното постановление. Намира, че е налице пълна идентичност между деянието, за което административният орган е наказал подсъдимия и това, което е предмет на наказателното обвинение, тъй като двете производства обхващат само вещи, които са били намерени в автомобила, управляван от подсъдимия и не касаят други движими вещи извън тях. Счита за процесуално недопустимо искането в протеста за разделяне на продължаваното престъпление и наказателното производство да продължи само за едно от деянията, предвид характеристиките и особеностите на този вид престъпления, които се наказват по определен ред като единни деяния. Посочва, че иззетите от автомобила вещи са били предмет на обвинение, повдигнато при условията на съизвършителство с друго лице, за което производството е приключило със споразумение в същия обем и вид като обвинението, за което подзащитният му е предаден на съд и по делото не са установени други вещи, извън включените в това обвинение, които да са били отнети от техните собственици. По изложените съображения моли да се остави в сила решението на Окръжен съд-Благоевград. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите, наведени в касационния протест и становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: Настоящото касационно производство се провежда след като с Решение на ВКС, I НО, № 90 от 27.03.2015 г. по н.д. № 60/2015 г., по реда на възобновяването е отменено въззивно решение № 3309/29.07.2014 г., постановено по в.н.ч.д. № 179/2014 г., по описа на ОС-Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на окръжния съд от стадия на съдебното заседание. С цитираното решение по възобновеното дело на ОС-Благоевград е било потвърдено изцяло протоколното определение на Районен съд-Благоевград, № 3066/24.02.2014 г., постановено по н.о.х.д. № 78/2014 г., по описа на същия съд, с което е било прекратено наказателното производство, водено срещу подсъдимия А. Т. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3,4 и 7, вр. чл.194,ал1, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради нарушение на принципа “не бис ин идем”. След възобновяването на въззивното производство е било образувано в.н.ч.д. № 119/2015 г., по описа на Окръжен съд – Благоевград, което е приключило с решение № 2504/10.06.2015 г., с което е отменено протоколното определение на Районен съд-Благоевград № 3066/24.02.2014 г. по н.о.х.д. № 78/2014 г. за прекратяване на наказателното производство и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първия съд. При новото разглеждане на делото е постановена присъда № 2156 от 16.03.2016 г., по н.о.х.д. № 1103/2015 г., по описа на Районен съд-Благоевград, НО, 6 състав, с която подсъдимият А. Ш. Т. е признат за виновен относно това, че на 08.11.2012 г. , за времето от 11.00 до около 13.00 часа от къщи, находящи се в землищата на [населено място] и [населено място], [община], като съизвършител в съучастие със С. Б. С., при условията на продължавано престъпление чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на моторно превозно средство, лек автомобил марка “ В. К.” с ДК [рег.номер на МПС] е отнел чужди движими вещи на обща стойност 201,90 лв. от владението на различни граждани, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно, както следва: - На 08.11.2012 г. в махала “Ц.” на [населено място], [община] отнел следните чужди движими вещи: гюм за мляко, алуминиева манерка от 1 литър, три броя медни котли за вода от 20 литра, 15 метра електрически проводник, алуминиева джанта от 13 цола за лек автомобил марка “О. К.”, 10 метра гумиран кабел за електрожен, кабел за телефон 50 метра, печка тип "банско чудо”, на обща стойност 161,70 лв. от владението на Г. С. С. - На 08.11.2012 г. в махала “М.” на [населено място], [община] отнел следните чужди движими вещи: 2 броя метални ламарини с размери 200/100 см., 2 броя метални тръби с дължина 120 см. и един конски хамут, на обща стойност 40.20 лв. от владението на Б. Г. Г., поради което и на осн. чл.195, ал.1, т.3,4 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, което да се изтърпи при първоначален “ строг” режим в затвор. На осн. чл.189, ал.3 от НК в тежест на подсъдимия Т. са възложени разноските по делото в размер на 60.00 лв. и държавната такса в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист. С въззивно решение № 3625/07.07.2016 г., постановено по в.н.о.х.д.№ 172/2016 г. , по описа на Окръжен съд-Благоевград е отменена присъда № 2156/16.03.2016 г. на Районен съд-Благоевград и наказателното производство спрямо подсъдимия Т. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3,4 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК е прекратено, тъй като е проведено в нарушение на принципа „ не бис ин идем”. Решението е подписано с особено мнение от председателят на съдебния състав в частта относно прекратяването на наказателното производство по отношение на деянието, извършено спрямо пострадалия Б. Г. и за отнетите от него вещи, по съображения, че в тази част на обвинението въззивният съд е дължал произнасяне по същество, тъй като това деяние не е било предмет на административно - наказателното производство. Това въззивно решение е предмет на настоящата касационна проверка. Касационният протест е подаден в законовия срок и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледан по същество се явява частично основателен. Независимо от изложеното в протеста за идентичност на част от вещите, предмет на кражбата от Г. С. решението на въззивния съд се атакува изцяло, като е направено искане за пълната му отмяна и връщане на делото за ново разглеждане в цялост, поради което касационната инстанция дължи произнасяне по правилността на въззивното решение в частта за двете деяния, елемент от продължаваното престъпление – противозаконно отнемане на движими вещи от пострадалите С. и Г.. С атакуваното въззивно решение наказателното производство по делото е прекратено поради нарушаване на забраната, въведена в чл.4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС и задължителното тълкуване, дадено с ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС за дублиране на наказателни процедури спрямо едно лице за едно и също деяние. Въззивният съд е подложил на анализ фактическите обстоятелства, предмет на водените срещу подсъдимия Т. административно наказателно и наказателно производства, като за целта е съпоставил съдържанието на обвинителния акт по настоящото дело и наказателното постановление, издадено по реда на чл.218б от НК, за което правилно е отчел, че към датата на образуване на наказателното производство вече е било влязло в сила. От материалите по делото се установява, че наказателното постановление е издадено на 23.11.2012 г., въз основа на акт за установяване на административно нарушение от 09.11.2012 г. от Началника на първо РУ-Благоевград срещу А. Т., на осн.чл.218б от НК за извършено от него престъпление по чл.194, ал.3 от НК и касае кражба от подсъдимия Т., извършена на 08.11.2012 г. около 12.00 часа от къща в [населено място], [община] на чужди движими вещи от владението на Г. С., както следва : 3 броя метални винкели, метална тръба 1.5м, метален съд за мляко / алуминиева манерка, телефонен кабел, гумиран кабел алуминиева джанта за автомобил, едножилен кабел 2 м., хомот за кон, меден казан 10 л. Със същото постановление на Т. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. Досъдебното производство по делото е образувано с постановление на прокурор при районна прокуратура-Благоевград от 09.01.2013 г. срещу подсъдимия А. Ш. Т. и С. Б. С. относно това, че за времето от 08-09.11.2012 г. в [населено място], [община] в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи от владението на Г. С. и Б. Г. без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят. В материалите от досъдебното производство се съдържа копие от акта за установяване на административно нарушение от 09.11.2012 г., въз основа на който е издадено наказателното постановление. Досъдебното производство е приключило с внесен обвинителен акт срещу Т. и С. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3,4 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е посочено, че е извършено на 08.11.2012 г. в [населено място] и в [населено място] и има за предмет същите движими вещи, собственост на Г. С., както и други вещи, собственост на Б. Г.. По отношение на С. С. наказателното производство е приключило със споразумение. С въззивното решение е прекратено наказателното производство по делото и е отменена присъдата на първата инстанция, по съображения, че с образуването на наказателно производство спрямо подсъдимия Т. е нарушена забраната за дублиране на наказателни процедури и като компенсация за допуснатото нарушение на провото му на справедлив съдебен процес. Въззивният съд е изградил извода си относно преценката за наличие на понятието „ идем”, при съобразяване със задължителното тълкуване, дадено в ТР №3/2015 г. на ОСНК на ВКС , че за да е налице идентичност на деянията същите следва да произтичат от идентични факти или от такива, които са „ значително същите.” Тъждеството на инкриминираното с обвинителния акт деяние, извършено спрямо Г. С. и нарушението, предмет на наказателното постановление е правилно установено от въззивната инстанция на базата на съпоставка между датата и мястото на извършване на кражбата – от къща, находяща се в [населено място], [община], собственост на Г. С. и по отношение на идентични вещи, собственост на С.. Извършената съпоставка на фактическите данни от наказателното постановление и обвинителния акт по делото правилно е наложила извода на въззивния съд, че в частта относно кражбата на вещи от владението на Г. С. същите се припокриват /с незначителни отклонения в описанието на част от вещите, като в обвинителния акт са включени допълнително печка “ банско чудо” и два броя ламарини, които не са били предмет на уреждане с постановлението /. Фактите относно времето и мястото на извършване на посегателството също са отчетени като идентични, което е дало основание на въззивния съд да приеме, че за това деяние воденото наказателно производство се явява “повторно” по смисъла на чл.4, Протокол № 7 от ЕКЗОПЧС и за компенсиране на подсъдимия, в съответствие с предписанията с ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС постановената по него присъда следва да бъде отменена и наказателното производство спрямо подсъдимия, да се прекрати, по реда на чл.26, ал.1, т.6 т НПК. В тази връзка обосновано е прието, че двете процедури се дублират в техния предмет, като установеното несъществено различие в броя на вещите не е пречка за оценката на деятелността на подсъдимия като идентична по смисъла на чл.4 от Протокол № 7, доколкото в практиката на ЕСПЧ, /делата С. Золотухин срещу Русия, Ц. Цонев срещу България и др. /, обобщена и възприета като тълкуване и в ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС е прието за достатъчно фактите в отделните производства да са със сходен характер, като не се изисква пълната им идентичност, при положение, че е налице функционална връзка в поведението на дееца, което е било предмет на новообразуваното и окончателно приключилото производства. Изложените от въззивния съд аргументи в подкрепа на тезата за нарушаване на забраната за двойно наказателно преследване касаят преимуществено идентичността на деянието от гледна точка на критерия “идем”, като е прието, че останалите елементи за вида на процедурата и характера на наложената санкция не са спорни и покриват признаците на забраната за дублиране на наказателни процедури. Декларативното позоваване на ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, без да се изследват посочените в същото предпоставки за нарушаване на забраната за повторно наказателно преследване по правило не е достатъчно, като е необходимо съдът да извърши пълен анализ и съпоставка на двете процедури, съобразно въведените в практиката на ЕСПЧ критерии „Енгел” за това дали едно производство е с наказателен характер и на тази база да даде отговор на въпроса нарушена ли е забраната „ не бис ин идем” с образуването на наказателното производство като второ по ред със същия предмет, след като е установил, че административно-наказателното производство е приключило с влязъл в сила акт. Посочените критерии, известни още като тест „Енгел” включват изследване на следните три компонента, за да се прецени дали едно производство е наказателно по смисъла на чл.6, пар.1 от ЕКЗОПЧС и чл.4, Протокол № 7 от същата конвенция: квалификация на деянието по националното право, характер и естество на нарушението и вид и тежест на предвиденото наказание, като е достатъчно само един от признаците да е налице, като вторият и третият критерий се разглеждат алтернативно, но е допустима и кумулативната им преценка ако отделното им обсъждане не води до еднозначен отговор. В настоящият случай административно наказателното производство е образувано за деяние, което по националното право е квалифицирано като престъпление / чл.194, ал.3 от НК / и систематичното му място е в НК на РБ. По силата на разпоредбата на чл.218б, ал.1 от НК и при наличието на предвидените в същия текст предпоставки деянията по чл.194, ал.3 от НК се наказват по административен ред, като деецът се освобождава от наказателна отговорност за тяхното извършване, като характерът на производството, в което се реализира отговорността за извършването им / административно/ не променя същността на деянията и факта, че се касае за наказателно обвинение с всички характерни признаци – насоченост на правната норма към неограничен кръг от адресати и санкция, която подлежи на вписване в регистрите за съдимост / освобождаването от наказателна отговорност препятства повторното приложение на института за определен срок /. Правилната преценка на съда за дублиране на производството в частта относно кражбата на вещи от С. не може да бъде съотнесена и към второто деяние, предмет на обвинителния акт – противозаконното отнемане на движими вещи от владението на Б. Г., по отношение на което липсва тъждество. Предмет на това обвинение е деяние, извършено в друго населено място - къща, находяща се в [населено място] и по отношение на други вещи, които са собственост на друго лице, Б. Г.. Приключилото административно наказателно производство не обхваща в предмета си факти, идентични с фактите по наказателното производство за това деяние, поради което не може да се приеме, че е налице дублиране на процедури. Обстоятелството, че една от вещите, която е била отнета при кражбата от Г., “конски хамут”, фигурира в наказателното постановление като собственост на С., не променя този извод, тъй като в първото производство не се съдържат съществените елементи, които характеризират деянието от фактическа страна – време и място на извършването му и лицето, от чието владение е извършено противозаконното отнемане на движимите вещи, които за пръв път са включени в обвинението по наказателното дело. Въззивният съд е основал извода си за тъждеството на второто деяние на посочената в обвинителния акт правна квалификация, в частност на обстоятелството, че се касае за продължавано престъпление, без да се съобрази със задължителните указания от тълкувателното решение и практиката на ЕСПЧ, че за преценката налице ли е критерия “идем” правната квалификация на деянието е абсолютно ирелевантна. Без значение за идентичността на фактическото поведение на преследваното лице са и конкретните защитени обществени отношения – б.”ж” на ТР № 3/2015 г. Продължаваното престъпление се състои от отделни деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на престъпления, при наличието на изискуемата от закона времева и функционална връзка между тях. В този смисъл всяко от деянията, елемент от продължаваното престъпление съдържа конкретно фактическо поведение на дееца, което за целите на установяване на критерия “ идем” следва да бъде преценявано самостойно. В настоящият случай съпоставката на фактите по делото и тези, предмет на административно наказателното производство не разкриват идентичност или сходство, поради което не може да се приеме, че наказателното производство в тази му част се дублира с приключилата първа процедура, следователно с наказателното преследване на подсъдимия за това деяние не се нарушава забраната за двойно наказателно преследване и не е налице процесуална пречка за продължаване на производството по отношение на кражбата на вещи от владението на Б. Г.. Възражението на защитата на подсъдимия, че е процесуално недопустимо продължаваното престъпление да бъде разделено е неоснователно. Включените в състава му отделни деяния осъществяват самостоятелно състав на едно и също престъпление, поради което няма пречка производството да продължи само за второто деяние, с пострадал Б. Г.. Изложените съображения налагат извода, че наказателното производство спрямо подсъдимия Т. е водено в нарушение на забраната на принципа “ не бис ин идем” само в частта за кражбата от Г. С., докато в останалата част за кражбата на вещи от Б. Г. не е налице процесуална пречка за неговото разглеждане. Това налага въззивното решение да бъде отменено в частта, с която е отменена присъдата на районния съд за противозаконното отнемане на вещи от Б. Г. и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част от друг въззивен състав. В останалата част относно отмяната на присъдата за кражбата на вещи от Г. С. и прекратяването на наказателното производство, с оглед констатираното нарушение на чл.4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС от първия съд, решението следва да бъде оставено в сила. В конкретния случай прекратяването на наказателното производство в частта за деянието с предмет кражба на вещи от владението на С. не променя характера на производството в останалата част, тъй като деянието с предмет кражба на вещи от владението на Б. Г., независимо от стойността на предмета на престъплението не попада в хипотезата на чл.218 б от НК, тъй като видно от материалите по делото подсъдимият Т. е осъждан за същото престъпление / по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, с присъда по н.о.х.д. № 1921/2006 г., в сила от 24.01.2007 г. /, което се явява пречка за квалифицирането му по чл.194, ал.3 от НК и за освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност за извършването му. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1,т.1 и т.4, вр. ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 3625 от 07.07.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 172/2016 г., по описа на Окръжен съд – Благоевград в частта , с която е отменена присъда № 2156 от 16.03.2016 г., по н.о.х.д. № 1103/2015 г., по описа на Районен съд-Благоевград, НО, 6 състав, с която подсъдимият Т. е признат за виновен по предявеното му обвинение по чл.195, ал.1, т.3,4 и 7 от НК за противозаконно отнемане на чужди движими вещи, два броя метални ламарини с размери 200/100 см., два броя метални тръби с дължина 120 см., два метални Т-образни винкели с дължина 120 см., на обща стойност 40.20 лв. от владението на Б. Г. Г. и наказателното производство е прекратено и връща делото в тази му част за ново разглеждане на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не може да се обжалва . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.