Р Е Ш Е Н И Е № 421 гр. София, 28.11.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Биляна Чочева при участието на секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1319/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба от Изпълнителна агенция „В.”, [населено място], против гражданската част от решение № 12 от 04.06.2014 г. по нохд № 11/2014 г. на Военно-апелативния съд. В жалбата се сочи, че решението е необосновано, кредитирани са непроверени доказателства и не са изследвани редица важни за основателността на предявения от жалбоподателя граждански иск. Отправя се искане за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на претендираното от касатора обезщетение. Подсъдимият и защитникът оспорват основателността на жалбата. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното: Военно-окръжната прокуратура повдигнала обвинение срещу Д. Н. И. за това, че през периода от 17.10.2008 год. до 13.03.2009 год. в [населено място], в качеството на длъжностно лице – директор на Териториална дирекция – В. към И. а.„С. д. на М. на о.”/ИА „СД на МО”/, по време на службата си, при условията на продължавано престъпление, не положил достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното му имущество във връзка с т ри сключени договора за извършване на Р – СМР /строително-ремонтни работи/ на ведомствени жилища и от това са последвали значителни щети за ИА „СД на МО”, изразяващи се в заплащане на отчетени, но неизпълнени дейности на стойност 60 336,74 лева с ДДС – престъпление по чл.219, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК. Варненският военен съд образувал нохд № 39/2013 г., в производството по което бил приет предявеният от пълномощника на изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция „В. к. и в.-п. д.”, като правоприемник на ИА”СД на МО”, граждански иск за сумата 60 336,74 лева, представляваща причинените на агенцията имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.219, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Варненският военен съд с присъда № 39 от 09.01.2014 г. по нохд № 39/2013 г. признал подсъдимия за невинен и го оправдал изцяло по повдигнатото обвинение, като отхвърлил и предявения граждански иск. Военно-апелативният съд, сезиран единствено с жалба от гражданския ищец, с решение № 12 от 04.06.2014 г. по нохд № 11/2014 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен съд е неоснователна. Гражданският иск в наказателния процес има подчинена роля по отношение на обвинението и следва неговата съдба. Гражданският ищец като страна в съдебната фаза на процеса осъществява само допълнителна функция по предявяване и обосноваване на своята претенция¹. Макар да е еднопосочна с обвинението, тази функция не е тъждествена с него. Гражданският ищец може да атакува актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси, но не и да обжалва оправдателна присъда. Настоящият съдебен състав намира, че правото на жалба срещу оправдателна присъда принадлежи на страната, която повдига и поддържа обвинението, т.е. на прокурора и частния обвинител. Ето защо доводите на касатора срещу оправдаването на подсъдимия са недопустими и не могат да бъдат обсъждани в рамките на касационна проверка, инициирана единствено от гражданския ищец. Процесуално незащитимо е и искането за уважаване на гражданските искове от касационната инстанция. Оправдателната присъда в казуса напълно изчерпва основанията на гражданската претенция. Съдът, по силата на чл.307 от НК е длъжен да се произнесе по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, но само ако са налице основания за гражданска отговорност по чл.45 от ЗЗД – да са налице вреди в резултат на виновно и противоправно поведение. В настоящия случай не е установено противоправно поведение на подсъдимия, поради което отпада и деликтната му отговорност. П. С.,Гражданският иск в наказателния процес, С.2012, с.143 Водим от горното и на основание чл.354, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 от 04.06.2014 г. по нохд № 11/2014 г. на Военно-апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.