Р Е Ш Е Н И Е № 54 С. 13.07.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май, две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3536/2016 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по по касационна жалба на Д. В. А., М., чрез процесуалния му представител адвокат М. Ч., срещу въззивно решение № 60 от 04.05.2016г., по в.гр.д. № 44/2016г. по описа на Окръжен съд - Кърджали. С определение № 55/14.02.2017г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 08.04.2016г., постановено по в.гр.д. № 44/2016г. по описа на Окръжен съд –Кърджали поради евентуална недопустимост на решението, с оглед преценката обжалван ли е определеният от първата съдебна инстанция способ за извършване на делбата. В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на въззивното решение. Сочат се допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касация по чл.281,т.3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба С. А., чрез процесуалния си представител адвокат Д. Г. счита, че не са налице основанията за допусне на касационно обжалване и претендира разноски. Върховният касационен съд, състав ІІ г.о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 170/2015г. по гр.д.№369/2014г. на Районен съд – Момчилград в частта, с която е отхвърлена възлагателна претенция по чл.349,ал.2 ГПК на съделителката С. А. за поставяне в дял на едноетажна жилищна сграда с площ 73 кв.м. и масивна второстепенна сграда от 12 кв.м., построении в УПИ ІV с пл.№ 308, кв.9 по ПУП на М.. Постановено е друго, с което на основание чл.349,ал.2 ГПК в дял на С. А. е поставен имот – едноетажна жилищна сграда с площ 73 кв.м. и второстепенна массивна сграда от 12 кв.м., построени в УПИ ІV, пл.№ 308, кв.9 по ПУП на М..С решение № 63 от 03.06.20105 г. по гр.д. № 396/2014 г. на Районен съд – Момчилград, при равни квоти между С. А. и Д. В. А., до делба са допуснати - УПИ IV, пл. № 309 в кв. 9 по действащия ПУП на [населено място], ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда, второстепенна сграда, представляваща баня - тоалетна, лятна кухня, гараж и масивна второстепенна сграда – склад. Във фазата по извършване на делбата първоинстанционният съд е отхвърлил заявените от всеки от двамата съделители искания по чл. 349, ал. 2 ГПК и е постановил извършването на делбата да стане чрез изнасяне на имотите на публична продан. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е обжалвано от С. А. само в частта, с която е отхвърлено искането и по чл.349,ал.2 ГПК и на публична продан е изнесена жилищната сграда в процесния УПИ. Отменил е в обжалваната част първоинстанционното решение и е постановил друго, с което в дял на С. А. е поставена едноетажната жилищна сграда, ведно с обслужващото сервизно помещение - баня-тоалетна. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта по отхвърленото искане на Д. В. А. за възлагане на имота по чл.349, ал. 2 ГПК и в частта, с която са изнесени на публична продан УПИ ІV и останалите постройки в него. Изложил е мотиви за основателност на искането на С. А. по чл. 349, ал. 2 ГПК за поставяне в дял на едноетажната жилищна сграда. Приел е, че съсобствеността между съделителите е възникнала по наследствено правоприемство от починалия баща на страните, С. А. е живяла в имота при откриване на наследството и не притежава друго жилище. Въззивното решение е недопустимо. То е постановено по недопустима въззивна жалба. Това е така, защото въззивният съд не е определил правилно предмета на спора с оглед постановеното от първата въззивна инстанция решение, респ. не е съобразил в кои части първото е влязло в сила. Той е приел, че е сезиран с въззивна жалба против първоинстанционното решение по отношение способа за извършване на делбата, но в частта, с която е отхвърлена възлагателната претенция на ищцата по чл.349,ал.2 ГПК и е изнесен на публична продан част от делбения имот - едноетажна жилищна сграда, с площ 73 кв.м., ведно с масивна второстепенна сграда – баня, тоалетна, с площ 12 кв.м., която обслужва жилищната сграда и няма самостоятелно функционално съществуване, построени в УПИ ІV, тъй като с първоинстанционното решение тази претенция била отхвърлена. Ликвидирането на една имуществена общност във втората фаза на делбеното производство се извършва въз основа на влязло в сила решение по допускане на делбата. В случая предмет на влязлото в сила решение по допускане на делбата и на първоинстанционното решение по извършването и е застроен недвижим имот - УПИ ІV, пл.№308, с площ 768 кв.м., ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда с площ 73 кв.м., ведно с масивна второстепенна сграда – баня, тоалетна, с площ 12 кв.м. и гараж. С решението по извършването и първоинстанционният съд е изнесъл целия имот на публична продан като неподеляем и се е произнесъл с отделен диспозитив по претенцията на С. А. за поставяне в неин дял по реда на чл.349,ал.2 ГПК само на едноетажната жилищна сграда с площ 78 кв.м. Уредените в закона способи за ликвидиране на съсобствеността се прилагат в зависимост от вида /естеството/ на имотите, които се делят, като това се установява с решението, с което делбата е допусната. В случая предмет на влязлото в сила решение за допускане е жилищна сграда с прилежащото дворно място и допълващо застрояване, обслужващи основната сграда. Изрично формулираното искане на А. е било за възлагане по реда на чл.349,ал.2 ГПК само на тази част /жилищна сграда/ от делбения имот, който е застроено дворно място. Така поддържано, това искане има за предмет само жилищен обект, отделно от дворното място и допълващото застрояване. То представлява искане за частично възлагане на неподеляемия имот, което е недопустимо. При ликвидиране на съсобствеността не би могло само жилищната сграда да се постави в дял на един съделител по реда на чл.349,ал.2 ГПК отделно от дворното място, което пък да бъде изнесено на публична продан, както всъщност е приел въззивният съд. Като е счел, че редовно е сезиран с въззивна жалба относно начина на извършване на делбата, която жалба обаче няма за предмет този способ за извършване на делбата на неподеляемия делбен имот – застроено дворно място с жилищна сграда и допълващо застрояване, въззивният съд е приел за разглеждане недопустима въззивна жалба. Оттук и решението му е недопустимо, тъй като не е имал правомощие да разгледа по същество такава претенция. Ето защо въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено като се обяви за влязло в сила решението на първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касатора следва да се присъдят направените разноски в размер на 1470 лева, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и доказателства. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 60 от 04.05.2016г., по в.гр.д. № 44/2016г. по описа на Окръжен съд - Кърджали. Обявява за влязло в законна сила решение № 170/2015г. по гр.д.№369/2014г. на Районен съд – Момчилград. Осъжда С. А.,гр.М., непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка В. Е. Ч., да заплати на Д. В. А., [населено място], разноски за касационната инстанция в размер на 1470 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: