Р Е Ш Е Н И Е № 218 гр.София , 20 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Антони Лаков след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 482/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от поверениците на гражданския ищец М. Д. П.-адв. М. и адв.Ш., срещу решение №818 от 19.12.2014 г., постановено по внохд №322/2014 г.по описа на Апелативен съд-Пловдив, на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон се свързва с гражданско-осъдителната част на въззивното решение, като се твърди, че присъденото на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди е в несправедлив размер,тъй като е занижено. Посочва се, че съдът не е взел предвид действителното съдържание на претърпените от майката на починалия морални вреди,чиито обхват е много по-широк от очертания от въззивната инстанция. Акцентира се на това, че въпреки подадената от гражданския ищец жалба до полицията срещу пострадалия приживе, отношенията между тях не са били отчуждени, нито пък могат да се отразят на майчината обич, изпитвана от М. П. към сина й. Моли се да бъде изменено въззивното решение,като се увеличи присъденото обезщетение на гражданския ищец до пълният му предявен размер. Жалбоподателят граждански ищец М. П., редовно призована, не се явява пред касационната инстанция, поради което не взема становище. Не се явяват и поверениците й, редовно призовани. От същите е постъпило писмено становище /озаглавено молба/, в което заявяват , че поддържат подадената жалба и молят да бъде постановен съдебен акт,с който да се измени обжалваното решение, като се увеличи размера на присъденото обезщетение до пълния претендиран такъв. Подсъдимият К. Д. К. и защитника му адв.Г. , редовно призовани не се явяват. В постъпилото писмено становище от адв.Г. се застъпва тезата за неоснователност на касационната жалба, тъй като присъденото от въззивната инстанция обезщетение за неимуществени вреди е справедливо и съобразено с данните за съществувалите крайно влошени отношения между майката М. П. и покойния й син М. П.. Моли се да бъде потвърдено решението на апелативния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните, постъпило в писмен вид и това на представителя на ВКП и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №34 от 27.06.2014 г., постановена по нохд №321/2014 год., Хасковски окръжен съд е признал подсъдимия К. Д. К. за виновен в това, че на 28.03.2012 г. в [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност,нарушил чл.2 ,чл.3,чл.4 т.1 и т.6, чл.5, чл.9 т.2 от Наредба №25 от 04.11.1999 г.за оказване на спешна медицинска помощ и чл.12 ал.1 т.1 и т.7 от Правилника за устройство и дейността на ЦСМП и причинил по непредпазливост смъртта на М. П. П., поради което и на основание чл.123 ал.1 във вр.с чл.58а ал.4 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. С присъдата подсъдимият К. К. е осъден да заплати на М. Д. П. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3000 лв.,като иска е отхвърлен до пълният му предявен размер от 200 000 лв. като неоснователен. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По жалба на гражданския ищец М. П. е било образувано внохд № 322/2014 г. пред АС-Пловдив, който с решение №818 от 19.12.2014 г. е изменил първоинстанционната присъда в гражданската й част ,като е увеличил размера на присъденото на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди от 3000 на 10000 лв., осъдил е подсъдимия да заплати допълнителна д.т. в размер на 280 лв., а на М. П. още и сумата от 300 лв., направени разноски пред въззивната инстанция. Присъдата в останалата й част е била потвърдена. Касационната жалба на граждански ищец М. Д. П. е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Допуснато е нарушение на материалния закон във връзка с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадалия М. П., което следва да бъде присъдено на неговата майка-гражданския ищец М. П.. По делото няма спор относно основателността на претенцията за вреди, доколкото са налице основанията на чл.45 от ЗЗД, като единствено оплакването е за несправедливост на присъденото обезщетение. Макар и въззивната инстанция да е събрала допълнителни доказателства относими към гражданския иск и да е увеличила размера на присъденото обезщетение от 3000 лв.на 10000 лв., то този размер отново се явява несправедлив, с оглед критериите по чл.52 от ЗЗД. Независимо ,че съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост,неговата свобода на преценка не е безгранична и неконтролируема. Съществуват обективни показатели, върху които се формира неговото решение. Първата група показатели са свързани с действителния обем болки и страдания, причинени на правоимащия от виновното поведение на дееца. На следващо място от значение са характера на отношенията между починалия приживе и гражданския ищец - степента на родство, фактическите отношения на близост и привързаност, възрастта на лицата и др. Никакви други обстоятелства, а именно: дали починалият е подпомагал материално и финансово граждански ищец ,дали са живеели заедно в едно домакинство, какво е икономическото състояние в страната,какви са финансовите възможности на подсъдимия, не следва да бъдат взети предвид, при определяне на обезщетението за морални вреди. В конкретния случай, гражданският ищец е рождена майка на починалия М. П., поради което претърпените от нея болки и страдания от внезапната загубата на сина й, по никакъв начин не могат да бъдат омаловажавани. От разпита на св.А. В. се установява,че М. П. много тежко е преживяла смъртта на сина си, на чиято помощ е разчитала на старини, като въпреки изминалото време от кончината му, тя не е превъзмогнала загубата и не е могла да се успокои. Аналогични са и показанията на св.Ц. К.. Тя също е свидетелствала, че М. е бил опора на майка си, като след смъртта му, мъката на гражданската ищца е била голяма, същата е била тревожна, често боледувала и вземала скъпи лекарства. От посочените свидетелски показания се налага извод за тежко понесена загуба от страна на гражданската ищца, която загуба несъмнено е причинила сериозни болки и страдания, белязали и сегашния й живот. От друга страна обаче, по делото са налице писмени документи, установяващи, че гражданската ищца М. П. през м.юли 2011 година /осем месеца преди смъртта на сина си/ е подала жалба до полицията, търсейки съдействие във връзка с поведението на сина си М. П. , който я „гонил , блъскал, псувал, обиждал с най-вулгарни думи и се заканвал , че ще я убие”. В резултат на жалбата, на М. П. е бил съставен Протокол за предупреждение на основание чл.56 от ЗМВР. Коментираните обстоятелства показват, че в един определен период от време, между гражданската ищца и сина й са съществували отношения , неприсъщи на такива между майка и син, липсвало е взаимно доверие и разбирателство. Въпреки това обаче, в самата жалба до полицията, П. е отправила молба да се помогне не само на нея, а и на сина й, което показва, че независимо от недобрите им взаимоотношения към този период, същата е продължавала да бъде привързана към сина си и загрижена за съдбата му. По делото липсват данни,че след подаването на сигнала до МВР между тях двамата е настъпило отчуждение или неприязън. Точно обратното, от разпита на М. П. в качеството на свидетел, е видно, че в деня на смъртта му, двамата за разговаряли за уред, свързан с домакинството, нуждаещ се от ремонт, който М. П. е имал намерение да извърши, както и че свидетелката е купила продукти, поръчани от сина й, все обстоятелства, сочещи на нормализиране на отношенията между тях. Комплексната преценка на всичко изложено дотук,мотивира ВКС да приеме, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди, което следва да бъде присъдено на гражданския ищец М. П. е 20 000 /двадесет хиляди / лева, като съответно подсъдимият бъде осъден да заплати и допълнителна д.т. върху увеличения размер на гражданския иск , а именно 400 лв. Не се набелязват обстоятелства, изискващи уважаване на гражданския иск до пълният му предявен размер. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.2 т.5 във вр. с ал.1 т.3 от НПК,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение №818 от 19.12.2014 г., постановено по внохд №322/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, само в гражданско-осъдителната част, като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението за неимуществени вреди, присъдено на М. Д. П. от 10 000 лева на 20 000 /двадесет хиляди /лева. Осъжда подсъдимия К. Д. К. да заплати допълнителна държавна такса върху увеличения размер на гражданския иск от 400 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/