Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
Гр.София, 01.06.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети май, 2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря ВИДЕНОВА
В присъствието на прокурора ДОЛАПЧИЕВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 361/16 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 6/05.03.15 г.,постановена от ОС-Сливен /СлОС/ по Н.Д.518/13 г., подсъдимият Т. Г. Т. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.255,ал.3 вр.ал.1,т.2,пр.1 и 2 вр.чл.26,ал.1 вр. чл.20, ал.4 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и шест месеца, търпимо при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и конфискация на част от имуществото-два точно идентифицирани недвижими имота. Оправдан е да е извършил престъплението в условията на съизвършителство с подсъдимата Д. К. Б. и за разлика до пълната част на инкриминираните данъчни задължения в особено големи размери. На основание чл.68,ал.1 НК е приведено в изпълнение определеното общо наказание по влезли в сила съдебни актове- най-тежкото от тях, две години и шест месеца лишаване от свобода, постановено да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо заведение от отрит тип.
Със същата присъда подсъдимата Д. К. Б. е призната за виновна и осъдена за извършено от нея престъпление по чл.255,ал.3 вр.ал.1, т.2, пр.1 и 2 вр.чл.26,ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК и й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от пет години. Тя е оправдана да е действала в съучастие като съизвършител с подсъдимия Т. и за разлика до пълната част на инкриминираните данъчни задължения в особено големи размери.
С присъда № 173/12.11.15 г.,постановена от АС-Бургас /БАС/ по В.Н.Д. 101/15 г., актът на СлОС е отменен по отношение на осъждането на подсъдимия Т. и последният е оправдан изцяло. В останалата част съдебният акт е потвърден.
Срещу присъдата на БАС в наказателно-оправдателната част е постъпил протест от представител на АП-Бургас /с допълнение към него/ с развити аргументи за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Постъпила е жалба от подсъдимата Б. чрез неин защитник, в която са релевирани трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се отмяна на решението и оправдаване на касаторката; или връщане на делото за ново разглеждане след отмяна на присъдите било на второинстанционния, било на първоинстанционния съд; или намаляване на наказанието с прилагане разпоредбата на чл.55 НК.
Постъпило е възражение от подсъдимия Т. чрез неговия защитник, срещу касационния протест. В него са развити съображения за неоснователност и се иска присъдата да бъде оставена в сила в посочената атакувана част.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на прокуратурата поддържа протеста и допълнението към него с изложените в тях доводи. Моли жалбата на подсъдимата Б. да бъде оставена без уважение, а поради липса на мотиви относно наложеното й наказание- присъдата да бъде отменена и в своята потвърдителна за касаторката част и върната за ново разглеждане.
Двамата подсъдими, редовно призовани, не се явяват. Упълномощеният защитник на Б. излага съображения за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК и моли за постановяване на оправдателен съдебен акт от тази инстанция. Не поддържа другите две искания по жалбата.
Защитникът на подсъдимия Т. настоява протестът да бъде оставен без уважение.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста /и допълнението към него/, жалбата на Б. и възражението на Т., като обмисли изразените в тях доводи и становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
ПО ПРОТЕСТА:
В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП пледира върховната съдебна инстанция по наказателни дела да се произнесе по изтъкнатото в допълнението към протеста присъствие на предпоставките на разпоредбата на чл.348, ал.3,т.2,пр.1 НПК-липса на мотиви, независимо че в самия протест е релевирано единствено касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. И това е така, тъй като третираното нарушение на процесуалния закон е от кръга на съществените такива, приемани за абсолютни, задължително водещи до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд. В този смисъл не следва да се приема, според прокурора, че ВКС не е в състояние да вземе отношение по въпроса, предвид излагане на касационното основание след изтичане на визирания в процесуалния закон преклузивен срок за атакуване на съдебния акт.
Поначало представителят на ВКП е прав в изложението си в обсъждания аспект. В случая обаче е нужно да се направи цялостен анализ и на самия касационен протест, депозиран в законния срок, преди да бъдат изготвени мотивите към постановената от БАС присъда. Макар и цифрово да е посочено единствено касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК, във връзка с това,че деецът незаконосъобразно е оправдан, видно от съдържанието на сезиращия настоящата инстанция процесуален документ, е намерила обсъждане прокурорската теза, че неправилно въззивната инстанция е приела недоказаност на инкриминираното на Т. деяние, променено с първоинстанционната присъда като помагаческо, вместо извършителско такова. Може да се спори доколко е налице прокурорско умение да се отличат и изразят словно прецизно оплакванията по касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК и доколко възраженията в коментираната посока не представляват оплакване за необоснованост, която не е касационно основание и не подлежи на обсъждане от ВКС в настоящото първо разглеждане на делото пред него. Същевременно обаче, при внимателен прочит на аргументацията по депозирания протест би могло да се изведе заключение- във връзка с обстоятелството, че същият е подаден преди изготвяне на мотивите към присъдата /24.11.15 г към 04.12.15 г.,видно от определението на БАС по потвърждаване на мярката за неотклонение на дейците/ и само е предположително какви ще са те касателно Т.- че се атакува в принципен план годността на доказателствената преценка на решаващия съд. А това без съмнение се субсумира под оплакване за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 вр.ал.3,т.1 НПК, което пък от своя страна е довело до нарушаване на процесуалните права на страната, на която се дължи такъв отговор. В този смисъл касационната инстанция ще разсъждава по наведените и в протеста, и в допълнението към него доводи, доколкото е легитимирана да стори това.
Генерално погледнато, отговаря на процесуалната действителност оплакването за липса на мотиви в атакувания съдебен акт, при това не само по посоченото от прокуратурата, но и при служебна преценка на висшата инстанция по наказателни дела. Последната преценка е възможна, тъй като липсата на мотиви винаги е нарушение, за което се следи от горестоящия съд, независимо от визираните в протеста и/или жалбите доводи.
Оплакването на представителя на БАП за липса на мотиви касае аргументацията на въззивната инстанция по престъпната деятелност на подсъдимия Т., като не била оборена обвинителната теза, че той има качеството на помагач, тъй като със своите действия е улеснил извършване на престъплението по чл.255 НПК от подсъдимата Б.. Въззивният съд е приел казаното от СлОС, че тъй като подсъдимият не е представляващ процесното дружество, не е упълномощен за това от неговия управител и не подава данъчни декларации по ЗДДС и ЗКПО, по правило не може да бъде извършител на вменената му с обвинителния акт престъпна деятелност. Освен това приетите негови фактически действия не обосновават помагаческа дейност, която остава неясно в какво се изразява, предвид изписаното в диспозитива на първоинстанционната присъда поведение на лицето, съответно на действия по изпълнение на деянието като съизвършител. Оттук насетне анализът на нормата на чл.255 НПК е общ такъв.
ВКС се солидаризира с изложеното противопоставяне във възражението на защитника на подсъдимия Т., депозирано писмено и изразено в съдебно заседание пред ВКС, че съдебният състав не е длъжен да оборва която и да било теза- нито обвинителна, нито оправдателна, а следва да направи цялостен анализ на събраните по делото доказателства и да изложи кои приема за установени и защо. В същото време е вярно и изложението в допълнението към протеста, че правният анализ, изведен на основание на събраната доказателствена съвкупност, е доста бегъл и неясен и в крайна сметка-незаконосъобразен.
Тук е мястото да се направи уточнението, че след постановяване на атакувания съдебен акт и депозиране на протеста срещу него, е постановено ТРОСНК 4/12.03.16 г.на ВКС на РБ, което е относимо към процесното дело, тъй като касае същината на обвинението срещу Т., и присъдата не е влязла в законна сила. Съгласно т.3 на цитираното тълкувателно решение, субект на престъплението по чл.255, 255 А и чл.256 НК може да бъде както физическо лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице,вписано в това му качество в търговския регистър, така и всяко друго физическо лице, което осъществява фактическа дейност и функции на данъчно задължено лице-търговец. Казаното, отнесено към процесното дело, обуславя неправилност на направения от двете инстанции извод за невъзможност Т. да бъде съизвършител на вмененото деяние поради факта, че няма представителни функции по отношение на търговското дружество-О.. Тази неправилност не бива да бъде основа за упрек към решаващите съдилища, тъй като именно такова възприемане на субектите на престъпленията срещу данъчната система стои в основата на констатираната противоречива практика на съдилищата, обосновала нуждата от постановяване на тълкувателно решение на върховната съдебна инстанция по наказателни дела.
Без значение е обаче дали настоящият състав на ВКС не намира, че инкриминираните на Т. фактически действия и конкретното му поведение във връзка с дейността на процесното дружество, не се субсумира под съизвършителско такова заедно с Б. за осъществено престъпление по чл.255 НК. Факт е, че доколкото липсва прокурорски протест срещу оправдаването на подсъдимия в тази насока от първоинстанционния съд, неговата деятелност може да бъде обсъждана единствено на плоскостта на помагаческо поведение, в контекста на залегналите в обвинителния акт фактически обстоятелства /стр.30 от обстоятелствената част на обвинителния инструмент/. Помагачеството от своя страна е свързано с извършителската дейност, за която защитата на Б. счита, че не е престъпна. За да не се налага повтаряне на обсъждането, ВКС ще вземе отношение по този въпрос при анализиране на оплакванията на защитата на касаторката.
Дълготрайна е съдебната практика, че въззивната инстанция дължи отговор на всички отправени възражения, независимо какво е нейното решение по фактите и правото и независимо колко маловажни или несъстоятелни й се струват те. В този смисъл прочитът на жалбите, депозирани от подсъдимите пред БАС, установяват липса на отговори по следните доводи: обвинителният акт не отговаря на правилата, заложени в чл.246 НПК; свидетели са предупредени предварително,че става дума за данъчно престъпление; с приемане на помагачество като форма на задружна престъпна дейност по отношение на Т. е нарушено правото на защита на същия. Дори и да се приеме, че по отношение на първия посочен довод е наличен някакъв отговор /при това некоректен, тъй като възприетото като работно обвинение е свързано с повдигане на същото на досъдебното производство, а не с обвинителния акт, който дава рамките на съставомерните обстоятелства, установявани в централната фаза на процеса-съдебната- ТРОСНК 2/02 г.на ВКС/, то относно другите не е взето отношение. А същото е необходимо в принципен план, дори и при оправдаването за помагачество.
Служебно от своя страна ВКС констатира, че макар и да е отменил присъдата на СлОС по осъждането на Т. за извършено данъчно престъпление, БАС е потвърдил същата в останалата част и не се е произнесъл по приведеното в изпълнение по отношение на него общо наложено наказание, на основание чл.68 НК. Не е изпълнил и задължението си да се занимае с всички неблагополучия на първоинстанционния съдебен акт- незаконосъобразно определени в светлината на ЗИНЗС първоначален режим и затворническо общежитие за подсъдимия, с оглед изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание по чл.68 НК.
Казаното дотук води до заключение за липса на дължими мотиви при изготвяне на атакувания съдебен акт, поради което отмяната на същия и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на БАС се явява наложителна.
ПО ЖАЛБАТА НА Б.:
Преди да вземе отношение по съществото на същата, тази инстанция се счита задължена да даде определени пояснения относно своите рамки на произнасяне, изводими от изложените в касационната жалба на Б. основания за атакуване на съдебния акт на въззивната инстанция и претенциите на защитата, предявени допълнително в открито съдебно заседание.
Видно от разпоредбата на чл.351,ал.1 НПК, сред задължителните реквизити на касационната жалба са обстоятелствата в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят. Според нормата на ал.3 на цитирания законов текст допълнение към депозираната жалба може да се направи писмено до даване ход на делото.
Казаното, отнесено към процесуалната конкретика на настоящото производство, предпоставя предварителен отговор доколко е допустимо произнасяне по допълнително наведените в съдебно заседание пред ВКС възражения от защитник, понастоящем различен от изготвилия сезиращия върховната съдебна инстанция по наказателни дела документ. И това е така, тъй като в жалбата са посочени само с най-общи аргументи касационните основания по чл.348,ал.1 НПК. Допълнение към изложените, което да е ПИСМЕНО, не е направено до даване ход на делото.
В същото време обаче, при реализиране на правото на касаторката чрез своя защитник да обоснове становището си за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, УСТНО се въвеждат множество съществени възражения, относими към касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Следва ли ВКС да вземе отношение по тях или трябва да отговори само на изложените в писмената жалба такива? Преценката на законовата регламентация установява, че на съответния жалбоподател /сам или чрез упълномощен защитник или повереник или респективно прокурорът/ е предоставена възможност в писмен вид да обоснове своето недоволство от постановения съдебен акт, в контекста на визираните в процесуалния закон касационни основания. И едва когато последните са релевирани и развити в жалбата, да бъдат допълнени в писмен вид до даване ход на делото пред ВКС. Т.е., предписана е специфична форма на активност на недоволната страна. При липса на подобно развитие, би могло да се стигне до разглеждане на производството по касационни основания или съответно възражения, депозирани след изтичане на предвидения в НПК срок за атакуване на постановения съдебен акт. Което резонно би довело до извод за недопустимост на целеното произнасяне. Изключение би представлявало позоваването на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните по силата на чл.348,ал.3,т.2-4 НПК /както в този случай предлага представителя на ВКП/, когато оплакването би се осмислило като такова за липса на годен за произнасяне съдебен акт. В този аспект се допуска отклонение в пределите на произнасяне на ВКС, който служебно може да отсъди по съответното производство при констатиране на присъствие на такива процесуални недъзи.
Както бе казано, в жалбата са посочени всички касационни основания по чл.348,ал.1 НПК, макар и с изключително общи съображения. При този неин преглед ВКС намира предпоставки да вземе отношение по наведените и в съдебно заседание възражения от страна на защитата, а наред с това- и на изложени доводи във възражението на защитника на подсъдимия Т. по отношение на принципната неустановеност на вменената деятелност като престъпна такава.
Тук касационната инстанция съзира определени противоречия в тезата на отстояваните в съдебно заседание позиции от защитника на Б.. Твърди се, че от една страна ВКС дължи оправдаване, тъй като става дума за необходимост от правен анализ на нормите на данъчното законодателство, извеждащи липса на престъпно деяние. От друга- за недоказаност на определени обстоятелства, поради което не само не е установено извършването на процесното деяние, но и форма на съучастие по него.
Разпоредбата на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК указва оправдаване на дееца от последната съдебна инстанция поради това,че деянието не съставлява престъпление /при липса на предпоставките по чл.354,ал.5,изр.2 НПК/, но винаги в рамките на фактическите положения, възприети от решаващия съд, чийто съдебен акт се атакува. Разрешението, дадено от законодателя, е такова, тъй като ВКС е съд по правото, а не по фактите. Точно затова той може да пристъпи към оправдаване, когато при приетата фактология по престъпната деятелност се установи нейна несъставомерност.
Желанието обаче да се приеме, че определени обстоятелства са недоказани и поради това се дължи оправдателен съдебен акт, каквато теза се обосновава в съдебно заседание, означава върховната съдебна инстанция по наказателни дела да бъде приканена да се произнесе не по годността, а по достоверността на събрания по делото доказателствен материал, обект на преценка на решаващите съдилища. Това е недопустимо при първо разглеждане на делото пред ВКС, защото касае оплакване за необоснованост, което,както бе казано, не е касационно основание. В подобен смисъл е и аргументацията по писмената жалба на подсъдимата, независимо от произволното твърдение, че е допуснато съществено процесуално нарушение на чл.12-15 НПК.
Този съд се съгласява с приетото от СлОС и БАС по отношение на поведението на подсъдимата Б.. Анализът на нормите на данъчното законодателство по ЗДДС и ЗКПО установяват, че към дължимите данъчни задължения не са начислени авансови плащания, направени от лицата, сключили договор за строителство с дружеството, свързано с подсъдимите, за които е било необходимо да се издаде данъчна фактура /както е правено за някои плащания/, а не приходен касов ордер. Лицата са сключили договор за строителство и всяко плащане е направено в тази връзка с безалтернативност на финалното прехвърляне на собствеността с нотариален акт след построяване на съответните жилища. Това е възмездна облагаема доставка на стока по смисъла на чл.5,ал.1 ЗДДС, за която се дължи прехвърляне на правото на собственост по силата на чл.6,ал.1 ЗДДС. Не се касае за освободена доставка по чл.46,ал.3 ЗДДС, тъй като става дума за нова сграда.
По-нататък, съгласно чл.25,ал.2 ЗДДС данъчното събитие, изискващо дължимост на данъка, възниква в деня на прехвърляне на собствеността върху стоката. А съгласно същия член, но ал.7 /стара ал.6/, когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането /в неговия размер/ с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка /каквато процесната не е/. Е., от името на дружеството е следвало да се издава фактура при всяко инкриминирано плащане, а не приходен касов ордер, който не е документ,отчитан при осчетоводяването на приходите и дължимите данъци с оглед конкретиката на извършваната дейност /затова и свидетелката К. не е пожелала предоставяните й ордери/. При съдебни размишления, в частност на ВАС, дали в случаи като процесния иде реч за задатък, дължим при предварителен договор по общото гражданско законодателство /каквато теза застъпва защитата на Б./ или за авансово плащане по силата на данъчното законодателство, се приема второто, тъй като лицето, получило плащането, може да се разпорежда със съответната сума. Както е в процесния случай.
На последно място в тази част на изложението следва да се отбележи, че в светлината на претенцията за установеност на деянието на подсъдимата от субективна страна, ако тя не е била наясно,че е задължена да издава фактура вместо ПКО за авансовите плащания, това би било обмислимо в случай, че видно от нотариалните актове, дружеството би прехвърляло собствеността на стойността на действително платените от лицата суми. Казаното не е така и според доказателствения материал някои от свидетелите са възроптали срещу съдържанието на предоставяните им за подпис титули за собственост, което е предизвикало негативни реакции у двамата дейци, намиращи агресивна проява особено у Т.. Така че с плащането на задълженията по ЗДДС и ЗКПО, както те са дължими по стойностите в нотариалните актове, не се преодолява съдебният извод за избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери чрез потвърждаване на неистина относно данъчни основи в инкриминираните данъчни декларации, както се претендира от защитата.
Изтъкнатото току-що се отнася и до претенциите по прокурорския протест, и до тези по възражението, изготвено от защитника на подсъдимия Т..
Макар и в съдебно заседание да не се поддържа искането за изменение на решението на въззивната инстанция относно наложеното наказание на Б. чрез негово намаляване /нормата на чл.55 НК, уточнена в жалбата, изисква правилно приложение на материалния закон, което поначало предполага намаляване на наказанието/, доколкото в жалбата ВКС е сезиран и с наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК, той е длъжен да вземе отношение.
Както правилно заявява прокурорът от ВКП, в атакувания въззивен акт не отсъстват мотиви относно наказанието, наложено на касаторката и нуждата или не от негово намаляване. Съображения в такава насока се дължат от БАС, независимо че липсва възражение във въззивната жалба на Б.. Казаното е така, защото апелативната инстанция е втора първа инстанция и съгласно чл.314, ал.1 НПК е длъжна да провери изцяло правилността на присъдата, без значение какви са основанията, посочени от страните.
С неизпълнението на това задължение е допуснато нарушение на чл.348, ал.3, т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, водещо и до нарушение на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК относно правото на защита на касаторката да разбере ясно, конкретно и пълно в какво се изразява съдебната воля, за да може адекватно да й се противопостави. Следователно ВКС не е в състояние да се произнесе, без да има надлежни атакувани съдебни доводи, чиято законосъобразност той да проконтролира.
В този смисъл решението на БАС следва да бъде отменено изцяло, включително и по отношение на подсъдимата Б..
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 и 3 вр. ал.1, т.4 вр.чл.348,ал.1,т.1 и 2 вр.ал.3,т.1 и 2,пр.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА присъда № 173/12.11.15 г.,постановена от АС-Бургас по В.Н.Д. 101/15 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
|