ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 79 София, 29 . януари 2015 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 343 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 16791/13.08.2014 на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 7212/2014, с което е потвърдено определението от 12.03.2014 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 33767/2012 за прекратяване на производството по делото. Недоволен от определението е жалбоподателят [фирма], представляван от адв. А. Ч. от РАК, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правното естество на установения в чл. 210 КТ ред за осъществяване на ограничената имуществена отговорност на работника и неговото значение за допустимостта на предявения иск за вреди, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата Д. Г. М. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и туря край на производство, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че предявените искове са за обезщетение на вреди, причинени от работник или служител, за които той отговаря ограничено по чл. 203, ал. 1 КТ. Работодателят не е издал заповед по чл. 210, ал. 1 КТ, срещу която работникът или служителят може да възрази, като не се твърди трудовото правоотношение да е било прекратено преди изтичането на съответните срокове. Производството за реализиране на ограничената имуществена отговорност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск за вреди, поради което правилно първоинстанциионният съд е прекратил производството в първото заседание по делото. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд намира, че процесуални предпоставки за допустимостта на предявения иск са условия – фактите и обстоятелствата, обуславящи съществуването и надлежното предявяване на правото на иск. Процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск са: наличието на подведомствен на съда гражданскоправен спор (неразрешен със сила на пресъдено нещо) между правоспособните лица, чиято правна сфера е засегната от съществуването му, без да е изтекъл съответният давностен или преклузивен срок. Процесуалните предпоставки, обуславящи надлежното упражняване на правото на иск са: процесуалната дееспособност на страната, процесуалната представителна власт на нейния представител, редовност на исковата молба, родовата и местната подсъдност; както и липсата на арбитражна клауза или клауза за отнасяне на спора пред чуждестранен съд, на висящ процес по същия спор между същите страни, на висящ процес по преюдициален спор и „десезиране” на обявения в несъстоятелност длъжник. За на някои искове законът урежда допълнителни процесуални предпоставки за надлежното им предявяване. Такава допълнителна процесуална предпоставка е рекламацията по някои искове за права от превозни правоотношеия. Близък по правното му естество е установеният в чл. 210 КТ ред за осъществяване на ограничената имуществена отговорност на работника. Целта на този ред е да спести ненужното дело, когато работникът признава отговорността си по основание и размер или да има време да се подготви за делото, ако работодателят реши да предяви иск. Издаването на заповед по чл. 210, ал. 1 КТ е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск от работодателя, но тя не е абсолютна, а относителна. Абсолютна е само тази процесуална предпоставка, за наличието или отсъствието на която изрично е уредено в закона задължението на съда да следи служебно. Всички останали процесуални предпоставки са относителни, което означава, че само ответникът по делото може да се позове на тях в срока за отговор на исковата молба, след което средствата му за процесуална защита срещу иска се преклудират. Вместо да влезе в процедурата по чл. 210 КТ и след това пак да се стигне до предявяване на иск (през което време текат лихви), работникът може да предпочита въпросът с отговорността му да бъде разрешен окончателно от съда. Като разгледа частната жалба, съдът я намира основателна. Правилно въззивният съд е приел, че издаването заповед по чл. 210, ал. 1 КТ е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск за обезщетение за вреди, причинени от работник или служител, за които той отговаря ограничено по чл. 203, ал. 1 КТ, но в нарушение на съдопроизводствените правила е приел, че тази предпоставка е абсолютна. Съдът не следи служебно за наличието на тази процесуална предпоставка, а правото на ответника да се позове на нея е преклудирано с изтичането на срока за отговор на исковата молба. Отделно стои въпросът, че когато работодателят счита, че за определени вреди работникът или служителят отговаря пълно, но не се докажат предпоставките за това, работникът или служителят отговарят ограничено, като за реализирането на тази отговорност не е необходимо спазването на реда по чл. 210 КТ. Този ред е приложим, само когато страните не спорят, че отговорността е ограничена. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 16791/13.08.2014 на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 7212/2014. ОТМЕНЯ определение № 16791/13.08.2014 на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 7212/2014. Връща делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.