Р Е Ш Е Н И Е № 163 град София, 21.06.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Б. Троянов Галина Тонева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 223/2017 г. Производството е по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба от защитника на подсъдимите Н. В. Л. и М. А. В. против решение № 334/28.12.2016 г. по внохд № 399/2016 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението на въззивния съд е постановено при съществени процесуални нарушения, довели до неправилно квалифициране на деянията и нарушение на закона. Изтъква се, че има противоречие в мотивите относно секретния начин на комуникация между подсъдимия Л. и клиентите му. Защитата оспорва квалифициращия признак на публично място в приложената разпоредба на чл. 354а, ал. 2 от НК и възразява срещу осъждането на подсъдимия Л. за придобиване и държане на 15.6962 грама хероин, като се позовава на липса на доказателствена подкрепа за това обвинение. На последно място касаторът обосновава оплакване за явна несправедливост на наложените наказания поради несъответствие с обществената опасност на деянията, ниската степен на обществена опасност на подсъдимите и тежкото им финансово положение. С тези аргументи се отправя искане за преквалифициране на деянията и намаляване на наложените санкции. В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимите и техният защитник поддържат жалбата по изложените съображения. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила поради незаконосъобразност и неоснователност на отправените с касационната жалба оплаквания. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК , установи следното : Окръжният съд в гр. Кърджали с присъда № 8 от 08.06.2016 г. по нохд № 60/2016 г. признал 1. подсъдимия Н. В. Л. за виновен в това, че през периода 16.05.2015 г. - 18.09.2015 г. в [населено място] и на автомобилен път между [населено място] и [населено място], [община], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, сам и в съучастие като извършител с М. А. В., без надлежни разрешителни, на публични места разпространил, придобил и държал с цел разпространение високорисково вещество - 16,0327 грама хероин на обща стойност 1 446,74 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр .2, пр.1, 2, 3 и 5, т. 4, вр. ал.1, изр.1, пр. 3, 4 и 5, вр. с чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б”, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК го осъдил на седем години и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева, като приспаднал времето, през което подсъдимият бил задържан в рамките на процеса. 2. подсъдимата М. А. В. за виновна в това, че на 27.08.2015 г., на автомобилен път между селата П. и М., [община] и в [населено място], в съучастие с Н. В. Л. на публично място придобила и държала с цел разпространение високорисково наркотично вещество - хероин с тегло 15,6962 грама на стойност 1 412,65 лева, без надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 1 и 2, във вр. с ал. 1, пр. 3 и 4, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК я осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с петгодишен изпитателен срок. Съдът оправдал подсъдимата М. А. В. по обвинението за продължавано престъпление. В тежест на подсъдимите били възложени и сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр. Пловдив с решение № 334 от 28.12.2016 г. по внохд № 399/2016 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба против така постановения съдебен акт е частично основателна поради следните съображения: По отношение на въззивното решение са налице касационните основания на чл. 348 , ал.1, т. 1 и т.3 от НПК. Производството пред окръжния съд протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК. При предварително изслушване на страните подсъдимите заявили, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тях. Съдът установил, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, провел съкратено съдебно следствие и постановил осъдителна присъда, потвърдена от въззивния съд. При тази процедура фактическата обстановка, възприета от решаващите съдебни състави, отразява фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт. Въззивният съд е отнесъл към тях обаче и обобщението на прокурора, че всички места, където са придобити, държани и разпространявани наркотични вещества от подсъдимите, са ”общодостъпни по всяко време на денонощието от неограничен кръг от лица” и на негова база изградил правен извод, че деянията са извършени на публично място по смисъла на чл. 354а , ал.2, пр. 2 от НК. Според мотивите на втората инстанция /л.78 от решението/ „ публичен характер може да има всяко закрито или открито място, независимо дали се явява частна, държавна или общинска собственост, стига да е изпълнено изискването достъп до него да имат неограничен кръг хора без значение дали по право /по подразбиране/ или след изрична покана.” Тази широка трактовка практически възприема за публични места изключително разнообразна палитра топографски обекти, които принципно са достъпни за неограничен кръг лица и които биха могли да се ползват от тях по право. Така всяка гора, поляна, нива или бряг придобиват публичен характер. Същото се отнася и до всяко жилище, в което биха могли да бъдат изрично канени неограничен кръг лица. Очевидно разумът на закона следва да се търси в друга насока. Публичното място като квалифициращ признак на престъпния състав по чл. 354а, ал.2, изр.2 е свързано с материални структури с обществена легитимна функция, обслужваща общността и в тази връзка, притежаваща общодостъпност. Повишената обществена опасност на търговията с наркотици на публично място е обусловена от една страна от порочното експлоатиране на потенциала на тези свързващи хората структури, а от друга, от улесняване на достъпа до наркотици поради възможността те да бъдат възприети от повече или неограничен кръг лица. Ето защо въззивният съд е следвало внимателно да прецени фактическите характеристики на различните местопроизшествия и задължително да ги анализира в контекста на начина на извършване на деянията. Н. Н. е признат за виновен в придобиване, държане и разпространяване на хероин на места, идентифицирани по следния начин - до чешма до бившата консервна фабрика в[жк]/ деянието от 16.05.2015 г. /, пред къща на [улица][жк], местност Ю., / деянието от 18.05.2015 г./, на пътя на излизане от [населено място] в посока към [населено място] до жилищен блок, известен като „блок на К. К."/ деянието от 25.08.2015 г./, на автомобилен път между [населено място] и [населено място] в близост до ЖП прелез / деянието от 27.08.2015 г./, в сградата на Областна дирекция на МВР – Кърджали / дянието от 27.08.2015 г./, зад бензиностанция, до къща на [улица],[жк], местност Ю. / деянието от 08.09.2015 г./ и „под ” къща на ул „С.” № ...,[жк], местност Ю., близо до сонда. Жилището на подсъдимия на адрес [улица], където са концентрирани основната част от деянията, видно от данните в приложените протоколи за претърсване и изземване и фотоалбумите към тях , се намира в изолиран крайградски район. В близост до него, но също на излизане от [населено място], е ситуирана и продажбата на хероин на лицето Д. И. на 25.08.2015 г. Покупката на наркотик на 27.08.2015 г. е извършена, според мотивите на л.73 от решението, в близост до междуселски път в околностите на селата П. и М. Съдът се е позовал на показанията на свидетеля Г. Л. . според които / т.5 от ДП / подсъдимите спрели на пътя „до някакъв мост”, излезли един след друг и се забавили „в гората”. Точно с този момент и място съдът свързал престъпното придобиване на 15,6962 грама хероин . Изброените престъпни дестинации могат да се определят като публични места единствено според използвания от съда широк критерий за принципната им общодостъпност от неограничен кръг хора. Описанието им не разкрива връзка с обществена функция, ориентирана към подобен адресат. Напротив, те принадлежат към територията на семейното обитаване на подсъдимия Л. / деянията на 18.05. , 25.08.2015 г. 08.09.2015 , 18 .09.2015 г. / или към зона, в която много лица биха се срещнали в изключителен порядък / деянието на 25.08.2015 г. в гората до междуселски път/. Различна е ситуация за продажбата на 16.05.2015 г., която била извършена до чешма в[жк]. Макар в обвинителния акт да не се акцентира върху използването и посещаемостта на обекта, съдът е установил, че мястото се използва от много хора за снабдяване с питейна вода т.е. има обществена насоченост към широка група граждани. В този случай деянието е извършено на публично място и следва да се цени в системата на инкриминираната продължавана престъпна дейност при тази квалификация съобразно правилата на чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от НК. Мотивите на въззивния съдебен състав създават необходимост да се припомни още един важен аспект при прилагане на чл. 354а, ал. 2 от НК. Върховният касационен съд е имал възможност да изрази становище Решение № 249 от 02.06.2006 г. по нд № 859/2005 г. , първо н .о., Решение по нд № 35/2009 г. , второ н.о., Решение по нд № 50/2009 г. , първо н.о. , че признакът публично място не би могъл да се обвърже само и единствено с характеристиката на мястото, а зависи от начина на разпространение. Игнорирането на спецификата на изпълнителното деяние в казуса е довело контролирания съд до неприемливото от позиция на законосъобразност становище , че подсъдимите са държали с цел разпространение 15,6962 грама хероин в сградата на Областна дирекция на МВР в гр. Кърджали. Установено е по делото, че Н. Л. и М. В., след като закупили посоченото количество хероин от неустановено лице, били спрени за проверка от служители на МВР и съпроводени до сградата на Областната дирекция. Там, при личен обиск, хероинът, под формата на две топчета, бил изваден от вързаната на кок коса на подсъдимата. Очевидно е, че сградата на МВР , въпреки своята общодостъпност / при определен режим/ не е била избрана от подсъдимите със съзнанието за нейната публичност във връзка с неправомерното държане на наркотик. Вярно е точно обратното – те са били заведени там по принуда . Ето защо настоящият състав не може да се съгласи с апелативния съд, че подсъдимите са държали с цел разпространение на публично място / сградата на Областната дирекция на МВР/ 15,6962 грама хероин. Обобщено, съдът незаконосъобразно е квалифицирала престъпната дейност на подсъдимите като извършена на публично място по смисъла на чл. 354а, ал. 2, пр. 2 от НК. Това налага оправдаването им по това обвинение съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 354 , ал. 2 , т. 2 от НПК. Тук е мястото да се отбележи, че деянието от 16.05.2015 г. , за което правилно е прието, че е извършено на публично място - квартална чешма, се изразява в продажба на 0.0624 грама хероин на стойност 4,05 лева. Ето защо то не се отразява значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност на подсъдимия Л., която следва да се подведе, съгласно чл. 26, ал. 4 от НК, по по-лекия състав, а квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието. По отношение на подсъдимия Н. Л. това означава отпадане на един от квалифициращите признаци и съответно – промяна на оценката за тежестта на обществената опасност на деянието и съотношението между смекчаващи и отегчаващите обстоятелства, елиминираща приетия от предходните инстанции лек превес на последните. В тази връзка настоящият състав намира, че при индивидуализация на наказанието е подценено значението на сравнително малкото количество наркотично вещество – 16,037 грама като смекчаващо отговорността обстоятелство. Съвкупната оценка на релевантните за индивидуализация на обема наказателна принуда фактори през призмата на касационното основание на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК води до извод за явна несправедливост на наложеното на Н. Л. наказание единадесет години лишаване от свобода и обуславя неговото намаляване до шест години. След редукция по чл. 58а от НК подсъдимият ще следва да изтърпи четири години лишаване от свобода. Кумулативната санкция глоба е определена в минималния предвиден от законодателя размер, поради което не подлежи на намаляване по изложените в жалбата съображения. Отпадането на квалифициращия признак за придобиване и държане на високорисково наркотично вещество на публично място по отношение на подсъдимата М. В. води до преквалифициране на извършеното от нея престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. При този санкционен стандарт изводът на предходните инстанции за наличие на предпоставките по чл. 55, ал. 1 от НК е неприемлив. Най-лекото, предвидено от закона наказание, вече не е несъразмерно тежко. Ето защо, макар да се съгласява с извода за многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира, че санкцията на М. В. следва да се определи по реда на чл. 58а от НК в размер на от три години лишаване от свобода , намален с една трета до две години. Касационната проверка не съзира основание да ревизира разсъжденията на въззивната инстанция за приложимостта на условното осъждане, но преценява, че с оглед характеристиката на подсъдимата и тежестта на отмереното наказание е достатъчен четиригодишен, а не петгодишен изпитателен срок за реализиране на възпиращите и превъзпитателни цели на наказателната репресия. Искането на защитата за намаляване на наказанието глоба, наложено на М. В. с аргументи от следваната процедура на съкратено съдебно следствие , е неоснователно , тъй като в хипотезата на чл.372, ал. 4 от НПК не се прилагат редуциращите правила на чл. 58а, ал.1 - 4 от НК / арг. чл. 58а, ал. 5 от НК/ За пълнота на изложението и в отговор на защитата на подсъдимия Н. Л. касационният състав отбелязва, че след признаване на всички обстоятелства по обвинителния акт в легитимно производство по чл.372 от НПК подсъдимият не може да прави възражения, че част от тях нямат доказателствена подкрепа и да претендира оправдаване за отделна фактическа част от обвинението. Вж. и ТРОСНК № 1/2009 г. т.6, Неоснователно е и твърдението за вътрешно противоречие в мотивите, което по същество също е насочено към оспорване на признатата от подсъдимите фактическа обстановка. Водим от горното и на основание чл. 354,ал.2, т. 1 и т. 2 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 334/28.12.2016 г.по внохд №399/2016 г. на Пловдивския апелативен съд както следва : 1. Преквалифицира деянието, извършено от подсъдимата М. А. В. по чл. 354а, ал.1, изр.1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК от НК за това, че на 27.08.2015 г. на автомобилен път между селата П. и М., [община] и в [населено място] в съучастие с Н. В. Л. без надлежно разрешително придобила и държала с цел разпространение високорисково наркотично вещество – хероин с тегло 15, 6962 грама на стойност 1 412, 65 лева, като я оправдава по обвинението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 1 и 2 във вр. ал.1 и с чл. 20, ал. 2 от НК, че е сторила това на публично място и намалява наложеното ѝ по реда на чл. 58а от НК наказание от три години лишаване от свобода на две години лишаване от свобода, а определения изпитателен срок по чл. 66, ал.1 от НК от пет години на четири години. 2. Оправдава подсъдимия Н. В. Л. по обвинението по чл. 354а, ал.2, изр. 2, пр. 1, 2 и 3 във вр. с ал.1 от НК във вр с чл 20, ал. 2 от НК и чл. 26, ал.1 от НК за придобиване, държане и разпространение на публично място на високорисково наркотично вещество – хероин, като намалява наложеното му по реда на чл. 58а от НК наказание от седем години и четири месеца лишаване от свобода на четири години лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.