Р Е Ш Е Н И Е № 195/2013 гр. София 30.06.2014 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 26 септември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 1279 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Л. А. Л. срещу решение № 6790/22.10.2012 г. по гр.дело № 8450/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № II-64-137/06.06.2011 г. по гр.дело № 28260/2008 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иска, предявен от Р. С. Л., А. Т. Л., Л. А. Л., срещу Н. М. С.-Г. и М. С. Л. за делба на недвижимия имот – празно дворно място с площ от 3 440 кв.м. по скица и 3 301 кв.м. по документ за собственост съставляващо имот пл. № 180 от кв.95а по плана на [населено място],[жк], основан на твърдения, че 3 301 кв.м. от имота е придобит по давност от Б. А. Л.,/респ.по наследяване от нея за дъщеря й Н. Г./, Т. А. Л., респ.Р. Л. като негова съпруга по давност и по наследяване от него и А. Л. по наследяване от Т. Л. и Л. А. Л./респ.съпругата му М. Л. по давност изтекла през време на брака/, изтекла към 04.06.1975 г. , когато е съставен к.н.а. № 119/1975 г., а за разликата от 3 301 кв.м. до 3 589 кв.м. колкото е ПИ № 180, като част от УПИ I „обществен център” по регулационния план на [населено място], одобрен от 1984 г. по давност, текла за всички съделители от датата на откриване на наследството до предявяване на иска на 18.09.2008 г. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се допусне до делба недвижимия имот, представляващ празно дворно място с площ от 3 440 кв.м. по скица и 3301 кв.м. по документ за собственост, съставляващо имот с пл.№ 180 от кв.95а по плана на [населено място],[жк]между съделителите. Ответниците по жалбата не са изразили становище. С определение № 104/11.03.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос може ли да бъде предмет на съдебна делба поземлен имот, който е реално определена част от урегулиран поземлен имот в границите на населено място, след като съгласно чл.200, ал.1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 ЗУТ. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: Производството по делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба. Предявеният иск от ищците Р. Л., А. Л. и Л. Л. е за съдебна делба на недвижимия имот празно дворно място с площ от 3 440 кв.м. по скица и 3 301 кв.м. по документ за собственост, съставляващо имот пл. № 180 от кв.95а по плана на [населено място],[жк]. Въззивният съд е приел, че с констативен нотариален акт № 119/04.06.1975 г. Б. А. Л., Т. А. Л. и Л. А. Л. са признати за собственици на празно дворно място от 3 301 кв.м., съставляващо имот пл. № 1403 от кв. 57а по плана на [населено място] на основание наследяване и давностно владение. Прието е, че страните по делото са съпрузи и наследници по закон на Б. Л., Т. Л. и Л. Л.. Прието е, че страните по делото са съсобственици на описания в нотариалния акт недвижим имот на основание давностно владение, като съдът е взел предвид, че нотариалният акт не е оспорен от съделителите. С оглед на това e приел, че нотариалният акт отразява действителното правно положение, а именно, че лицата в полза на които е издаден са придобили имота на основание давностно владение и че този оригинерен способ е осъществен до влизане в сила на ЗСГ – до 03.04.1973 г. Прието е, че имота, описан в констативния нотариален акт е идентичен с поземлен имот № 180 по актуалния кадастрален план и по действащия подробен устройствен план на [населено място] и попада в УПИ I от кв.95а, отреден за обществен център – част е от урегулирания поземлен имот. Според въззивния съд процесния поземлен имот, като част от урегулиран поземлен имот не е самостоятелен обект на право на собственост. Прието е, че по изключение в чл.200 ЗУТ се допуска да се придобиват чрез правни сделки или по давност реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места. Предявяването на иск за делба според съда не е сред изключенията на посочения текст. Прието е, че поради това е без значение обстоятелството дали предвижданията по ПУП са осъществени. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на иска за съдебна делба на процесния недвижим имот и е потвърдил първоинстанционното решение. По правния въпрос: Съгласно разпоредбите на чл. 200,ал.1 от Закона за устройство на територията реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19. Според ал.2 на чл.200 ЗУТ правилото на ал.1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 или се присъединява към съседен имот. Текста възпроизвежда разпоредбите на чл.59 З./отм./ в редакцията с изменението по Д.в.бр.34/2000 г. Анализа на тези разпоредби налага извода, че законодателят придава значението на годен обект на право на собственост на реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, които отговарят на изискванията за минимални размери по чл.19 и не попадат сред изключенията, предвидени в ал.2 на чл.200 ЗУТ. Освен това с посочените разпоредби законодателят придава и правно значение на владението осъществено по отношение на реално определени части от поземлени имоти. Настоящият съдебен състав намира, че след като реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, отговарящи на изискванията за минимални размери по чл.19 ЗУТ и които не попадат сред изключенията на ал.2 на чл.200 ЗУТ могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност то тези реално определени части от поземлени имоти могат да са предмет на съдебна делба. В тази насока съдът взема предвид текста на чл. 34 ЗС, според който всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, т.е. да поиска по съдебен ред реализиране на субективното потестативно право да се ликвидира съсобствеността по отношение на конкретен обект на правото на собственост и превръщането му в индивидуална собственост по предвидените от закона начини. Правото на делба принадлежи на лице, което има качеството на съсобственик по отношение на конкретен обект на правото на собственост. Предмет на съдебна делба може да бъде само годен обект на правото на собственост. Такъв годен обект представляват реално определените части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, които отговарят на изискванията за минимални размери по чл.19 от ЗУТ и не са сред изключенията на ал.2 на чл.200 ЗУТ. По основателността на касационната жалба. Като взема предвид изложените доводи по поставения правен въпрос настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат отчасти неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Установено е по делото, че с нотариален акт № 119, н.дело № 2786/04.06.1975 г. на нотариус при СРС са признати за собственици на основание наследяване и давностно владение при равни части по 1/3 ид.части за всеки следните лица – Б. А. Л., Т. А. Л. и Л. А. Л. на празно дворно място с площ от 3 301 кв.м., съставляващо имот пл. № 1403 от кв.57а по плана на [населено място] при съседи – С. Л. М., наследници на Н. С. М., Х. С. С. и улица. Установено е също, че Т. А. Л. е починал на 28.03.2001 г. и е оставил наследници – Р. С. Л. съпруга и А. Т. Л. – син. Възоснова на Удостоверение за наследници е установено, че Б. А. Л. починала на 27.11.2005 г. като разведена и е оставила наследник Н. М. Г. – дъщеря. Според приложено по делото удостоверение за наследници от 15.06.2009 г., издадено от С. [община] е починала на 29.11.2005 г. и е оставила наследник Н. Г. – дъщеря. В същото удостоверение е извършено отбелязване, че сключения брак между Б. Л. и М. Б. С. на 12.02.1965 г. е прекратен поради развод с влязло в сила на 19.01.1981 г. решение на СГС. М. Б. С. е починал на 18.07.1997 г. и е оставил единствен наследник Н. М. С. - Г. – дъщеря. Съобразно приложеното по делото удостоверение за семейно положение, издадено на 19.05.2009 г. от С. [община] Л. е в брак с М. С. Л. от 15.04.1958 г./ АБ № 27/15.04.1958 г./. Установено е по делото възоснова на заключение на в.л.Б.Х., че процесния имот представлява ПИ 180, който е част от УПИ I „за обществен център” в кв. 95 А по ПУП на [населено място] и графично имота е с площ 3 355 кв.м. Старият регулационен план на [населено място] е одобрен със заповед № 292/24.02.1968 г. и по същия план имота е бил с пл. № 1403 и е попадал в парцел I, кв.75а, отреден за „детска градина”. Според заключението на в.л. Х. този имот е описан в констативния нотариален акт и 90 кв.м. от него са отчуждени за улица, която е реализирана. Възоснова на заключение на вещото лице Л.Г. по назначена СТЕ е установено, че дворното място, предмет на иска за делба е с площ от 3 355 кв.м., представлява имот пл. № 1403 по регулационния план от 1968 г. без частта, отчуждена за [улица], която е изпълнена. Според същото заключение имотът попада в парцел I за Детско учреждение – детска градина. Установено е от това заключение, че действащия регулационен план на [населено място] е одобрен през 1984 г. и процесният имот е попълван в кадастралната основа на регулационния план нееднократно. Съгласно заключението на вещото лице Л.Г. имот пл. № 1403 от стария кадастрален и регулационен план от 1968 г. или частта от него по цифри 3-4-5-6-7-9-3 е попълнена в действащия регулационен план от 1984 г. на [населено място][жк]– VIII част и кв.К. I част с пл. № 180. В скицата на имот пл. № 180, която е към заповед № РД-09-405/29.10.2004 г. на кмета на район „Н. И.” границите на имота съвпадат с частта от имот пл. № 1403 по цифри 3-4-5-6-7-9-3 от комбинирана скица. Тази заповед е за попълване на кадастралната основа на имоти пл. №№ 180 и 181 в кв.95. Поради допусната явна фактическа грешка в заповедта относно номера на квартала с нова заповед от 2005 г. е извършена поправка. Установено е, че по действащия регулационен план в западната част на кв.95а на [улица]са били грешно попълнени имоти пл. №№ 181, 182 и 183, като източната граница е била по линията 8-9/Приложение№ 1/. С ИПРЗ в кв.95а за УПИ I – за обществен център, и УПИ X.-182, одобрен със заповед от 2009 г. източната граница съвпада с границата между имоти пл. № 1402 и пл.№ 1403 от стария кадастрален план от 1968 г. Със ИПРЗ, одобрен със заповед от 2006 г. за УПИ I за обществен център, УПИ X.-179 и УПИ X.-179а е изработено като е използвана грешна кадастрална основа – ПИ 180 показан в оранжев цвят по цифри 4’-4-8-9-3-3’/л.97/ не е бил коригиран по заповедите от 2004 г. и 2005 г. Според заключението на вещото лице получило се е приплъзване на урегулираните поземлени имоти в източна посока, съобразно приложена скица Приложение 1 към СТЕ. Според същото заключение при попълване на ПИ 180 в актуалния кадастрален план с посочените заповеди не е използвана скица-проект, имотът е нанесен по ситуация, като в западната му граница е по границата на УПИ X.-182/ИПРЗ одобрено със заповед от 2009 г. – л.83/ и поземлени имоти 181 и 183, а източната е по УПИ X.-179/ИПРЗ, одобрено със заповед от 2006 г. – л.85/. Установено е възоснова на заключението на СТЕ, че графичната площ на ПИ 180 е 3 588 кв.м. – с около 250 кв.м. по-голяма от площта по нот. акт № 119/75 г. Според заключението на вещото лице неправилно са нанесени границите на стария имот 1403 по плана от 1968 г. - част от имот 1404 от 1968 г. е нанесен като част от имот пл. № 1403 от 1968 г./сега пл. № 180/, поради което площта на процесния имот е по-голяма с 250 кв.м. Според вещото лице правилната площ на процесния имот пл. № 1403 – сега пл. № 180 е 3355 кв.м., като границите му са по точките 7-3-5-6 приложение 1 към заключението /л.97/, а границите по действащия кадастрален и регулационен план са отразени по т.7, 3’ /прим/, 5’ /прим/ 6. Установено е, че за ПИ 180 няма извършена процедура по урегулирането и същият по действащия ПУП е част от УПИ I „за обществен център”. С оглед на така установените факти е правилен извода на въззивния съд, че представения по делото констативен нотариален акт № 116/04.06.1975 г. на нотариус при СРС, издаден на основание чл.483 ГПК/отм./ при липса на спор между страните по делото притежава обвързваща доказателствена сила за съда и го задължава да приеме, че посочените в него лица са собственици на имота. Правилно е прието, че Б. Л., Т. Л. и Л. Л., респективно и техните съпрузи са съсобственици на празното дворно място, представляващо пл. № 1403 по плана на [населено място] и оригинерният способ по чл.79 ЗС – давностно владение е бил осъществен до 03.04.1973 г. След смъртта на Т. А. Л. – поч. на 28.03.2001 г. наследници по закон са останали съделителите Р. С. Л. – съпруга и А. Т. Л. – син, които са придобили на основание наследяване притежаваната от наследодателя им идеална част от процесния имот. Б. Л. е починала на 29.11.2005 г. и е оставила наследник по закон съделителката Н. М. Г., която е единствен наследник по закон на починалия съпруг на Б. Л. М. Б. С. – починал на 18.07.1997 г. Жалбоподателят Л. А. Л. към момента на издаване на констативния нотариален акт е бил в брак с М. С. Л.. Следователно съсобственици на описания имот са съделителите Р. С. Л., придобила право на собственост върху идеална част от имота на основание давностно владение и като наследник на Т. Л., А. Т. Л. на основание наследяване на имуществото, оставено от съсобственика Т. А. Л., Н. М. Г., която е наследила 1/3 ид.част, като наследник на съсобственичката Б. Л. и съпругът й М. С.. Жалбоподателят Л. А. Л. към момента на издаване на констативния нотариален акт е бил в брак с М. Л., поради което двамата притежават 1/3 ид.част от имота на основание давностно владение в режим на съпружеска имуществена общност. Незаконосъобразен е извода на съда, че процесния делбен имот не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, че делбеният иск не попада в приложното поле на чл.200 ЗУТ, че последната разпоредба визира изчерпателно да се придобиват по изключение чрез правни сделки или по давност реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места. Като взема предвид отговора на поставения правен въпрос съдът намира, че процесния имот обозначен като пл. № 1403 по регулационния план на [населено място] от 1968 г. с площ от 3 301 кв.м. по нотариален акт, а по графични данни 3 355 кв.м. е годен обект на право на собственост и може да бъде предмет на съдебна делба, но само ако отговаря на изискванията за минимални размери по чл.19 ЗУТ и не е сред изключенията, предвидени в чл.200,ал.2 ЗУТ. В разпоредбите на чл.19 ЗУТ са посочени конкретни изисквания за площ и лице на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота в различните населени места- градове, курортни населени места, вилни зони, села и др. От заключението на вещото лице Л.Г. по назначената СТЕ е установено, че площта на имот пл. № 1403 по графични данни по регулационния план от 1968 г. е 3 355 кв.м., без частта, попадаща в [улица]. Тази част от имота е с обозначение по точките 7-3-5-6 на приложение № 1 по заключението на в.л. Л.Г./л.97/. Този имот с посочената площ е съсобствен между страните по делото - Р. С. Л., притежаваща право на собственост на основание давностно владение и като наследник на А. Л., А. Т. Л. на основание наследяване, на Н. М. Г. – на основание наследяване и на Л. Л. и М. Л. – собствеността на 1/3 ид.част от имота е придобита от последните на основание давностно владение през време на брака им. По делото няма данни относно размера на лицето на имота. Въззивният съд е следвало служебно да назначи съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице да даде заключение отговаря ли процесния имот на изискванията за размер на лице по чл.19 ЗУТ. От събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност със заключението на в.л.Л.Г. съдът намира, че процесният имот не попада сред изключенията, предвидени в чл.200,ал.2 ЗУТ, а именно не са установени данни имотът да се присъединява към съседен имот при условията на чл.17 ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ или се присъединява към съседен имот. С оглед на посоченото съдът намира, че обжалваното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта с която искът за делба е отхвърлен за недвижимия имот с площ от 3 301 кв.м. по документ за собственост, а по скица 3 440 кв.м., съставляващо имот с пл. № 180 от кв.95а по плана на [населено място] следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия по чл. 293 ГПК – назначаване на СТЕ. Решението в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Р. Л., А. Л. и Л. Л. срещу Н. М.-Г. и М. Л. за делба на недвижимия имот празно дворно място, съставляващо част от имот с пл. № 180 в кв.95а по плана на [населено място],[жк]за разликата от 3 301 кв.м. до 3589 кв.м., основан на твърдения, че е придобит по давност, текла за всички съделители от датата на откриване на наследството до предявяване на иска пред съда – 18.09.2008 г. съдът намира, че следва да се остави в сила макар и по други съображения. От събраните по делото доказателства е установено, че процесният имот, заедно с частта от него от 288 кв.м. – разликата от 3 301 кв.м до 3 589 кв.м. е владян от Т. Л., Л. А. Л. и Б. Л. след смъртта на общия им наследодател А. Л. М. – починал на 28.03.1968 г., а след смъртта на Т. Л. и Б. Л. от техните наследници до предявяване на иска - 18.09.2008 г. Осъщественото владение върху имота е през време на брака на Т. Л. и Р. Л., през време на брака на Б. Л. и М. С., съответно през време на брака на Л. Л. и М. Л.. От 28.03.1968 г. до 1973 г., когато е влязъл в сила З. не са изтекли необходимите за придобиване по давност 10 години на реалната част от процесния поземлен имот от 288 кв.м. Не следва да се зачете владението върху тази реална за периода от време от 1973 г. до 2000 г. с оглед въведената забрана по чл.59 З. до изменението с Д.в. бр.34/25.04.2000 г. да се придобиват по давност или чрез правни сделки реално определени части от дворищно регулационни парцели. Страните по делото не са могли да придобият по давност процесната реална част от поземления имот и след отмяната на З. през 2000 г. на основание чл.200 ЗУТ, тъй като от изменението на чл.59 З. с Д.в.бр.34/25.04.2000 г. до предявяване на иска за делба на 18.09.2008 г. не е изтекъл предвидения в чл.79,ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът за съдебна делба на този имот от 288 кв.м е отхвърлен следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 6790/22.10.2012 г. по гр.дело № 8450/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № II – 64-137/06.06.2011 г. по гр.дело № 28260/2008 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от Р. С. Л. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] А. Т. Л. от [населено място][жк], [жилищен адрес] и Л. А. Л. от [населено място],[жк], [улица] срещу Н. М. С.-Г., [населено място], [улица], вх.Г, ет.4, ап.60 със съдебен адрес [населено място] [улица], чрез адв. С. Б. и М. С. Л. [населено място],[жк], [улица], №2 за делба на недвижимия имот – празно дворно място с площ от 3 440 кв.м. по скица и 3 301 кв.м. по документ за собственост, съставляващо имот с пл. № 180 от кв.95а, по плана на [населено място],[жк]основан на твърдения, че 3 301 кв.м от имота бил придобит по давност от Б. А. Л./респ.по наследяване от нея за дъщеря и Н. Г./, Т. А. Л./ респ.Р. Л. като негова съпруга по давност и по наследяване от него и А. Л. по наследяване от Т. Л./ и Л. А. Л./респ.съпругата му М. Л. по давност изтекла по време на брака/, изтекла към 04.06.1975 г., когато е бил съставен к.н.а. № 119/04.06.1975 г. на Софийски нотариус и вместо отменената част постановява Връща делото в посочената част за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Оставя в сила решение № 6790/22.10.2012 г. по гр.дело № 8450/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № II – 64-137/06.06.2011 г. по гр.дело № 28260/2008 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от Р. С. Л. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] А. Т. Л. от [населено място][жк], [жилищен адрес] и Л. А. Л. от [населено място],[жк], [улица] срещу Н. М. С.-Г., [населено място], [улица], вх.Г, ет.4, ап.60 със съдебен адрес [населено място] [улица], чрез адв. С. Б. и М. С. Л. [населено място],[жк], [улица], №2 за делба на недвижимия имот, съставляващ част от имот с пл.№ 180 в кв.95а по плана на [населено място],[жк]с площ от 288 кв.м. - разликата от 3 301 кв.м. до 3589 кв.м.основан на твърдения, че е придобит по давност, изтекла за всички съделители от датата на откриване на наследството до предявяване на иска пред съда - 18.09.2008 г. на осн.чл.34 ЗС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: