Р Е Ш Е Н И Е   № 473   София, 23 ноември 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ..осемнадесети ноември.......  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                        БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА……и в присъствието на прокурора …АТАНАС ГЕБРЕВ..............….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 519 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по протест на Софийската апелативна прокуратура срещу въззивна присъда № 40А/ 22.06.2009 г. по внохд № 234/09 г. на Софийския апелативен съд с оплакване по касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Искането е за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, като изразява становище за неправилно приложение на материалния закон. Защитата на подсъдимия счита, че материалният закон е приложен правилно и моли присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК установи следното:   С въззивната присъда Софийският апелативен съд отменил присъда от 06.03.2009 г. по нохд № 88/2008 г. на Окръжен съд гр. М., с която подсъдимият Г. М. М. е бил признат за виновен, като го признал за невинен в това, че за периода 20.01.200 г. до 01.04.2005 г., в качеството си на длъжностно лице сключил неизгодна сделка, от която настъпила значителна вреда в размер на 6946.27 лв. за “Пристанищен комплекс Лом” ЕАД и го оправдал по обвинението по чл.220 ал.1 от НК. Потвърдил присъдата в останалата й част.   Протестът е неоснователен. Оплакването за нарушение на материалния закон е подкрепено със съждението, че инкриминираната сума представлява вреда за предприятието и поради това деянието е съставомерно по чл.220 ал.1 от НК. По съдържанието си протестът представя твърдението на прокуратурата за наличие на обективните и субективни признаци на състава, без наличие на аргументи защо мотивите на съда са неправилни. Върховният касационен съд счита, че при така установените факти Софийският апелативен съд правилно е приложил материалния закон и е оправдал подсъдимия по повдигнато му обвинение. Правните съображения, изложени в мотивите към въззивната присъда сочат на законосъобразно и правилно разбиране на обективните и субективни признаци на състава и изцяло се възприемат от този съд. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.220 ал.1 от НК се изразява в съзнателно сключване на неизгодна сделка, от която са последвали значителни вреди за стопанството или за предприятието, учреждението и организацията, които длъжностното лице представлява. В допълнение към аргументите по правото на въззивната инстанция следва да се посочи, че липсва елемент от обективната страна на деянието, а именно наличие на значителна вреда за предприятието. Облигационното право очертава материалните вреди като такива, засягащи материалните интереси на кредитора и изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи. В наказателното право не се търси отговорност за пропуснати ползи, а само за реално причинени вреди. Съдържанието на съставомерния признак “значителни вреди” е изяснено с ППВС №7/76 г. Категорично е посочено, че при престъпленията по чл.219 и чл.220 от НК се търси отговорност за реално причинени вреди от длъжностните лица, а пропуснати печалби и ползи не се включват в понятието значителна вреда. Продажбата на кабела на доставната цена не е довела до намаляване на активите или увеличаване на пасивите на “Пристанищен комплекс Лом” ЕАД, поради което инкриминираната сума не представлява значителна вреда за предприятието. Както вече бе казано, в протеста липсват същностни възражения по релевираното касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, на които касационната инстанция да даде отговор, а оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила не е подкрепено с никакъв довод. Атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде оставена в сила.   При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 40А/ 22.06.2009 г. по внохд № 234/09 г. на Софийския апелативен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: