2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 107
гр. София, 02.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2461 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото „Еврогруп 99” ООД срещу решение № 11/11.02.2019 г., постановено по възз. търг. дело № 281/2018 г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 291/27.07.2018 г. по търг. дело № 517/2016 г. на Бургаския окръжен съд, е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу „Марс-дом“ ООД, иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен между страните предварителен договор от 08.06.2016 г. за покупко-продажба на 19 недвижими имота (16 апартамента, 2 студиа и 1 склад, подробно описани), находящи се в сграда с идентификатор 11538.502.174.1 по КК и КР на [населено място]; в тежест на касатора са възложени разноските по делото.
В касационната жалба на ищеца „Еврогруп 99” ООД се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в писмено становище.
Ответникът „Марс-дом“ ООД в отговора на касационната жалба излага становище и съображения за неоснователност на същата.
С определение № 871/26.11.2019 г. касационното обжалване на въззивното решение по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: следва ли въззивният съдът да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза, за да изясни противоречието между приети в първоинстанционното производство, две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, при положение, че всяко от двете противоречиви заключения е оспорено с възражения относно годността на използвания сравнителен материал и с въззивната жалба е направено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е отказал да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза.
В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 236/26.05.2011 г. по гр. д. № 644/2010 г. на I-во гр. отд. на ВКС е прието следното: „При наличие на противоречиви констатации на две единични експертизи по еднакви въпроси, приети по делото, съдът следва да прояви активност и да изясни коя е вярната констатация, ако и двете са формирани от същия обем доказателства. Това задължение произтича от нормата на чл. 161, изр. 2 от ГПК (отм). Същият извод може да се направи и от чл. 203, изр. 2 от действащия ГПК и от обстоятелството, че при създаденото противоречие по въпрос, касаещ специални знания, съдът следва да вземе обективно и законосъобразно решение, което не може да почива на предположения. Това важи с още по-голяма сила, когато констатациите на втората единична експертиза са оспорени от една от страните и тя е поискала разширяването на единичната експертиза в тройна. В този случай съдът е задължен да уважи искането и съобразно правилото на чл. 157, ал. 2, изр. 2 от ГПК (отм), който определя и как да се формира тройната експертиза. Постановяване на решение без изясняване коя от констатациите и изводите е вярна има за последица нарушаване правото на защита на страната и необоснованост на решението“. Подобно разрешение – при констатирано противоречие между експертни заключения по делото – е възприето и в следните решения на ВКС: решение № 220/07.10.2013 г. по гр. д. № 1428/2013 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 165/17.05.2010 г. по гр. д. № 4719/2008 г. на I-во гр. отд. на ВКС, решение № 172/04.07.2019 г. по гр. д. № 3960/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. В същия смисъл са и задължителните указания, дадени с т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: „Въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма“. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено и следното: „Ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата ѝ на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт“.
Предвид така установената практика (включително задължителна) на ВКС, конкретно по поставения по настоящото дело процесуалноправен въпрос, съдът намира следното: Когато по делото са приети две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основно, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, с оглед принципа за установяване на обективната истина (чл. 121, ал. 2 от КРБ и чл. 10 от ГПК) съдът следва да положи максимални усилия, за да отстрани противоречието и изясни кое е вярното заключение. За тази цел той следва да обсъди в решението си подробно и двете експертни заключения поотделно, като ги съпостави помежду им, както и с останалите доказателства, събрани по делото с оглед установяване на това решаващо за крайния изход, спорно между страните обстоятелство (чл. 202 и чл. 203, изр. 1 от ГПК). Когато обаче и писмените и/или гласните доказателства съдържат съществени противоречия относно това обстоятелство, преди приключването на съдебното дирене съдът следва да допусне нова (повторна) тричленна експертиза – чл. 203, изр. 2, във вр. с чл. 201 – in fine от ГПК. Това е още по-наложително в такива случаи, когато две противоречиви заключения на съдебно-графологични експертизи, още в първоинстанционното производство са оспорени от страните с възражения относно годността на използвания от вещите лица сравнителен материал и с въззивната жалба е направено обосновано оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е отказал да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза – чл. 266, ал. 3, във вр. с чл. 200, ал. 3, изр. 1 от ГПК, както и цитираните по-горе задължителни указания и разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. В тези случаи, също съгласно чл. 10 от ГПК, въззивният съд следва да положи максимални усилия като съдейства на страните за посочване и осигуряване на възможно най-безспорен между тях сравнителен материал за извършването на новата тричленна съдебно-графологична експертиза.
Предвид така възприетото разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, основателни са основните оплаквания и доводи в касационната жалба за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради допуснато от апелативния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Основното спорно обстоятелство между страните по делото е относно автентичността на подписа за „продавач“ в процесния предварителен договор от 08.06.2016 г., посочен там като изходящ (положен) от управителя на ответното „Марс-дом“ ООД – Е. М.. Както е прието и в мотивите към обжалваното въззивно решение, за разрешаването на спора относно автентичността на този подпис, в първоинстанционното производство по делото са изслушани две съдебно-графологични експертизи – първоначална еднолична, а след оспорването на заключението ѝ от страна на дружеството-ответник – тричленна такава, чието заключение е оспорено от страна на дружеството-ищец. И двете заключения са категорични, но противоречащи си и взаимно изключващи се – според първото заключение, оспореният подпис е положен от М., а според второто – не е положен от нея, а е имитиран. Свидетелските показания относно това основно спорно обстоятелство по делото, също са съществено противоречиви – двама от свидетелите (Л. и В.) сочат в показанията си, че са очевидци на полагането на подписа от Е. М., което станало в ресторант „Кактус“ в [населено място], а третият свидетел (Б.) дава показания, че на датата на сключването на процесния предварителен договор, той и М. били в [населено място] и [населено място]. Въззивният съд е установил съществено противоречие и между показанията на първите двама свидетели – свидетелят В. сочи, че процесният договор бил подписан първо от управителя на ищцовото дружество О. С. в [населено място] и след това от Е. М. в ресторант „Кактус“ в [населено място], а свидетелят Л. дава показания, че и за двете страни процесният договор бил подписан в ресторант „Кактус“ в [населено място], съответно – от В. Г. и от Е. М., което е в противоречие и с твърденията на ищцовото дружество в допълнителната искова молба. Основателни са и оплакванията и доводите в касационната жалба, че въззивният съд не е установил друго – съществено вътрешно противоречие в показанията на третия свидетел Б., който сочи, че били заедно с Е. М. в [населено място] и [населено място] за три дни в края на седмицата – четвъртък, петък и събота – на 8-ми, 9-ти и 10-ти юни 2016 г., но 08.06.2016 г. (датата на процесния предварителен договор) е сряда като ден от седмицата.
При изготвяне на заключението на едноличната съдебно-почеркова експертиза вещото лице е използвало, като сравнителен материал за изследването на оспорения подпис в порцесния предварителен договор, следните документи, находящи се по делото: писмения отговор с вх. № 19772/29.12.2016 г., допълнителния писмен отговор с вх. № 4589/28.05.2017 г., молба с вх. № 13696/02.10.2017 г., договора за правна защита и съдействие от 19.09.2017 г., пълномощното под същия договор. Това заключение е своевременно оспорено от ответното ООД, като на първо място е изтъкнато съображението, че при изготвянето на заключението не е бил използван нарочен експериментален сравнителен материал. При изготвяне на заключението на тричленната съдебно- графологична експертиза вещите лица са използвали като сравнителен материал следните документи: писмения отговор с вх. № 19772/29.12.2016 г., жалба с вх. № 14145/22.12.2016 г. до Бургаската районна прокуратура, пълномощното под договора за правна защита и съдействие от 19.09.2017 г., договор за заем от 03.01.2012 г., експериментални образци от подписа на Е. М., както и други документи, представени от нея, и такива приложени по делото, но неуточнени в заключението и при изслушването на вещите лица в откритото съдебно заседание. Това заключение е своевременно оспорено от дружеството-ищец – също по съображения относно използвания сравнителен материал, а именно – с твърдения, че е недоказано подписите в използваните документи да са положени от М., като е изтъкнато, че в нито един от документите подписът ѝ не е официално удостоверен; по съображения, че всички използвани документи (с изключение на договора за заем от 03.01.2012 г.) са с дата, след като М. е разбрала за настоящото дело (след връчването на преписа от исковата молба) и при твърдения за автоимитация на подписа ѝ в тях. При така направеното оспорване, дружеството-ищец (сега касатор) е поискало изслушването на повторна тричленна експертиза по същите задачи. Това доказателствено искане е оставено без уважение от първоинстанционния съд, с мотиви, че пред тази инстанция са били „изчерпани законовите възможности за установяване на обстоятелствата, залегнали в искането за допускане на съдебно-графологична експертиза“, които съображения на окръжния съд са в противоречие с възприетото по-горе разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос (предвид и същественото противоречие между свидетелските показания по делото) и в нарушение на чл. 203, във вр. с чл. 200, ал. 3 и с чл. 201, пр. 2 от ГПК.
Във въззивната жалба на дружеството-ищец са изложени оплаквания за така допуснатото процесуално нарушение от първоинстанционния съд, като са изтъкнати противоречията между двете експертни заключения и между свидетелските показания по делото, преповторени са и съображенията за оспорването на заключението на тричленната експертиза, включително – възраженията относно използвания сравнителен материал, и отново е направено искане за допускане на нова повторна съдебно-графологична експертиза. С определението си по чл. 267 от ГПК от 29.11.2018 г. въззивният съд също е оставил без уважение това доказателствено искане, с лаконични мотиви, че делото е попълнено с необходимите за разрешаването на спора доказателства. Към тези мотиви апелативният съд е препратил и в откритото съдебно заседание от 24.01.2019 г., когато е постановил нов отказ за събиране на това доказателство.
При така установените обстоятелства по делото, и предвид възприетото по-горе разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, настоящият съдебен състав намира за основателно основното оплакване на касатора, че като е оставил без уважение, направеното с въззивната му жалба доказателствено искане за допускане на нова повторна съдебно-графологична експертиза, апелативният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 266, ал. 3 от ГПК и т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Основателни в тази връзка са и доводите, поддържани и в касационната жалба, че и двете експертни заключения по делото, изводите на вещите лица в които взаимно се изключват, са изготвени при използването на сравнителен материал, който не е безспорен – частни документи, само един от които е с дата преди получаването от ответното дружество на преписа от исковата молба. При това положение, предвид и установеното по делото съществено противоречие в свидетелските показания, решаващият извод на въззивния съд, че процесният предварителен договор не е подписан от управителя на ответното дружество-продавач, се явява и необоснован.
По изложените съображения, съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено. Тъй като допуснатото от въззивния съд, съществено нарушение на съдопроизводствените правила налага извършването на съдопроизводствени действия по събирането на доказателства, съгласно чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 3 от ГПК, въззивната инстанция следва да допусне събирането на доказателството, поискано с въззивната жалба, а именно – изслушването на нова, повторна тричленна съдебно-графологична експертиза, която да даде заключение по същите задачи и да бъде извършена от други вещи лица, при използването на безспорен между страните сравнителен материал. Във връзка с последното съдът следва да съдейства на вещите лица и на страните за осигуряването на документи, в които подписът на управителя Е. М. на ответното дружество е официално удостоверен (например в нотариални актове, документи с нотариална заверка на подписа ѝ, какъвто документ и изрично се изисква за управителя на ООД от чл. 141, ал. 3 от ТЗ, документи за издаване на документ за самоличност и пр.), и то – по възможност – на дата, близка и предхождаща датата на процесния предварителен договор. След приемането на новото експертно заключение, при постановяването на новото въззивно решение апелативният съд следва да го обсъди в съвкупност с вече събраните доказателства пред първата инстанция, и въз основа на това да направи решаващия си извод относно основното спорно обстоятелство между страните – автентичността на подписа за „продавач“ в процесния предварителен договор.
Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2 от ГПК, съобразно крайния изход на материалноправния спор по делото, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски, включително за настоящото касационно производство.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 11/11.02.2019 г., постановено по възз. търг. дело № 281/2018 г. на Бургаския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаския апелативен съд за ново разглеждане от друг негов състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |