Р Е Ш Е Н И Е № 499 гр.София, 21.12.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1748/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия В. Д. Х. срещу решение № 59/16.07.2012 год. по въззивно нохд № П 54/2012 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІІІ състав. Поддържа се, че наложеното наказание е явно несправедливо, защото сроковете на пробационните мерки са завишени и не са съобразени с целите по чл.36 НК. С касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК се обосновава искането за изменение и с оглед наличието на превес на смекчаващите обстоятелства да се намалят сроковете в справедлив размер. Поддържат се и алтернативни искания – за отмяна и оправдаване или за връщане на делото за ново разглеждане, основани на посочени в допълнението към касационната жалба нови касационни основания – по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че при постановяване на решението няма допуснати нарушения на процесуалните правила и наказанието не е явно несправедливо, защото е определено въз основа на оценка на всички установени смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № П 54/2012 год. потвърдил присъда № 7/23.04.2012 год. по нохд № С-1/2012 год. на Софийския градски съд, наказателна колегия, 7-ми състав, с която признал подсъдимия Х. за виновен в това, че за времето от 22:19:02 часа на 27.02.2009 год. до 20:12:33 часа на 03.03.2009 год. в гр.С. при условията на продължавано престъпление си служил с банкомат № D 0082101 с кредитни и разплащателни карти по чл.243, ал.2, т.3, които не са ценни книжа, като знае че са подправени. На основание чл.244, ал.1 вр.чл.243, ал.2, т.3 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.2, ал.1 вр.чл.58А от НК вр. чл.373, ал.2 НПК го осъдил на пробация с пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.1 и т.2 – със срок по 2 години за всяка една и по чл.42А, ал.2, т.5 НК – поправителен труд за срок от 1 година при удръжки върху възнаграждението 15% в полза на държавата. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на Глава двадесет и седма НПК „съкратено съдебно следствие”. В съдебното заседание на 23.04.2012 год. съдът е разяснил на подсъдимия правата му по чл.371 НПК и той в присъствието и на упълномощените му защитници е заявил съгласие производството да се развие по реда на глава 27, както и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения за проверка и оценка на доказателствения материал, вкл. самопризнанието на подсъдимия и постановил осъдителна присъда. Определил е наказание при условията на чл.58А вр.чл.55 от НК. Обосновал е оценката си за справедливост с установените по делото индивидуализиращи обстоятелства, които подробно е посочил и обсъдил. Мотивирал е решението си за конкретна индивидуализация на всяка една от определените пробационни мерки съобразно степента на обществена опасност на извършеното и особеностите на личността. Въззивното производство е образувано по повод жалбата на подсъдимия, съдържаща искане за изменение на присъдата само в частта относно наказанието. Определил го е като завишено и несъобразено с установените „достатъчно смекчаващи обстоятелства”, обоснованата преценка на които дава основание за налагане на по-леко наказание. Подробно е конкретизирал тези, които според него първоинстанционният съд не е взел предвид – неосъждан, не са му налагани дисциплинарни и административни наказания в продължителния му трудов стаж, има малко дете, за което се грижи и добри характеристични данни, изразил е съжаление, че се поддал на изкушението и убеждение, че никога не би допуснал подобна грешка. Въззивният съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт според изискванията по чл.314 НПК и е изложил фактическите и правните съображения за решението да приеме, че въпросите по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 НПК са правилно решени. По повод доводите в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание е заявил съгласие с изводите на първоинстанционния съд, че по отношение на конкретния подсъдим законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.58А НК в редакцията до влизане в сила на измененията, публикувани в ДВ, бр.26 от 06.04.2010 год., което има значение за приложението на чл.55, ал.1, т.2 НК и за определяне на по-леко по вид наказание. Изложил е подробни съображения за решението си да определи като правилна процесуалната дейност във връзка с проверката и оценката на доказателствата от значение за решаване на въпроса какво наказание да се определи. Обосновал се е с липсата на нарушение на изискванията да се вземат предвид както тези, които отегчават, така и тези, които смекчават отговорността на подсъдимия. По повод конкретните доводи в жалбата, обосноваващи твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание, съдът е мотивирал отказа си да ги приеме за основателни с обоснования извод, че са оценявани с оглед действителния им смисъл, че са отчетени при конкретизирането на вида и че продължителността на определените пробационни мерки е в размер, незначително над средния, предвиден в закона. Затова правилно е приел, че няма очевидно несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл.36 НК. Верен е изводът, че признанието следва да бъде оценявано само като обстоятелство от значение за прилагане на по-благоприятната процедура по глава Двадесет и седма от НПК по отношение на вида и размера на наказанията. С тези съображения е мотивирал отказа си да го приеме и като индивидуализиращо личността и деянието обстоятелство, за да бъде намалена продължителността на пробационните мерки, които настоящият състав изцяло споделя. Не са оставени без оценка, нито превратно са тълкувани данните за поведението му в обществото, отношението към извършеното, последиците, подбудите. Не се подкрепя от фактическа страна възражението, че инстанциите по същество са определили по-тежко наказание, защото са отчели като отегчаващо обстоятелство служебното му положение – служител в полицията. Доколкото има значение е отчетено при оценката на писмените доказателствени средства, съдържащи данни за трудовата му ангажираност и положителна оценка за изпълнение на служебните задължения и правилно оценено като едно от значимите за смекчаване отговорността му обстоятелства. От изложеното следва, че въззивният съд е изпълнил процесуалните задължения да обсъди всички доводи и възражения на подсъдимия, поддържани в жалбата. Посочил е основанията, поради които не ги приема за основателни. Няма обстоятелства, които да не са проверени, нито такива, значението и тежестта на които да са превратно оценени в негова вреда. Определеното наказание по вид пробация, определено при условията на чл.373, ал.2 НПК вр.чл.58А НК, както и вида и продължителността на отделните пробационни мерки, съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което е справедливо и не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК за изменение на решението. Неоснователно е искането да бъдат разгледани и съдът да се произнесе по допълнението към касационната жалба, в което са изложени доводи и съображения и за други, освен посочените в жалбата – тези по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, касационни основания. Съгласно чл.351, ал.1 НПК в съдържанието на касационната жалба, подадена в срока и по реда на чл.350 НПК, трябва да бъде посочено от кого се подава, присъдата, решението и частта, която се обжалва, в какво се състои касационното основание, данните, които го подкрепят и искането, което се прави. Жалбата на подсъдимия правилно е приета за разглеждане като съответстваща на посочените по-горе изисквания. Законодателят е предвидил и възможност до даване ход на делото да се направи писмено възражение срещу подадена жалба и протест, както и допълнение към тях. В съдържанието на посоченото допълнение освен искане за произнасяне по касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, което единствено и изрично е мотивирано в жалбата на подсъдимия, е направено и такова за произнасяне по нови касационни основания. Това искане е недопустимо, защото предвидената възможност за допълнение е само с нови доводи към посоченото в подадената в срок жалба касационно основание от предвидените в чл.348, ал.1 НПК, но не и такава за нови касационни основания, поради което не следва да бъде разглеждано. В правомощията на касационната инстанция е да извърши проверка за наличието на нарушения, които са от категорията на абсолютните основания за отмяна, но такива не са конкретизирани, нито има данни по делото да са допуснати от инстанциите по същество. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 59/16.07.2012 год. по въззивно нохд № П 54/2012 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІІІ състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/