Р Е Ш Е Н И Е № 604 гр.София, 15 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Севдалин Мавров при участието на секретаря Лилия Гаврилова и на прокурор от ВКП - Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 2508/2011г. Производство пред ВКС е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения И. Ц. Н. за възобновяване на нохд№1703/2010 г. на Врачанския районен съд и отмяна на постановената по същото дело присъда №53 от 19.04.2011 год. за престъпление по чл.196, ал. 1 т.2, вр. чл.195 , ал. 1 , т.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал. 1 б. „а" и „б"НК, за което му е наложено наказание от четири години и шест месеца в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. В искането, поддържано в съдебното заседание пред ВКС от осъдения и от назначения му служебен защитник - адвокат З. Л. от САК, се излагат доводи за ограничаване правото на защита на осъдения И. Н., в условията на проведеното задочно производство, който не е участвал лично при разглеждане на делото в съдебната фаза, включително и при постановяването на 19.04.2011 г. на осъдителната присъда. Твърди се, че той е узнал за присъдата едва от датата на привеждането й в изпълнение , когато е бил задържан за изпълнението й. В искането и в съдебно заседание се претендира възобновяване на производството, отмяна на присъдата и връщане на делото на Врачанския районен съд за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП изразява позиция за допустимост на молбата по чл. 423 от НПК, но пледира за нейната неоснователност, тъй като осъденият сам се е поставил в положение да не участва в процеса като е напуснал адреса на който е бил призоваван, без да уведоми разследващите органи и съда за последващия адрес или местоживеенето си. Вън от това, деянието и авторството на подсъдимия са доказани. Той е участвал в досъдебната фаза, знаел е за наказателното преследване срещу него и дал е обяснения пред съдия. В последната си дума И. Н. моли за възобновяване на наказателното производство, тъй като желае да упражни лично правото си на участие по делото в съдебната фаза с оспорване на авторството на деянието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕТО НА ДОПУСТИМОСТТА И ОСНОВАНИЯТА ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ по чл. 423 и сл. НПК и ПРИЕ СЛЕДНОТО: ВКС приема, че датата на узнаване от осъдения на постановената спрямо него задочна присъда по нохд №1703/2010 г. на Врачанския районен съд е датата на неговото задържане през месец септември 2011 год. за изпълнението й. Присъдата по нохд №1703/2010 г. на Врачанския районен съд е влязла в сила на 05.05.2011 г. Искането за възобновяване е подадено в първостепенния съд с вх.№6600/13.09.2011г. и следователно, е в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 НПК, считан да тече за осъдения от узнаването за обявяването й. При тези данни искането е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. Неучастието на осъдения в наказателното производство не се дължи на причина, основана на процесуалната дейност на съда. Според действащата към момента правна уредба на чл. 423, ал.1 НПК (изм.ДВ, бр.93/2011 г.), в сила от 29.11.2011 год., искането се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Случаят е точно такъв. Фактическите данни за процесуалното поведение на осъдения и за действията на съда за установяване на местонахождението му с цел призоваване и връчване на препис от обвинителния акт очертават хипотезата , при която осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК не е могла да бъде изпълнена от съда. Причините за неизпълнението й не са в действията на съда. Осъденият Н. е привлечен като обвиняем с постановление за привличане на обвиняем (спр. л.79-80 от досъд.произв.) на 13.10.2010 год. за престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 2, вр. чл. 195 , ал. 1 , т. 2, вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а" и „б" НК за това, че на 07.12.09 год. в с.Р. от незаключено помещение в сградата на ж.п. гарата, е отнел чужди движими вещи - един брой мобилен телефон , марка „Нокия Е -51 СВМ” и един брой СИМ карта , общо на стойност 299.10 лв., от владението на Н. Л. П., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите не са били под постоянен надзор и деянието е извършено при опасен рецидив. С постановлението за привличане като обвиняем на Н. е взета мярка за неотклонение - “подписка”, задължаваща го да не променя местоживеенето си, което към този момент е било в с.Г.Л., община Чупрене, обл.Видин , без знанието на разследващия орган. Видно от положените подписи при предявяване на постановлението, Н. лично е уведомен за последиците от неизпълнението на мярката за неотклонение, състоящи се в замяната й по реда на НПК, в по-тежка. В хода на досъдебното производство обвиняемият е дал обяснения пред съдия по реда на чл.220 НПК. От протокола за разпит на обвиняем от 13.10.2010 г. (спр. л.84-85 от досъд.произв.) той е заявил подробности за участието си в извършване на деянието, за времето, мястото и начина на извършването му. На 05.11.2010 г., т.е. за по-малко от един месец след приключване на досъдебното производство, срещу Н. е внесен обвинителен акт от РП гр.Враца по същото обвинение и е образувано нохд №1703/2010 г. по описа на Врачанския районен съд. Процедурата по чл.254, ал.1 НПК по призоваването му и по връчване на препис от обвинителния акт на подсъдимия не е била изпълнена редовно, поради данните, че Н. е напуснал адреса в с.ГЛ.., община Чупрене, обл.Видин, където е бил призоваван в досъдебното производство. От приложеното по делото писмо от 30.11.2010 год. ,на л.22 от делото, от кмета на с.Г.Л., Н. не живее в с.Г.Л. и е с неизвестен адрес. С поредица от процесуални действия съдът активно е издирвал подсъдимия Н. като е ангажирал компетентността на всички учреждения в страната, имащи правомощия да събират информация за актуалния му адрес или местонахождение. С протоколно определение от 16.12.2010 г. първостепенният съд е изменил мярката за неотклонение на Н. от “подписка” в “задържане под стража” и е постановил подсъдимия да бъде обявен за местно и общодържавно издирване. Изпратени за писма до : ГД”Изпълнение на наказанията” ; Началника наРПУ –гр.Враца; Областна Дирекция на МВР –гр.Враца . В отговор на писмата на първостепенния съд е получена информация по делото, видно от справките от ОД на МВРгр.Враца ( на стр.36 и стр.55 от нохд№ 1703/10 г. на ВРС), че Н. е напуснал адреса, известен по делото и местонахождението му в страната е неизвестно, както и, че не се намира в местата за лишаване от свобода и арестите. Не са регистрирани задгранични пътувания на Н. пред този период, поради отпадането на граничния контрол при пътуване на лицата зад граница след 2007 г При тези данни съдебното производство е водено при условията на задочно производство по чл. 269 ал. З т. 2 НПК , за което съдът е осигурил на подсъдимия участието на назначен по реда на чл. 94, ал. 1,т. 8 НПК служебен защитник. В съдебното заседание на 19.04.2011 г. са проведени съдебното следствие, пренията и е обявена присъдата по нохд № 1703/10год. на ВРС, с която подсъдимият е признат за виновен по чл.196 ал. 1 т.2 вр. чл.195 ал. 1 т.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал. 1 б. „а" и „б" НК и вр. чл.54 ал.1 НК е осъден на лишаване от свобода от четири години и шест месеца, в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. Като необжалвана присъдата е влязла в сила на 05.05.2011 г. Фактическите данни по делото сочат, че неучастието на подсъдимия в съдебното производство се дължи изцяло на поведението му, целящо укриване и избягване на наказателното производство. Изложените обстоятелства ясно определят, че Н. е знаел за започналото и воденото срещу него наказателно производство, като невъзможността за изпълнение на процедурата по чл.254 НПК спрямо него, за да бъде уведомен и да узнае за внесеният срещу него обвинителен акт и за образуваното съдебно производство, изцяло се дължи на поведението му по напускане на адреса, въпреки, че е бил уведомен за последиците от неизпълнението на задължението си да уведоми разследващия орган или прокурора, а по- късно и съда, за новия си адрес, какъвто е смисълът на взетата спрямо него мярка за неотклонение “подписка”. Следователно, незнанието на осъдения за започналото срещу него наказателно преследване в съдебната фаза и протичане производството в съдебната фаза без неговото лично участие, се дължи изцяло на свободно изразената му воля да не упражни този елемент от правото си на защита в процеса. Приложението на правилата на задочното производство е извършено при строго изпълнение на процесуалните правила по чл.269, ал.3, т.2 НПК и чл.94, ал.1,т.8 НПК, поради което правото му на защита не е нарушено. Всичко това обуславя извода, че неучастието на подсъдимия в съдебното производство срещу него е проява на недължимо процесуално поведение. Той се е отклонил самоволно от местоживеенето си, след като е бил информиран, че спрямо него е налице висящ и неприключил наказателен процес , укривайки се от органите, които е следвало да знаят за местоживеенето му, за да бъде призоваван от тях. При тези данни, Н. се е отказал доброволно от правото си да се яви в съдебно заседание и сам, в личното си качество, да проведе защитата си. В случая, назначеният служебен защитник на подсъдимия е реализирал правото на защита на подсъдимия като е участвал в процеса. Присъствал е при събирането на доказателствата и е провел активна защитна позиция, съобразена със съдържанието на обясненията на подсъдимия, дадени пред съдия в досъдебната фаза ( приобщени по делото) и съобразно останалите доказателствени източници като е имал възможност да се противопостави на доказателствата на обвинението и да изисква равни условия при устояване процесуалните позиции на страните. Следователно, на осъдения е бил гарантиран справедлив наказателен процес, в негово отсъствие, при спазване и зачитане на всички негови процесуални права. Неучастието му в този процес е негов личен процесуален избор, от който обаче той не може да черпи права, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. При тези данни, не са налице предпоставките за уважаване на искането по чл. 423, ал. 1, изр. 2 от НПК, поради което Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения И. Ц. Н. за възобновяване на нохд№ 1703/2010 год. на Врачанския районен съд и за отмяна на постановената по него присъда № 53 от 19.04.2011 год. по същото дело. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :